Най-много ценя не най-скъпите книги, които притежавам, а тези, с които най-трудно съм се сдобил. На първо място май че е руското издание на "География" на Страбон. Години наред се опитвах да си доставя тази книга първо от Съветския съюз, после от Русия. Преди едно десетилетие случайно попаднах на нея на една изложба-базар на руски книги във Варненската библиотека и веднага си я купих въпреки безбожно високата цена. Горе-долу така се случи и с "Държавата" на Платон. Разликата е, че след повече от 20 години попаднах на тази книга при един уличен търговец, който май не знаеше какво продава, защото ми я даде за пет лева. Иначе много ценя първите издания на "Пътувания по България" (1899) от Константин Иречек, Латинско-български речник (1937) от Михаил Войнов и Александър Милев, Географски речник на България (1939) от Жечо Чанков. А от по-новите издания свалям шапка на седемте тома на Български етимологичен речник. Дано да съм жив да видя в библиотеката си и последните томове на този фундаментален академичен труд.

Никога не слагам книгите си в кашони. За мен това е все едно да натикаш жив човек в кашон. Всичките ми книги винаги са около мен, по рафтовете. А десетината книги, които обикновено чета по едно и също време според настроението, просто седят до главата ми на леглото или на бюрото ми в книжарницата.

Последните ми две открития бяха много приятна изненада, защото са от Балканите – Дубравка Угрешич и Мирча Картареску. Много талантливи вече не чак толкова млади хора, които ми изглеждат много обещаващи. А последната книга, която си купих, е "Седем разговора с Хорхе Луис Борхес". Трябва да призная, че съм малко разочарован. Борхес като истински титан, разбира се, е на висота, но интервюиращия го Фернандо Сорентино не е от неговия калибър и въпросите му често са дребнави, провинциални. А на нескопосни въпроси трудно се дават блестящи отговори. Може пък да бъркам, защото очакванията ми бяха много големи. След време ще я прочета отново и тогава ще реша какво да я правя.

Отдавна не правя разлика дали чета хартиено издание или електронна книга. Въпреки това отлично разбирам всички онези, които предпочитат традиционните книги от хартия. Доскоро и за мен усещането беше друго. И аз предпочитах да се излегна с "истинска" книга в ръка. Диабетната ретинопатия обаче ме направи голям почитател на електронните книги. Сега мога да правя буквите достатъчно големи на екрана на компютъра си, та да не се измъчвам, като чета.

Любимите ми автори са много. Как да избера един? Но мога да посоча от кои автори притежавам и съм чел всичко, което са написали. Първо ще спомена руските издания на братя Стругацки, Даниил Хармс, Йосиф Бродски, Андрей Платонов, Илф и Петров, Лев Гумильов. Имам и всичко, което е преведено на български от Хорхе Луис Борхес, Умберто Еко, Кърт Вонегът, Никос Казандзакис, Франц Кафка, Итало Калвино, Джеръм Селинджър, Мирча Елиаде, Албер Камю, Джеръм К. Джеръм, Херман Хесе, Джералд Даръл, Фарли Моуът, Уилям Уортън, Реймънд Чандлър, Милорад Павич, Орхан Памук. Подредих ги доста хаотично, защото ги изреждам на прима виста, както ги мяркам по лавиците. А от съвременните български автори имам всичко, което е публикувал моят приятел Людмил Станев. Що се отнася до издателските поредици, никога не съм се изкушавал да събирам поредици, Причината е, че никоя подборка не е съвършена. И в "моята" поредица "Галактика" се промъкнаха слаби книги. Може би единственото изключение е "Философско наследство". Всъщност притежавам и купища фантастика. Но в този жанр авторите са толкова плодовити, че с изключение на Рей Бредбъри и братя Стругацки май няма други, представени у дома с всичките им книги.

Бих подарил на приятел само книга, която поне три пъти съм препрочел. Например "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война", която апропо трябва да съм чел петнайсетина пъти или "Устата ми хубава, очите ми зелени", или "Приказка за Тройката" - зависи от предпочитанията на приятеля ми. Но той трябва преди това да ме е убедил, че е истински ценител. Естествено, подтикван от егото си, най-много обичам да подарявам на приятели книгите, които аз съм написал или издал.

Владимир Левчев, писател и преподавател

Когато бях на 9–10 години, баща ми ми намери отнякъде стари издания отпреди 9 септември 1944 г. на поредицата романи за Винету и Поразяващата ръка на Карл Май. Бяха неподвързани и опърпани малки книжки, на стар правопис, с "Е двойно" - Ѣ, полезна буква, която помирява източния и зaпадния български говор, уви, премахната от нашата азбука. Това бяха първите книги в личната ми библиотека.

Имам като семейно наследство главно детски книги. Другите са си при родителите ми. Имам някои ценни стари книги, които съм си купувал от антикварни книжарници навремето – като оригинално издание на Пастернак от 20-те години на руски, броеве на списание "Златорог". Имам и много надписани за мен книги от известни автори – Йосиф Бродски, Джулиън Барнс, Алън Гинзбърг (с негови рисунки), Орхан Памук, Ален Боске, както и най-добрите съвременни американски поети. Понеже живях дълги години в чужбина българските ми книги стояха в кашони през това време. За съжаление и досега някои от тях си остават по кашоните поради липса на място за етажерки.

В библиотеката ми присъства най-много поезия. И българска, разбира се, но и доста англоезична. От Т. С. Елиът и Алън Гинзбърг например имам всичко. Още през 80-те, разбира се, се бях снабдил с пълното събрано на Достоевски, Шекспир, Томас Ман и т.н. – каквото е превеждано на български. "Световна класика" и библиотека "Лотус" на "Народна култура", "Поетичен глобус". Сега не събирам поредици. Имам всичко от близките ми приятели и роднини, разбира се.

Последно четох (с удоволствие) "Възвишение" на Милен Русков и (с любопитство и интерес) "Пражкото гробище" на Умберто Еко. Сега чета сценария на филма The Girl with the Dragon Tattoo и препрочитам "Нежна е нощта" на Фицджералд в оригинал. Вчера получих две хубави книги – без да съм ги купувал – "Литни, хвани ни" на поетесата Петя Хайнрих, на която съм редактор, и събраните пиеси на Сара Кейн, на която съм преводач.

Едни от най-дебелите ми книги, енциклопедиите, речниците като American Heritage Dictionary, Webster’s вече са извън употреба. Информацията в тях е много по-лесно достъпна на интернет. Oще нямам киндъл, но смятам да си купя. Но това устройство (електронният четец) е по-голяма заплаха за истинските книги от интернет. В една тетрадчица може да се събере огромна библиотека. В глобалния свят хората постоянно пътуват и се местят. И както кредитната карта или чековата книжка ни освобождава от необходимостта да носим чувал с пари, така и електронният четец замества класическата библиотека.

За да подаря книга на приятел, тя трябва да е наистина хубава, а не такава, от която искам да се освободя, трябва да имам два екземпляра или две издания, за да я подаря от библиотеката си. Разбира се, мога да купя книга за подарък на приятел или да му подаря моя собствена, но само ако ми е поискал или ако я подарявам на човек, на чието мнение много държа. Не бих искал да подарявам книги, които ще бъдат изхвърлени или само ще събират прах в нечия библиотеката.

Георги Димитров, конструктивен художник, основател на "Безпредметна София"

Зрялото ми отношение към книгата се изгради най-вече през студентските години, т.е. в края на 90-те. Тогава започнах да си давам сметка, че всъщност не всичко, което прилича на книга, е книга и има стойност. В наше време книгата се превръща все повече в пазарен продукт, подлаган на непрекъснато рационализиране/оптимизиране, както отвън, така и отвътре. Това неимоверно влияе върху качеството на общуване между хората. Свидетели сме на все по-засилващи се неграмотност, отчуждение, акумулиране на страх и прояви на агресия.

В библиотеката ми присъстват няколко основни теми, които естествено покриват личните ми интереси и търсения: история и теория на международните отношения, история и теория на изкуството, философия, семиотика, духовни учения и пр.

Вероятно най-същественото в моята колекция са 50-те тома англо- и немскоезична литература, отразяващи един специфичен и слабо познат у нас модул в модернизма, наречен безпредметно изкуство. Сред тях са монографии на д-р Андрей Наков, в т.ч. неговият четиритомник (1600 страници) за Казимир Малевич, съставян в продължение на 20 години; каталогът-резоне на Рихард Пол Лозе – книга на Германия за 2009 г.; A Designer’s Art на Пол Ранд, надписана от самия автор и др. (Последната книга ми бе предадена преди 5 години от моя приятел типограф Йохан Карлсон. През 90-те той я приема надписана от негов приятел, който от своя страна я получава от Ранд през 80-те. Уговорката е "книгата да бъде предавана нататък", така че тя принципно очаква следващия си приемник.)

Досега винаги съм намирал начини да се сдобивам със заглавията, които са ми правили впечатление. Не се ограничавам, но и нямам за цел да трупам "книгова маса", нито пък имам спекулативни намерения. Наслаждавам се на четивото си докрай преди да го сменя с друго. Обичам да се връщам сред редовете, където най-вече съм откривал себе си. Тях няма да предам никога.

Наскоро изкуствоведът д-р Ангела Томас ми изпрати първия том на биографичната си книга за Макс Бил. Четейки за живота му през първата половина на ХХ век, става ясно, че оттогава насам времената не са се променили значително.

Издателствата, които следя с интерес, са hatje cantz, scheidegger & spiess, phaidon и др. Една книга придобива допълнителна сантиментална стойност, когато е подарена от приятел или се познаваш лично с нейния автор.

На приятелите си обичам да подарявам моето малко книжле, което излезе миналата година, както и заглавия, оставили светла диря в съзнанието ми.

Евгения Атанасова, телевизионен водещ и продуцент

Библиотеката ми е начената, преди да участвам съзнателно в този процес. Семействата ми и по двете линии имат отношение и връзка с книжния свят и са ме посрещнали с доста книги за прочитане. Сега те са равномерно разпръснати в семейните ни домове – моя и на трите ми сестри.

В полето на художествената литература обичам да чета съвременни автори, които се опитват да разнищят темите на днешния свят и битие или раните от недалечната история. Любими са ми Мишел Уелбек, Дон Делило, Даниел Келман, Роберто Боланьо. Допада ми и чувствителността на Мураками. Работата ми ме подтиква към четене на биографии на известни личности. Ето сега, преди американските избори, прочетох една нова биография за семейство Обама в оригинал. Обичам да чета на английски.

Удоволствието ми е двойно, когато "предам нататък" към приятели и роднини. Има книги, които държа да ми бъдат върнати, но са в постоянно движение.

Ценя и пазя книгите, написани от скъпи за мен хора – на прадядо ми Димитър Цухлев, автор на "История на българската православна църква", трудовете на дядо ми върху естествената история на България, книгите за лечебния глад на леля ми Лидия Ковачева, биографията на хималайския йога Свами дев Мурти, написана от баща ми, и, разбира се, всички книги на съпруга ми (Георги Тенев - бел. ред.).

Когато прибера книга в кашон, подарявам целия кашон на библиотека или близки. Под ръка ми е винаги книгата на хомеопатичния лечител д-р Михайлов, "езерните молитви" на св. Николай Велимирович, книги, които дават спокойствие на духа и тялото.

Не купувам книги планирано, но обикновено излизам от книжарниците с няколко. Обичам да подарявам книги на празници, изпращам български автори на едната ми сестра в САЩ, така че подкрепям индустрията.

Открих подарена книга с автор Джонатан Сафран Фоер "Ужасно силно и адски близко", много чувствителна литературна трактовка на събитията от 11 септември. Много ми е интересно как това събитие влезе в литературата по толкова различни начини.

Използвам Kindle при пътувания, ако живеех в Ню Йорк, щях да го използвам ежедневно в метрото, но тук разстоянията не ми го налагат. Иначе чета конвенционално, предимно вечер.

Авторът, на когото имам най-много заглавия, може би е Георги Тенев (смее се). Събирам хубави албуми с фотография, арт издания и каталози, архитектура, интересни готварски книги, но всички те са доста обемни, така че овладявам страстта си към тях.

Бих подарила на приятел "Платформата" или "Възможност за остров" на Мишел Уелбек.

Бойко Богданов, режисьор, поет, композитор

Вероятно като малък са ми купували някакви книги, но имам ясен спомен как, като навърших 14 години, мама и татко – двама лекари с особено богата култура и библиотека, ми казаха: време е да станеш самостоятелен и ми предоставиха една стая в нашия апартамент, в която да правя каквото искам. Слязох в мазето, намерих дъски, старинни мебели от дядо ми, сложих пианото и понеже то и всичко друго беше в черно, първата работа, която направих, без да питам майка ми, беше да измъкна едно томче на Чехов и да го сложа на библиотеката си. Така започнах да я запълвам и да вземам от книгите на майка ми, които тя не беше чела.

Имам много книги с автографи на приятели – на Христо Калчев, Виктор Пасков, продължаваме да сме добри приятели със Стефан Цанев. Притежавам една много хубава и интересна за мен книга, която като че ли ми е и най-ценната – "Съвети към войника-гражданин", написана с йотувано Е и Ъ голям накрая. Тя е смесица между готварска книга, разказани библейски истории, учебник по хигиена, правилата на доброто живеене и т.н. Много смешна, страшно наивна, но истински прозорец към света за онази епоха.

Много от книгите ми бяха откраднати. Някога държах един тефтер, в който записвах кой ги е взел, после се отказах и реших проблема по друг начин – спрях да давам книги освен на дъщеря ми, която ме убива в това отношение. Ето, френските ми речници ги няма половината, защото и тя завърши Френската гимназия.

Библията винаги стои до мен. В кашони си прибирам загубените архиви, книги не слагам в кашони, освен когато съм се пренасял, а това са 23 пъти.

Не следвам никаква закономерност за купуване на книги. Много обичам да се ровичкам в бутиците. По времето, когато бях директор на театър "Сълза и смях", влизах непрекъснато в близките две антикварни книжарници – в едната се бях сприятелил с продавача, който ми намираше всякакви неща...

Томовете на Стефан Цанев "Български хроники" са последното ми книжно откритие. Мисля, че това е колосално съчинение и то ще играе огромна роля стотици години напред в съхранението на националната памет и самосъзнание на българите. Хареса ми и последната книга на Елин Рахнев – "5 пиеси".

Навиците ми на четене не са се променили никак. Взех си от Петербуг "Болшая съветская екциклопедия" на 3 диска, опитах се, но не мога да чета електронно. За мен четенето е нощна лампа, хоризонтално положение, е, може и на стол, но да е след полунощ и виното да е добро.

На приятел бих подарил една от своите книги.

Деси Тенекеджиева, артист, продуцент

Родена съм във Варна в голяма къща с огромна библиотека. Вкусът към книгите ми е наследствен и генетичен. На 14 години започнах да чета много. А на 18 ме приеха във ВИТИЗ и се преместих в София. Оттогава започнах бавно и методично да купувам книги от площад "Славейков", както и от антикварни магазинчета. Имам си няколко продавачи-консултанти и приятели, които и до днес ме съветват за всичко ново и интересно, което излиза. Започнах да събирам цели поредици, излезли години преди да се родя. Когато се пренасях по квартири беше голяма драма - само кашони с книги и дрехи... След няколко години си купих къща и там вече със съпруга sи Стоян Камбарев, продължихме с изграждането и обогатяването на библиотеката. Имахме книги, които се повтарят - някои занесох във Варна, някои подарих, други все още са по кашони. А иначе библиотеката ми е специално поръчена и конструирана, заема 3 стени и доста допълнителни полици из цялата къща. Вече само като звънна на майстора и той веднага ме пита "Колко допълнителни рафта искаш?"

Най-интересна определено ми е художествената литература, но в библиотеката си имам и много специализирана - театрална, кино, историческа, философска, история на изкуството, цял отдел с албуми с репродукции на художници...

Пазя ги ревностно книгите си, иначе няма как да имам толкова богата библиотека. Ако дам на някой приятел моя книга, после си я искам. Но не винаги ми ги връщат и се ядосвам. Затова обикновено, ако държа някой да прочете нещо, го купувам и му го подарявам. Книгата е важна вещ за мен. Свързвам я с определени спомени. Всяка ценна книга е била част от живота ми емоционално и се сещам кога точно съм я чела. Често книгата сама идва при мен в точния момент. .

Имам няколко книги с библиографска рядкост,но съвсем умишлено няма да ги спомена, ако искам да продължават да са мои (смее се)

Бях едва 14 годишна, когато поетът Георги Борисов ми подари стихосбирката си "Врати". "На малката Деси - златни врати да отваря!" - много хубаво посвещение. Той е автор на текстовете на песните към първия филм, който снимах в живота си "Забранено за възрастни" на Пламен Масларов, така че тази книга определено ми е много специална.

"Огледала" на Стоян Камбарев е най-свидната ми книга и тази, която чета и прелиствам най-често. Съставена е от Никола Вандов и Мая Праматарова и включва почти всички интервюта, мисли и есета на Стоян Камбарев за театъра и за изкуството въобще. Много, важна, емоционална, откровена и базисна книга за мен и за всеки, който се занимава с изкуство.

Имам много близки приятели писатели и поети, затова и почти всички книги от съвременни български автори са ми надписани. Купувам си и не чакам да ми ги подаряват. Елин Рахнев, Георги Господинов, Людмил Станев, Любо Дилов, Мартин Карбовски, Румен Леонидов, Иво Сиромахов, Захари Карабашлиев, Ваня Щерева, Ирина Делина, Тимен Тимев-Розенкройцера и много други. А с книгите на Людмила Филипова имам цял рафт - тя е продуктивна и е написала вече седем дебели романа с невероятни сюжетни линии. Всяка нейна книга е филм. Любими са ми "Аномалия" и "Стъклени съдби".

Ценна книга в библиотеката ми е "Вземане на решения" на брат ми проф. Кирил Тенекеджиев. Той е математик, известен наш учен и доктор на науките. Книгата му е пълна с формули и примери и определено не е широко достъпна, но всеки интелигентен човек би я разучил с удоволствие, защото е много полезна от практическа гледна точка. А и аз съм на корицата на книгата, няма как да не ми любима (смее се).

Щастлива съм, че се появиха съвсем млади и талантливи автори като 19-годишната Теа Денолюбова. Още миналата година я номинирахме за Награда за изкуство "Стоян Камбарев" за първата и стихосбирка "Сложи ме на пауза". А преди дни заедно с издателите й от "Сиела", направихме представянето в София и на втората и книга "Боян".

Това лято бях истински щастлива, защото попаднах на 3 много ценни книги, а това се случва рядко. За толкова кратко време да се влюбя в цели три книги.

Първата е "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис. Американец, потомък на гръцки и ирландски емигранти. Уникална книга, която печели "Пулицър" преди десетина години. Любовен, исторически, генетичен епос..Занимава ни с един изконен и мистичен въпрос: Кои сме ние и откъде сме дошли? Удивително четивен бестселър. Писан е цели 9 години и няма нито един случаен ред, нито дори една случайна дума. Разтърсваща книга.

Втората е "Изворът" на Айн Ранд - родена в Петербург с еврейско потекло, емигрирала в САЩ, значим философ и мислител на 20-и век. Отдавна имах книгата, но едва сега я прочетох. Явно моментът е настъпил. Книга за героя и за пътя му срещу всички останали. Книга за истинския творец, за безкомпромисния гений. Поглъщаща история. Много близка до моята лична философия за смисъла и щатието в изкуството и живота. Писана е през 40-те години на миналия век, но е удувително близка и актуална. Почти 900 страници. Прочетох я за 5 дни на един дъх на плажа в Синеморец, докато бях на гости на олимпийската ни шампионка Мария Гроздева. Тя ми е близка приятелка, но като ме видя с каква скорост чета се пошегува, че тази книга би завършила за един цял олимпийски цикъл (смее се). Много се смяхме.

Другото ми лично книжно откритие безспорно е "Кафка на плажа" на Харуки Мураками - най-сериозният и най-превеждан японски съвременен писател. Безкрайно красиво поетично написана, философска, дълбока книга. За пътя на човека към себе си, към лабиринта на душата си. Магнетична книга с огромно въображение. Предизвиква сериозни размисли и диалог със самия себе си. Пълна е със загадки. Със сигурност ще я препрочета поне още няколко пъти.

От последните неща, които четох бих препоръчала още две сравнително нови книги, но те са по-специализирани. Едната е на бизнес гения Ричард Брансън "Бизнес отвъд ограниченията" и разтърсващата автобиография "Открито" на любимия ми тенисист Андре Агаси - задължителна за всеки спортист, а и не само. Написана е от известен романист по разказите и спомените на Агаси. Блестящо структурирана и много емоционална книга.

През последните години придобих умението да чета много бързо, имам фотографска памет. Това е основната промяна. Мозъкът се тренира. Иначе чета основно вечер и често осъмвам. Не приемам оправданията, че няма време за четене. Винаги има време, ако човек има необходимост и желание. Всяка книга е една история, а понякога и много повече. Аз съм артист. За мен изкуството е да можеш да разказваш истории. Книгите много ми помагат в това.

С електронните четци не мога да свикна още. Имаме Киндъл вкъщи и приятелят ми вече му е 100% верен фен. Между другото е много лек, удобен и практичен, но аз все още обичам хартията, прелистването, мастилото, различния шрифт. Явно съм старомодна. Иначе не оставям лаптопа си. Пиша много и основно на компютъра. А относно електронното четене, единственото, което чета редовно са новините. Така се събуждам. Всяка сутрин по половин час – новини само по интернет и отдавна не купувам вестници и списания.

Библиотека "Световна класика" например е една стара поредица, от която имам близо 100 книги от най-известните световни писатели. Имам всички томове на Достоевски, Чехов, Хемингуей, Стайнбек, Шекспир, Гьоте, Стефан Цвайк, Брехт. Много са няма как да ги изброя. Макар трилърът и хорорът да не са ми любимия жанр, събирам почти всичко излязло на Стивън Кинг и съм му страшен фен. Имам всичко на Булгаков, но и на Дан Браун и дори поредици на Джеймс Ролинс и Джефри Арчър. Почти всичко от българската класика - Вазов, Йовков, Радичков... Много сериозна част от библиотеката ми заема американска и западно европейска литература от 20 век: Кърт Вонегът, Пол Остър, Хемингуей, Фокнър, Стайнбек, Джон Ъпдайк, Чарлз Буковски, Труман Капоти, Кастанеда. А последно като поредица купихме 12-те тома на новата Голяма енциклпопедия на България.

Навремето си бях правила списък какви книги бих подарила на приятел. Бях решила да е от десет заглавия, но колкото и да исках под 30 не можах да го докарам... И все пак част от най-любимите книги, които действително са ме променили и разтърсили най-силно са:"Майсторът и Маргарита", Булгаков; "Парфюмът", Патрик Зюскинд; "Процесът", Франц Кафка; "Лолита", Набоков; "Спасителят в ръжта", Селинджър; "Идиот", Достоевски; "Великият Гетсби", Фитджералд; "Одисей", Джеймс Джойс; "1984", Джордж Оруел; "Името на розата", Умберто Еко.

Константин Траев, уебмаркетинг/комуникации в социалните мрежи

Събирам библиотеката си от над 20 години.

В различните периоди съм проявявал интерес към различен тип литература. Като ученик и студент четях и колекционирах основно sci-fi (Айзък Азимов, Роджър Зелазни, Дъглас Адамс, Франк Хърбърт, Филип Хосе Фармър, Филип К. Дик, Клифърд Саймък), хорър (Стивън Кинг, Дийн Кунц, Айра Левин, Патриша Хайсмит) и литература от бийт/екзистенциализъм епохата (Уилям Уортън, Хенри Милър, Чарлз Буковски, Джак Керуак).

След като преминах в редиците на трудовите хора, превключих основно на есеистика и научна литература – психология, социология и антропология, исторически анализи, история на изкуството, теория и история на киното, фотография, маркетинг и PR, SEO. От художествената литература на дневен ред остана Умберто Еко, който за мен спокойно попада в много от категориите, които описах по-горе.

Към момента пазя всички книги, които някога съм купувал. Нямам против да ги давам на приятели, често обаче забравям какво на кого съм раздал. Обичам и да подарявам книги, защото хората все по-рядко се сещат или имат възможност да си ги купуват.

В последно време съм се отказал от paperback вариантите и купувам само електронни книги, които чета на Kindle или на телефона си, в зависимост от ситуацията. Вярвам, че това е бъдещето на книгите – много по-удобен, бърз и екологичен начин да се сдобиеш с желаните заглавия. Аз съм човек, който чете по няколко книги едновременно и в днешно време това се оказва практически възможно единствено с помощта на електронен четец.

Смятам също така, че някои блогове спокойно могат да се класифицират като нов вид книга и тази тенденция тепърва ще се засилва.

Не мога да кажа, че притежавам книги, които са с библиографска стойност. Мисля, че съм по-прагматично настроен и придавам повече значение на съдържанието, отколкото на формата. Най-ценната книга за мен е "Дзен, или изкуството да поддържаш мотоциклет" на Робърт М. Пърсиг, която тотално промени светогледа ми и отношението ми към живота и мога да твърдя, че ме направи това, което съм в момента.

Друга непреходна за мен книга е "Параграф 22" на Джоузеф Хелър.

Ако все пак трябва да обобщя, вероятно универсалната книга, която бих подарил на приятел, е "Параграф 22" на Джоузеф Хелър.