Георги Господинов е най-превежданият съвременен български писател, но най-удивителното при него е, че направи преводим опита на поколението, в чиито биографии се срещнаха социализмът и преходът. Господинов ни даде ключ към прашните тавани, в които сме набутали и забравили мечтите и болките си, наивната си откритост към света - всичко онова, което с ограниченото здравомислие на зрелостта сме сметнали за непотребно и срамно. Даде ни сетива за изплъзващото се и неслучилото се, което изтъкава живота по не по-малко важен начин от осъщественото. Предложи ни памет, която разпознахме като своя.
Най-новата книга на Георги Господинов е сборникът с есета "Невидимите кризи", появила се по книжарниците само преди седмица.
Като какъв човек се определяте?
Висок, чуплив, чувствителен и често смотан...
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Накрая добрите побеждават. Знам го от първия филм, който гледах на 7 в градското кино, и сега не искам да се разочаровам.
Любимият ви момент от деня?
Следобедите. Лекото забавяне на времето следобед.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Как да започнеш всеки път от самото начало, колкото и книги да си написал преди това. И да вярваш, че с думи наистина могат да се правят неща. И че думите променят.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Че правим едно и също. Работим като измислячи. И само ние си знаем, че онова, което измисляме, наистина съществува. Но петгодишното дете тези работи ги знае по-добре от нас.
Как си почивате?
Нямам работно време. В този смисъл нямам и време за почивка. Всичко е едно. Което може да бъде и много изморително. Понякога завиждам на тези, които се връщат от работа вечерта и до другата сутрин не мислят за нея.
Какво ви зарежда?
Дъщеря ми, непознати хора, улични музиканти, стари книги, нацъфтели дървета, мляко с ориз.
Какво ви разсмива?
Каквото не ме убива.
Какво ви натъжава?
Всичко. Тук съм експерт. Тъгата е естествено състояние.
Какво ви вбесява?
Агресията и бездарието, хванати за ръка. Агресивното бездарие.
Личност, на която се възхищавате?
На родителите ми, но те не подозират.
Кое свое качество харесвате най-много?
Наистина ли трябва да отговоря само с няколко думи? Нека го пропуснем.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Искам да съм дебелокож и намахан, ама не става.
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да забавям времето.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих книга, получих книга. А, и един шоколадов слон, срещу прегръщане.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Пощата си в yahoo, google и съботния "Гардиън" заради литературната притурка.
Къде бихте искали да живеете?
Тук, ако можеше.
Любимите ви имена?
Рая.
Най-интересното място, на което сте били?
В няколко лични истории.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Аз сме.
Георги Господинов е най-превежданият съвременен български писател, но най-удивителното при него е, че направи преводим опита на поколението, в чиито биографии се срещнаха социализмът и преходът. Господинов ни даде ключ към прашните тавани, в които сме набутали и забравили мечтите и болките си, наивната си откритост към света - всичко онова, което с ограниченото здравомислие на зрелостта сме сметнали за непотребно и срамно. Даде ни сетива за изплъзващото се и неслучилото се, което изтъкава живота по не по-малко важен начин от осъщественото. Предложи ни памет, която разпознахме като своя.
Най-новата книга на Георги Господинов е сборникът с есета "Невидимите кризи", появила се по книжарниците само преди седмица.
14 коментара
Какво ви натъжава?
Всичко. Тук съм експерт. Тъгата е естествено състояние.
Какво ви вбесява?
Агресията и бездарието, хванати за ръка. Агресивното бездарие.
Все едно аз отговарям :-)
"Понякога завиждам на тези, които се връщат от работа вечерта и до другата сутрин не мислят за нея."
И тук ми я влязъл в обувките :-) Ще взема да го прочета накрая :-)
Аз,по скоро съм гледал филми с Кирил Господинов.И не съм 4ел
нищо от Георги Господинов.
Интервюто си е хубаво без коментари на разни умници, но не е задължително да се четат:)
Прекрасен текст! Страхотен човек - пък нека е висок, чуплив и смотан....нека бъдат повече такива - добряци, които гледат отгоре и виждат повече.
От сърце ви моля, ако обичате хубавите книги, четете Георги Господинов, пише прекрасно и изпълва душата с тъга и радост едновременно!
До коментар [#1] от "misho73":
Точно моите мисли!
Уморен позьор.
До коментар [#3] от "pavlov10"
Прочети, докато не е станало късно. Невероятен автор е.
Писач на изречения, псевдомислител, позьор. провинциален профан, страдащ от грандомания и с уклон към битово неврозна тематика.