Неработещо момче
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неработещо момче

Неработещо момче

Да си безработен на 40 не си е работа

13995 прочитания

© Инна Павлова


11 май 2011 г. Ставам на 40 години, но нямам много поводи за веселие. Не заради тъпото суеверие, че 40-ият рожден ден не се празнува, а защото съм безработен от 7 месеца. Докато повечето ми връстници, избрали да работят в браншове, по-стабилни от медиите, изплащат вече втори апартамент в София, аз живея с приятелката си в малка квартира. През лятото на 2010 г. обикаляхме два-три месеца в търсене на жилище, харесахме си и в един от последните горещи понеделници насрочихме среща с брокерката, за да говорим вече по същество около покупката и кредита. Срещата беше в 18 часа, а мен ме съкратиха в 17 ч. Ето какво било криза на средната възраст. Разбрах го ударно. Дълги години свързвах този израз клише предимно със скучаещи лелки, които се опитват да спрат хода на времето, като си купуват все по-скъпи дрехи, както и с мъже, компенсиращи увяхващата потентност с все по-мощни автомобили. Оказа се обаче, че вирусът си има и други щамове, а съдбата беше кихнала в лицето ми именно тях.

Най-лошото е, че през май 2011 не знаех кога и дали изобщо ще си намеря работа. В мигове на депресия човек си мисли какво ли не, а и няма защо да се лъжем – 40 години са си 40 и това има значение дори и да не търсиш работа като балетист или фотомодел. Всеки месец имах някакви поръчки на хонорар, но неизвестността те убива. Страхът да не предизвикаш съдбата те възпира от по-дългосрочни и много полезни цели, като например зубренето на език, изчитането на целия Харуки Мураками или пък да се научиш да плуваш бътерфлай. Голяма част от времето потъва в социалните мрежи, защото безработният човек страда не само от недостиг на пари, но и на контакти. Да се разхождаш по паркове и градинки изобщо не е добър вариант, защото в работно време тези места са доминирани от пенсионери, майки с пищящи деца и маргинални типове, които захапват бирите още в 10-11 сутринта. За 14-те месеца, в които бях без работа, съм виждал по пейките много отчаяни хора, включително и доста плачещи жени. Предполагам току-що съкратени или излезли от неуспешно интервю за работа, защото едва ли толкова много хора преживяват лични драми в сряда на обед примерно.

Липсата на контакти те кара да се радваш дори на иначе дразнещите PR мейли в пощата ти. Знаеш, че не са изпратени специално до теб, но все пак те карат да се чувстваш част от някаква комуникация. Винаги съм обичал тишината и книжовните занимания в усамотение, но не и в такива мащаби, каквито безработицата предлага. За да се чувствам по-добре, разпределях малките дози делнично общуване на сравнително равни интервали като приема на антибиотик. Сутрин – няколко изречения с винаги лъчезарното момиче, което продава банички. По обед – кратък разговор с бодрото 80-годишно бабе от химическото чистене. Винаги много се радва, когато й оставя стари вестници. Една газета с кръстословица и судоку й стига за цели два дни. Чете ги от първата буква до последната. Следобед – малко по-дълъг разговор с добродушния продавач на зеленчуци в махалата. Обсъждаме английските мачове и си разменяме дружески шеги по оста на фенските си различия.

11 май 2012 г. Ставам на 41 и се чувствам доста по-добре. Имам интересни задачи на хонорар и постоянна работа. Всъщност постоянна, постоянна, колко да е постоянна. Ако предаването, на което съм редактор и сценарист, няма добър рейтинг, пак ще вляза под домашен арест. За почуда на старците в блока, които от позицията си на работили през комунизма не могат да свикнат, че има такова явление като безработицата, и все ме питаха през онези 14 месеца: А бе, каква е тази твоята работа, все нощна смяна, а през деня си вкъщи?

Но така е при пазарната икономика и особено по време на криза. Няма нищо сигурно. Приятелката ми е юрист и най-вероятно цял живот ще печели повече от мен. Това определено не е най-добрата прогноза за самочувствието ми, но пък по-добре ли щеше да е ниско платена и с несигурен занаят като моя. Обичам работата си.

11 май 2011 г. Ставам на 40 години, но нямам много поводи за веселие. Не заради тъпото суеверие, че 40-ият рожден ден не се празнува, а защото съм безработен от 7 месеца. Докато повечето ми връстници, избрали да работят в браншове, по-стабилни от медиите, изплащат вече втори апартамент в София, аз живея с приятелката си в малка квартира. През лятото на 2010 г. обикаляхме два-три месеца в търсене на жилище, харесахме си и в един от последните горещи понеделници насрочихме среща с брокерката, за да говорим вече по същество около покупката и кредита. Срещата беше в 18 часа, а мен ме съкратиха в 17 ч. Ето какво било криза на средната възраст. Разбрах го ударно. Дълги години свързвах този израз клише предимно със скучаещи лелки, които се опитват да спрат хода на времето, като си купуват все по-скъпи дрехи, както и с мъже, компенсиращи увяхващата потентност с все по-мощни автомобили. Оказа се обаче, че вирусът си има и други щамове, а съдбата беше кихнала в лицето ми именно тях.

Най-лошото е, че през май 2011 не знаех кога и дали изобщо ще си намеря работа. В мигове на депресия човек си мисли какво ли не, а и няма защо да се лъжем – 40 години са си 40 и това има значение дори и да не търсиш работа като балетист или фотомодел. Всеки месец имах някакви поръчки на хонорар, но неизвестността те убива. Страхът да не предизвикаш съдбата те възпира от по-дългосрочни и много полезни цели, като например зубренето на език, изчитането на целия Харуки Мураками или пък да се научиш да плуваш бътерфлай. Голяма част от времето потъва в социалните мрежи, защото безработният човек страда не само от недостиг на пари, но и на контакти. Да се разхождаш по паркове и градинки изобщо не е добър вариант, защото в работно време тези места са доминирани от пенсионери, майки с пищящи деца и маргинални типове, които захапват бирите още в 10-11 сутринта. За 14-те месеца, в които бях без работа, съм виждал по пейките много отчаяни хора, включително и доста плачещи жени. Предполагам току-що съкратени или излезли от неуспешно интервю за работа, защото едва ли толкова много хора преживяват лични драми в сряда на обед примерно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов

    Какъв човек би взел кредит без да има стабилни доходи с които да го изплаща ?

  • 2
    carreragt avatar :-|
    carreragt

    Той човекът е имал стабилни доходи, просто са го съкратили още същия ден. А ипотечните кредити се вземат със срок 20-30 години. Човек няма как да знае какво ще се случи за толкова време - дали няма да го уволнят, да се разболее, да фалира фирмата, в която работи, или някой астероид да удари земята...

  • 3
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    На 40 е още рано да си безработен, по-скоро след 45.
    Дотогава наистина трябва да се ориентираш към собствен бизнес - да имаш достатъчно опит и да го използваш рационално.

  • kjavaleto

    А да се окажеш безработен на 59? Егаси, муси, както казваше едно приятелско детенце. Дилемата е сега ли да се гръмнеш, по-късно ли, или пък да гръмнеш всички. От тъпия шеф, та до всичката шибана държава. И на пук вси врази, още съм жив, а това живот ли е?

  • 5
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    Това е то Български манталитет .
    Ще изплащаш 2 апартамента в София до 60 те си години .
    Ще платиш над 200 000 лева в лихви за банките и животът ти ще е минал в това време Ще си изпуснал всичко .
    Понякога обаче ще се окаже че това не е твоят път задължително но не ти пак си щастлив точно защото нещо ти е попречило да си роб в системата.
    Не осъзнаваш че всички в маркет капитализъм са просто едни заменими пионки в голяма игра.
    Предаден си .Засрамен си .Отчаян си а не трябва изобщо
    Контролът над всичко което си мислил че контролираш е просто една фискс идея .
    Съпоставянето, сравняването,премерването кой какво има,може притежава какво е придобил и имал -директното сравняване едно към едно доарва до нервна криза не един Българин и е абсолютно безолезно начинание .
    Лош момент ще кажат едни -Най прекрасният момент в живота ще ти кажа аз
    За да може да осъзнае човек какъв роб в системата е всъщност и до каква степен е манипулиран от нея това трябва да се случи и тя да те изпюе .
    Жалко че много хора го вземат прекалено навътре вместо да сгледат всичко от съвсем различна перспектива и гледна точка .
    Саморазрушителното поведение не е решение .Осъзнаването на проблема Will set you free . :-0 :-) :-)


    http://aidriell.blog.bg/zabavlenie/2012/04/22/svobodnata-ni-volia-i-izbor-v-kapitalizma.943938

  • 6
    daria_vip avatar :-P
  • 7
    alohata avatar :-|
    Aloha

    Е, автора, забравил да споменеш какъв късметлия си, защото са те съкратили 1 час преди да наденеш ипотечния хомот...

  • 8
    aussie avatar :-P
    aussie

    До коментар [#6] от "Seola":

    Също така е пропуснал да забележи че в очите на хората би изглеждал смешен с тези празни приказки дето ги е напляскал по-горе :)

  • 9
    lyubozamf avatar :-|
    пепо

    Кофти,но това е скапаната родна действителност!
    Жалко

  • 10
    gelkata15 avatar :-|
    gelkata15

    А,аз бих казал момчета и момичета,мъже и жени ,мислете повече преди да гласувате за леещите сълзи и усмивки,обещаващи светло бъдеще!Първо ги попитайте как ще стане това,обещаното де?После поискайте доказателства и срокове!И на края поискайте тежка персонална отговорност за не изпълнени обещания.И не се срамувайте и аз бях като вас!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK