С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2012

39 6 юни 2012, 14:26, 34692 прочитания

От 9 до 17:30 ч.

Държавната администрацията е голяма и спасение дебне отвсякъде. Поне в това сме готови да повярваме след срещата с няколко мотивирани млади хора, които работят не в офиси, а в канцеларии и компенсират ниските си заплати с чувство за обществена полезност. Те са новото попълнение служители - образовани, мобилни, с избор. Харесваме ги и стискаме палци да подействат като мощна доза кофеин на местата, където работят, вместо да попият от техните клишета и упойваща инерция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Мария Попковачева, 27 години

От 9 до 17:30 ч.

Фотограф: Цветелина Белутова



младши експерт в отдел "Публичност на архивите, международна дейност" в Държавна агенция "Архиви"


Първата реакция е да се учудите. Мария започва работа в българския Държавен архив след 11 години живот и обучение в САЩ. Завършила средното си образование в Американски колеж в Симеоново, София, тя заминава за Калифорния, където става бакалавър на пълна стипендия по Международни отношения в университета в Помона. Записва и магистратура в Харвард по етична политика. След стаж в Европейския парламент, опит при атлантически консул и сигурно предложение за работа след завършването, Мария решава да се прибере по желание на съпруга си в София и "да видим какво ще стане". "Много исках да остана в Америка, имах работа, приятелите ми са там, но в крайна сметка, където тегли сърцето – там отиваш. В началото ми беше трудно, но започнах да откривам приятели, социална среда, работа, която ми харесва."

В архива попада малко случайно, но е запозната с дейността му още от време на студентстването си, когато се занимава с научна дейност. От година Мария е част от екип, който подготвя цялата публична дейност на институцията – изложби, сборници, медийни представяния, международни и държавни проекти и др. Сега разработва споразумение с "Уикипедия", според което се предоставят документи на различни уикипедианци, допълващи статиите с данни от архивите. Сред другите й любими задачи са изложби, посветени на Фритьоф Нансен, Яна Язова, за дипломатическите отношения на България с Южна Африка и т.н.



"В тази работа най-много ми харесва, че е динамична и сама по себе си много интересна. Научният компонент ми допада изключително – постоянно се случват международни конференции, на които се запознаваме с хора от университетите и академичните среди. Като работиш по изложба, търсиш документи, имаш първоизточник, който можеш да анализираш. Има много силен изследователски компонент и международен ефект. Заобиколена съм от образовани колеги, от които може да се научи много. И още нещо – знаеш, че каквото и да правиш, има някакви последствия – в държавната работа ти си пряко зависим от хората, работиш за тях, имаш пряк отзвук."

Ако има някаква осъзнато търсена полза, за Мария в момента това е личното развитие. "Аз съм учила теория на управлението, държавна администрация, моят личен интерес е именно този. Иска ми обаче вътрешните правила да са доста по-динамични, за да може да се движат по-бързо нещата, защото дори най-лесното нещо, което трябва да направиш – да напишеш едно писмо, трябва да мине през няколко инстанции. Завършвайки в Америка, където те учат да бъдеш независим мислител, да вземаш решение сам и да се оправяш във всякакъв вид ситуации, тук заварваш точно обратното."

Липсата на ресурси за самата институция също е натоварващо, както и всеизвестните ниски заплати. "С тези заплати е трудно да намериш млади хора, които ще работят много и ще са отдадени на работата. Около мен младите хора са малко. В моя случай се получи, защото, първо, имам някакви спестявания в Америка, съпругът ми работи и в момента съм в ситуация, в която събирам опит."

Все още не й е ясно какъв е процесът на издигането в институцията. "Засега съм тук, докато виждам, че работата ми е полезна и мога да помогна с нещо, че се развивам и научавам нещо, както и самата аз да иницирам различни проекти." Ето защо на този етап от живота си няма да тръгне за университета в Шотландия, където е приета да се обучава за докторска степен.

 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Light в зимна ваканция 8 Light в зимна ваканция

4 яну 2013, 7792 прочитания

Уволниха ме 76 Уволниха ме

Шест месеца от живота ми като безработен

15 ное 2012, 68810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне
FarmVille

Филип Харманджиев показва как пасищното земеделие и чистото месо създават свобода

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10