
Антония Новачкова, 31 г., рекламист и инструктор по вертикална акробатика
Неда Новачкова, 29 г., рекламист
Любомира Новачкова, 24 г., инструктор по вертикална акробатика
Антония:
Колко често се чувате и виждате с вашите сестри?
Много често. Почти всеки ден.Те имат толкова много качества. Неда е сериозна, добър слушател е и често е истински медиатор. Когато и да й поискаш съвет, винаги подхожда сериозно. Любомира пък винаги може да те изненада с нещо.
Неда:
Какъв е най-ранният ви спомен от вашите сестри?
Спомням си като бях много малка, преди 1989, имаше новогодишно тържество в детската градина. И Дядо Мраз раздаваше подаръци – портокал, бонбон и не помня какво още в найлонов плик. Разбира се – нямаше за всички деца и ги избираха на случаен принцип. Избраха ме. Когато отидох да си взема подаръка, попитах "А за кака?" (мда, използвах този термин), Дядо Мраз ми каза, че няма. Тогава Дядо Мраз получи удар в главата с подаръка – така и не се примирих с липсата на подарък за "кака".И все пак, ако имам деца – бих ги научила на съобразителност. Това липсва много в обществото. Да се съобразяват – както с обстоятелствата, така и с другите.
Любомира:
Какъв е най-ранният ви спомен от тях?
Малко ми се смесват ранните спомени, но това, което изплува, е как един ден Антония се връща от училище и беше отделила от джобните си, за да ми купи шоколадче. Аз си го натъпках в устата, а тя ми се разсърди, че не съм го разделила с нея. С Неда пък си спомням, че бях много болна и с много висока температура, а тя стоеше при мен и ми четеше "Фердо Мравката". В кой момент се чувствате щастлива, че не сте едно дете?Колко често се чувате и виждате с вашата сестра?
Често. Какъв е най-ранният ви спомен от нея? Как ме води да хапнем у съседите. Аз бях по-смотан, тя е доста по-оправна.Че на масата има поне още три стола и никога не трябва да забравят това. Толерантността е едно от най-важните качества за едно иначе доста егоистично същество като човека.
Невена:
Колко често се чувате и виждате с вашия брат?
Често. Просто имам нужда да го чуя и му се обаждам. Децата ни са малки и много се обичат и благодарение на тях се виждаме по-често. Иначе и двамата много работим. Какъв е най-ранният ви спомен от него? Като много малки Петко доста мрънкаше. Спомням си как една вечер майка ми и баща ми бяха отишли до съседите и той ме събуди да ходим да ги търсим. Двамата, хванати за ръка, се появихме на купона, аз – на 2 и половина, той на 5. Развеселихме всички.Да се обичат и никога да не се делят.
Тита, 34 г., съмишленик в Le Petit Salon, visual merchandiser, автор на кукли titini и илюстрации
Елена Койчева, 29 г., създател на Le Petit Salon и Фейски магазин в Созолоп

Тита:
Колко често се чувате и виждате с вашата сестра?
В постоянна комуникация сме по всички възможни начини. Допреди три години живеехме заедно. И да – телепатията е реалност и ежедневие.Понякога имам тези безразсъдни идилични фантазии за банда от хлапета по памперси, коси и гердани, търчащи по ливада пред дома ми, но... изчаквам да чуя отношението на сина ми по въпроса (както и ливада пред дома ми).
Елена:
Колко често се чувате и виждате с вашата сестра?
Ние си имаме и брат, но не сме толкова скачени съдове, както с Тита, а с нея се чуваме всеки ден и се виждаме през два-три дни, в най-лошия случай четири. Какъв е най-ранният ви спомен от нея?Имам племенници, тази роля ми се нрави доста повече. В други въображаеми условия сигурно бих имала много – пълни диванета, волни и щастливи.
Гиргина Гиргинова, 32 г., оперна певица
Вера Гиргинова, 30 г., оперна певица и архитект
Пламена Гиргинова, 24 г., оперна певица и диджей
Гиргина:
Колко често се чувате и виждате с вашите сестри?
С Вера се чуваме всеки ден по няколко пъти, с Плами се чуваме, когато си вдигне телефона, но ако минат повече от три дни, ставам по-настойчива с обажданията. Виждаме се според ангажиментите – когато съм в София - около 2-3 пъти седмично, с Вера по-често покрай децата. Какъв е най-ранният ви спомен от тях?Минимум две, максимум четири. Защото няма такова щастие – вече имам едно момче на 3 и половина и не бих го оставила само.
Вера:
Какъв е най-ранният ви спомен от сестрите ви?
Плами помня съвсем ясно как я взехме от родилното, беше много смешно бебе с голяма стърчаща коса и двете с Ина искахме веднага да влезе в игрите и да я мачкаме като кукла… С Ина пък имам безброй ранни спомени. Тя беше дива, а аз кротка и доста бой изяждах от нея, докато се очовечим… После се открехна на други номера, постоянно се съюзяваше с братовчед ни срещу мен. Първата ми лична победа беше, когато успях да извъртя нещата така, че аз да се съюзя с него срещу нея.Две до три, за да са си тайфа. Но по-добре да не е прекалено голямо численото превъзходство над родителите, че ще ни се качат на главите.
Пламена:
По какво си приличате с вашите сестри?
Добре възпитани, вегетарианки, непушачки и радетелки за сравнително здравословен живот. Сигурно има и още неща, но най-основното, с което ще ни запомнят всички, е това, че и трите сме оперни певици. По какво никак не си приличате? Вкуса си за мъже, за музика, начина си на живот. Аз много повече излизам вечер, забавлявам се по партита, може би понякога харча по-неразумно и съм по-разсеяна.И трите харесваме шедьоври като "Животът е прекрасен", "Изкуплението Шоушенк", "Амадеус" и, разбира се - "Невероятната съдба на Амели Пулен". Както и цялата филмография на Уди Алън и филми с типичен английски хумор. Виж, при музиката ситуацията е по-сложна. Имам чувството, че те като цяло не слушат толкова музика за удоволствие и разтоварване, а аз не мога да изкарам и ден без слушалките си. Дори го приемам като работен процес – проучвам непрекъснато нови и нови парчета за следващото си "парти". Мога да кажа, че преди 8-9 години изтъркахме от слушане Ultra на Depeche Mode, докато играехме 3-5-8 на масата в хола.
Румен Бояджиев-син, 33 г., музикант
Борислав Бояджиев-Борчето, 29 г., музикант, диджей, продуцент
Румен:
Колко често се чувате и виждате с брат ви?
Имаме нужда да се виждаме всеки ден, но работата ни невинаги го позволява.Ние свирехме, не си играехме.
Борислав:
Колко често се чувате и виждате с вашия брат?
Понякога често, друг път не толкова. Хубавото е, че разговорът винаги започва оттам, откъдето е спрял.Две е повече от едно. Две е едно цяло.
Да стоят едно до друго, а не едно срещу друго. Това според мен е основно и за всеки друг вид здрави взаимоотношения. Също и че, щом сме се родили в дадено семейство, значи имаме какво да учим един от друг, един за друг и един с друг, и то не само в хубавите, градивните моменти, а и в трудните. Даже особено в трудните моменти.
Анна:
Колко често се чувате и виждате с вашата сестра?
Веднъж седмично, понякога по-често, понякога по-рядко. Какъв е най-ранният ви спомен от нея? Един от първите е почивка море в Гърция, на която бяхме заедно. Спомням си, че ядяхме огромни сладоледи и ми се струваше, че толкова големи в България няма.Владимир:
Колко често се чувате и виждате с Борислав?
Почти няма ден, през който да не се чуваме или виждаме през последните три години. В краен случай, когато искаме да си "починем" малко, го караме на имейли. Какъв е най-ранният ви спомен от него?Изключително много са. Като се започне от футбол, през всякакви игри на войници, пирати и т.н. и се стигне до телевизионните и компютърните игри. Като се замисля, това, с което се занимаваме в момента, реално е отново един вид игра и естествено продължение на това, което правехме с удоволствие като деца.
Борислав:
Колко често се чувате и виждате с вашия брат?
Всеки ден по няколко пъти. Какъв е най-ранният ви спомен от него?Искрено се надявам да са поне две. Смятам, че така е по-хубаво и приятно както за самите деца, така и за родителите.

19 коментара
Супер са сестрьонките - особено на снимката. Добре де, ама другите, дето ги нямат - какво да правят? По една студена вода? Или две?
Абе много похвална е идеята така да се възпитава толерантност, но изразът "сега по равно ли ще делим, или по братски" не е дошъл от нищото.
А защо няма интервю със сестрите Епанчини
Някой може ли да обясни произхода на името Гиргина? Благодаря предварително.
Публикувано през m.capital.bg
И трете са много красиви!!!
Прекрасна тема!
Добре е да имаш братя и сестри, особено когато те се грижат за теб :-)))
Аз пък ги познавам и трите Гиргинови,нъц.
Здравейте,
Страхотна работа! :)
Мисля, че единственото липсващо интервю е между брат и сестра, когато сестрата е по-голяма от брата...:)
Много е хубаво да имаш по-малък брат, въпреки че всяко момиче си мечтае да има по-голям батко! ;)
Поздрави и усмивки! :)
О.
До коментар [#8] от "krell":
Аз пък ги познавам и трите Гиргинови,нъц. "
-Еййййй, и трите дедо попе.