С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2012

51 22 юни 2012, 13:03, 39402 прочитания

В какво се превръщат дипломите

Попитахме девет млади професионалисти кое е най-важното, което са научили в университета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Борис Георгиев, собственик на адвокатска кантора, София - Виена

В какво се превръщат дипломите




Любимият ми професор имаше невероятно чувство за хумор. Няма да забравя как веднъж ми зададе въпрос по такъв ироничен начин, че просто не успях да се сдържа и прихнах да се смея като всички останали. А той със строг и достолепен поглед ми каза: колега, посмейте се, успокойте се и да продължаваме по същество... Той самият никога не се смееше и не се правеше на палячо. Умееше по невероятен начин да вкарва във всички свои лекции много тънки нотки на сарказъм, ирония или пародия, които не всеки долавяше. Никога не съм харесвал особено наказателното право, но никога няма да забравя и лекциите по криминалистика. Какво преживяване! Все едно четем криминален роман, и то доста по-интересен от това, което ни предлага Холивуд. Професорът ни подготвяше съвсем реални казуси и ги разиграваше като постановка. Трябваше много да внимаваме да следим нишката на лекцията и да преценяваме кое е важно и кое не. Съвсем като в истинския живот...

Заминах да уча в Германия основно защото през 1999 г. ситуацията в България не беше много обещаваща. Родителите ми настояваха да следвам в чужбина, аз пък исках да се науча да се оправям сам с живота. В Германия студентите по право имат много свободна учебна програма - няма задължителни лекции и всеки може да си взима изпитите, когато му е удобно. Това обаче изисква и голяма лична дисциплина, която малко хора притежават на 18-20 години. И до ден днешен, като имам някакъв срок за определена работа, сядам на бюрото си и си спомням как по време на следването се научих да изключвам всичко друго от съзнанието си, за да съм изцяло фокусиран върху работата пред мен. През годините учих в Германия, Испания и Австрия. Впечатленията и преживяванията ми на различните места ме обогатяваха и помагаха да изградя ясна представа как и къде искам да живея своя си живот. Но най-важната функция на университета е да те събере с хора от цял свят, които малко или много са на твоето ниво, с подобни интереси и ценности. Това е много по-силно изразено, отколкото в училище например или дори в работата. Така университетът ти създава едно естествено обкръжение от потенциални приятели за цял живот, което просто трябва да използваш по възможно най-добрия начин. Ако днес мога да избирам, бих учил същото, но на други места, или по-скоро на повече места и със сигурност за по-дълго!

Евгения Пеева, директор на неправителствената организация "Заедно в час", София






Ето една забавна поука - смисълът на университета е във всичко друго, но не и дипломата (макар тя най-много да впечатлява). В "Харвард" създадох невероятно интересни и полезни приятелства, докоснах се до блестящи умове, бях провокирана да преоткрия себе си - и в академичен, и в личен план, бях стимулирана да се целя нависоко и да си покажа, че мога да се равнявам с останалите невероятни хора в университета, което в крайна сметка ми даде вътрешна увереност. Също така разбрах, че САЩ не е моето място за живеене. С една дума: трансформация.

Завърших Американския колеж в София. Избрах "Харвард" в Бостън, "най-европейският американски град". Кандидатствах. Приеха ме. Нямах никакви съмнения, че това е мястото. Най-много ценя своя университет заради неограничените възможности. В "Харвард" можеш да се докоснеш до почти всякакъв вид знание. За човек, който обича да прави различни неща, по възможност по едно и също време, това е рай. Пътуването и живеенето в различна страна и култура (а по време на следването успях да попътувам из Азия, Южна Америка и Западна Европа) ми отвори очите за това, че едно и също нещо може да бъде оценено и недооценено. В тази връзка в България все се оплакваме колко сме зле, а всъщност имаме много неща, за които би трябвало да се радваме и върху които можем да надграждаме.

До много важно прозрение стигнах по време на курс, който не очаквах да ме впечатли - макроикономика. Филип Агион е невероятен професор и консултант на правителства. В неговия курс разбрах, че човешкият капитал (т.е. образованието и уменията на хората) е ключовият фактор, който движи растежа на една икономика и върху който можем да влияем директно. Преведено на езика на българската реалност, чудесно е да имаме външни инвеститори, магистрали и инфраструктура, но ако нямаме обучени хора, които да могат да работят с тях и да ги използват, за никъде не сме.

От любимия ми професор, който преподаваше теория на лидерството, пък научих, че най-добрият начин да мотивираш учениците си е да им дадеш кредит на доверие, че те сами могат да достигнат до "истината", а ти просто трябва да координираш отстрани процеса. От университета си взех завинаги способност да взимам решения по сложни казуси, проактивност и мрежа от контакти по цял свят.

Развих умения за управление на проекти, за работа с други хора, за самоорганизация, за ефективна комуникация и за постоянно търсене на нови възможности. Специалността ми ми даде възможност съществено да разширя общата си култура в икономика, политология, социална теория. Признавам си, че много от чисто теоретичните и фактологични знания днес ми убягват, но затова пък знам къде да ги намеря, когато ми потрябват. Не работя конкретно по специалността си, но и това никога не ми е било цел. Хубавото на международните компании, в каквато и аз започнах работа след завършването си, е, че не те избират по техническо знание, а по способността ти да мислиш и да учиш бързо. Специализираното знание се придобива в процеса на работата.

Преди година и половина създадох организацията "Заедно в час", най-смисленото нещо, което някога съм правила! И сега, макар и да живея в България, ако бях на 18 години бих избрала същото. Единственото, което бих променила, още преди да стъпя на територията на "Харвард", е да изчета всичката възможна информация за курсове, програми, извънкласни дейности и да се опитам още по-целенасочено да използвам възможностите за развитие там.

 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Light в зимна ваканция 8 Light в зимна ваканция

4 яну 2013, 7857 прочитания

Уволниха ме 76 Уволниха ме

Шест месеца от живота ми като безработен

15 ное 2012, 69314 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне
Върху стената

Един час в компанията на най-добрия катерач в света Крис Шарма, който стана рекламно лице на българска фирма по собствено желание

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10