Асеновградски принцеси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Асеновградски принцеси

Асеновградски принцеси

Истории за добри и лоши времена и вкусове от Меката на булчинските рокли на Балканите

21138 прочитания

Никога не съм си представяла и минута от бъдещия си сватбен ден. Противно на хилядите момичета, заспиващи с идеята за перфектната рокля месеци наред, влечението ми към снежнобялото, балдахина и диджея, приканващ всички на хорото, клонят към нула. 1/3 от един български град обаче се препитава благодарение на мечти и филми с хепиенд.

Пристигам в Асеновград след тричасово друсане в очарователния междуградски бг транспорт и се насочвам към бул. "България" и близката ул. "Марица", на които ме очаква завишена концентрация от бели магазини. "За тоалет ли идвате?" – таксиметровият радар отчита извънградско присъствие. "Да, лъжа, ще ставам булка." "О-о-о, дошла сте на правилното място" и с приповдигната локално-патриотична гордост вметва набързо: "Имах един приятел, който има братовчед в Щатите – идва тука, прави поръчка за булчинска рокля, ушиват я, той изпраща снимка и ония там я продават за 10 – 12 хиляди долара, а тука се прави от 500 до 1800 лв. Страшна работа!" С какво са толкова специални толкова роклите тук, разпитвам го. "А вие виждали ли сте ги?! Че те са толкова хубави!"

След малко ги виждам, да.

Само с бърз преглед през витрините

става ясно, че местният талант експлодира в космическо творчество. Изложени са най-екстравагантните дизайнерски модели – огромни рокли с кринолини, обсипани с миниатюрни многобройни бляскави камъчета, гарнирани с пайети и цветя, лъскави бродерии и странни воали, чиято генетика не разбирам. Сезонът на абитуриентските облекла е към финала си, затова до бялото ярко присъстват пищни вечерни рокли в синьо, червено и черно-бяло.

В един от големите магазини кипи движение, две булки са в пробните, трета триумфално връхлита с половината рода. В началото се обърквам дали пък сватба не се провежда вече на място – продавачките са облечени като за балкански оскари, косите им – инсталации от лак, гел и вероятно тайно вграден подвигащ елемент, не позволят да откъсна поглед от блестящите ланци. Плахо казвам "довиждане" и бързо излизам, преди да са ме нападнали в гръб.

Продавачките пред магазините, всички на видима възраст 30-35 години, са се групирали в кръгче и пушат. С отегчение, по-скоро механично проследяват влизането на нови клиенти в бутика и се връщат на припек. Едноличните владения са кръстени по попфолк стереотип на малки женски имена, които, интересно, в масовия случай не отговарят на тези на собственичките - "Александра", "Дияна", "Ели", "Илина", "Роси", "Соня", "Криси". Други са се спрели на общочовешкия размах – от "Версай", "Континентал", "Перла", "Финес", "Каприз", до, разбира се, "Мечта".

За да измина двете улици с почти плътно наредени един до друг магазини, разнообразени с фаянс и хранителни стоки, ми е нужен около час. Никой не знае каква е точната бройка на регистрираните фирми тук и съответно отворените обекти в града, но всички са единодушни, че "със сигурност са над 100". Всички шият "булкино" от поне 15 години, твърдят, че "любовта към облекла ми е от малка", знаят, че градът се слави от много години с тоалетите си и "винаги е било така". Нетрадиционна версия чувам от дизайнерката на поредния магазин 4 на 5 метра, че традицията е наследена от двестагодишния обред Калиница, изпълняван в Асеновград всяка година на Еньовден. (Калиница идва от гръцки и означава "хубавица, хубава булка", a главното обредно лице е малко момиченце между 3 и 6 години, облечено като булка.) Дамата твърди, че дори и тя има какво да предложи на клиентите и за всеки има място и хляб под слънцето. Моделите взима от интернет и "съчетава с малко въображение".

Колежката й 5 метра по-надолу отстоява същата философия. Нашите модели, казва тя, се различават от масовите "торти" с изчистеността си, но какви ли рокли има предвид ме дострашава дори да си представя, когато мярвам с края на окото си пищността на напластеният зелен шифон с диамантени презрамки. "Понякога си правим и наши си неща, които много ни харесват, но повече правим това, което се харесва на потребителя, което се търси. Като тръгнат първите абитуриенти, и ние се ориентираме в годината кое ще върви, кое – не. Тогава вече си пускаме колекцията, оправяме си мирогледите."

В сряда следобед булкопотокът е слаб, но успявам да се размина с цели три двойки, женската част от които в силно напреднала бременност. Вмъквам се между тях като бъдеща булка, която прави първи преглед на предложенията, и установявам важен процеп във версията си – не знам отговора на най-важния въпрос – за коя дата е насрочена сватбата. От това ще зависи с какво внимание ще бъда удостоена. "Краят на юни е добре. Съвсем достатъчно, за да се ушие рокля по ваш модел или основно да се преправи", обяснява мило млада жена. Тя отделя 10 минути, за да ми разкаже за възможните варианти, от които разбирам, че една изложена рокля може да се подложи на пълна промяна – даден модел да се комбинира с друг, да се сменят цветът, платът, аксесоарите, да се добави едно за сметка на друго. Всеки абитуриентски тоалет става сватбена рокля и обратното, изобщо пълна трансформация и размяна на шевици навсякъде. При щателно вглеждане и условие за освобождаване от допълнителни елементи е възможно да си тръгнете с нещо изчистено и стилно. Заради кризата и за да угодят на клиентите, фирмите са се научили да бъдат гъвкави и бързи – шивачките са способни да коригират избрания модел веднага или да ушия чисто нов за 14 часа. Навсякъде обаче съветът е с ушиването да се започне 1-2 месеца преди събитието. Най-много време отнема намирането на точно определени платове, особено ако ги няма в складовете в България. В зависимост от материалите – плат, дантела, украса и т.н., роклите излизат с различни цени, но за около 800 лв. всяка булка може да се сдобие с нелош уникат. Готови модели се намират и за 200 – 300 лв., най-атрактивните са около 1200 – 1500 лв. Рокли тук има за всяка заплата. Наред с тях десетки магазинчета работят само с платове, аксесоари и сватбени обувки.

Аксесоарите са в основата на местния бизнес

Всичко започва още през 1900 г., когато Христо Ковачев открива първата фабрика за изкуствени цветя в България. В "Този свят" работят 52 души, които освен цветята произвеждат "погребални и други украшения, белила, червила, вакси и бои от пръст за мазане на здания", сочи брой на "Работнически вестник" от 1904 г. През 1911 г. Ковачев става кмет на града, през 1912 г. фабриката е обявена в несъстоятелност. Неговата дъщеря Клара, останала сирак едва в 7-и клас, продължава майсторлъка на цветя и предава уменията си на своя син Владо.

Точно него търся сега. Вече на 70 години, но изпълнен със свежест и енергичност, Владимир Воденичаров знае цялата история на местния бизнес. Именно от неговия род и фирмата му "Манийка" започва всичко.

Посреща ме във фирмения магазин на бул. "България", където продава съпругата му. Дъщеря им Клара е управител на "Манийка" и движи цеха. "Тя започна като обикновена шивачка, редом до другите, за да може да прави всичко отгоре додолу", обяснява Владимир. Самият той е въвлечен в семейния бизнес по молба на майка си с нежелание, защото мисли, че направата на изкуствени цветя не е занимание за мъже. В края на 70-те вече е началник-цех в новосформираното държавно предприятие РП "Асеновец", което за пръв път в България предлага булчински рокли в магазин и става "най-доброто ателие на Балканския полуостров с 64 шивачки". Колекцията е иновативна за времето си – официалните булчински облекла се правят на основата на старите български роби с шевици. "Но имахме държава и всичко беше наред. Сега всичко свърши – навсякъде корупция, селското стопанско е занемарено, пълно е китайски стоки. Нищо няма да стане, всичко загива."

След идването на промените в началото на 90-те предприятието губи сили и приключва дейността си. Две години по-късно фамилия Воденичарови регистрира своята частна фирма "Манийка". Става ясно, че коренът на думата съвсем не идва от "мания", както попадналите случайно на името си мислят, историята е митична и от друго време. Манийка е прякорът на Владимир, наследен от неговия дядо Христо Ковачев. "Има две теории за него – първата е, че като кмет дядо ми е имал големи амбиции реката, минаваща през града, да стане плавателна, внесъл е предложението в тогавашния вариант на общинския съвет, но са му казали "мъни, мъни няма". Втората версия е, че тъй като е бил висок само 1.60 м, другите се обръщали към него с Мънинкия.

Странният прякор носи късмет още в началото, когато само с две крачни машини Владимир, съпругата и дъщеря му ушиват 7 рокли. Продават ги, купуват с парите платове, с които правят нови 15 рокли, продават и тях и така, докато купят истински машини и стигнат до производство, изнасяно в 15 европейски държави. Успехите са големи – "Манийка" прави първото ревю на булчински рокли, получава награда "Златна игла", докато всички останали в бранша прохождат.

С някои изключения всички от настоящите работещи магазини за булчински и официални облекла в Асеновград са започнали от тази фирма. Едната от собственичките на конкурентна фирма днес е била касиерка в "1001 стоки", взета на работа в цеха, друга – счетоводителка на "Манийка", продавачка и т.н. Останалите са били шивачки в "Асеновец", където Воденичаров им е бил началник. "Нямам намерение, но можех да ги унищожа", усмихва се той. "Но никой не ми е откраднал занаята, те са можели да шият и преди това. След 1989 г. хората се почувстваха свободни и си казаха  "дай сега ще правим такива рокли" и, да, излизаха много пари. По-жива си била, по-млада, напориста – направила си го. На мен не ми пречи, че има над 100 фирми тук. Аз не се сърдех и съм помагал на всички. Даже съм им помагал от началото – с платове, идеи, защото бяхме приятели и бяха по-други години. Не може един да отвори заведение или ресторант, друг да не може. А патент за рокля няма как да се извади – само вдигаш горния волан с 5 сантиметра и тя е друга. Същото като в луканката да сложиш 2 грама повече сол от другия."

Тези дни всичко е различно. "Едно време, след 1989 г., хората, като се женеха, гледаха красивото, онова, което ще направи удоволствие, не мислеха за парите, защото ги имаха отпреди. Обаче сега, като дойде тумбата – майката, бащата, бабата – искат хубавата рокля, ама намират аргументи да вземат по-евтината, аз работя за 300 лева, казват."

Манийката не е оптимист за бъдещето. От износа в 15 държави в момента не е останал нито един договор. 74-те шивачки във фирмата са намалели до 35. Трябват му още 20, но няма кой да дойде да работи.

"Добрите стари времена"

са си отишли и според Нели Праматарова – една сред най-търсените дизайнерки в града. "Тези, които са започнали по-късно и не са видели като мен хубави времена, са доволни и на това, защото са били или безработни, или са получавали заплата, но не им е харесвала работата. Докато аз и много от първите правим една неволна съпоставка какво е било – някога имах време и възможности за ревюта, сега не мога да си позволя каталог. След бавното гаснене на основните предприятия за оловно-цинкова концентрация, полиетилен, консерви женската суета поддържа голяма част от местното производство. Много от фирмите са семеен бизнес – съпругите стоят в града и работят, мъжете им обикалят за материали по света. Вече има и мъже, които се занимават самостоятелно с този бизнес."

Нели е усмихната и позитивна дама на средна възраст, която обаче се притеснява да се снима, защото "не ми остава време да се погрижа за себе си". Преди години тя също има много работнички, но сега е с един магазин с две продавачки и една шивачка. Колежката й ги шие, след като дизайнерката уточнява, пробва върху дамите и крои моделите. "И при мен е трагедия. Който работи професионално, без да заобикаля закона, влиза яко с двата крака." Сега, за да оцелее, работи непрекъснато от сутрин до вечер всеки ден. "Звънят ми от Силистра, от Видин и ми казват – хайде, чакаме те." Бързането е заради купувачите, които идват в рамките на един ден. "Трябва да се пробва и да се започне да се шие веднага, за да им спести в кризата още едно идване отдалеч – и като време, и като средства."

Праматарова е сред малкото, която няма нищо общо с фирма "Манийка". Разказва, че след като "Асеновец" и другото предприятие – "Кольо Тафров", в което шият хора с увреждания, се разформироват през 90-та година, всички хора, които нямали друга квалификация, останали без работа за 2-3 години. "Никой не смееше да направи нищо. Тогава с моя съпруг усетихме, че има ниша, булките се стичат в града, а няма какво да им се предложи." 12 години преди това дизайнерката работи по специалността си като лаборант в кръвен център СПИН лаборатория. Работа напуска и мъжът й, за да помага за разработване на ателието, в което хобито й да шие от малка се разгръща в истински талант.

И досега прави моделите си сама, макар че "преди пет години творческата дейност беше по-силна, сега всичко е борба за оцеляване". "В момента нещата са сведени до това – абитуриентите и булките гледат, гледат, гледат, качват на флашките, идват при мен, аз разглеждам модела и го шия. Най-сложно е да направиш рокля за 300 лв., която струва 3000 евро, защото трябва да е достъпно."

Тази година тенденцията е за по-къси, освободени от много плат рокли, без обръчи и твърди корсети, с лека материя. "Но това е само модна тенденция на книгите – в действителност все още основният процент от булките искат бяла рокля, малко от тях избират някакъв силен цветови акцент – бордо, лилаво и т.н. Повечето поръчват класическата, т.нар. торта, и си се харесват в нея. Много са ми интересни, когато влязат и кажат "аз не искам натрупвания, искам изчистена рокля" и след един час решават точно обратното! Помпозното е заложено в жената, явно по-семплите рокли не я грабват достатъчно. Тя си мисли, че й харесват, но като се види, вече не е очарована, ако ще платът да е 500 евро метърът. Принцесата никога няма да умре. Приказките ще са живи вечно. Единственият ден, в който можеш да ги видиш в собствения си живот, е сватбата."

Към стереотипа на сватбения ден се придържат и абитуриентите. Идолите са им световните певици, актрисите от червените килими и, "разбира се, нашите фолк певици". "Много от децата нямат ясно изграден критерий кое е хубаво и кое не, те виждат на телевизора кои са номер 1 в България – тези, които са глезени и пълни с пари – певиците. Има ли нещо друго ценено и стойностно в този момент?" Нели никога не се опитва да ги превъзпитава, особено когато идват с поръчка. "Ако ми искат мнението – да, но това се случва с единици затворени и плахи деца. Повечето са агресивни, наясно са какво искат, слава богу, поне силиконът тази година не е много актуален. Стремят да са екстравагантни, единствени, да приковат погледа на следящата ги публика. Склонни са да се мъчат, да не могат да седнат с роклята, обаче да са покоряващи." Хит тази година в Асеновград при поръчките на обувки са чифт на Галена – 15 см токчета с огромна платформа в най-различни варианти.

Тъкмо да си тръгна с убеждението, че страдание на местния бизнес могат да причинят само изисканите вкусове на объркани девойки, и Нели споделя за сенчестата страна на местния бизнес. Често се случва лишените от муза да крадат модели от витрините на конкурентите си късно вечер или през нощта, прерисувайки избраната рокля. Потърпевша излиза самата тя след конфликт с фирма, избрала името "Нели". "Клиентите си мислят, че шият при мен, но тъй като много от тоалетите не са ушити добре, идват в ателието ми и вдигат скандали. Те дори раздаваха мои визитни картички и не пропускаха случай да се представят вместо мен." В стигналия до съд случай нелоялните конкуренти се измъкват лесно – сменят името на фирмата, като добавят едно мъжко. "Нямаме закони, които да ни защитават интересите."

Само от шивачките на Нели са излезли 6-7 фирми. "В което няма нищо лошо. Светът не е създаден в моя чест." Да, но пък цял свят се стича в Асеновград. Или поне Балканският полуостров.

Никога не съм си представяла и минута от бъдещия си сватбен ден. Противно на хилядите момичета, заспиващи с идеята за перфектната рокля месеци наред, влечението ми към снежнобялото, балдахина и диджея, приканващ всички на хорото, клонят към нула. 1/3 от един български град обаче се препитава благодарение на мечти и филми с хепиенд.

Пристигам в Асеновград след тричасово друсане в очарователния междуградски бг транспорт и се насочвам към бул. "България" и близката ул. "Марица", на които ме очаква завишена концентрация от бели магазини. "За тоалет ли идвате?" – таксиметровият радар отчита извънградско присъствие. "Да, лъжа, ще ставам булка." "О-о-о, дошла сте на правилното място" и с приповдигната локално-патриотична гордост вметва набързо: "Имах един приятел, който има братовчед в Щатите – идва тука, прави поръчка за булчинска рокля, ушиват я, той изпраща снимка и ония там я продават за 10 – 12 хиляди долара, а тука се прави от 500 до 1800 лв. Страшна работа!" С какво са толкова специални толкова роклите тук, разпитвам го. "А вие виждали ли сте ги?! Че те са толкова хубави!"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Статията е готина, ще ми да се да видя обаче и някакви числа зад тази индустрия.

  • 2
    cneakep avatar :-|
    Спеакер

    Няма числа, щото касови бележки за роклите не се дават много лесно ;-)

  • 3
    salvadordalivaki avatar :-P
    Салвадор Дали Вали

    Статията е в стил: "Я да се поупражняваме да намерим кусур на нещо изградено и работещо. Като начало взимаме стажантка. Без личен или служебен автомобил. И дори без гадже, който да я придружи в евентуалния неработен ден /щото сигурно тогава се пазарува/ и с което да имитират младоженска двойка. Коментарите за задръстения БГ прованс са любима дъвка за четене на "креативната" софийска средна класа. На връщане пътьом през Пловдив, може да драсне подобно писание за някой полупразен МОЛ в жк "Тракия". Примерно.

  • 4
    pesheff avatar :-|
    Пешката

    До коментар [#3] от "sanyo":

    много точен коментар! А като се има предвид че повече от половината тн столичани са от села по-малки и по-задръстени от Асеновград, не е трудно да си обясним това което казваш.

  • 5
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Малко са дразнещи модните ремарки на г-ца Димова, защото изданието тук се казва 'Капитал'. Това трябва да казва достатъчно за читателите и техните прерогативи. Може би Праматарова е права - 'Принцесата никога няма да умре' :)

    Ако ще и костюми за понгвини да шият, могат само да бъдат уважавани тези хора, че с честен труд си изкарват хляба и помагат на градчето си.

    Защото много градове като Асеновград нямат този късмет.

  • 6
    forza avatar :-|
    forza

    Всеки влак си има пътници.
    Щом ги има магазините, значи си имат клиенти, щом има клиенти, значи продукцията се харчи.
    Къде е проблемът, пораждащ нескрито подигравателния тон на авторката? Че моделите не й харесват ли?
    Стават и такива работи, всеки нещо не харесва - пазар голям, кеф ти Асеновград, кеф ти София, кеф ти Милано, всеки според вкуса и джоба си.

  • 7
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Много са хубави момичетата от Асеновград.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Уволниха ме

Уволниха ме

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK