С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2012

25 11 май 2012, 12:13, 13337 прочитания

Неработещо момче

Да си безработен на 40 не си е работа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Неработещо момче

Автор: Инна Павлова
11 май 2011 г. Ставам на 40 години, но нямам много поводи за веселие. Не заради тъпото суеверие, че 40-ият рожден ден не се празнува, а защото съм безработен от 7 месеца. Докато повечето ми връстници, избрали да работят в браншове, по-стабилни от медиите, изплащат вече втори апартамент в София, аз живея с приятелката си в малка квартира. През лятото на 2010 г. обикаляхме два-три месеца в търсене на жилище, харесахме си и в един от последните горещи понеделници насрочихме среща с брокерката, за да говорим вече по същество около покупката и кредита. Срещата беше в 18 часа, а мен ме съкратиха в 17 ч. Ето какво било криза на средната възраст. Разбрах го ударно. Дълги години свързвах този израз клише предимно със скучаещи лелки, които се опитват да спрат хода на времето, като си купуват все по-скъпи дрехи, както и с мъже, компенсиращи увяхващата потентност с все по-мощни автомобили. Оказа се обаче, че вирусът си има и други щамове, а съдбата беше кихнала в лицето ми именно тях.

Най-лошото е, че през май 2011 не знаех кога и дали изобщо ще си намеря работа. В мигове на депресия човек си мисли какво ли не, а и няма защо да се лъжем – 40 години са си 40 и това има значение дори и да не търсиш работа като балетист или фотомодел. Всеки месец имах някакви поръчки на хонорар, но неизвестността те убива. Страхът да не предизвикаш съдбата те възпира от по-дългосрочни и много полезни цели, като например зубренето на език, изчитането на целия Харуки Мураками или пък да се научиш да плуваш бътерфлай. Голяма част от времето потъва в социалните мрежи, защото безработният човек страда не само от недостиг на пари, но и на контакти. Да се разхождаш по паркове и градинки изобщо не е добър вариант, защото в работно време тези места са доминирани от пенсионери, майки с пищящи деца и маргинални типове, които захапват бирите още в 10-11 сутринта. За 14-те месеца, в които бях без работа, съм виждал по пейките много отчаяни хора, включително и доста плачещи жени. Предполагам току-що съкратени или излезли от неуспешно интервю за работа, защото едва ли толкова много хора преживяват лични драми в сряда на обед примерно.


Липсата на контакти те кара да се радваш дори на иначе дразнещите PR мейли в пощата ти. Знаеш, че не са изпратени специално до теб, но все пак те карат да се чувстваш част от някаква комуникация. Винаги съм обичал тишината и книжовните занимания в усамотение, но не и в такива мащаби, каквито безработицата предлага. За да се чувствам по-добре, разпределях малките дози делнично общуване на сравнително равни интервали като приема на антибиотик. Сутрин – няколко изречения с винаги лъчезарното момиче, което продава банички. По обед – кратък разговор с бодрото 80-годишно бабе от химическото чистене. Винаги много се радва, когато й оставя стари вестници. Една газета с кръстословица и судоку й стига за цели два дни. Чете ги от първата буква до последната. Следобед – малко по-дълъг разговор с добродушния продавач на зеленчуци в махалата. Обсъждаме английските мачове и си разменяме дружески шеги по оста на фенските си различия.

11 май 2012 г. Ставам на 41 и се чувствам доста по-добре. Имам интересни задачи на хонорар и постоянна работа. Всъщност постоянна, постоянна, колко да е постоянна. Ако предаването, на което съм редактор и сценарист, няма добър рейтинг, пак ще вляза под домашен арест. За почуда на старците в блока, които от позицията си на работили през комунизма не могат да свикнат, че има такова явление като безработицата, и все ме питаха през онези 14 месеца: А бе, каква е тази твоята работа, все нощна смяна, а през деня си вкъщи?

Но така е при пазарната икономика и особено по време на криза. Няма нищо сигурно. Приятелката ми е юрист и най-вероятно цял живот ще печели повече от мен. Това определено не е най-добрата прогноза за самочувствието ми, но пък по-добре ли щеше да е ниско платена и с несигурен занаят като моя. Обичам работата си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Light в зимна ваканция 8 Light в зимна ваканция

4 яну 2013, 7860 прочитания

Уволниха ме 76 Уволниха ме

Шест месеца от живота ми като безработен

15 ное 2012, 69320 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне
Цветан Тодоров: Отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме

Френският философ с български произход говори с журналисти в Мадрид по повод излизането на негова нова книга на испански

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10