От 9 до 17:30 ч.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От 9 до 17:30 ч.

От 9 до 17:30 ч.

Държавната администрацията е голяма и спасение дебне отвсякъде. Поне в това сме готови да повярваме след срещата с няколко мотивирани млади хора, които работят не в офиси, а в канцеларии и компенсират ниските си заплати с чувство за обществена полезност. Те са новото попълнение служители - образовани, мобилни, с избор. Харесваме ги и стискаме палци да подействат като мощна доза кофеин на местата, където работят, вместо да попият от техните клишета и упойваща инерция

35826 прочитания

© Цветелина Белутова


Мария Попковачева, 27 години

Фотограф: Цветелина Белутова

младши експерт в отдел "Публичност на архивите, международна дейност" в Държавна агенция "Архиви"

Първата реакция е да се учудите. Мария започва работа в българския Държавен архив след 11 години живот и обучение в САЩ. Завършила средното си образование в Американски колеж в Симеоново, София, тя заминава за Калифорния, където става бакалавър на пълна стипендия по Международни отношения в университета в Помона. Записва и магистратура в Харвард по етична политика. След стаж в Европейския парламент, опит при атлантически консул и сигурно предложение за работа след завършването, Мария решава да се прибере по желание на съпруга си в София и "да видим какво ще стане". "Много исках да остана в Америка, имах работа, приятелите ми са там, но в крайна сметка, където тегли сърцето – там отиваш. В началото ми беше трудно, но започнах да откривам приятели, социална среда, работа, която ми харесва."

В архива попада малко случайно, но е запозната с дейността му още от време на студентстването си, когато се занимава с научна дейност. От година Мария е част от екип, който подготвя цялата публична дейност на институцията – изложби, сборници, медийни представяния, международни и държавни проекти и др. Сега разработва споразумение с "Уикипедия", според което се предоставят документи на различни уикипедианци, допълващи статиите с данни от архивите. Сред другите й любими задачи са изложби, посветени на Фритьоф Нансен, Яна Язова, за дипломатическите отношения на България с Южна Африка и т.н.

"В тази работа най-много ми харесва, че е динамична и сама по себе си много интересна. Научният компонент ми допада изключително – постоянно се случват международни конференции, на които се запознаваме с хора от университетите и академичните среди. Като работиш по изложба, търсиш документи, имаш първоизточник, който можеш да анализираш. Има много силен изследователски компонент и международен ефект. Заобиколена съм от образовани колеги, от които може да се научи много. И още нещо – знаеш, че каквото и да правиш, има някакви последствия – в държавната работа ти си пряко зависим от хората, работиш за тях, имаш пряк отзвук."

Ако има някаква осъзнато търсена полза, за Мария в момента това е личното развитие. "Аз съм учила теория на управлението, държавна администрация, моят личен интерес е именно този. Иска ми обаче вътрешните правила да са доста по-динамични, за да може да се движат по-бързо нещата, защото дори най-лесното нещо, което трябва да направиш – да напишеш едно писмо, трябва да мине през няколко инстанции. Завършвайки в Америка, където те учат да бъдеш независим мислител, да вземаш решение сам и да се оправяш във всякакъв вид ситуации, тук заварваш точно обратното."

Липсата на ресурси за самата институция също е натоварващо, както и всеизвестните ниски заплати. "С тези заплати е трудно да намериш млади хора, които ще работят много и ще са отдадени на работата. Около мен младите хора са малко. В моя случай се получи, защото, първо, имам някакви спестявания в Америка, съпругът ми работи и в момента съм в ситуация, в която събирам опит."

Все още не й е ясно какъв е процесът на издигането в институцията. "Засега съм тук, докато виждам, че работата ми е полезна и мога да помогна с нещо, че се развивам и научавам нещо, както и самата аз да иницирам различни проекти." Ето защо на този етап от живота си няма да тръгне за университета в Шотландия, където е приета да се обучава за докторска степен.

Стоян Георгиев, 33 години

Фотограф: Цветелина Белутова

ръководител на "Европейски интеграционен фонд" за България в Министерството на труда и социалната политика

"Европейският интеграционен фонд" е инструмент за усвояване на европейски средства, който се занимава с интеграция на граждани от трети държави – т.е. такива, които не са граждани на Европейския съюз и европейското икономическо пространство. Процедурно не се различава от начина на работа на всяка оперативна програма." С това уточнение започваме разговора със Стоян, управляващ програмата тук от септември миналата година. В момента той и екипът му работят по множество проекти, свързани с чуждестранни граждани, пребиваващи в България. Грижата за тях включва дейности от обучението по български език до т.нар. гражданска ориентация, която най–общо означава придобиване на знания за начина на работа на българската администрация, както и към кого да се обърнат при възникнал проблем.

Преди да попадне на този пост, Стоян е експерт в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в продължение на пет години, както и в Министерството на икономиката. "Предложението за тук беше такова, че не можех да откажа по много причини. Основното от тях – предизвикателството. Едно е да работиш като експерт в държавно ведомство, друго е да си на ръководен пост, където най-малкото имаш огромна отговорност за поне шестцифрени суми в евро. Аз лично обичам да има напрежение."

Според Стоян хората, които се занимават с усвояване на европейски средства, не са типичните чиновници – не работят с клиенти, нито са на гише. Те са със средна възраст до 40 години, владеенето на чужд език при тях е задължително. Самият той е завършил средното си образование във втора английска гимназия, магистър е по международен туризъм. "Това е сравнително нова за България дейност, така че е нормално с нея да се занимават хора на по-млада възраст. Повечето идват на стаж, на половината им харесва и остават. В момента има програма "Старт в кариерата" и в държавната администрация е пълно с млади хора, и то под 25 години. Има раздвижване, напълно съм категоричен."

В работата си харесва най-много факта, че работи директно с Брюксел. "За един млад човек да придобие такъв международен опит не е лошо, може би това ме мотивира да остана най-силно тук. Мисля, че в частна фирма не бих могъл да го придобия." Никога не започва работния си ден в 9.00 ч., а по-рано, нито си тръгва в 17.30 ч. "Работя с други държави, това, че трябва да си тръгна в определен час, не интересува никого. Едно от най-големите клишета за администрацията – че работим – не работим, получаваме някакви пари на първо число, да, така е, но това не означава, че за някой, който не си свърши работата, няма да последва санкция. Сред приятелите ми също съм срещал съгласие със стереотипа, че през събота и неделя нищо не правя, изключително ги учудвам като им кажа, че ще работя."

Стоян не знае какво ще се случи с него след няколко години, но се определя по-скоро като амбициозен типаж, който иска да се развива. "Може би ще се занимавам пак с администрация, друг е въпросът дали ще е в България, или някъде навън."

Сюзан Акифова, 28 години

Фотограф: Цветелина Белутова

старши експерт в дирекция "Туристическа политика" в отдел "Проекти и програми в туризма" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

"Активен, креативен и инициативен" - за почти четири години работа в министерството Сюзан е разбрала, че човекът, работещ в държавната администрация, трябва да отговаря на това описание. "В частния сектор всеки може би гони цел да изпъкне сам, да покаже себе си, докато ние тук работим заедно – когато някой прояви активност и креативност, хората го приемат много положително. На всички ни е познато общото мнение как хората в държавната администрация стоят и си клатят краката и за мен е изключително предизвикателство да го опровергая, дори вътре в самата администрация. Нещата там наистина се случват изключително бавно, човек трябва да е много търпелив, но докато продължава да има млади хора, които да проявяват инициатива, ще има какво да се случва."

Отделът на Сюзан изпълнява проекти по Оперативна програма "Регионално развитие" и в същото време изготвя и осъществява проекти с директно финансиране от Европейската комисия – не големи на стойност, но с голямо значение. "В момента изпълняваме комуникационна кампания за популяризиране на ЕДЕН дестинациите в България – става дума за малко познати места, където туризмът се развива в тенденция за устойчивост. Друг актуален проект е разработването на пешеходни маршрути по Дунав, в които са въвлечени пет държави. Комуникацията е интензивна, международна, с много документи и информация, за което й помага завършената езикова гимназия с английски и немски език.

Сюзан започва работа в министерството случайно, без да е завършила специалност "Туризъм" и без някога да си е представяла, че не само ще работи в тази сфера, но и в държавната администрация. "Но в един момент, в който бях останала без работа, потърсих ангажименти, естествено и в частния сектор, но ми излезе възможността да се пробвам в тогавашната държавна агенция по туризма." Преди това експертът работи в Кремиковци като асистент в транспортна дирекция в продължение на две години още по време на обучението си по индустриално инженерство в Техническия университет в София,  последвано и от магистратура по бизнес администрация в УНСС.

Сега не се замисля за бъдещето, няма аспирации да се катери по кариерната стълбичка на държавната администрация и да достига върхове, защото актуалната й работа и позицията напълно ангажират вниманието й. "За мен стимулът е, че искам нещата да се случват и това да става в кратките срокове, в което е определено. Изключително интересно ми е да работя това и фактът, че го правя в държавната администрация, ми носи много, много положителни усещания – от една страна, преодоляването на трудностите ме стимулира още повече да се старая, от друга страна, ми носи опит и знание, че съм се справила в тази среда. Ако съм в частна фирма или неправителствена организация ще ми е много по-леко в работата." Единственото, което не й допада, е бюрократщината в самата система и ниските заплата, които стигат за базовите нужди. "В моя случай освен основната заплата работата по проекти носи допълнително заплащане. Това допълнително ме стимулира да се трудя повече и се случва често да работя и извън работно време. Това никога не ми е тежало – аз се трудя така, както бих го правила и в частния сектор. Приятелите ми се удивяват на факта, че аз наистина не си тръгвам в 17.30, работя и през уикенда. Родителите ми бяха много впечатлени, когато започнах тази работа, за разлика от мен, която бях скептично настроена. Самите те работят цял живот в родния ми град Разград на държавна работа и аз никога не съм го смятала за невероятно или престижно."

Евгени Спасов, 30 години

Фотограф: Цветелина Белутова

главен експерт в отдел "Развитие на туристическия продукт" в дирекция "Туристическа политика" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

В министерството Евгени работи от почти година. Там "направо си отидох" – звъннал по телефона на настоящата си директорка и й казал, че иска да работи при тях, след като минава през няколко туроператора и консултантски фирми. "Първият път, когато се видяхме с нея и началника ми, в един глас ме попитаха дали наистина осъзнавам при какви финансови условия ще се трудя. И в началото, и след време за мен ще е едно и също – аз съм там, за да работя. Мен ме интересува, когато има А, да следва Б, гоня резултати, а не имидж. Работата като самостоятелна дейност ме мотивира достатъчно", обяснява експертът.

Ангажиментите на Евгени са свързани с международна дейност, основно в отношения с Европейския съюз в стратегията за Дунавския регион. "Фактът, че се занимавам с цели, свързани с други държави, е супер, защото не отчетем ли резултат, няма да се случи нищо. Аз се трудя, имам резултати, чувствам се добре и наистина нямам проблем с работата си. Извоювал съм си независимост, доверие и подобряване, което не може да не мотивира човек."

Евгени е с впечатляващо европейско образование – след като завършва руското 133-о училище с френски език, заминава за Испания и учи икономика три години в Американския университет в Мадрид. Следва година в Хага, Холандия, в края на която осъзнава, че не питае топли чувства към икономиката. Прехвърля се специалност международен туристически мениджмънт и консултантска дейност, след което заминава за Барселона по програмата "Еразъм". През 2007 г. завършва семестриално и специализира планиране и развитие на туристически дестинации, за финал записва магистърска програма туристическа политика в Барселона.

Според него разликата между частния и държавния сектор е основно в търсенето на резултати, в желанието за тяхното постигане. "Еквивалентът е в съпоставянето на американския и европейския модел – в САЩ пазарът на труда е изключително динамичен, много отворен, ако нямаш резултати, могат да те изхвърлят по всяко време, без обяснения, в Европа старият социален модел, налаган от Германия, е все още много силен, малък пример за което са обезщетенията."

Евгени е сигурен, че едно от нещата, които биха отказали много хора да работят в администрацията, е заплащането. "Ниско е, да. Но аз, покрай дейността, която изпълнявам, взимам и хонорари от допълнителни проекти." Рядко се случва да работи и в извънработно време. "Естествено, че си тръгвам в 17.30 ч., но това не означава, че оставям несвършена работа."

Павел Атанасов, 28 години

Фотограф: Цветелина Белутова

анализатор в президентството

Над четири години, от първия си работен ден досега, Павел винаги е бил държавен служител. "Нищо друго не мога да правя засега, освен да работя за държавата", казва той и твърди, че никога не е съжалявал. "Напротив, това, което ме е крепяло през цялото време е бил екипът и културата на работа. Младите хора, с които работя тук, имат много енергия, бързо схващат, необременени са да предлагат решения и да действат амбициозно, за да ги изпълняват. Но пък им липсва опит, който малко по-възрастните притежават. Симбиозата между едните и другите дава невероятна синергия, която мен ме задържа толкова дълго в държавната администрация."

Сега Павел е част от екип за анализи, състоящ се от няколко души. Всеки един от експертите е с различен профил и следи максимален брой източници – институции, тинк-танкове, университети и т.н. Веднъж седмично те изготвят справка за актуални събития и дългосрочни тенденции, които се задават (в момента например какво се очаква от изборите в Гърция), служещи не само на президента, но на секретари, съветници, администрация и протокол. Павел събира екипа и координира действията му, работи по-активно в темата външна политика.

Анализаторът е в екипа на Росен Плевнелиев още когато той е министър на регионалното развитие. От юли 2009 г. до септември 2011 г. е парламентарен секретар и отговаря за координацията с различни министерства, проследяване на всеки един закон в парламента и т.н. В политиката навлиза по време на магистратурата си в University College London - тогава той изследва темата "Влиянието на Европейската народна партия върху десните партии в България". За целта Павел прави доста интервюта у нас с членове от екипа на ГЕРБ, от които накрая интервюраният излиза самият той. Депутатите събират агресивно млади хора, сканират за личности, които биха интегрирали и канят Павел във външната комисия на ГЕРБ, а после и в младежката организация. През 2009 г. той вече е в икономическия екип на Плевнелиев, където помага в организационната работа, писане и т.н. За девет месеца работи и в Министерството на отбраната като експерт анализатор за политиката за сигурност и отбрана с фокус Югоизточна Европа.

Казва, че в момента дава всичко от себе си за институцията и не мисли за бъдещето, отделя време да мисли как да се оптимизира системата. "Имам една рецепта, която ще реши проблема на администрацията – ако всеки отдел се състои от 10 човека, нека те да бъдат намалени на шест, трима от тях да останат най-опитните и да бъдат вкарани трима млади – да се получи синергия, така че да има кой да продължи и кой да даде. Но нека да бъдат и мотивирани, защото в крайна сметка всеки очаква забавления, семейство, добър стандарт на живот, пълен хладилник. Слабата страна в българската администрация е заплащането, мисля, че всеки е наясно, колкото и да се създава впечатление в обществото, че в тази система само се дава, а не се работи. Мотивация може да бъде екипът, хората, средата на работа, но не и заплащането. Ако някога на мен или на други колеги ни е минавало през ум да поемем в друга посока или навън, причината е била точно тази. Мен ме задържа екипът и начинът, по който се работи. Ние всички стоим до 20.00 ч. всяка вечер, защото сме много мотивирани."

Според него човекът, който идва да работи в държавната администрация, трябва да има добра основа като образование, да мисли и да успява да свързва различни неща. "Тук средната възраст на анализаторите е 30 и малко над нея. Всички владеят перфектно  най-малко по два езика и работят с много международна информация." Самият Павел е завършил английската гимназия в София, бакалавър е по политически науки в Софийския университет и е специализирал в LSE Лондон. "Не останах там, защото камъкът си тежи на мястото. Бързо се реинтегрирах в живота тук – динамика, политика, приятели, средата – те те бутат напред и те мотивират. Не е проблем и утре да замина за там или където и да е, целият свят е отворен."

Зорница Велинова-Тренчева, 31 години

Фотограф: Цветелина Белутова

учител по история на 9, 10, 11 и 12 клас в 91-ва немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов"

"Може да се каже, че съм в бранша", казва Зорница и се усмихва. Случайно и без да си представя, че ще практикува тази професия, тя започва работа като учител още преди седем години уж за малко и между другото. По време на следването си в Софийския университет и задължителната педагогическа практика попада на много добра учителка от СМГ, която я вдъхновява. "Покрай нея, средата в училище и децата установих, че това занимание много ми пасва. Когато записах история, бях силно убедена, че, учейки я, ще разбера всичко за света – доста наивно, но за човек, тъкмо завършил гимназия, изглеждаше като сериозно желание и перспектива. Подобно усещане имах и когато започнах да преподавам – реших, че е важно да успея и да предам нещо от моите виждания." Опитът си казва думата и няколко години по-късно Зорница не се смята за толкова наивна. "Вече знам как работи системата, сблъскала съм се с определени ситуации, които са ме направили по-силна."

Мисълта да си смени работата я спохожда поне веднъж месечно - когато получава заплатата си. Не го прави, защото тази професия й дава голяма свобода – можеш да управляваш времето си, да бъдеш гъвкав, да се самоусъвършенстваш, да се специализираш в методиката при преподавателската работа, както и в самата наука. "Още повече  че имаш трибуна, на която можеш да споделяш. Разбира се, образователната система е строга и изискванията трябва да се спазват, но между правилата и задължителните компоненти си свободен да размениш с едни интелигентни млади хора твоите мисли за света, да обсъждате заедно различни актуални теми, да се радваш как самите те се интересуват от заобикалящите ги проблеми – точно това ме мотивира да продължавам. Да, тези моменти са редки и инцидентни, но силно зареждащи с енергия."

Всички хора в държавния сектор са подложени на лоши финансови условия според Зорница. "Но се оправям, засега успявам. Парите в никакъв случай не са стимул, те не се коментират." За разлика от някои нейни колеги с дълъг стаж, които са настроени негативно и съветват младите си колеги "бягай, докато е време", тя не изключва възможността да работи като учител дълго. "Това е професия, в която можеш да се развиваш сам за себе си, но като кариера не може да стигнеш много далеч, няма стълбица, по която да се изкачваме. Ако обаче продължавам да имам какво да кажа все още на учениците си, ще остана задълго." Зорница твърди, че познава много ентусиасти, хора на нейната и по-млада възраст, които целенасочено искат да се занимават с това и които от частния сектор преминават в държавния. "Привлича ги това, че могат да споделят своите емоции и вдъхновение с млади хора, от които самите те да почерпят много идеи. Ние самите учим много неща от учениците, а самият процес е напълно неизвестен. Подходът ми е само с добро, това са личности, те трябва да бъдат впечатлени от това, че имат среща с теб, от твоите знания, от отношението ти към тях. Аз се опитвам да ги науча на самоуважение, защото това е първата стъпка - да имат достойнство и принципи."

Мария Попковачева, 27 години

Фотограф: Цветелина Белутова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    lot49 avatar :-|
    lot49

    Освен за учителката и отчасти за дамата, работеща в архивите, не виждам, къде е спасението в останалите професии.
    На 28 години анализатор в Президентството? C.mon, give me a break!
    "Влиянието на влиятелните върху влияещите върху повлияните" Disgusting!
    Ами службиците?
    "Европейски интеграционен фонд" за България в Министерството на труда и социалната политика???
    старши експерт в дирекция "Туристическа политика" в отдел "Проекти и програми в туризма" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ???
    "Развитие на туристическия продукт" в дирекция "Туристическа политика" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

    Такава простащина! И нито за един не пише на какъв конкурс се е явил за работата си (за учителката просто няма такъв, там е ясно).
    Само какво е завършил, като че ли да завършиш гимназия с 200 неправилни глагола е най-тежката задача в този свят, къде е ходил и какво мисли за живота...
    Инфантилно!

  • 2
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Прочетох само първата страница. Извод - жената финансира от собствените си спестявания прахосването на времето и способностите си. Даже и това да е приемливо персонално, не виждам на макро ниво как може да помогне на една икономика, след като де факто тя свива потреблението си - тоест икономиката стагнира. Какво му е радостното на това, е извън моите разбирания...

  • 3
    kristina123 avatar :-|
    kristina123

    бе момчето с черната риза... бива, бива...

  • 4
    plamenss avatar :-|
    plamenss

    До коментар [#3] от "kristina123":

    стига бе:-)

  • 5
    kristina123 avatar :-|
    kristina123
  • 6
    milenita1985 avatar :-|
    milenita1985

    Аз пък истински се радвам, като виждам, че има такива млади хора в прогнилата ни администрация. Вместо да плюем, предлагам да го караме по - позитивно и да се радваме за тях, защото на тях разчитаме.

    п.с. кристина123 - мдааам, хубав е младежа с черната риза :)

  • 7
    milenita1985 avatar :-|
    milenita1985

    и онзи синеокия става :) надявам се да не ги избират по визия :)

  • 8
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Дори и да има ентусиазъм в началото, после всичко ще се промени.

  • 9
    meanmoonshiner avatar :-|
    meanmoonshiner

    До № 1
    Очевидно е, че интервюираните са отговаряли на зададени въпроси. След като не са ги попитали "на какъв конкурс са се явили за работата си", не са и отговорили. Като че ли има 200 начина за провеждане на конкурс. Вижте си ЗДСл като Ви е такъв страхотен интерес.

    Поредното доказателство, че българинът е с космически необосновани претенции да е наясно с всичко. Предоставят му интервю да се порадва на млади и относително добре образовани хора, които въпреки това работят в администрацията, той набързо нахвърля, че не само те, ами и отделите, в които работят, нищо не работят. Кажете вие кои служби не са службици и другите да ги закриваме. Ама имайте предвид, че извън форумите не става само с казване.

  • 10
    gallnare avatar :-|
    Мария

    От това ново попълнение е нормално да очакваме ентусиазъм, но е добре да се изисква и компетентност, максимална като за новобранци. Дано имат и от двете.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Уволниха ме

Уволниха ме

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK