ЛИК е мъртъв, да живее lik-bta.bg

В началото на февруари на стената в личния фейсбук профил на млада галеристка се появи следното съобщение: "Ще ми липсва списание ЛИК. Това беше най-достъпното като език и цена периодично издание на БГ пазар, което месечно поднасяше добре селектирана информация за актуална световна култура. В продължение на 4 години се абонирахме, но явно сме били едни от малкото му абонати..." Отдолу бързо се нароиха тъжни коментари, всички до един изразяващи огромна привързаност и респект към 48-годишното издание на БТА, родено през януари 1965 г. като първия български дайджест за световна култура с тираж над 20 000.

"Спокойно, не спират ЛИК, просто няма да излиза на хартия, а само в електронен вариант, на PDF. Всеки ще може да си го тегли безплатно и да си го разпечатва, ако иска", успокои аудиторията един от коментиращите.


Седмица по-късно седя в редакцията на ЛИК, заемаща две стаи в сградата на Българската телеграфна агенция, и разговарям с Нина Венова и Петя Александрова.

Нина Венова е най-дългогодишният редактор на списанието, неговата памет. Тя е преводач от френски. През последните години превежда предимно хуманитаристика и публицистика, най-новият й превод е "Контрадемокрацията" на Пиер Розанвалон.

Петя Александрова e филмов критик, историк и теоретик, редактор в ЛИК от 2000 г.



От тях научавам новината официално - от март ще можем да четем списанието само онлайн, със свободен достъп, на адрес lik-bta.bg

БТА е поела ангажимент да поддържа безплатната електронна версия в продължение шест месеца, след това върху бъдещето на ЛИК надвисва въпросителна.

Затова започвамe с миналото.

През 1965 г. ръководството на Българската телеграфна агенция взима решение целият поток от чуждестранни списания, вестници и информация, монопол на БТА, да заработи за агенцията, като се създават четири седмични бюлетина, бързо превърнали се в списания поради големия интерес. Това са ЛИК (списание за литература, изкуство и култура), "Наука и техника", "По света" (с политически обзори от чуждия печат) и "Светът в снимки и карикатури" (развлекателно списание, скоро приело името "Паралели"). Идеята била на тогавашния директор на БТА Лозан Стрелков, описван като широко скроен и предприемчив човек, с мениджърски талант. Концепцията на изданията той възложил на Кръстан Дянков, тогава редактор на новинарския поток от английски, впоследствие оставил името си в българската култура с преводите си на едни от най-значимите съвременни американски романи. Така се стига до изненадващия резултат, че в епохата на непазарна икономика 75% от приходите на агенцията са идвали само от продажбата на тези четири списания - естествено "Паралели" е с най-голям тираж, до 300 000.

"Това е парадоксът на времето, казва Нина Венова, редактор на списанието още от 70-те години на миналия век. Ситуацията днес е точно обратната." Разбира се, тогава монополът на информация е обричал изданията на БТА на успех, но зад успеха на ЛИК стои и сериозната езикова подготовка и кураторска дейност на шестимата работещи по онова време в редакцията – на длъжност преводачи-репортери, но всъщност и селекционери на културна информация. "Щастлива съм, защото съм работила с чудесни хора, отлични специалисти по различни езици и съответни култури, които гледаха на участието си в ЛИК едва ли не като на мисия. Днес те са известни преводачи, издатели, университетски преподаватели, наши сътрудници и приятели. Към имената на Лозан Стрелков и Кръстан Дянков като основатели на ЛИК бих искала да прибавя и името на Вера Ганчева като главния редактор, наложил облика на списанието, а днес изтъкнат преводач от скандинавски езици и специалист по скандинавска култура, издател, университетски професор." Нина Венова се връща отново към началото: "Интересно е, че художникът Борис Ангелушев създава логото за лицевата страница на четирите първоначални бюлетина. Това символно земно кълбо с паралелите впоследствие се превръща във фирмения знак на БТА. ЛИК се налага като еталон за високо качество, което носи престиж на марката БТА."

В онези години на изолация и информационен глад единствено читателите на списание ЛИК имат шанса да видят на снимка току-що отворената галерия "Тейт" в Лондон или на центъра "Жорж Помпиду" в Париж, да се информират за най-новите постановки в Европа или да прочетат разказ от току-що получил Нобелова награда автор.

"Представяте ли си как са изглеждали тези списания в онзи сив идеологически партийно унифициран фон на седмичния периодичен печат", усмихва се Нина Венова.

Докато си говорим, попадам на брой от 1986 г. На корицата е петгодишната Дрю Баримор и прословутата й целувка с Извънземното. Само човек, живял по това време, знае каква огромна ценност представляваше всяка новина, информация, фотография от Запад.

"Идеята е информационната агенция с преводни материали да осведомява за личности, събития, тенденции зад желязната завеса, за неща, до които обикновеният човек няма как да се добере. Списанието е замислено като дайджест, за да се използва чуждата информация, която постъпва в агенцията", обяснява Венова.

Достъп до "вражеските капиталистически списания" е имал само екипът на редакциите, съществувала строга забрана материалите да бъдат изнасяни извън пределите на БТА.

"Една от рекламите на списанието тогава беше, че то е прозорец към света, спомня си Нина Венова. Но знаем, че всеки прозорец има рамка. Естествено бяхме се научили да лавираме между забранено и позволено. Не че някой ни е казвал какво е позволено, но се знаеше в общ план за какво може и трябва да се говори критично."

• 1
• 2
• Следваща страница » "Имало ли е ситуация, в която не сте успявали да лавирате правилно между забранено и позволено по време на соца?"