Книгата, моят приятел

Милан Асадуров, писател, книгоиздател, преводач

Събирам библиотеката си от 1956 г. Тогава кръстникът ми, който беше цирков артист, еквилибрист, ми подари "Тримата мускетари". И тя стана първата книга в личната ми библиотека. Много се гордеех с нея. Тогава бях на шест години и я носех под мишница по улицата да ме видят хората. По нея се научих да чета още преди да тръгна на училище. И се хвалех с този факт до преди десетина години, когато узнах, че Лев Гумильов се е учил да чете от "Илиада". Тогава сведох глава пред гения.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Чета много повече книги, отколкото купувам. Това е естествено и повечето хора правят така. Книгите, които купувам, се озовават в библиотеката ми поне за 10-15 години. Горе-долу толкова продължава пробният "брак" между нас. През това време, ако не ги препрочета поне веднъж, ги продавам в собствената си антикварна книжарница. Много обичам да подарявам книги, но те винаги са втори или трети екземпляр на някоя от моите любими книги. Личните ми екземпляри са свещени и само членовете на семейството ми могат да ги докосват. Все пак от време на време се случва да преотстъпвам личния си екземпляр от някоя книга на много близък приятел, понеже аз имам много по-голяма възможност да си намеря друг.

Най-много ценя не най-скъпите книги, които притежавам, а тези, с които най-трудно съм се сдобил. На първо място май че е руското издание на "География" на Страбон. Години наред се опитвах да си доставя тази книга първо от Съветския съюз, после от Русия. Преди едно десетилетие случайно попаднах на нея на една изложба-базар на руски книги във Варненската библиотека и веднага си я купих въпреки безбожно високата цена. Горе-долу така се случи и с "Държавата" на Платон. Разликата е, че след повече от 20 години попаднах на тази книга при един уличен търговец, който май не знаеше какво продава, защото ми я даде за пет лева. Иначе много ценя първите издания на "Пътувания по България" (1899) от Константин Иречек, Латинско-български речник (1937) от Михаил Войнов и Александър Милев, Географски речник на България (1939) от Жечо Чанков. А от по-новите издания свалям шапка на седемте тома на Български етимологичен речник. Дано да съм жив да видя в библиотеката си и последните томове на този фундаментален академичен труд.

Никога не слагам книгите си в кашони. За мен това е все едно да натикаш жив човек в кашон. Всичките ми книги винаги са около мен, по рафтовете. А десетината книги, които обикновено чета по едно и също време според настроението, просто седят до главата ми на леглото или на бюрото ми в книжарницата.



Последните ми две открития бяха много приятна изненада, защото са от Балканите – Дубравка Угрешич и Мирча Картареску. Много талантливи вече не чак толкова млади хора, които ми изглеждат много обещаващи. А последната книга, която си купих, е "Седем разговора с Хорхе Луис Борхес". Трябва да призная, че съм малко разочарован. Борхес като истински титан, разбира се, е на висота, но интервюиращия го Фернандо Сорентино не е от неговия калибър и въпросите му често са дребнави, провинциални. А на нескопосни въпроси трудно се дават блестящи отговори. Може пък да бъркам, защото очакванията ми бяха много големи. След време ще я прочета отново и тогава ще реша какво да я правя.

Отдавна не правя разлика дали чета хартиено издание или електронна книга. Въпреки това отлично разбирам всички онези, които предпочитат традиционните книги от хартия. Доскоро и за мен усещането беше друго. И аз предпочитах да се излегна с "истинска" книга в ръка. Диабетната ретинопатия обаче ме направи голям почитател на електронните книги. Сега мога да правя буквите достатъчно големи на екрана на компютъра си, та да не се измъчвам, като чета.

Любимите ми автори са много. Как да избера един? Но мога да посоча от кои автори притежавам и съм чел всичко, което са написали. Първо ще спомена руските издания на братя Стругацки, Даниил Хармс, Йосиф Бродски, Андрей Платонов, Илф и Петров, Лев Гумильов. Имам и всичко, което е преведено на български от Хорхе Луис Борхес, Умберто Еко, Кърт Вонегът, Никос Казандзакис, Франц Кафка, Итало Калвино, Джеръм Селинджър, Мирча Елиаде, Албер Камю, Джеръм К. Джеръм, Херман Хесе, Джералд Даръл, Фарли Моуът, Уилям Уортън, Реймънд Чандлър, Милорад Павич, Орхан Памук. Подредих ги доста хаотично, защото ги изреждам на прима виста, както ги мяркам по лавиците. А от съвременните български автори имам всичко, което е публикувал моят приятел Людмил Станев. Що се отнася до издателските поредици, никога не съм се изкушавал да събирам поредици, Причината е, че никоя подборка не е съвършена. И в "моята" поредица "Галактика" се промъкнаха слаби книги. Може би единственото изключение е "Философско наследство". Всъщност притежавам и купища фантастика. Но в този жанр авторите са толкова плодовити, че с изключение на Рей Бредбъри и братя Стругацки май няма други, представени у дома с всичките им книги.

Бих подарил на приятел само книга, която поне три пъти съм препрочел. Например "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война", която апропо трябва да съм чел петнайсетина пъти или "Устата ми хубава, очите ми зелени", или "Приказка за Тройката" - зависи от предпочитанията на приятеля ми. Но той трябва преди това да ме е убедил, че е истински ценител. Естествено, подтикван от егото си, най-много обичам да подарявам на приятели книгите, които аз съм написал или издал.

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• Следваща страница » "Владимир Левчев, писател и преподавател"