С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2012

33 28 сеп 2012, 14:16, 66754 прочитания

Поздрави боговете от мен

20 години без Димитър Воев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Една вечер няколко месеца по-късно

той ми се обади по телефона вкъщи. Никога не го беше правил, нито пък някога го бях виждал/чувал толкова смутен и объркан. "Ники, имаме нови песни, всъщност цял нов албум, записан на демо. Търсим кой да го издаде. Днес ходих в "Рива саунд" и говорихме. Те не искат да го издадат – обясняваха ми нещо, но нищо не разбрах. Защо така... Ти не работеше ли там, можеш ли поне да ми кажеш защо?" Хванах се за главата. Аз бях DJ в другия отдел на фирмата, но познавах добре и хората в издателския. Румен Бончев беше меломан, ценител и отлично знаеше кое колко струва. Няма друг с толкова заслуги за БГ музиката през 90-те – сигурно половината от всичко тогава (стотици албуми) е издал той, плащайки загубите от собствения си джоб. Но понякога се заинатяваше. Опитах да успокоя Митко. "Ама не, виж, аз знам кой е. Но те са издали всяка възможна тресня наоколо и дори всеки аматьор, а точно нас не искат да ни издадат. Защо? Знам, че не сме най-великите, но все пак имаме доста фенове, ще се продава, най-малкото няма да е на загуба за разлика от останалите групи. Пък и знам, че нашата музика все пак си струва, той не може да не го усеща това. А ни отказа... (пауза) Разбираш ли, другите също ни отказаха. Ходих при всички други преди него. И ни отказаха. Защо?" Как да му отговоря, като и аз не знаех. Обещах му да говоря с Бончев на другия ден.

Никакъв резултат. "Рива саунд" не издаде този албум. Бончев беше упорит и не слушаше чуждо мнение, дори когато сам искаше такова. Година по-късно отказа да издаде и първия албум на едни притеснителни момчета от провинцията, които звучаха невероятно свежо: "Млади са още, има много хляб да ядат и тогава." Така никой не чу първия албум на групата, известна днес като "Остава". Никой не пожела да издаде и "Отвъд смъртта" на "Нова генерация". Това е истината. А в това време Митко е танцувал последното си черно танго със смъртта. Не знам дали е знаел, но той предчувстваше, пълно е в текстовете му с тази тема. Беше пророк, но никой не е пророк в собственото си село.


В началото на септември 1992-а бях във Варна, работех по подготовката на концерта на Йън Гилън. Една сутрин отворих вестника, докато си пиех кафето. И там на последната страница имаше три реда: "Почина Димитър Воев." И всичко свърши...

1988 г.

1988 г.

Автор: Нели Недева-Воева

Не е имало и не вярвам да има друг такъв духовен титан не само в българската музика или поезия, а в цялата ни модерна българска култура. Да, чувам някои да казват "кво толкова, един средно кадърен музикант и не особено талантлив поет, свирещ отдавна прашасала музика, която е била без особено значение още преди 20 години, боготворен от шепа мрачни носталгици, по погрешка взели отминалата си младост за някакво значимо културно събитие". Може и да са прави, не знам. Митко не беше за всеки. Но фактът, че с неговата естетика, култура, поезия, с неговия манифест "Ние сме нова генерация завинаги!" днес се идентифицират – като с никой друг! – изключително различни хора от всякаква възраст, включително 20-годишни, които нямат личен спомен за Воев и онова време, говори по-скоро друго. Че всеки може да я усети близка, като негова – стига да е от онези другите, изначално прецаканите от живота, аутсайдерите, в които дяволът е забил своя рог, които не искат, не могат, не знаят (от срам) и повръщат върху надеждата за по-добри дни, защото знаят, че няма да има промяна и топли вълни няма, затова единственото, което ни остава, е тази безнадеждност наша любима...

Чувам и други, които казват, че трябва да има улица на името на Димитър Воев или поне спирка, че трябва да влезе в учебниците вместо едни други "изпълнители", с чиито имена не искам да омърсявам този текст. Улица, спирка, учебници!? Митко би се усмихнал иронично на това. Сигурно би го поласкало малко, но не би му придал особено значение. Да, за него едва ли е от значение, където и да е. Но аз бих се чувствал добре, ако някога някъде има спирка "Воев". Бих ходил от време на време там просто така, да поседя. Да се почувстваш поне за малко у дома си, докогато пътуваш за никъде, и при близък приятел (без да твърдя, че съм бил чак такъв на Митко), когато наоколо всички сте жаби и аз не мога да проговоря езика ви сам.



На мен той ужасно ми липсва. Но се улавям, че е нещо като крайъгълен камък в целия ми мироглед: песните му звучат в главата ми, постоянно го цитирам в нещата, които пиша, гледам сякаш през неговия поглед случващото се... Вероятно частица от него живее в нас, хората от онова време. И това е единственото, което има значение. Ако другите го забравят, когато и ние си отидем – значи не им е бил необходим. Нищо ново под слънцето. "Тъмна земя, без светлини..."


И ако се питате къде ли е Митко сега, той го е казал – в едни от най-красивите и вълшебни четири реда, писани някога на български: На брега на морето са
кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Light в зимна ваканция 8 Light в зимна ваканция

4 яну 2013, 7830 прочитания

Уволниха ме 76 Уволниха ме

Шест месеца от живота ми като безработен

15 ное 2012, 69141 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне
Книгата, моят приятел

Какво има по рафтовете на няколко отдадени читатели

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10