ЛИК е мъртъв, да живее lik-bta.bg

Петя Александрова e филмов критик, историк и теоретик, редактор в ЛИК от 2000 г.

От тях научавам новината официално - от март ще можем да четем списанието само онлайн, със свободен достъп, на адрес lik-bta.bg

БТА е поела ангажимент да поддържа безплатната електронна версия в продължение шест месеца, след това върху бъдещето на ЛИК надвисва въпросителна.

Затова започвамe с миналото.

През 1965 г. ръководството на Българската телеграфна агенция взима решение целият поток от чуждестранни списания, вестници и информация, монопол на БТА, да заработи за агенцията, като се създават четири седмични бюлетина, бързо превърнали се в списания поради големия интерес. Това са ЛИК (списание за литература, изкуство и култура), "Наука и техника", "По света" (с политически обзори от чуждия печат) и "Светът в снимки и карикатури" (развлекателно списание, скоро приело името "Паралели"). Идеята била на тогавашния директор на БТА Лозан Стрелков, описван като широко скроен и предприемчив човек, с мениджърски талант. Концепцията на изданията той възложил на Кръстан Дянков, тогава редактор на новинарския поток от английски, впоследствие оставил името си в българската култура с преводите си на едни от най-значимите съвременни американски романи. Така се стига до изненадващия резултат, че в епохата на непазарна икономика 75% от приходите на агенцията са идвали само от продажбата на тези четири списания - естествено "Паралели" е с най-голям тираж, до 300 000.

"Това е парадоксът на времето, казва Нина Венова, редактор на списанието още от 70-те години на миналия век. Ситуацията днес е точно обратната." Разбира се, тогава монополът на информация е обричал изданията на БТА на успех, но зад успеха на ЛИК стои и сериозната езикова подготовка и кураторска дейност на шестимата работещи по онова време в редакцията – на длъжност преводачи-репортери, но всъщност и селекционери на културна информация. "Щастлива съм, защото съм работила с чудесни хора, отлични специалисти по различни езици и съответни култури, които гледаха на участието си в ЛИК едва ли не като на мисия. Днес те са известни преводачи, издатели, университетски преподаватели, наши сътрудници и приятели. Към имената на Лозан Стрелков и Кръстан Дянков като основатели на ЛИК бих искала да прибавя и името на Вера Ганчева като главния редактор, наложил облика на списанието, а днес изтъкнат преводач от скандинавски езици и специалист по скандинавска култура, издател, университетски професор." Нина Венова се връща отново към началото: "Интересно е, че художникът Борис Ангелушев създава логото за лицевата страница на четирите първоначални бюлетина. Това символно земно кълбо с паралелите впоследствие се превръща във фирмения знак на БТА. ЛИК се налага като еталон за високо качество, което носи престиж на марката БТА."

В онези години на изолация и информационен глад единствено читателите на списание ЛИК имат шанса да видят на снимка току-що отворената галерия "Тейт" в Лондон или на центъра "Жорж Помпиду" в Париж, да се информират за най-новите постановки в Европа или да прочетат разказ от току-що получил Нобелова награда автор.

"Представяте ли си как са изглеждали тези списания в онзи сив идеологически партийно унифициран фон на седмичния периодичен печат", усмихва се Нина Венова.

Докато си говорим, попадам на брой от 1986 г. На корицата е петгодишната Дрю Баримор и прословутата й целувка с Извънземното. Само човек, живял по това време, знае каква огромна ценност представляваше всяка новина, информация, фотография от Запад.

"Идеята е информационната агенция с преводни материали да осведомява за личности, събития, тенденции зад желязната завеса, за неща, до които обикновеният човек няма как да се добере. Списанието е замислено като дайджест, за да се използва чуждата информация, която постъпва в агенцията", обяснява Венова.

Достъп до "вражеските капиталистически списания" е имал само екипът на редакциите, съществувала строга забрана материалите да бъдат изнасяни извън пределите на БТА.

"Една от рекламите на списанието тогава беше, че то е прозорец към света, спомня си Нина Венова. Но знаем, че всеки прозорец има рамка. Естествено бяхме се научили да лавираме между забранено и позволено. Не че някой ни е казвал какво е позволено, но се знаеше в общ план за какво може и трябва да се говори критично."

Имало ли е ситуация, в която не сте успявали да лавирате правилно между забранено и позволено по време на соца?

Нина Венова: "Не си спомням да е имало сериозни наказания в ЛИК, но имаше един смешен технически гаф. Когато започнаха да умират един след друг ръководителите на Съветския съюз, ни нареждаха да слагаме траурни портрети по първите страници на списанието. Веднъж недогледахме и в съдържанието срещу страницата с поредния покойник си стоеше заглавието на предишната статия, вече изместена по-навътре в броя – беше нещо в смисъл на: Куклите се сменят, театърът продължава.

Шефът на БТА бил привикан в ЦК (Централния комитет на комунистическата партия - бел. ред.), но върху редакцията нямаше санкции…"

Деветдесетте години отварят широко "затворените завеси" и РЕП-овете са залети от чуждия печат, булевардните романи и жълтите издания. В тази бързо променяща се среда тиражите на ЛИК намаляват драстично, хартията поскъпва многократно. Българинът жадно и хаотично поглъща всякаква информация отвън, а ЛИК е обявен за излишен от част от новото ръководство на БТА – агенцията вече не е монополист на информацията.

Петя Александрова

"Тогава дойде друга опасност – от удавяне в цялата тази информация, която ни залива отвсякъде", включва се в разговора и Петя Александрова, редактор в ЛИК от прераждането на списанието след 1999 г. "Именно в това е ценността на ЛИК, добавя тя, - че предлага готова селекция, че някой друг с познанията, вкуса и културата си е направил подбор и не те оставя да се луташ в потоци от събития, факти, снимки, имена."

След 1999 г. основната промяна в ЛИК е включването на български автори, коментари на български събития у нас и в чужбина, защото според Петя Александрова, ако искаме да сме хора без комплекси, българското стои наравно с чуждестранното и разделенията са по други линии.

Ако по време на социализма натискът е бил да няма личен, авторски коментар, какъв е натискът на днешното време?

Петя Александрова: "Днес пък изобщо и навсякъде като че ли има прекалено много личен коментар, всеки без значение на неговата компетентност изказва мнението си. Натискът сега не идва само от пазара, а и от новите технологии: промененото отношение към печатните издания не е свързано основно с финансирането им. Вседостъпността до информация чрез интернет изключително промени възприятието на хората – те искат бързо, лесно и кратко усвояване. А се появиха навици за безплатно получаване на културни продукти, което моментално се отразява върху обектите, за които пише в ЛИК."

ЛИК е последното печатно издание на БТА, но, от друга страна, в момента само три-четири информационни агенции в света имат печатни издания. В следващите шест месеца агенцията ще поддържа списанието в електронен вариант – читателите ще имат възможност да го разлистват в браузера или да го даунлодват в PDF формат с активни линкове в интернет.

"Тревогата ни е как ще се финансира такова електронно издание у нас, отбелязва Петя Александрова. От една страна, ние не искаме да падаме под определено ниво и да се поставяме в услуга на пазара, което означава да бъдем финансирани от институция, която иска да заложи на културни стратегии, а не я интересува толкова тираж, масова култура, не поставя приоритетно рекламата и приходите, а имиджа. Тя трябва да е със съзнанието, че марката ЛИК не задвижва икономически механизми, а културни и социални, и да иска да инвестира в културното ограмотяване. Държавните институции често абдикират от подобни ангажименти, а частните лица и организации, които инвестират в такава култура, са много малко – те предпочитат масовата култура."

"Има и друг проблем при преминаването от печатно към електронно издание. В интернет може би ще има по-многобройна публика, казва Нина Венова, но аз все още имам ангажимент към онова поколение, което израсна с нас и няма навика да чете от нета. От друга страна, се надявам и в интернет да култивираме вкус и, ако щете, ценности."

Петя Александрова все пак е оптимист: "Достатъчно е да погледнем към Орлов мост и протестиращите там, за да разберем, че алтернативните групи се увеличават, а това увеличава шанса да имаш собствена среда, ниша, група хора. Нямам нищо против да сме малцинство, даже ще се чувствам комфортно."

Как стои въпросът с авторството, особено в интернет пространството?

Петя Александрова: "Масовото възприемане на информацията в мрежата като безплатна, лесно достъпна и ничия ще доведе до промяна на законите за авторските права. Очевидно е, че колкото повече се затягат рестриктивните мерки, толкова повече те не функционират (случаят с АСТА например). Вече се превъртя поколение с изградени навици от интернет и следователно промяната ще дойде отдолу нагоре."

Как смятате да функционирате в интернет, като изминат шестте месеца помощ от БТА?

Петя Александрова:"Засега ще бъдем безплатни за този, който ни ползва. Въпросът е кой ще иска да плаща да произвеждаме продукта ЛИК? Надяваме се в България да се появи желанието да легитимираш престиж, като инвестираш в култура. А ЛИК е идеално средство за целта."

След 43 години съществуване ЛИК е изправен пред две възможности – да продължи да бъде единственото по рода си културно издание, намерило своите съмишленици и подкрепа, или да предаде духа си под натиска на все по-агресивния PR. Разбира се, може и просто да изчезне, както се случва с толкова издания.

"Ще е жалко да изчезнем. Днес държим последния печатен брой на ЛИК, който един ден вероятно ще придобие колекционерска стойност – усмихва се Нина Венова, а на корицата в ръцете й пише "На среща със стихиите".