С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Lightest 2012

39 6 юни 2012, 14:26, 34515 прочитания

От 9 до 17:30 ч.

Държавната администрацията е голяма и спасение дебне отвсякъде. Поне в това сме готови да повярваме след срещата с няколко мотивирани млади хора, които работят не в офиси, а в канцеларии и компенсират ниските си заплати с чувство за обществена полезност. Те са новото попълнение служители - образовани, мобилни, с избор. Харесваме ги и стискаме палци да подействат като мощна доза кофеин на местата, където работят, вместо да попият от техните клишета и упойваща инерция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Зорница Велинова-Тренчева, 31 години



От 9 до 17:30 ч.

Фотограф: Цветелина Белутова



учител по история на 9, 10, 11 и 12 клас в 91-ва немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов"


"Може да се каже, че съм в бранша", казва Зорница и се усмихва. Случайно и без да си представя, че ще практикува тази професия, тя започва работа като учител още преди седем години уж за малко и между другото. По време на следването си в Софийския университет и задължителната педагогическа практика попада на много добра учителка от СМГ, която я вдъхновява. "Покрай нея, средата в училище и децата установих, че това занимание много ми пасва. Когато записах история, бях силно убедена, че, учейки я, ще разбера всичко за света – доста наивно, но за човек, тъкмо завършил гимназия, изглеждаше като сериозно желание и перспектива. Подобно усещане имах и когато започнах да преподавам – реших, че е важно да успея и да предам нещо от моите виждания." Опитът си казва думата и няколко години по-късно Зорница не се смята за толкова наивна. "Вече знам как работи системата, сблъскала съм се с определени ситуации, които са ме направили по-силна."

Мисълта да си смени работата я спохожда поне веднъж месечно - когато получава заплатата си. Не го прави, защото тази професия й дава голяма свобода – можеш да управляваш времето си, да бъдеш гъвкав, да се самоусъвършенстваш, да се специализираш в методиката при преподавателската работа, както и в самата наука. "Още повече  че имаш трибуна, на която можеш да споделяш. Разбира се, образователната система е строга и изискванията трябва да се спазват, но между правилата и задължителните компоненти си свободен да размениш с едни интелигентни млади хора твоите мисли за света, да обсъждате заедно различни актуални теми, да се радваш как самите те се интересуват от заобикалящите ги проблеми – точно това ме мотивира да продължавам. Да, тези моменти са редки и инцидентни, но силно зареждащи с енергия."



Всички хора в държавния сектор са подложени на лоши финансови условия според Зорница. "Но се оправям, засега успявам. Парите в никакъв случай не са стимул, те не се коментират." За разлика от някои нейни колеги с дълъг стаж, които са настроени негативно и съветват младите си колеги "бягай, докато е време", тя не изключва възможността да работи като учител дълго. "Това е професия, в която можеш да се развиваш сам за себе си, но като кариера не може да стигнеш много далеч, няма стълбица, по която да се изкачваме. Ако обаче продължавам да имам какво да кажа все още на учениците си, ще остана задълго." Зорница твърди, че познава много ентусиасти, хора на нейната и по-млада възраст, които целенасочено искат да се занимават с това и които от частния сектор преминават в държавния. "Привлича ги това, че могат да споделят своите емоции и вдъхновение с млади хора, от които самите те да почерпят много идеи. Ние самите учим много неща от учениците, а самият процес е напълно неизвестен. Подходът ми е само с добро, това са личности, те трябва да бъдат впечатлени от това, че имат среща с теб, от твоите знания, от отношението ти към тях. Аз се опитвам да ги науча на самоуважение, защото това е първата стъпка - да имат достойнство и принципи."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Light в зимна ваканция 8 Light в зимна ваканция

4 яну 2013, 7767 прочитания

Уволниха ме 76 Уволниха ме

Шест месеца от живота ми като безработен

15 ное 2012, 68622 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 6017 прочитания

23 авг 2019, 4617 прочитания

23 авг 2019, 3201 прочитания

23 авг 2019, 2758 прочитания

23 авг 2019, 2135 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне
FarmVille

Филип Харманджиев показва как пасищното земеделие и чистото месо създават свобода

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота