Цветан Тодоров: Отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме

С всичко съм съгласен (Тодоров беше и си остава идол за нашето поколение, още когато го четяхме на английски в Народната библиотека и когато беше с ореола на "забранен" и "невъзвращенец"), но всяка епоха преживява криза и намира начини да се справи.
Съвременни автори смятат, че се завръщаме към класическата и дори по-ранна античност.
И аз като българин съм с нагласата да живеем в едно безкрайно "игриво" Просвещение на ценностите (точно защото винаги сме копнели по Просвещението, а то ни е подминало), но може би и то създава криза и се саморазрушава.
Съвременният свят се е отегчил от Просвещението (и това на Тодоров, и от по-малко идеализираното) и всички по света започват да стават "българи" или "балканци" - ирационални, егоистични и вярващи в чудеса хора, готови на жестокости.

[quote#2:"bobop77"]Съвременнит свят се е отегчил от Просвещението (и това на Тодоров, и от по-малко идеализираното) [/quote]

Това е и проблемът. Съвременният човек трудно ще бъде убеден да се върне към ценностите на античността - има един невидим Рубикон, който по силата на неписан обществен договор трудно може да бъде преминат. Идеализъм, алтруизъм, че понякога даже и хуманизъм са понятия, с които не се идентифицираме и не възпитаваме в тях децата си. Тодоров на този етап си дава сметка за всичко това, и именно по тази причина насочва гнева си не към съвременния човек като цяло, а към шепата хора, узурпирали командния пулт в името на собствения си интерес, и говори за избягване на крайностите, всъщност за запазване на статуса - социалната държава, благосъстоянието...

Що се отнася до нас, българите, и несъстоялото се наше Просвещение, глобализацията ни изпревари за пореден път и ни повлече в общия поток. Любопитна съм какво ново би споделил Тодоров по отношение на "нашия" случай в едно пространно интервю специално за Капитал, например. Да, избягва конкретни отговори с аргумента за недостатъчно познаване, но другаде се позовава именно на България.

Да го обърнем към по-несериозната страна и да си позволим да сме марксисти, макар и фалшиво откровени :) (каквито са всъщност всички истински марксисти, нали така?)

В марксическа интерпретация казаното от Тодоров звучи така:
"Всяко производство води до криза на съзнанието." :)
Но нека не за бравяме, че "производството" на ценности в нелегалните печатници на Енциклопедията, любимо "производство" на Тодоров от любимата епоха на Тодоров - Просвещението, по същата логика води до криза на съзнанието.
Справка - всички известни "хуманисти" и професори в БГ, които се оказаха доносници и агенти, вярвайки, че създават "ред в хаоса".

До коментар [#3] от "Мария":

По принцип - вярно. Но тъй като Просвещението позволява да си вземаш наготово идеи как да живееш, в един момент пак се получава ентропия от прекалено много идеи.
Не само родителите имат правото да избират да възпитават децата си по Гьоте или Шилер или по Рибния буквар, но и "децата", поне в университетите могат да избират да живеят в избрана епоха, да живеят "според Монтен", "според Макиавели", да си помогнат в живота с Аристотел или Пруст. Пример:
The Happiness Project: Or, Why I Spent a Year Trying to Sing in the Morning, Clean My Closets, Fight Right, Read Aristotle, and Generally Have More Fun
Този вид четива в България са по-малко познати пак поради причината, че "лелеем" за Просвещение и затова са популярни четивата:
"Макиавели за секретарки в туризма", "Монтен за курсанти" "Българска литература за умствено извратени почитатели на Дерида".
Ако следваме редуването на поколенията още от Дела и дни на Хезиод, може да очакваме поколение, което ще чете напътствия в живота от рода на:
"Как да го начукаме на конкуренцията според Сосюр", "как да увеличим продукцията на реклами според Пирс"...

П.С. Поне на английски смисълът се "произвежда" :), неграмотните преводачи на хуманитаристика от 90-те години също го въведоха и на български, вместо правилното "създава се".