О, братко/ сестро, къде си?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

О, братко/ сестро, къде си?

Любомира (вляво), Неда (в средата) и Антония (вдясно)

О, братко/ сестро, къде си?

За предимствата на това да не си сам вкъщи

49482 прочитания

Любомира (вляво), Неда (в средата) и Антония (вдясно)

© Тихомир Рачев


Любомира (вляво), Неда (в средата) и Антония (вдясно)
Фотограф: Тихомир Рачев

Антония Новачкова, 31 г., рекламист и инструктор по вертикална акробатика 

Неда Новачкова, 29 г., рекламист

Любомира Новачкова, 24 г., инструктор по вертикална акробатика 

Антония:

Колко често се чувате и виждате с вашите сестри?

Много често. Почти всеки ден.
Какъв е най-ранният ви спомен от тях? Как ухапах крака на Неда през обувката и как взехме Любомира от Трета АГ болница, когато се роди, в едно розово одеялце. По какво никак не си приличате?
Неда обича да спи до късно, Любомира спи по най-необичайно време, а аз обичам да ставам рано. В кой момент сте се почувствали щастлива, че не сте едно дете? Няма "момент". Винаги съм била щастлива. Имах обаче странно преживяване на "осъзнаване", че да не си едно дете е наистина изключително и незаменимо. Няма да ви разкрия какво се случи, защото е доста лично, но никога не се бях чувствала толкова защитена, колкото тогава. Бях истински благодарна!
Кои са предимствата да не си едно дете? Аз не знам какво е да си едно дете. Но знам, че няма момент в живота на човек, в който да е по-добре да си сам. Да имаш сестра означава безусловна любов, човек, на когото можеш да разчиташ за абсолютно всичко, истинска опора, означава, че радостта ти е двойна, а тъгата наполовина. Без притеснения, без угризения, без излишни въпроси. И обратното – означава, че има човек, за когото си готов, общо взето, на всичко. В моя случай – умножете го по две. За какво се карате?
Ами не се караме по принцип. Но може да спорим. Най-актуалният спор е коя е по-висока, но и това е шега. Съгласих се, че не съм аз. Кога се е случвало да не си проговаряте дълго? Зависи какво е "дълго", но наскоро с Любомира не си говорихме близо две седмици и беше много странно. Не се беше случвало преди.
Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция? Не! Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестрите си?

Те имат толкова много качества. Неда е сериозна, добър слушател е и често е истински медиатор. Когато и да й поискаш съвет, винаги подхожда сериозно. Любомира пък винаги може да те изненада с нещо.

Неда:

Какъв е най-ранният ви спомен от вашите сестри?

Спомням си като бях много малка, преди 1989, имаше новогодишно тържество в детската градина. И Дядо Мраз раздаваше подаръци – портокал, бонбон и не помня какво още в найлонов плик. Разбира се – нямаше за всички деца и ги избираха на случаен принцип. Избраха ме. Когато отидох да си взема подаръка, попитах "А за кака?" (мда, използвах този термин), Дядо Мраз ми каза, че няма. Тогава Дядо Мраз получи удар в главата с подаръка – така и не се примирих с липсата на подарък за "кака".
Не се сещам за нещо конкретно с Бу (бел.ред. - Любомира) – като малка тя имаше ужасяващия навик да се оплита и пребива непрекъснато. Все още е мистерия за мен как оцеля. Веднъж успя да си заклещи крака в един стол – между рамката и облегалката. Като изключим момента с измъкването, което беше неприятно, беше си много смешно състояние на пълна безпомощност. Спомняте ли си ситуация, в която сте си казвали: колко хубаво щеше да бъде, ако бях сама? Да – хиляди. Като бяхме по-малки и по-често се карахме, всеки път си го мислех. Така и не можах да си го представя.
Кои са предимствата да не си едно дете? "Кръвта вода не става" – винаги имаш безусловна подкрепа. Никой никога не може да бъде толкова близък, да му имаш такова доверие. Това е несравнимо. Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестрите си?
В Антония много харесвам упоритостта й. В Любомира – оптимизма. Колкото и да е емоционална и drama queen, в нея винаги се долавя усещането, че някак знае, че всичко ще се оправи. Имате ли обща любима песен, филм? Голямо колебание имам. Между "Кръстникът" и "Брилянтин". ОК, Бубето май не е фен на "Кръстникът", значи – "Брилянтин".
Коя беше любимата ви игра заедно като деца? С Антония играехме на карти доста. С Бубето – Mortal Kombat II. Колко деца бихте искали да имате?
Не искам деца. Предполагам по същата причина, по която хората искат деца – някакво вътрешно усещане. На този етап изобщо не мисля по темата. Какво ще е най-важното нещо, на което бихте ги научили в отношенията помежду им?

И все пак, ако имам деца – бих ги научила на съобразителност. Това липсва много в обществото. Да се съобразяват – както с обстоятелствата, така и с другите.

Любомира:

Какъв е най-ранният ви спомен от тях?

Малко ми се смесват ранните спомени, но това, което изплува, е как един ден Антония се връща от училище и беше отделила от джобните си, за да ми купи шоколадче. Аз си го натъпках в устата, а тя ми се разсърди, че не съм го разделила с нея. С Неда пък си спомням, че бях много болна и с много висока температура, а тя стоеше при мен и ми четеше "Фердо Мравката". В кой момент се чувствате щастлива, че не сте едно дете?
На всеки празник, когато се събира цялото семейство, и всеки път, когато имам лична драма. Винаги са насреща. Спомняте ли си ситуация, в която сте си казвали: колко хубаво щеше да бъде, ако бях сама? Цялото ми детство премина така, някъде чак към края на пубертета, когато престанах да се сърдя на целия свят, разбрах колко е хубаво, че не съм самичка.
Кои са предимствата да не си едно дете? Винаги има с кого да споделиш и към кого да се обърнеш за съвет. Винаги можеш да преровиш и гардероба на сестра си, когато "нямаш какво да облечеш". И има на кого да звъннеш посред нощ, когато си си забравил ключовете. Като по-малък – кой да ти помогне с домашните; да използваш учебници, в които най-важното е вече подчертано; да спести на родителите ти част от оплакванията на родителската среща. Даже на дискотека са ме водили. Купон си е! Какво делите?
Обувки и дрехи. Кога се е случвало да не си проговаряте дълго? Случвало се е да сме си сърдити и да има наказателно мълчание ден-два, ама чак пък да не си проговаряме...
Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция? Не. Ама категорично не, просто няма в какво. Прекалено различни характери, занимания и амбиции имаме, че да намерим в какво да се конкурираме. Как си помагате, как се грижите една за друга?
Всякак. Изслушваме се, съветваме се... То е ясно, че когато някоя от трите изживява драма, другите две са веднага насреща, но и за по-дребните неща, които звучат кофти, но са с най-добро чувство важи същото. Като например "тииии не мислиш ли, че е време да идеш на козметик да си оправиш веждите". Много Girl Power е в нашата къща! Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестрите си? Антония винаги постига и получава това, което иска. Ако трябва ще обърне света с глава надолу, но крайният резултат е налице. Неда пък е здрава като скала – в работата, в отношенията, във всичко. Няма ураган, който да я бутне, никога не губи контрол.
Имате ли обща любима песен, филм? Мисля, че филмът "Брилянтин" ни носи най-много положителна емоция и на трите. Гледали сме го сигурно 50 пъти. Коя беше любимата ви игра заедно като деца?

Антония ме водеше на разходки и ме научи да карам колело. С Неда много играехме на Mortal Kombat 2.

Петко Спасов, 35 г., режисьор

Невена Спасова, 32 г., главен редактор на няколко риалити формата

Невена и Петко Спасови
Автор: Тихомир Рачев

Петко:

Колко често се чувате и виждате с вашата сестра?

Често. Какъв е най-ранният ви спомен от нея? Как ме води да хапнем у съседите. Аз бях по-смотан, тя е доста по-оправна.
По какво си приличате? И двамата сме много големи инати. По какво никак не си приличате?
По отношението за легализирането на марихуаната. В кой момент сте се почувствали щастлив, че не сте едно дете? Аз лично всеки ден си казвам, че това е едно от най-хубавите неща в живота ми. Много си я обичам.
Спомняте ли си ситуация, в която сте си казвали: колко хубаво щеше да бъде, ако бях сам? Когато нашите ни сложиха телевизор в стаята. От какво/кого зависи децата да имат добри отношения помежду си?
От много фактори. Но е важно също така разликата в годините им да не е много голяма, по този начин заедно ще преминат през всички фази от живота. За какво се карате? Сега вече за нищо. Имаме си половинки, с които компенсираме нуждата. Преди сме се карали за глупости.
Кога се е случвало да не си проговаряте дълго? Миналото лято между 21 юни и 12 юли. Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция?
Карахме се кой е по-красив, но с годините тя категорично спечели това съревнование. Как си помагате, как се грижите един за друг? Като си говорим... Иначе много искам да й подаря яхта, но още работя по въпроса.
Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестра си? Че е супердобър човек, на когото винаги мога да разчитам и знам, че винаги ще ме подкрепи. Коя беше любимата ви игра заедно като деца?
"Донеси ми нещо от хладилника" – играе се задължително от двама души. Иначе сестра ми умее да играе на всички сериозни игри, и то наравно с "мъжете". Учила ги е от мен. Колко деца бихте искал да имате? Три. Ще може да играем на белот без жена ми. Картите никак не й се удават. Аз сега имам едно и е толкова хубаво, не мога да си представя, какво е, ако са три.
Какво ще е най-важното нещо, на което бихте ги научили в отношенията помежду им?

Че на масата има поне още три стола и никога не трябва да забравят това. Толерантността е едно от най-важните качества за едно иначе доста егоистично същество като човека.

Невена:

Колко често се чувате и виждате с вашия брат?

Често. Просто имам нужда да го чуя и му се обаждам. Децата ни са малки и много се обичат и благодарение на тях се виждаме по-често. Иначе и двамата много работим. Какъв е най-ранният ви спомен от него? Като много малки Петко доста мрънкаше. Спомням си как една вечер майка ми и баща ми бяха отишли до съседите и той ме събуди да ходим да ги търсим. Двамата, хванати за ръка, се появихме на купона, аз – на 2 и половина, той на 5. Развеселихме всички.
По какво си приличате? По усмивката и мисля, че и двамата сме много добри. По какво никак не си приличате?
Той е много над нещата, аз винаги съм била по-задръстена, да мисля, да пресмятам. Спомням си, че баща ми ни даваше по 1 лев за дискотека – на него един и на мен един, но понеже веднъж нямаше дребни, ни даде една банкнота от 5 лева. Отиваме в дискотеката и аз цяла вечер броя какво точно мога си купя с тези пари и колко трябва да върнем. А брат ми си поръчва, черпи, изхарчва 2 лева, а не един и без притеснение връща на баща ми 2 лева, вместо 3 и накрая той му казва "няма проблем". И така аз съм си скапала цялата вечер в излишни мисли, а той просто се е веселил. В кой момент сте се почувствали щастлива, че не сте едно дете? Всеки ден! Наистина е страхотно да имаш по-голям брат. Някак се чувстваш недосегаем.
От какво/кого зависи децата да имат приятелски отношения помежду си? Истината е, че майка ми и баща ми никога не са ни делили и никога не съм си мислила, че обичат него повече от мен. Когато съм имала нужда – са купували на мен, когато той – на него. Това е много важно. Май най-важният фактор са родителите. Кои са предимствата да не си едно дете?
Никога не си сам. Винаги знаеш, че има човек, който мисли само с добро за теб. За какво се карате? Не се караме! Като бяхме малки, ме душеше, като нещо ми се ядосва, но на майтап, а аз го скубех.
Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция? Кой има по-гадни зъби. Как се грижите един за друг?
Той много често ми купува някакви неща, които ме изненадват и съм искала много да си ги купя. Няма да забравя как преди години, когато продаде първата си картина, си раздели парите с мен. Често прави така. Не може да си представи колко щастлива ме кара да се чувствам, не заради парите, а защото иска да ги сподели с мен, да ме зарадва. Кое качество най-много харесвате и уважавате в брат ви? Брат ми е много талантлив, страшно добър, емоционален, с невероятно чувство за хумор. Наистина се гордея, че имам такъв брат.
Имате ли обща любима песен? На "Остава" "Моно". Коя беше любимата ви игра заедно като деца?
Заедно с едни съседски деца се правехме на "Бийтълс". Аз винаги бях Джон Ленън и затова не много щастлива, защото за мен той беше най-грозният. Когато пораснах, разбрах, че съм била в ролята на най-добрия. Колко деца бихте искали да имате? Поне 3. Много ми харесва. Няма по-хубаво нещо от децата. Имам едно момче и знам как изпълва цялата къща с настроение и любов. Представям си, като са три.
Какво ще е най-важното нещо, на което бихте ги научили в отношенията помежду им?

Да се обичат и никога да не се делят.

Тита, 34 г., съмишленик в Le Petit Salon, visual merchandiser, автор на кукли titini и илюстрации

Елена Койчева, 29 г., създател на Le Petit Salon и Фейски магазин в Созолоп

Тита (вляво) и Елена Койчеви
Автор: Тихомир Рачев

Тита:

Колко често се чувате и виждате с вашата сестра?

В постоянна комуникация сме по всички възможни начини. Допреди три години живеехме заедно. И да – телепатията е реалност и ежедневие.
Какъв е най-ранният ви спомен от нея? Пристигането й вкъщи от родилния дом. По какво си приличате?
В идеите си за възможната красота, въздушност и лежерност на хора и събития; в бесовете от неслучването им на местна територия. По какво никак не си приличате? Авантюризъм срещу умереност. Ролите постоянно се сменят.
В кой момент се почувствахте щастлива, че не сте едно дете? Пораствайки. Когато преставах да бъда дете. От какво/кого зависи децата да имат приятелски отношения помежду си?
Невъзможно е просто да бъдеш възпитан в тази форма на съучастничество и най-чиста обич. Но има със сигурност някои родителски прояви, които могат да попречат това да се случи – насърчаване на конкурентни отношения, фаворизиране, ограничение на свобода, креативност и съпричастност. Кои са предимствата да не си едно дете?
Безрезервното обичане и подкрепа. Тя с лекота може да ме разкаже и обясни на самата мен и аз напълно ще й повярвам. За какво се карате? За това колко се обичаме.
Има ли състезание между вас? Има ежегодни турнири по драма. Как си помагате?
Поддържаме косите си дълги с цел мигновеното издърпване на другата от блато с баналности, припряности и злини. Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестра си? Няма как да отделя едно. Тя е най-чудесна.
Имате ли обща любима песен, филм? Има такива, които са ни поразявали внезапно и завинаги и такива, с които сме се заразявали една друга. В името на конкретността – "Английският пациент" на Антъни Мингела. Коя беше любимата ви игра заедно като деца?
Украсявах я по невъобразим начин с всички налични шнолки и фибички, драпирах по нея платове и гордо се представяхме пред ужасени родители и гостуващи. Колко деца бихте искали да имате?

Понякога имам тези безразсъдни идилични фантазии за банда от хлапета по памперси, коси и гердани, търчащи по ливада пред дома ми, но... изчаквам да чуя отношението на сина ми по въпроса (както и ливада пред дома ми).

Елена:

Колко често се чувате и виждате с вашата сестра?

Ние си имаме и брат, но не сме толкова скачени съдове, както с Тита, а с нея се чуваме всеки ден и се виждаме през два-три дни, в най-лошия случай четири. Какъв е най-ранният ви спомен от нея?
Ох, много съм скарана с най-ранните си детски спомени. По-скоро е усещане, че имаш някой свой, който те пази… По какво си приличате? По желанието ни да си правим каквото си искаме, да ни е красиво и забавно, и по беснеенето ни, когато някой се опита да ни го отнеме. И двете сме доста крайни.
По какво никак не си приличате? Труден въпрос. По много неща, но си приемаме и различията. Аз правя впечатление на по-корава, понякога чак студена, докато тя дава някакъв шанс на хората. Или май беше обратното. От какво/кого зависи децата да имат приятелски отношения помежду си?
При нас не знам откъде е дошло, може би от общ бунт или просто сме си допаднали, щом сме се срещнали. Кои са предимствата да не си едно дете? Докато растеш, е много по-забавно, в нашия случай доста често и опасно. Някаква специална екстра е да има някой, който да е запознат с всичките ти глупости, а да продължаваш да си му най–чудесен!
За какво се карате? Не се караме, разбираме се кротко с хубав рев и самоиронични смешки. Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция?
Да, съвсем гласно – на коя са й по изписани веждите и по-плътни устните. Решаваме всичко в честни двубои. Как си помагате, как се грижите една за друга? Битовизмите няма да ги изреждам. Винаги сме в пълна готовност една за друга, има нещо успокояващо в това да знам, че е насреща. Един от малкото хора, които разбират и харесват чувството ми за хумор, което за мен е много.
Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестра си? Харесва ми, че е фея, а я уважавам, защото не си държи вълшебствата само за себе си. Имате ли обща любима песен, филм?
Всяко откритие се споделя и обсъжда. Вкусовете ни се припокриват почти напълно. Сещам се за Dogville обаче – филм, за който сме на напълно противоположно мнение, а това се случва досадно рядко. Коя беше любимата ви игра заедно като деца? Да си правим номера в различни конфигурации. Все пак сме трима, поне един трябваше да го отнесе.
Колко деца бихте искали да имате?

Имам племенници, тази роля ми се нрави доста повече. В други въображаеми условия сигурно бих имала много – пълни диванета, волни и щастливи.

Гиргина Гиргинова, 32 г., оперна певица

Вера Гиргинова, 30 г., оперна певица и архитект

Пламена Гиргинова, 24 г., оперна певица и диджей

Гиргина:

Колко често се чувате и виждате с вашите сестри?

С Вера се чуваме всеки ден по няколко пъти, с Плами се чуваме, когато си вдигне телефона, но ако минат повече от три дни, ставам по-настойчива с обажданията. Виждаме се според ангажиментите – когато съм в София - около 2-3 пъти седмично, с Вера по-често покрай децата. Какъв е най-ранният ви спомен от тях?
С Вера имам само година и половина разлика, така че всичките ми детски спомени са с нея. Първото нещо, което си спомням от Плами, е една суперщръкнала коса и едно сбърчено малко носле, когато я изписваха от родилното. По какво си приличате? По това, че сме с позитивна и оптимистична нагласа към живота, и трите пеем хубаво, обичаме семейството, работата и приятелите си.
По какво никак не си приличате? Музикалните предпочитания извън операта и класическата музика, отношението към гаджетата, партньорите и мъжете в живота ни, отношението към парите и материалните ценности. В кой момент сте се почувствали щастлива, че не сте едно дете?
Винаги съм била безкрайно благодарна, че не съм едно дете, защото характерът ми предполага ужасни неща, ако бях само аз. Кои са предимствата да не си едно дете? В това да имаш истински най-добър приятел, на когото можеш да разчиташ винаги, 100%. При това в моя случай – не само един, а двама.
За какво се карате? Вече не живеем заедно, затова изобщо не се караме, понякога давам съвети малко по-настоятелно и без да са ми поискани, но винаги е от загриженост и любов. Какво делите?
Преди 4 години щях да кажа – обща жилищна площ, но вече нищо не делим – приятелският ни кръг е различен, дори репертоарът ни в операта е различен, така че наистина нищо, може би единствено вилата през лятото и майка ни, когато трябва да помага за децата ни. Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция? Състезание и конкуренция – не, по-скоро мога да кажа, че се радвам и се мотивирам от успехите на сестрите си.
Как си помагате, как се грижите една за друга? В редки случаи – финансово, понякога със съвети, а най-често просто е хубаво да споделиш радостта си или пък нещо, което те е натоварило, и другият да ти отговори с изслушване и разбиране, без осъждане. Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестра си?
Във Вера, че е широко скроена, търпелива, ведра и умението й да се изчиства без остатък от негативните неща, в Плами – способността й да се задълбочава, когато пожелае, целеустремеността й, когато смята, че нещо си заслужава да бъде постигнато, литературния й талант. Разбира се, уважавам и харесвам безспорния певчески талант и на двете си сестри. Имате ли обща любима песен, филм? Не, безкрайно различни сме в предпочитанията си, но винаги бих гледала филм или театър, ако ми е препоръчан от някоя от тях, както и бих прочела тяхна любима книга и бих сравнила впечатленията си с техните.
Коя беше любимата ви игра заедно като деца? Като деца с Вера сме играли на какво ли не… най-различни игри – на гоненица, криеница, на дама, на ластик, на кър, не се сърди човече, после на табла, карти, монополи… С Плами по-малко, но на карти и табла и с нея. Колко деца бихте искали да имате?

Минимум две, максимум четири. Защото няма такова щастие – вече имам едно момче на 3 и половина и не бих го оставила само.

Вера:

Какъв е най-ранният ви спомен от сестрите ви?

Плами помня съвсем ясно как я взехме от родилното, беше много смешно бебе с голяма стърчаща коса и двете с Ина искахме веднага да влезе в игрите и да я мачкаме като кукла… С Ина пък имам безброй ранни спомени. Тя беше дива, а аз кротка и доста бой изяждах от нея, докато се очовечим… После се открехна на други номера, постоянно се съюзяваше с братовчед ни срещу мен. Първата ми лична победа беше, когато успях да извъртя нещата така, че аз да се съюзя с него срещу нея.
По какво си приличате? Визуално с Ина по очите, а с Плами по езика на тялото – мимики, жестове, походка... За повечето хора обаче най-изумителното е, че сме се пръкнали три певици, и то талантливи, при това от тотално немузикално семейство. Всъщност гласовете ни са различни и имаме различен репертоар. По какво никак не си приличате?
Имаме много различни приятелски кръгове, начини на забавление и прекарване на свободното време, отношения с партньора… Странното при нас е, че колкото и да сме близки, почти не излизаме заедно. От какво/кого зависи децата да имат приятелски отношения помежду си? В най-голяма степен зависи от семейната среда и хармонията в цялото семейство, понякога родителите несъзнателно подклаждат конфликт и конкуренция между децата, като им дават постоянно за пример брата или сестрата или ги карат да се клюкарят. Фактор обаче е и възрастовата разлика, аз например съм малко по-близка с голямата си сестра, с която имаме година и половина разлика, отколкото с малката, с която е седем.
За какво се карате? Когато живеехме заедно се карахме много и все за глупости – дрехи, вещи, кой какво е взел без да пита, кой какво е счупил... Сега много по-малко се караме, но пак за глупости. Кога се е случвало да не си проговаряте дълго?
Нямам такъв спомен. Ина е импулсивна, когато сме имали конфликт с нея изговаряме всичко спонтанно. Това често включва обвинения и критика. Плами е много по-неизбухлива и търпелива, но там пък проблемът може да те изненада някъде от дълбокото. Как си помагате, как се грижите една за друга? Аз лично не съм от най-грижовните. По-скоро Ина е иззела тези функции. Тя е психотерапевтът на семейството, споделяме най-много с нея.
Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестрите ви? В Ина това че е суперискрена и има изключителна способност да изслушва и разбира. Готовността й да помогне, когато някой в семейството има проблем. Възхищавам се също на умението й в професията да се развива с градация и последователност, но не на всяка цена и без капка излишна амбиция. В Плами уважавам широкия спектър от интереси и огромния потенциал от всестранни таланти. Болната ми тема обаче е, че не ги развива достатъчно, това вероятно е синдромът на по-голямата сестра. Имате ли обща любима песен, филм?
Не, като цяло са ни доста различни вкусовете… май филмите на Уди Алън обичаме всички… Коя беше любимата ви игра заедно като деца? Пред блока ластикът беше голяма мания… но най-яките игри бяха на вилата, там се събираха колекции от насекоми в кутии от шоколадови бонбони, вареше се сладко от рози, като се мачкаха и киснеха листенцата във вода, гонехме кокошките на съседката и я влудявахме, катерехме се по ореха, в един момент открихме катеренето на покрива, което си беше голям адреналин.
Колко деца бихте искали да имате?

Две до три, за да са си тайфа. Но по-добре да не е прекалено голямо численото превъзходство над родителите, че ще ни се качат на главите.

Пламена:

По какво си приличате с вашите сестри?

Добре възпитани, вегетарианки, непушачки и радетелки за сравнително здравословен живот. Сигурно има и още неща, но най-основното, с което ще ни запомнят всички, е това, че и трите сме оперни певици. По какво никак не си приличате? Вкуса си за мъже, за музика, начина си на живот. Аз много повече излизам вечер, забавлявам се по партита, може би понякога харча по-неразумно и съм по-разсеяна.
От какво/кого зависи децата да имат приятелски отношения? От тях самите до голяма степен. Всяко дете носи специфичен характер и емоционалност, които в повечето случаи не се поддават на контрол и дресировка. Разбира се, че е задължително родителите да се отнасят равноправно с всяко от децата си, да не си създават "любимци", да ги възпитават в задружност и принадлежност към семейството, както и да им осигурят благоприятна среда, за да развиват предимно положителните си страни и най-вече талантите си. Кои са предимствата да не си едно дете?
Не се сещам за нито един недостатък. Винаги ми е ставало тъжно за приятели, които са били сами деца, защото въпреки че всички играчки/целият сладолед/всички пари на родителите им са отивали само за тях, нищо не може да замени чувството, което аз лично помня – все едно две от най-близките ти съученички остават всяка вечер да преспят у вас, след като цял ден сте се забавлявали и смели заедно. За какво се карате? Преди се карахме за дребни неща и битовизми – кой взел дреха без разрешение, кой чии обувки съсипал, кой чии ноти изгубил... Вече не се караме. По-скоро спорим културно.
Какво делите? Един голям талант. Увлечението по най-великото изкуство – музиката, и жертвоготовността в името на цялата тази идея. Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция?
И трите ще потвърдим, че между нас не вирее никаква конкуренция и спортна злоба, което е забележително, имайки предвид, че и трите се занимаваме с една и също нещо. И бездруго артистичните среди (и в частност нашата) са изпъстрени с интриги, връзкарство и болезнено амбициозни, готови да те смачкат хора с житейско убеждение "целта оправдава средствата" - остава и ние помежду си да си скубем косите и да си подливаме вода... Мисля, че родителите ни са ни възпитали в добронамереност и честен подход във всяка житейска сфера, което прави "задните мисли" една към друга невъзможни. Аз се радвам на триумфите на сестрите си и преживявам пораженията им като свои. А относно това коя е по-по-най-красива и интересна смятам, че гените така са се омесили, че и в чертите и на трите ни има "за всеки вкус по нещо". Как си помагате, как се грижите една за друга? Все пак аз съм доста по-малка от тях и често загрижеността им към мен се примесва с майчинска. Те повече ми дават съвети (понякога и непоискани) относно личния ми живот, кариерата ми, дори това колко и какво да ям... Случвало се е и те да се допитат до мен за нещо. Преди в отношението им още се усещаше отзвук от миналото, когато не ме възприемаха като самостоятелна, а по-скоро като разглезено и неоправно трето дете. Но отскоро забелязвам как започват все повече да уважават собствените ми решения и да осъзнават, че сама мога да преценя кое е най-добре за мен.
Помагаме си и в професионалните ангажименти – предаване на информация къде има прослушвания, конкурси, споделяне на ноти, мнения, записи... Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестрите си? И за двете – че притежават изключително полезното качество "здравословен егоизъм" и не позволяват да им се качват на главата. В частност: за голямата ми сестра - че е отговорна, стриктна, независима от хорското мнение и суетата, страшно пестелива е и умее да заделя "за черни дни". У другата си сестра уважавам това, че е фокусирана, хладнокръвна, преследва целите си докрай и знае точно кои са приоритетите й във всеки един момент.
Имате ли обща любима песен, филм?

И трите харесваме шедьоври като "Животът е прекрасен", "Изкуплението Шоушенк", "Амадеус" и, разбира се - "Невероятната съдба на Амели Пулен". Както и цялата филмография на Уди Алън и филми с типичен английски хумор. Виж, при музиката ситуацията е по-сложна. Имам чувството, че те като цяло не слушат толкова музика за удоволствие и разтоварване, а аз не мога да изкарам и ден без слушалките си. Дори го приемам като работен процес – проучвам непрекъснато нови и нови парчета за следващото си "парти". Мога да кажа, че преди 8-9 години изтъркахме от слушане Ultra на Depeche Mode, докато играехме 3-5-8 на масата в хола.

Румен Бояджиев-син, 33 г., музикант

Борислав Бояджиев-Борчето, 29 г., музикант, диджей, продуцент

Румен:

Колко често се чувате и виждате с брат ви?

Имаме нужда да се виждаме всеки ден, но работата ни невинаги го позволява.
Какъв е най-ранният ви спомен от него? Най-ранния спомен е как долепях ухо до корема на майка ни, за да чуя как рита вътре. По какво си приличате?
По нищо. Спомняте ли си ситуация, в която сте си казвали: колко хубаво щеше да бъде, ако бях сам? Детският егоизъм е нормално явление до момента, в който не поумнееш. Има такива, които не поумняват никога. Слава Богу, и двамата не сме от тях.
От какво/кого зависи децата да имат приятелски отношения помежду си? При формирането на два характера, които се изграждат един до друг много трудно може да има добри и приятелски взаимоотношения. Природата никога не оформя два камъка еднакво. Родителите могат да бъдат свидетели, но не и ментори. Те могат само да омекотяват и контролират изглаждането на тези камъни. Кои са предимствата да не си едно дете?
Предимствата са озаптяването на Аза и егото. Винаги знаеш, че не си единствен, защото така е устроен светът. За какво се карате? За всичко.
Кога се е случвало да не си проговаряте дълго? Когато бяхме малки и глупави. Как си помагате, как се грижите един за друг?
Той се грижи много повече за мен, отколкото аз за него. Кое качество най-много харесвате и уважавате в брат си? Неговата упоритост, целеустременост, това, че нищо не може да го отклони от решенията, които е взел.
Имате ли обща любима песен, филм? Много са. Коя беше любимата ви игра заедно като деца?

Ние свирехме, не си играехме.

Борислав:

Колко често се чувате и виждате с вашия брат?

Понякога често, друг път не толкова. Хубавото е, че разговорът винаги започва оттам, откъдето е спрял.
Какъв е най-ранният ви спомен от него? Не обичаше да му крада моливите и въобще нещата, което беше едно от любимите ми занимания. По какво си приличате?
По безрезервната си любов към музиката и хубавата храна. По какво никак не си приличате? По външния вид.
В кой момент сте се почувствали щастлив, че не сте едно дете? В момента, в който заживяхме в отделни стаи. Шегувам се. В момента, в който стана ясно, че няма нужда да си купувам моливи, при положение че брат ми има. От какво/кого зависи децата да имат добри отношения помежду си?
Главно от родителите. Нашите родители някак успяха да ни напаснат тежките характери (още се чудя как точно). Обединиха интересите ни и спомогнаха да съчетаем различните си способности в едно цяло. Бих казал, че в това отношение сме късметлии и винаги сме се допълвали и сме се учили един от друг, вместо да се конкурираме. Кои са предимствата на това да не си едно дете? Две е повече от едно.
Кога се е случвало да не си проговаряте дълго? Преди няколко години имахме един такъв период, за който и двамата осъзнахме, че правим фатална грешка, и много бързичко я поправихме. Аз мисля, че човек има определено време на този свят да бъде с близките си хора и е много важно да не го погуби. Каквато и да е причината – глупава е.
Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция? Конкуренция определено няма, защото сме много различни. Аз обичам новости, брат ми залага на класика. Аз - кецове, той – обувки. Аз - преносим плеър, той - винил. Как си помагате, как се грижите един за друг?
Помагаме си, общо взето, с всичко. Винаги се допитваме един друг и споделяме успеха или респективно неуспеха. Иначе един за друг се грижим много добре, той да каже. Кое качество най-много харесвате и уважавате в брат си? Таланта, интелекта, отговорността и енергията (понякога обмислена, друг път не), с която се хвърля в нещата, които прави.
Имате ли обща любима песен, филм? Неизброими са филмите и музиката, които сме гледали, изслушали и обичаме. Рядко има разногласия. Коя беше любимата ви игра заедно като деца?
Да свирим заедно на барабани и пиано (само съседите ни знаят това какво е!). Колко деца бихте искали да имате? Две минимум! Защото приятелството, любовта и сигурността, която може да имат помежду си братя и сестри, никога не може да се сравни с това "играчките и вниманието да са само за теб". 
Какво ще е най-важното нещо, на което бихте ги научили в отношенията помежду им?

Две е повече от едно. Две е едно цяло.

Анна Пелтекова, 25 г., художник - декоратор сценограф

Мария Бончева, 29 г., журналист, преводач, танцьор

Анна Пелтекова (вляво) и Мария Бончева (вдясно)
Автор: Тихомир Рачев

Мария:

Какъв е най-ранният ви спомен от сестра ви?

Докато беше в корема на мама.
По какво си приличате? На пръв поглед – по нищо. Но иначе по това, че сме левичарки, че говорим на "р", че се движим през живота със страст, че сме леко "бзз-бзз", както Ани се изрази веднъж. В кой момент сте се почувствали щастлива, че не сте едно дете?
Когато някой приятел, който няма брат или сестра, споделя колко би било хубаво да не е само дете. Като си едничък на вашите и всичките им очаквания, амбиция и изискване на внимание се фокусират само върху тебе. Според родителите е, но в някои случаи може да е много тежко. Като сте повече, и това се разпределя. Спомняте ли си ситуация, в която сте си казвали: колко хубаво щеше да бъде, ако бях сама? Спомням си, но това е било в тийнейджърските години, когато емоциите се определят повече от свръхдоза хормони, а не от обективни емоции.
От какво/кого зависи децата да са приятели? Характерът и ценностите до голяма степен се формират в семейството, така че родителите играят голяма роля. Кои са предимствата да не си едно дете?
Че има още един човек, когото да обичаш. Звучи малко лигаво, но на мен това ми носи много. Какво делите? По-скоро споделяме.
Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестра си? Това, че непрестанно надмогва себе си като характер, интелект и талант. Коя беше любимата ви игра заедно като деца?
Бяхме си я измислили сами. Казваше се "Вертолетче". Аз лягах по гръб и си свивах коленете към гърдите. Ани, 4 години по-малка, лягаше по корем върху краката ми, хващахме се за ръце и започвах да я люлея, опъвайки крака. Трудно е за обяснение, но беше много забавно. Колко деца бихте искали да имате? Поне две. При две деца има нулев прираст. Двама си отиват, двама остават. Много е естествено.
Какво ще е най-важното нещо, на което бихте ги научили в отношенията помежду им?

Да стоят едно до друго, а не едно срещу друго. Това според мен е основно и за всеки друг вид здрави взаимоотношения. Също и че, щом сме се родили в дадено семейство, значи имаме какво да учим един от друг, един за друг и един с друг, и то не само в хубавите, градивните моменти, а и в трудните. Даже особено в трудните моменти.

Анна:

Колко често се чувате и виждате с вашата сестра?

Веднъж седмично, понякога по-често, понякога по-рядко. Какъв е най-ранният ви спомен от нея? Един от първите е почивка море в Гърция, на която бяхме заедно. Спомням си, че ядяхме огромни сладоледи и ми се струваше, че толкова големи в България няма.
По какво си приличате? Еднакво не сме готови да се пуснем по течението. Обичаме живота и все с нещо се борим. Не мисля, че някоя от нас ще се обърне след 10 години и ще се чуди дали не си е пропиляла времето. И за двете ни е много важно да сме искрени в това, което правим, да вървим в правилната за нас посока. Като под  правилно имам предвид да следваш вътрешния си усет. Често сигурно отстрани не изглежда правилно. По какво никак не си приличате?
Тя има някаква вродена финансова подреденост. Аз често харча парите си по един доста импулсивен начин. В кой момент сте се почувствали щастлива, че не сте едно дете? Честно казано, винаги ми е било мъчно за приятелките ми, които растяха като единствено дете. Стояха вкъщи сами и им беше скучно. Ние си имахме и игрите, и тайните – цял един свят.
Спомняте ли си ситуация, в която сте си казвали: колко хубаво щеше да бъде, ако бях сама? Не си спомням. Не може да не е имало някаква детска ревност, но не съм я запазила като спомен. От какво/кого зависи децата да имат добри отношения помежду си?
Събирателно е, от всичко. Най-вече от отношението на родителите. Случва се понякога родителите да толерират едното дете повече – това е предпоставка не само за лоши отношения, но и за дълбоки травми, които остават завинаги неизлечими. Кои са предимствата да не си едно дете? Научаваш се да бъдеш толерантен. От малък разбираш смисъла на компромиса, нещо, което ти е истински полезно в бъдеще. Е, и разбира се в трудни детски ситуации на бунт се обединяваш срещу родителя.
За какво се карате? Като по-малки си спомням как сестра ми се заключваше с нейните приятелки в хола и не ме пускаше при тях. Толкова много исках да бъда там, стоях залепена с часове на ключалката. В този период повече се биехме. Никога няма да забравя радостта, когато си счупих ръката и я гипсираха в твърд гипс... чувствах се толкова могъща и силна пред нея! По-късно се карахме основно за музиката вкъщи. Не си спомням откога не сме се карали. Вече не се караме. Какво делите?
Веднъж си разделихме един неин рожден ден. Аз поканих децата от квартала и им казах, че аз имам рожден ден, защото исках и аз да получавам подаръци. Много се засрамих, когато започнаха да пристигат с родителите си. Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция? Толерираме се и се обичаме, нищо не делим. Макар че винаги тайно съм й завиждала за това, че успя да постигне балансирано и здравословно хранене.
Кое качество най-много харесвате и уважавате в сестра си? Тя е силна и умна. Винаги има смисъл да потърсиш съвет от нея. Имате ли обща любима песен, филм?
Имаме любима приказка на плоча - "Маруф обущарят". Коя беше любимата ви игра заедно като деца? Обичахме да рисуваме сутрин по пижами, редяхме пъзели, мисля, че най-много обичахме да ходим на реката и да ловим раци.
Колко деца бихте искали да имате?

Може би две или три... По-весело е и винаги ще имат някого, ще се имат един друг.

Борислав Кирилов, 26 г., икономист

Владимир Кирилов, 31 г., икономист

основатели на спортен клуб забразилско джу джицу

Борислав (вляво) и Владимир (вдясно) Кирилови
Автор: Тихомир Рачев

Владимир:

Колко често се чувате и виждате с Борислав?

Почти няма ден, през който да не се чуваме или виждаме през последните три години. В краен случай, когато искаме да си "починем" малко, го караме на имейли. Какъв е най-ранният ви спомен от него?
Как отиваме с баща ми до родилния дом, за да ги видим с мама. По какво си приличате? Мразим несправделивостта, имаме много общи приятели, интереси и занимания.
По какво никак не си приличате? Той обръща по-голямо внимание на детайлите и дребните неща от ежедневието. От какво/кого зависи децата да имат приятелски отношения?
Според мен е комплексно, като на първо място семейството и отношението, което е възпитано от родителите, оказват ключово влияние. Разбира се, сигурно има и редица други фактори, които имат значение – пол, възрастова разлика, зодиакален знак и т.н., но те имат по-скоро второстепенна роля. Кои са предимствата да не си едно дете? Безброй са. Особено, ако се разбираш добре с брат/сестра си и сте близки. Още от ранна детска възраст имаш някого до себе си, научаваш се на много ценни неща за взаимоотношенията с хората, отучваш се от заложения по дефиниция егоизъм или поне успяваш да го редуцираш. Иначе дългосрочно – имаш до себе си много добър приятел и човек, на когото можеш да разчиташ и за когото също си готов да направиш всичко.
За какво се карате? О, за много неща сме се карали, но мисля, че с годините сме преодолели доста от различията си и сме се научили да слушаме по-внимателно какво казва другия. Какво делите?
Нищо съществено в отрицателния смисъл, но доста важни неща в положителния. Делим много хубави моменти, които сме имали заедно. Също и стая, когато сме без половинките си. Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция? Бих казал за нищо съществено, може би единствено докато се борим, но това е част от спорта и взаимното ни развитие в него, така че това е изключително важна и полезна за всеки от нас конкуренция. Иначе като цяло смятам, че доста успешно сме си поделили ролите и в живота, и в това, с което се занимаваме заедно. По този начин успяваме да използваме индивидуалните си качества по-ефективно и да създадем един добър екип, без някой да иска да изпъква или да мисли само за себе си.
Как си помагате, как се грижите един за друг? По възможно най-разнообразен начин, като се започне от ежедневните битовизми и се стигне до лични, стратегически и важни неща. Според мен най-голямата грижа се изразява в това, че се опитваме да сме винаги откровени един с друг и уважаваме и приемаме силните и слабите си страни. Кое качество най-много харесвате и уважавате в брат си?
Че е сърцат и добър човек, който има доста трезва преценка за учудващо много неща. А, да, и че успява да ме търпи. Коя беше любимата ви игра заедно като деца?

Изключително много са. Като се започне от футбол, през всякакви игри на войници, пирати и т.н. и се стигне до телевизионните и компютърните игри. Като се замисля, това, с което се занимаваме в момента, реално е отново един вид игра и естествено продължение на това, което правехме с удоволствие като деца.

Борислав:

Колко често се чувате и виждате с вашия брат?

Всеки ден по няколко пъти. Какъв е най-ранният ви спомен от него?
Как ме водеше да играем футбол пред блока, а понякога, без да знаят родителите ни, и по-далеч. По какво си приличате? Добронамерени сме и винаги мислим не само за себе си.
По какво никак не си приличате? Прагът на търпение ни е различен, обикновено Владимир е по-нетърпелив и адски разсеян на моменти. От какво/кого зависи децата да имат приятелски отношения помежду си?
Смятам, че ролята на родителите е ключова и в основата на всичко, но личностите и техните характери ще покажат доколкото тези взаимоотношения биха просъществували. Кои са предимствата да не си едно дете? Винаги има с кого да си кажеш нещо, да обсъдиш нещо или дори просто да подразниш някого.
За какво се карате? Винаги когато имаме различно мнение и единият не може да убеди другия, че е прав, започва лек спор, който може да прерасне в караница. Хубавото е, че рано или късно постигаме консенсус и продължаваме напред, а и по този начин сме стигали до много стойностни и смислени решения. Какво делите?
Нищо, а и не помня някога да сме делили... а и той не обича крем карамел, така, че сме ОК. Кога се е случвало да не си проговаряте дълго? Дори когато се караме, си проговаряме веднага или поне след малко. А когато живееше в чужбина, се чувахме почти всеки ден.
Има ли състезание между вас, някаква негласна конкуренция? Състезанието трябва да е умерено, ако въобще има такова, затова и родителите трябва да внимават да не създават такива постоянно, защото никой не обича думите "брат ти е по-добър; виж сестра си...".  Всички са различни и всеки има своите плюсове и минуси. Ние винаги сме се дърпали и бутали един друг за различни неща от животите ни и отдавна съм разбрал, че човек само така може да достигне истинския си капацитет. Може би понякога, когато играем или тренираме джу джицу, се получават тези моменти, дори е имало случаи, в които наши ученици спират и започват да гледат, защото "битката" е напрегната... братска обич, който я познава, знае за какво говоря. Кое качество най-много харесвате и уважавате в брат си?
Че е адски умен и съумява да се развива постоянно. Имате ли обща любима песен, филм? Ами те са много, но със сигурност няма да сбъркам, ако кажа: Iron Maiden – Fear of the Dark; "Властелинът на пръстените", Black Adder.
Коя беше любимата ви игра заедно като деца? Мач с тенис топка върху паркета в хола, докато родителите ни ги няма. А бабите плетат ли, плетат чорапи... Доста видеоигри играехме или поне винаги когато можехме, а сега вече като "пораснали" деца – бразилско джу джицу. Колко деца бихте искали да имате?

Искрено се надявам да са поне две. Смятам, че така е по-хубаво и приятно както за самите деца, така и за родителите.

Любомира (вляво), Неда (в средата) и Антония (вдясно)
Фотограф: Тихомир Рачев

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Супер са сестрьонките - особено на снимката. Добре де, ама другите, дето ги нямат - какво да правят? По една студена вода? Или две?

  • 2
    gallnare avatar :-P
    Мария

    Абе много похвална е идеята така да се възпитава толерантност, но изразът "сега по равно ли ще делим, или по братски" не е дошъл от нищото.

  • 3
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    А защо няма интервю със сестрите Епанчини

  • 4
    gimelim avatar :-|
    gimelim

    Някой може ли да обясни произхода на името Гиргина? Благодаря предварително.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    kristianb avatar :-|
    kristianb

    И трете са много красиви!!!

  • 6
    fred avatar :-|
    Fred

    Прекрасна тема!

  • 7
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    Добре е да имаш братя и сестри, особено когато те се грижат за теб :-)))

  • 8
    krell avatar :-P
    krell

    Аз пък ги познавам и трите Гиргинови,нъц.

  • 9
    o_zhelezova avatar :-P
    o_zhelezova

    Здравейте,
    Страхотна работа! :)
    Мисля, че единственото липсващо интервю е между брат и сестра, когато сестрата е по-голяма от брата...:)
    Много е хубаво да имаш по-малък брат, въпреки че всяко момиче си мечтае да има по-голям батко! ;)
    Поздрави и усмивки! :)
    О.

  • 10
    peshi665rov avatar :-P
    dedo pepo

    До коментар [#8] от "krell":

    Аз пък ги познавам и трите Гиргинови,нъц. "

    -Еййййй, и трите дедо попе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

Айляк гид

Айляк гид

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK