Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разни работи

Те са хора с модерни професии, за повечето от които дори няма превод на български

50644 прочитания

© Цветелина Белутова


Stand-up комик

Боги Бейков

Фотограф: Цветелина Белутова

От колко време сте Stand-up comedian? И всъщност как да го преведем на български?

В България все още малко хора знаят какво е Stand-up comedy. Мнозина си мислят, че това или е последната песен на Дивна, или турско риалити шоу. И когато изляза на сцената, им отнема малко време, преди да разберат, че съм сам, не съм в образ, не рецитирам сценарий или постове на Любен Дилов и въпреки това ще ги спукам от смях. Със Stand-up се занимавам от около пет години, но още в гимназията започнах да пиша и представям скечове пред съучениците си, а имах и музикални прояви като възпитаник на Детската школа във Велико Търново. А как превеждам Stand-up comedian? Не "ставам-горе-комик" със сигурност, нито както ме нарича мама – идиот. Това е май като cowboy и playboy, прекалено е готино, за да се превежда.

Защо Stand-up comedy е предимно американски феномен?

Имах удоволствието да имам участия в Лондон и Ню Йорк и се чудя, защото тук хората се смеят също толкова искрено, колкото и там. Вярно, че при нас имаме по-скоро underground събития, но в разнообразната публика, която забавлявам, има много млади и интелигентни хора, които знаят какво търсят. По-рано си мислех, че българинът може би е свикнал на повече сеир и театралност и е консервативен към нещо толкова семпло по форма като Sand-up-а, но напоследък виждам, че има бъдеще за това изкуство в България, ако стане поне малко по-известно публично.

Как започнахте? Кой беше първият ви ангажимент?

Първото ми комедийно one-man show беше пред почти цялото училище в регионалната библиотека в Търново, което, разбира се, е възможно най-подходящото място за Stand-up след може би централните гробища. Само дето на гробищата няма надписи да пазиш тишина. На директорката й хареса толкова, че пожела да се запознае с родителите ми още на следващия ден.

Как се запалихте? Откъде се учите?

Винаги съм се опитвал да разсмивам хората около мен, все пак съм девствен. Шегата настрана, аз се занимавам с много неща, студент съм, ходя на работа, зает съм с всякакви проекти, излизам с приятели и не мога да си представя да не съм в състояние да изразя себе си емоционално по някакъв артистичен начин. Особено, ако сте по-интровертна личност и ви се натрупват всякакви преживявания, няма нищо по-освобождаващо и превъзбуждащо от възможността да споделите с всички и да се радвате заедно с тях. Със сигурност хората, които са имали удоволствието да изнасят представления пред публика, знаят за какво говоря. Вдъхновявам се от много американски Stand-up комици като Robin Williams, Chris Rock, Dave Chappelle, Don Rickles и други, но определено най-много научавам от публиката. Това е магията на това изкуство. Колкото и добре да пиша, да си мисля, че някакъв лаф е гениален и приятелите ми да го обожават, само публиката решава кое е смешно и определя изцяло правилата на играта.

Имате ли актьорско образование? С какво се различавате от актьорите в театър или тв шоу?

Имам много по-малко шалове от тях и нямам голи снимки в интернет. Не, нямам образование и професионална подготовка по актьорско майсторство. От една страна, съжалявам, защото със сигурност бих опознал себе си по-добре и бих разполагал с по-голям спектър от инструменти, които да ми помогнат да предам по-лесно посланието си и да забавлявам публиката. Но в същото време си мисля, че сега не се чувствам ограничен от никакъв метод или научени техники и съм по-истински, непринуден и дори неперфектен, което е също от значение.

На какъв принцип стават вашите ангажименти – вие ли търсите местата за изява или имате сключен договор с бар/театрална сцена и т.н.?

Засега нямам чак толкова време, за да се занимавам само със Stand-up и да организирам събития. Но има клубове, които се свързват и ми предлагат участие. Освен това поддържам връзка и с останалите комици, които правят Stand-up в София и ако някой от колегите успее да намери място, където се интересуват от вечер на хумора, а аз не правя по-дълъг special и интернетът ми е спрял, се включвам заедно с тях и запълваме програмата. В момента с останалите момчета имаме участия всеки месец в Studio 5 и Rock Bar Studio. Може да проверите програмата на клубовете за дати.

Какво е възнаграждението ви?

След всяко шоу ходя да прося на "Сердика"... Трябва да разберете, че Stand-up-ът е една от страстите ми и определено не го правя заради парите (все едно са много). Първите няколко години не изкарвах нищо от участията си, а непрекъснато се опитвах да играя пред публика. Ако нямах представление в клуб, изнасях бизнес презентация в университета с китара или се унижавах публично по някакъв друг начин, само и само, за да се мотивирам да пиша повече и да тествам материала си. От тази гледна точка се радвам, че получавам възнаграждение, но истинската награда за мен е смехът на публиката ми.

Какъв човек трябва да е един Stand-up comedian? Какво ви прави добър в работата ви? Как се развивате?

Добрият Stand-up комик трябва да е извънредно наблюдателен и да има изгарящото желание активно да споделя мнението си. Чувството за хумор е също плюс. За мен хуморът е неотлъчно свързан с интелигентността и това дава възможност на комика да става все по-забавен. Аз винаги се опитвам да предизвиквам своите страхове, да излизам от зоната си на комфорт, да разбивам табута с това, което правя, и това ме поддържа зареден с енергия за повече.

Вие ли измисляте репертоара си? Кое е най-честото ви превъплъщение?

Когато мама не е заета. И дума не става за плагиатство, просто защото в това няма никаква полза за мен. Винаги пиша сам. По отношение на превъплъщения, от време на време вкарвам по някоя имитация в зависимост от това какво е горещо в момента и какво ме интересува. Жалко, че Бойко Борисов се оттегли от поста... мандатът му беше години творческо вдъхновение за всеки комик.

На какво най-много се смеят хората?

На гласа на Краси Аврамов. Въпреки че няма тема, която да не става за Stand-up, хората се смеят най-много на това, което разбират добре, което е близко до тях. Не може да не кажа, че всъщност учудващо положително за разлика от други места при нас се приемат по-мръсните вицове. И нямам предвид лафовете за работата на попфолк певиците, а за секс... което май е същото. Може би това се дължи на прекалено спечените комедийни предавания в българските телевизии, които цензурират единствената тема, за която всички си говорят, като се събират на по чашка.

Откъде се захранвате със смешки?

Гледам снимки на Робин Кафалиев. Той за мен е по-голям и от самочувствието на Слави Трифонов... Вдъхновение за лафовете ми намирам от активния живот, който водя. Пътувания, нови запознанства и преживявания, примесени с патологично детство и лека форма на олигофрения, какво повече му трябва на един комик.

Кажете някоя.

На този етап това интервю ме кара да си спомням песента на "Каризма" "Ще избягам ли от теб". Или лексикона на Цветанка Ризова отпреди няколко години. Когато Къци Вапцаров още свиреше на гребен, а Росен Петров имаше само една вежда. Между другото не знам защо, но си мисля, че Боби Михайлов е замесен в изчезването на веждата. Може да си я е имплантирал някъде.

Кое е най-трудното в работата ви?

Да се прибера вкъщи с момиче от клуба. Всъщност винаги е трудно да спечелиш публиката. Група непознати хора с различни проблеми, някои не толкова весели, че им прекъсвам разговора. И моята задача е да ги грабна и в края на шоуто всички да сме приятели.

Имате ли конкуренция? Познавате ли други Stand-up комедианти?

Има още няколко комици, които правят Stand-up и с тях се подкрепяме и се мразим само вътрешно. Ако искате да се посмеете, проверете в програмата дали ще участва Влади Маринов. Стилът му е много различен от моя, но е много добър.

Има ли бъдеще за вашата професия в България? Защо?

Докато съм жив, да! Хахах. Според мен би било чудесно Stand-up-ът да стигне телевизионните екрани, все пак един Stand-up special е възможно най-лесният продукт за продуциране. А тази публичност би могла да доведе до повече посетители, по-големи зали и т.н. Мисля, че най-големият минус на това, че Stand-up-ът e неизвестен в България, са многото талантливи и забавни хора, които не знаят, че имат възможност да забавляват широката публика. А понякога и аз бих искал да отида на Stand-up и да се посмея за разнообразие.

Мачмейкър

Яна Панайотова и Мила Минковска

Фотограф: Добрин Кашавелов

"Хайде, запознай ме с някоя твоя приятелка!" е онази често срещана фраза, която дава основна причина на Яна Панайотова и Мила Минковска да създадат първата агенция за мачмейкинг в България (www.matchmake.bg). Двете млади жени се натъкват бизнес модела по време на обучението си по финанси в Лондон. След завръщането си в София, след дълго обмисляне, проучване, стотици страници специализирана литература, решават да го въведат и у нас.

Какво е мачмейкинг? Най-близката българска дума до английския термин е "сватосване", с една дума, работата на Яна и Мила се състои в това да търсят подходящ партньор за своите клиенти. Дейността на мачмейкинг агенцията не бива да се бърка с тази на агенциите за запознанства, събитията тип speed dating и пр. "Ако в една агенция за запознанства има сто клиенти, които биват свързвани помежду им, мачмейкинг агенцията търси отделно за всеки един специални контакти, дори и те да не са в нашата база данни", обясняват те. Според създателките на едногодишната агенция важно е да се разбере, че те предлагат професионална, бутикова услуга за индивидуално подбрани запознанства.

И все пак, как се случва сватосването на Яна и Мила? "Всеки заинтересуван има два избора – единият е да стане част от нашата база от контакти, което означава, че не заплаща нищо, а просто заявява желанието да излиза на среща с наши клиенти, дава информация за себе си и за това какъв партньор търси. Вторият вариант е – човекът става наш клиент, отново дава своето съгласие след проведено интервю, но ние вече търсим активно партньор за нея/него, разказва Мила. В активното търсене може да се случи следното – отиваме някъде, виждаме непознат, който ни се струва подходящ за клиента, и правим всичко възможно да установим по-близък контакт с него."

Мачмейкърките предлагат три пакета за всеки желаещ – "Стандарт", който включва годишен абонамент, лична консултация, неограничен брой запознанства и др. - 500 лв. на година, "Премиум", който включва пакет "Стандарт" с неограничен брой консултации във и извън работно време, организация на срещите, Image coaching (консултация за стил на обличане, гримиране, прическа, стойка, етикет, фитнес инструктор, диетолог, естетична стоматология, дерматолог и др. и насочване към съответните специалисти), Date coaching (съвети за първа среща, основните правила при комуникацията и др.), Concierge (подобряване качеството на личния живот и свободното време) – 1000 лв. на година, и "Ексклузивен", или пакет по договаряне в зависимост от нуждите. Последният е гъвкав и подходящ за хора с висок социален статус, публични личности, при които се иска високо ниво на конфиденциалност и деликатност. "Имаме ексклузивни клиенти, да. Много хора се притесняват, че са финансово обезпечени и насрещният човек търси в тях материалното, други пък се питат дали партньорът им излиза с тях или с имиджа от телевизора, затова търсят чрез нас прозрачност в отношенията", казва Мила.

До момента имат "десетки клиенти, под 100 на брой". Сред тях – няколко щастливи двойки и такива в процес на развитие на връзка. Успешен match има след 3-месечна връзка. Възрастовата граница е 30 – 50 години и в нея попадат хора, търсещи дълготрайно обвързване. Поравно мъже и жени, но все пак превесът е за мъжкия пол. "Има всякакви случаи, допълва Яна – на разочаровани от любовта хора, такива, които излизат от много дълги връзки и са с изчерпан социален кръг, но най-честият от тях е на хора, които са уморени от избирането на партньор и нямат време да търсят и обикалят."

В "търсенето" винаги и основно се започва с характера на обекта, твърдят сватовниците, след това се минава към външния вид и често се твърди, че не е важен. "Първото нещо, което мъжете търсят, е жена "с благ характер". Дамите казват, че искат високи и забавни мъже. Но те винаги са с по-комплексни критерии от господата – държат мъжът до тях да е грижовен, интелигентен, да ги обича и т.н." Според Мила и Яна онова, което истински сближава партньорите, са общите преживени моменти "...или това, което понякога ние уреждаме, т.нар. специални срещи. Изпращали сме потенциална двойка на благотворително събитие, друга - на рафтинг по река Струма, и т.н. в зависимост от интересите им."

Затова за един професионален мачмейкър е абсолютно задължително да води богат социален и разнообразен живот – той трябва да посещава всякакви обществени места и събития, клубове, коктейли, бизнес конференции, да следи културния живот и др. "Ние излизаме вместо клиентите си и търсим половинката им според техните интереси, но не на местата, на които ние обичаме да ходим, а в тези, на които клиентите ни биха предпочели да отидат", казва Мила, а Яна на финала обобщава: "Ние сме едни професионални приятели, които сватосват и спестяват време, разочарования и усилия."

Фууд стилист

Ева Тонева

Фотограф: Добрин Кашавелов

Ева Тонева се занимава с food styling от 2007 г. Това значи, че тя се грижи за стила на храната и добрия й външен вид. За тази цел първо я приготвя и после я сервира по максимално апетитен за окото начин. Работата й е от съществено значение за телевизионните и печатните реклами, както и за кулинарните списания. Освен това Ева Тонева е отговорна и за реквизита, защото едно от задълженията й е да осигури подходяща визуална среда, в която да постави съответното ястие. Накрая тя е и фотограф - в повечето случаи заснема сама каквото е сготвила и публикува резултатите на сайта си www.evatoneva.com.

Да се занимава с фотография е детската мечта на Ева Тонева, която тя реализира с годините. Докато живее в Бърно, Чехия, заедно със съпруга и двете си деца, тя решава да я комбинира със страстта си към кулинарията и веднага щом се връщат обратно в България през 2010 г., Тонева създава сайта си. Скоро след това я канят да гостува с рецепти и изпълнение на страниците на кулинарните списания, после идват рекламите на кайма, баници, супи...

По думите й професионалните фууд стилисти в България са не повече от десет. Няма училище, в което човек да се специализира, но развитието е възможно с "много труд", четене (на кулинарни и фотографски издания) и сверяване на часовника с чужди блогове и сайтове. От тях цитираме този на израелеца, базиран в САЩ, Нир Адар (www.niradar.com), който е нейното "сладоледено вдъхновение".

Повечето й рецепти са от интернет плюс някои от кулинарни книги, но тя не се придържа стриктно към тях и предпочита да твори.  Подчертава, че във фууд стайлинга има две течения - едното използва нехранителни продукти (спрейове, бои и други заместители), за да представи храната вкусно - пилетата например ги боядисват с различни масла и бои, за да придобият апетитен вид без термична обработка, защото месото се свива при печене. Второто течение, на което Ева Тонева е привърженик, е естественото, в което се използват само хранителни продукти и след снимката всичко се изяжда: "За мен лично, казва тя, най-апетитна е храната, която е току-що приготвена, домашната, топла храна. Не използвам пяна за бръснене, за да има пяна в бирата. Аз наливам бира, тя си прави пяна и я заснемам." Единствената добавка, която си позволява понякога, е захарен сироп за гланц, но той също е ядлив.

Най-претенциозните храни за фууд стайлинг са салатите, защото елементите трябва да бъдат прецизно подредени, супите и ястията, приготвени с краткотрайни или неустойчиви съставки като топящ се сладолед или ронлива саздърма. Една от последните реклами на Тонева, която очакваме да видим скоро, е точно на саздърма. Другата тънкост в професията са продуктите и по-точно правилното им съхранение. "Не мога да си позволя да поставя пред камерата увехнала салата, категорична е тя. Сама си подсигурявам максимално пресни продукти и ги съхранявам при определена температура, защото заснемането на реклама отнема 10, 12, 15 часа и всичко трябва да е свежо." Останалото са подходящи филтри и осветление, за да се покаже добре структурата на храната. Хлябът например (до последната троха) изглежда най-добре, когато основното осветление е на 11 часа.

Възнаграждението на фууд стилистите зависи изцяло от договарянето. Цените в чужбина могат да достигнат и до 100 долара на час, но в България по-често се предпочита заплащане според проекта.Времето, необходимо за фууд стайлинг, също варира. Понякога един най-елементарен крем брюле отнема над три часа и няколко промени в концепцията и реквизита, но по думите на Тонева "това е още един начин да покажа отношението си не само към храната, но и към хората, за които я правя".

Етичен хакер

Шон Хана

Шон Хана е ирландец, директор на фирмата за информационна сигурност Nemstar, водещ експерт по информационна сигурност,  сертифициран етичен хакер и консултант на повечето IT специалисти в Европа. Професията му е една от най-напредничавите в момента, защото развитието на информационните технологии крие все повече рискове и има нужда от съответните решения.

Според Шон Хана добрата информационна сигурност означава много, много повече от антивирусни програми и защита. "Става въпрос за управление на рисковете, казва той, на които всички ние сме изложени. Добрата информационна сигурност е да се намери точният баланс между рестриктивното, но необходимо за сигурността управление и функционалността на бизнес средата. Всичко е свързано с ефективното управление и собствеността на информацията, системите и инфраструктурата, от които зависи оцеляването на съвременните предприятия.

"Колкото по-зависими ставаме от компютрите и технологичните инфраструктури, които създаваме, за да поддържат работата ни, толкова по-сложни стават системите и връзките между тях. Това е полето, на което, най-общо казано, се подвизават и хакерите, и етичните хакери. Тъй като уменията и на двата отбора еволюират, се получава нещо като състезание по въоръжаване, по думите на Хана: "Атаките стават все по-сложни и ние подобряваме защитата, но тогава атакуващите се научават как да заобикалят защитата, а ние продължаваме да подобряваме мерките за сигурност и кръгът се затваря.

"Може би най-важното нещо, което трябва да знаем за етичния хакер, е, че той е само един член от мултидисциплинарния екип, ангажиран с информационната сигурност. Работата на етичните хакери (познати и като Pen Testers - грубо казано, те са хората, които изпробват възможностите за проникване в компютърните системи) е да осигурят доказателства, че цялата информация и инфраструктура на дадена фирма са защитени в съответствие с рисковете за конкретния бизнес. Иначе екипите помагат на IT отделите да внедрят необходимите предпазни мерки.

Първата и най-важна стъпка в работата на етичните хакери е да накарат мениджърските екипи да осъзнаят изключителната важност на информацията, системите и инфраструктурата, които притежават. Единствено и само след това те могат да определят скритите рискове и да открият най-доброто решение за управление и точното ниво на сигурността. Качествата, които етичният хакер/Pen Tester трябва да притежава, са комбинация от "солидния опит на сървър администратор, мрежов  администратор и програмист. В допълнение трябва да имат и познанията на хакерите, но без да са криминални." Добрите етични хакери обикновено са високоплатени, но според Хана "при всичките им умения и опит заплащането всъщност е ниско".В момента Шон Хана работи по няколко проекта едновременно и почти всяка седмица е в нов град, за да консултира IT специалистите и мениджърите на фирми. Казва, че не обича да посещава едни и същи места, но това не важи за онлайн пространството, защото всеки ден е в LinkedIn, Exploit DB и в Security Focus.

Организационен психолог или психолог в организацията

Ирина Драголова

Фотограф: Цветелина Белутова

"Гледайте на мен като на  социална придобивка за персонала, казва Ирина, подобна на допълнителното здравно осигуряване."

Тя е магистър по психология с 20-годишен опит и специализации в областта на  детската психология, фамилното консултиране, системните констелации, организационното консултиране, гещалт терапията, драма терапията. Придобитите широки познания й помагат да влезе и в една от своите дългогодишни и успешни професионални роли – на организационен психолог.

Преди осем години HR-ите на голяма мобилна компания с персонал, наброяващ над 2500 души, регистрират повишаване на нивото на стрес сред служителите си и  решават да подпомогнат решаването на проблема, като наемат консултант психолог. Ирина започва работа в компанията на граждански договор – два пъти по четири часа месечно в отделен кабинет, с отделен достъп. Служителите са уведомени, че вече могат да ползват услугите на специалист напълно безплатно. Вратата е отворена за онзи, който пожелае, а не по задължение. В момента ангажираността на специалиста в компанията е нараснала петорно – два пъти седмично по пет часа. И това не е защото хората са станали "по-зле", а защото са осъзнали важността на психичното здраве, развили са емоционална интелигентност и са много по-отворени към такъв вид помощ.  "В началото хората идваха на прибежки. Започнах с индивидуални консултации, на които те споделяха различни проблеми – от конфликтите на работното място до всякакви лични въпроси. Сега работя със служители и  целите им семейства, консултирам децата, правя училище за родители, консултирам по скайп служителите от страната или отивам на място при тях. Методологията, върху която съм  стъпила, е системният подход. Вярвам, че всеки човек е една система и в същото време е и част от една по-голяма такава, така че системата на дадена компания не може да не влияе върху системата на клиентите или на конкуренцията, както и семейството не може да не повлияе на емоционалните реакции и преживяванията на работното място. И обратното."

 В началото в зависимост от идентифицирания или заявения проблем задължително има по една среща седмично, после се разреждат – два пъти месечно, накрая веднъж месечно. "Идеята не е хората да ме търсят за всеки възникнал проблем, тъй като терапевтичната зависимост не е добра за никого."

Ирина Драголова прилага  метода "Системни организационни констелации", който разглежда системата не само като проста съвкупност от елементи. Според него една организация може да продължава успешно напред, ако даде място и отдаде почит на всеки един, дори на "най-неуспешния" си член. Ако това е първият закон на метода, наречен "Правото да принадлежиш", вторият засяга нейната йерархия. "Когато се неглижира един от стълбовете на организацията – познанието (ноу-хау), реда (йерархията) или доверието, неминуемо се появява проблем." Работата на организационния психолог е "да хване симптомите" – появяването на конфликти, клики или интриги в екипа, изказвания от типа "Те" вместо "Ние" както и честото взимане на болнични се отнасят до йерархията и структурата. Симптоми за проблеми са недалновидните решения, лошите инвестиции и недобрият подбор на персонала. За проблеми в доверието сигнализират загубата на лоялност, текучеството, липсата на мотивация и лоша работна атмосфера. "Често някой "виновен" служител се явява само носител на симптомите на системата. Уволнението му – едно от възможните последствия, е решение, подобно на следното: "Ако червената предупредителна лампичка светне, докато карате, извадете крушката и продължете."  

Негативните маркери се установяват чрез движението на специалиста в организацията, както и на база разговори.  Когато се установи проблем, компанията не иска отчети, нито имена, а в един професионален диалог се споделят наблюдения и хипотези, разкриват се скритите динамики, както и възможните ефективни решения.

Сред казусите на организационния психолог са работа с мениджъри, на които им се налага да проведат реорганизации и структурни промени в екипите си, "сценична треска" преди презентация, даване на обратна връзка, лични проблеми с партньорите, с родителите или децата, вземане на важни житейски решения, постигане на баланса между личен и професионален живот и др. "Попадала съм на ситуации, в които идва служител и казва – не мога да се разбера с колежката срещу мен, общуваме си с мейли, макар че сме бюро срещу бюро! Аз виждам, че срещу мен стои много читав, неконфликтен човек. След време идва друга жена, отворена и емпатична, и казва същото, което, оказва се, се отнася за предния служител. Ето как често ми се налага да влизам в ролята на медиатор при конфликти или в кризисни ситуации. Задачата ми като организационен психолог е да намеря кой е общият интерес и да работя върху стратегията "печеля – печелиш". Моята роля е и да подкрепя хората в подреждането на приоритетите им, така че те да знаят за кое колко енергия да влагат, без това да значи да намалят своята ефективност; да си дадат сметка, че работата може да се върши успешно, ако си спокоен и вътрешно балансиран. Учим се на техники, с които да релаксираме, и на такива, с които да увеличим мотивацията си, като визуализараме например."

Според Ирина голяма част от проблемите в една организация са свързани с това, че в бизнеса всичко е лично. "Зад човека не стои само дипломата и неговите професионални умения, а и личните му качества, емоциите и преживяванията му.  Често си говорим за това колко е важно да се внимава в човека до и срещу теб. Служителите на една компания не могат да бъдат убеждавани да гледат на клиентите си като на най-важните, докато към тях не се погледне като на такива. Когато живея с чувството за собствената си ценност и със самоуважение, тогава мога да погледна и на всички останали с приемане и респект. Защото всичко в живота е взаимосвързано – аз работя с хората от, както вече казвам, "моята компания" и ги подкрепям, а така те подкрепят мен самата в моето професионално и личностно развитие."  

От две седмици Ирина е поканена да прави консултации и със служителите на голяма лизингова компания – два пъти в месеца по 4 часа. Показва ни тефтера си със записани часове – запълнени са до края на месец май.

Таен клиент

Павел Вичев

Фотограф: Добрин Кашавелов

За да продължи да бъде все така успешен, тайният клиент ни се представя с псевдоним - Павел Вичев. Честен е (или поне се надяваме да е) за възрастта си - 30 години. Казва, че се занимава с тази работа от няколко месеца, след като научава от приятели за възможността да печели пари, без да му се налага да става "в нечовешки часове само за да прекарам осем мъчителни часа в някой гаден офис". От услугите на тайни клиенти се възползват маркетингови агенции, които анализират състоянието на обслужването в банки, търговски вериги, мобилни оператори и т.н. Задачата на тайните клиенти е да посетят определените обекти, като стриктно следват предварително зададен сценарий, така че да предоставят максимално изчерпателна информация на агенцията. Едно от основните изисквания е да нямат роднини и приятели на мястото, което проверяват. Освен това трябва да умеят да общуват добре и да са компютърно грамотни, защото повечето задачи пристигат по електронната поща.

По думите на г-н Вичев: "Всеки умствено здрав второкласник може да се справи с работата."Той се е специализирал да бъде таен клиент в банкови офиси. На въпроса ни защо именно банки отговаря: "Наясно съм, че в резултат от проверките ми някои хора биха могли да имат трудности в службата. Бих се чувствал ужасно, ако заради мен някоя касиерка в магазин или фризьорка бъде уволнена. Към работещите в банките не изпитвам същата емпатия." Разкрива ни, че работата започва от момента, в който получи електронно писмо. Вътре е записан краен срок за посещение на конкретното място и са приложени няколко файла с подробни инструкции. Във всяка инструкция е описана целта на проверката и ролята, която тайният клиент трябва да изиграе. Целият процес е зададен стъпка по стъпка: "Влизате в офиса и се насочвате към специалист "работа с клиенти" със следния сценарий: Искате да разберете възможно ли е да си плащате автоматично сметките за ток/вода/телефон/интернет/парно/газ/кабелна телевизия през сметката в банката." Описано е от какво точно да се интересува тайният клиент, какво би трябвало да му се случи и срещу какво да възрази. "Задължително трябва да възразите: "Струват ми се високи таксите!" После клиентът внимава дали служителят ще реагира позитивно, за да преодолее първоначалното му недоверие. На място се правят и снимки в уверение на това, че тайният клиент наистина е посетил офиса или търговския обект.

След визитата тайният клиент попълва подробен въпросник с тридесетина въпроса, чрез които да опише преживяването си в детайли - дали служителите са облечени подходящо, дали носят табелки с имената си, дали поздравяват, дали се усмихват или пушат цигари, пият кафета и дъвчат дъвки, дали в офиса им е чисто, подредени ли са бюрата им, как общуват помежду си, достатъчно концентрирани ли са в разговора с клиентите. Посещенията са с различна продължителност в зависимост от конкретната проверка. "А заплащането", питаме. "Варира", отговаря той. "В какви граници? "Между нищожно и оскъдно, но съм доволен. Тази професия ми спестява агонията на петдневната работна седмица."

Промоутър

Красимир Николов

Фотограф: Надежда Чипева

Краси ме очаква в зала "Мати Д" над кино "Люмиер" – тук той и тази вечер ще "прави хората щастливи", като черпи с питиета част от екипа и гостите по време на кинофестивала "София филм фест".

За разлика от повечето момичета и момчета по улиците, които всекидневно бутат тестета хартийки в ръцете ви, Красимир Николов работи като промоутър официално, усмихнато и от дълго време. Вече повече от десет години 38-годишният мъж се занимава с промоции на абсолютно всякакви продукти, които в някакъв момент е трябвало да бъдат рекламирани в България – от подаване на листовки на улицата в най-студените дни до връчване на награди "Жена/мъж на годината", рекламиране на нов смартфон, оперативна система Windows, нов шоколад с вкус на бадем, реклама на козметика от 5 лева и вино за 1300 лв., или "всичко ново, мога да ти говоря с часове". "Повечето от колегите, които съм срещал през годините, приемат всичко това като временна или несериозна работа, но още по-лошо – изобщо не го приемат като работа, обяснява Краси, за когото по-интересни са не толкова продуктите, а местата, които обикаля из цялата страна – например върху подвижна дискотека от четири сглобяеми тира. "Преди всичко промоутърите ходят по чалготеки, защото чалгата продава твърдия алкохол, рок барчетата пък продават бирата. В реалния живот аз не бих стъпил на подобни места, но не съдя хората в тях – напротив, радвам им се, забавлявам се. Нагледал съм се на всичко, мога да напиша книга." Сред видяното изрежда – прехвалени спортисти, които се държат като мутри и закачат момичетата, свещеници от Светия синод, които свалят наметалата си и отиват да се наливат в Planet в обкръжението на групировки, тигър, вкаран в дискотека, и т.н.. "Ако промотираш на някоя мутра даден продукт, сигурно е, че почти винаги той ще ти налети с репликата – какъв си ти бе, какво ще ми предлагаш, мога да те купя и да те продам три пъти – винаги е голямата работа." Краси си спомня своя първи ангажимент като промоутър – в бившия клуб "Текила" имало само една компания от петима дебеловрати. Започнали да свалят момичетата от екипа и да се разправят да им дадат подаръци, без да поръчват, извадили и нож.

Преди да започне да се занимава с промоции, той работи в театрална работилница "Сфумато" като "тип хамалин, сценичен работник" с ниска заплата. Принуждава се да си потърси допълнителен ангажимент. "През годините се получи така, че несериозната според хората работа започна да ми изкарва по-сериозни пари", разказва той. И все пак в тази работа няма никакъв план, ангажиментите са крайно плаващи – дадена фирма може да звънне в агенцията му City Promotion и да поиска да е на линия след няколко часа, в последния момент пък да падне сигурно събитие, да има три ангажимента на ден, а в следващите два месеца да нямаш нищо и т.н. "Ако има работата, може да държиш едно ниво на средна заплата в Гърция, ако няма – няма. Но тъй като съм работил преди това в театъра на 300 лв. заплата и съм малко изкривен, за мен по-надолу от това няма."

Ако лицето му ви е познато, това вероятно е заради реклама на Tabex преди години, с които Краси има телевизионен договор. "Като снимах тези реклами, съответно после на други места не те искат, защото лицето ти е изчерпано." Момчетата не са толкова търсени, колкото "мацки-хулиганки, които предимно са по морето и обикалят през лятото, пият водка, танцуват", обяснява той. Обличал е абсолютно всякакви костюми, "само на сперматозоид не съм се правил, много по-лесно ми е да кажа какво не съм слагал, отколкото какво съм". Питам го дали някога се е срамувал от обществените си превъплъщения. "Срам ще изпитам, отговаря ми той, ако крада, лъжа, убивам, да се срамува този, който го дават по телевизията в парламента." Най-важното за тази работа е да разчупваш еднаквите роботизирани думи и изречения, отправени към десетките хора. "Забавлявам се, говоря си с мои думи, пречупвам нещата." Още в началото, отдалеч преценява типовете хора – тези, които са лошо настроени, агресивни, малко се подминават. "Обичам всички."

Позитивното, свежо негово настроение е заразително и истински повод за благородна завист – единици са хората, които могат да издържат не просто на физическото натоварване, но преди всичко на интензивни контакт с хора – всеки със своите настроения, тревоги и его. "Винаги възприемам всичко като забава. Не се връзвам на нищо. На всеки съм казал, че не съм се вързал да имам семейство, апартамент на изплащане, нещо да ме гложди, да се съобразявам с някого и т.н. – колкото - толкова, каквото - такова." Харесва му, че е свободен и обикаля различни места. "Даже, вярвай ми, работя, без да знам колко ще взема, само защото ми е кеф. Като отида, не ме интересува кога ще си тръгна. Това не е тайната на моята професия, а на всяка една професия – трябва да се отпуснеш. Напрегнеш ли се, няма смисъл от нищо."

Dog Walker

Петрос Атанасиус

Фотограф: Цветелина Белутова

Заниманието професионален Dog Walker, или човек, който разхожда кучета срещу заплащане, вече се среща все по-често и в България. Причината – ангажираността на работещите в офис, от 9 до 17 ч.,  нараства. По пример на САЩ, където услугата е изключително популярна, а собствениците се доверяват на онзи, на когото ще оставят кучето си, много по-трудно, отколкото на детегледачката, у нас нараства броят на обявите, рекламиращи извеждането на чужди домашни любимци. Половината от около десетте души, разхождащи кучета на територията на София например, се оказват почти деца на възраст от 14 до 18 години. Те са готови да се отзоват преди или след училище и често покриват определен район.

Срещаме се с един от тях – Петрос, или Пепи. Той (18 г.) и неговата приятелка Паолина (17 г.) започват да извеждат кучета "на майтап" само преди два месеца. "Гледахме един филм, не мога да се сетя кой точно, и там видяхме услугата. Стори ни се добра идея и решихме да пробваме, особено в момента, когато нямаме работа и разполагаме с време." Досега са имали няколко клиенти, като предварителният разговор е задължителен, "защото не всеки би оставил кучето си на непознат". Собствениците на домашни любимци се интересуват дали младежите са имали контакт с животни преди това, дали са гледали куче, как ще протичат разходките и т.н. Опасенията им са да не се случи нещо лошо на животното, защото, ако гледачът е безотговорен, може да го изгуби, да го остави да се се натрови и т.н. "Не, самият аз нямам куче и много искам да си взема, но родителите ми имат фобия. Но съм гледал много пъти домашните любимци на приятели и имам опит." На признанието, че няма куче, разбира се, клиентите в началото реагират с подозрение, но тъй като усещат, че срещу тях стои млад човек, който обича животните, му се доверяват.

Уговорките са различни – някои собственици искат кучето им да се разходи еднократно, с други ангажираността е за по-дълъг период. Даден любимец може да се развежда веднъж или два пъти на ден в зависимост от желанието на клиента. "Зависи от времето на човек. Когато се разберем, отиваме пред съответния дом, взимаме кучето и го развеждаме главно в парковете в близост. Гледам винаги да има повече тревна площ, за да може кучето да се забавлява и тича." Винаги търси подходящо за целта място, защото, ако животното е агресивно, то няма как да бъде пуснато свободно в парк с деца наблизо. "Задължително е в такива случаи то да е на къса каишка и с намордник."

Петрос живее в района на "Пирогов", но се отзовава навсякъде из София, където го викнат.

Когато става дума за едро куче, цената за развеждането му на час е 4 лв., за дребни породи – 3 лв., "понеже при тях е по-лесно". "Все още не може да се каже дали се печелят пари. Аз го правя главно заради удоволствието, защото много обичам животните. За момента обаче много малко хора се интересуват от тази услуга."

Мениджър Социални медии (Social Media Manager)

Симон Харлингхаузен

Курт Симон Харлингхаузен е експерт в сферата на социалните медии и председател на специализираната група "Социални медии" в Националния съюз Дигитална икономика (BVDW) в Дюселдорф. Той е директор "Стратегии и концепции" в агенцията за мултиканален маркетинг Akom360, а от началото на 2012 Digital Strategist and Soial Leader в adLads, работеща в областта на маркетинга и рекламата. Паралелно с това е партньор и управител в kommufaktur – общество за комуникация и технически решения. Преди това е работил в две рекламни агенции, в музикална агенция за дигитални концерти, в сферата на графичния дизайн и мениджмънта. Още през 1996 г. създава своя първи онлайн-проект, като оттогава се занимава предимно със социални медии, фейсбук, SEO и дигитален маркетинг с познания в сферите комуникация, диалог, продажби и IT.Преподавател е в DDA – Die Dialog Akademie, където през 2010 е избран за преподавател на годината. Международният му опит включва дейности в криейтив агенция в Ирландия, както и комуникационни проекти в Китай и САЩ. Консултант е към фондация "Дом на историята на Германия" в Бон.

Какво точно прави един мениджър по социални медии?

Той е разпределител на информация, комуникатор, креативна личност и анализатор в едно. Задачите му обхващат планиране на съдържание, действия, вътрешни и външни мерки, регулиране и направление на партньори, кризисен мениджмънт, писане на текстове, оформяне и формулиране. Понякога дипломатично. Понякога провокативно. Понякога консервативно. Но винаги съобразено и напаснато спрямо съответната медия, момента, темата и преди всичко целевата група.

Как започнахте?

Роден съм в тази дигитална епоха и имам фейсбук профил от 2006 г. Преди това ползвах Open BC (Business Club, днес Xing)1 и бързо осъзнах, че дигиталното обвързване носи със себе си нови професионални предизвикателства както за доставчиците на услуги, така и за марките и крайните потребители. Развивах се заедно с пазара.

Как се става добър и успешен във вашата професия?

Емпатия, креативност и интерес към новото са най-важните стълбове за постигането на успех. И вниманието ти винаги да е насочено към целевата група.

Как се развивате в професията си?

Развивам се всеки ден. Винаги има нови предизвикателства, ситуации и технологии. Затова в тази професия не трябва да оставаш на едно място, а да си на гребена на вълната.

Силна ли е конкуренцията?

Да, но се търсят много повече професионалисти, отколкото има в момента.

Как минава един ваш работен ден?

Няма такова нещо като работен ден, не и с настройката "от 9 до 5". Мениджърът по социални медии трябва да работи тогава, когато неговата целева група е активна. Това може да е сутрин в осем или вечер в осем. Или в неделя.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви?

Да не се отказваш и да не изпускаш целта от поглед, да се справиш с информационния порой, да откриеш правилните информации и да ги предадеш.

Кои са били най-сложната задача или момент във вашата работа досега?

Погрешна информация за продукт при един клиент, която не беше толкова лесно да бъде опровергана, но целевата група беше емоционално засегната.

Най-големият ви професионален успех?

Че днес съм предвестник и малко или много пионер в света на дигиталните теми.

Чувствате ли се добре платен от ваша гледна точка? Изобщо какво е заплащането в този бранш?

Заплащането е различно и се движи между 1500 и 5000 евро месечно в зависимост от натрупания опит и работното място.

Вярвате ли, че все повече компании в бъдеще ще търсят услугите на мениджъри по социални медии?

Да, но не за ежедневния бизнес, а много повече заради стратегически теми и предотвратяване на кризи, за анализ и наблюдение, както и създаване на кампании или други креативни задачи.

1 Платформа за професионален нетуъркинг, подобна на LinkеdIn


25 коментара
  • 1
    akuma avatar :-|
    akuma

    Elite Introductions...
    И тези мачмейкъри са се вкарали в клишето..
    Ако не е VIP, deluxe, elite и т.н. все едно нищо не е.
    Дори не искам и да знам за пластмасовия ви свят.

  • 2
    norm avatar :-|
    Dimitar Velkov

    this is depressing

  • 3
    bushido avatar :-|
    bushido

    Абе мачмейкър си има превод на български и той е... сват. :) Нали знаете: Who's best man, who's matchmaker, who's bride's brother ;)))

  • 4
    jebidiah avatar :-|
    jebidiah

    Аз пък откакто на гъзарията взеха да и викат лайфстайл съм лайфстайлър.

  • 5
    dagama avatar :-?
    da_gama

    Толкова ли е трудно да напишете имената на комиците на кирилица?
    Това писание за хора, които не могат да четат ли е? Или е по-разбираемо?

  • 6
    jonas avatar :-|
    Йонас

    На български няма превод, на английски няма смисъл.
    Мачмейкъри? Фууд стилисти? Айде, моля ви!
    Не беше толкова отдавна времето, когато хората сами намираха партньора си (и сами късаха), а храната трябваше да е най-вече вкусна. Консуматорското общество с всичките му глупости е зло, но по-интересно е, че е от онова зло, на което хората доброволно се отдават. А някои се възползват от всеобщата глупост. И стават мачмейкъри. Или пък - фууд стилисти.

  • 7
    blockblock avatar :-|
    block

    Бе поне си имат бачкане хората и не висят по бюрата за безработни. Нали това е позитивно? Не са скокнали да ви оберат апартаментите... даже и мачмейкърките въпреки, че ми се виждат подозрителни :)

  • 8
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Най-смешната стенд-ъп комедия днес е предимно американска, но жанрът не е американски феномен. Ражда се във Великобритания, както впрочем целият американски водевил и в продължение на стотина години успешно се развиват паралелно. Да не забравяме, че Америка включва и Канада, а те са британско-френска територия. Просто културата на САЩ доминира по света и затова пишете измислени твърдения.
    В Европа има достатъчно стенд-ъп комедия; руснаците също имат собствена история в жанра, макар и тясно свързана с телевизията.

  • 9
    dagama avatar :-P
    da_gama

    По дяволите...а къде е "ултимативният лайфстайл" ? А? ")

  • 10
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    клише до клише, намирам всяка една от тези работи за обида срещу вкуса изобщо


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK