С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията

// Light / Lightest 2013

24 17 май 2013, 17:16, 35908 прочитания

Яж радомирски кюфтета, моли се и обичай

Без резервации в етническите кухни на България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Яж радомирски кюфтета, моли се и обичай

Фотограф: Елица Панайотова
За ползите от английския, денталната хигиена и вярата, наживо от махала Бáщевица

текст: Ива Рудникова
снимки: Елица Панайотова


"Всичко е крадено" - 37-годишният Виктор Кирилов обхожда с разнежен поглед малкия хол и вдига глава към окачения таван от гипсокартон, осеян с лунички: "Все идеи, които съм откраднал от клиенти." Виктор е от махала Бáщевица в Радомир, но работи за пернишка строителна фирма като майстор по довършителните работи. От години спестява, за да стегне етажа от бащината си къща, където живее със своето четиричленно семейство. Ремонтът върви бавно, на части, но холът е вече готов. Затова тази събота стопанинът може да се отпусне във фотьойла "Явор" с подхождаща на тапетите дамаска, да си отвори един студен чай Tanja и просто да се гордее, докато жена му приготвя обяда.



Виктор Кирилов и Калинка Аспарухова (30 г.) са заедно от десет години ("уредена работа беше, но си паснахме като характери"). И двамата са имали по един несполучлив брак преди това, сега живеят на семейни начала. Протестанти. Не пият и не пушат. Имат две момичета – десетгодишната Пламена (Пами), която иска да стане или художник, или зъболекар, и дяволитата Огняна (Оги), почти на 6, чието единствено желание е обядът да стане по-бързо, за да слезе да играе на компютъра "при баба и дедо".



Месечният им бюджет от около 600 лв. ("справяме се зорлем") покрива разходите за училище, детска градина, храна, ток, вода, интернет, уроци по английски, дизел за вехтото рено 19, десятък за църквата.

"Може с много, може и с малко, ама с ич не може", казва Виктор и се засмива на собствената си сентенция. Идеално чистите пердета помръдват лекичко от течението, което трябва да замести климатика ("има в детската, но токът е много съкп и не го пускаме"). На терасата, от която се разкрива великолепна сочно зелена гледка, Калинка се суети около електрическата скара, сложена направо на пода, и варди Огняна. Терасата всъщност представлява гола циментова плоча без парапет. "То имаше, обаче падна от земетресението, строполяса се." Парче вчерашен кренвирш влиза в употреба - домакинята намазва с него грила и слага няколко купешки кюфтета и кебапчета да се пекат. "Много държах да ви покажа нашите радомирски кюфтета, произведени чисто в Радомир, които са масово купувани в нашия град. Хора, които не са на диета, ги обожават", изрича в скоропоговорка Калина и сияе все едно участва в телевизионна реклама.

Тя е родена в Перник, но е "радомирска снаха". Най-важният човек в живота й е покойната й баба, която я е възпитала. (Когато я е родила, майката на Калинка е била на 17 години.)

Двамата с дядото Амед, насилствено преименуван на Аспарух по Живково време, имали бизнес с баданарки, после се захванали да правят покриви, поставяли улуци и водосточни тръби. Много настоявали първородната им внучка да завърши училище. И тя завършва през 2000 г. с подарък четиридневна екскурзия в Охрид. "Честно казано, ако имах финансовата възможност, бих следвала, искам да уча, защото това ме влече. Детската ми мечта беше доктор. Дедо ми винаги си ме бъзикаше и ми викаше доктор Амедова. И имам огромно желание, въпреки че съвсем различно съм завършила – машинопис и компютърна грамотност, но ако ми се удаде възможност, бих следвала. Защото средното сега е абсолютно нищо – като основното преди."

Калинка говори напевно, на правилен и хубав български. Ако я чуете по телефона, никога не бихте предположили, че е от ромски произход. (При Виктор не е така, което поне веднъж му е попречило да бъде нает на работа по обява.) В речта й се прокрадват типичните регионални ударения и диалектен шум, особено онова прословуто "л" в някои думи, но тях сме чували дори на най-високо държавно равнище. Разговорът с "доктор Амедова" е удоволствие.

Докато сръчно обръща кебапчетата, Калина пръждосва малката Оги от опасната територия на балкона и изпраща Пами (Пламена, която мъжът й не позволил да кръсти Памела) да провери макароните във фурната. "Това е най-елементарният десерт, който правя. Моите деца са свикнати всеки уикенд задължително да им приготвям нещо сладко, по-така, ексцентрично. По принцип ние сме любители на сладките неща."

През седмицата Калинка готви всеки ден или поне през ден. Супа топчета, мусака, зеле с месо, картофена манджа в тенджера, картофена манджа на фурна, пиле с гъби и ориз, кренвирши с кашкавал. Месото е на почит, "месоядни същества сме. "В Перник навремето имахме един месокомбинат, където се продаваха дреболии, вътрешности на животни. Баба ми обожаваше свински черва, пълнени с ориз, дроб сарма... Прасенце, агънце нещо да се изпече, с повод, без повод. Дедо ми много обичаше да купува дини, изобилие от дини!"

Питам има ли такова нещо като циганска кухня. "Да, има! Пълнената пуйка за Васильовден, нашата Нова година."

Първата партида кюфтета е готова и Калинка ги прехвърля в тенджера. Време е за салатата, днес "марулена и домати-краставици". А ракия? "Не пиеме, казва Калина, нашата църква забранява алкохол, цигари, лъжи, всякакъв вид прелюбодейства. И се стараем и нашите деца да растат в това отношение... Оги! Не те хвана место!"

След хола, банята и спалнята, кухнята е следващата голяма цел на Виктор. Обширното сумрачно помещение с легло, маса и няколко вида печки – централно разположена, с кюнец, стандартна готварска, в която се готвят макароните, газова и една микровълнова, търпеливо чака шпакловка и довършване. Изолацията е сложена, идеи има - "истинско кухненско обзавеждане, вградено да си е всичко", но е трудно, защото заплащането във фирмата, в която работи Виктор в момента, е ниско.

На стената виси календар с библейски цитат "Защото Бог насища жадната душа и гладната душа изпълва с блага". В секцията са внимателно аранжирани лак за нокти, лак за коса, витрина с чаши за чай и кафе, по рафтовете има книги и тефтери. Брой библии: 5.

Децата седят на леглото и Оги решава да наруши мълчанието: "Много е хубаво в детската градина. Играеш, спиш, ядеш... Сива гъска, силно съска..." - рецензията преминава в рецитиране на стихотворение, което бащата посреща със сърдечен смях. "Я дай сега на английски, кАжи нещо, как се казваш на английски." "За мен образованието е задължително. Аз й плащам английски в детската градина, ама тя нещо не го научава. В седмицата идва веднъж една госпожа да ги учи, по 10 лв. на месец", обяснява Виктор.

Майката се провиква от другата стая: "Язък за Оги, че не може да обели дума на английски!"

Пламена също учи английски в училище и понеже и за нея са притеснени, че не напредва, родителите й обмислят това лято да й вземат частен учител. "Много големо желание имам, специално за английския, много големо желание. Защото знам, че това е международен език и много ще им е от полза. Аз съм учил френски до 8 клас, знам няколко думи, но това е нищо. Френският е хубав език, говори се от много държави, които са били френски колонии. Едно приятелче беше по Белгия и вика: и там говорят френски език. И като го научИ, ама го говори така хубаво, така меко. Викам: ти си много богат, знаеш един език нагоре. Български, ромски, па са и френски знаеш!"

Всяка година абитуриентите в махалата, Бáщевица, ставали все повече. Според Виктор, хората се стараят да си изучат децата. Поне в Радомир е така. Калинка добавя, че "това с многото деца е отживелица – семействата тук гледат да са стабилни финансово и да могат да следят нуждите на децата си. Даже на Вики първа братовчедка има само едно момче и не иска други деца."

Насаме с децата, питам Пламена как е котка на английски: "Кат." А мишка? Тя се замисля, но тогава Оги неочаквано изстрелва: "Маус!"

Макароните вече са ароматизирали цялата къща. (Ето и рецептата на Калинка: Сваряваме макароните предварително, млекото също. Яйчица от кокошките на свекъра и захар на вкус, и мушкаме във фурната.) Децата започват да слагат масата, по изключение в хола, иначе се хранят в кухнята. Оги се оплаква, че не й е удобно, и моли да приближим масивната маса "Явор" към дивана, за да я стига. Впускаме се да помагаме, а Виктор инструктира: "Леко, хвани долу, а така, лекичко, че е скъпа."

Обядът започва с молитва, казана от Пламена: "Всемогъщи татко небесни, ето, заставаме пред теб и те молим ти да благословиш тази храна и да благословиш тези ръце, които са я направили, татко святи..." Семейството казва "Амин!" и всички се съсредоточаваме върху чиниите си.

Славата на радомирските кюфтета е напълно заслужена. Леко пикантни, сочни, комплиментирани от бял заводски хляб. Има допълнително, а Виктор казва, че ако нещо остане, ще ни го опакова за вкъщи. Водим разговор за това кой какво чете, какво гледа. "Нямаме много време да гледаме телевизия, само новини. Повечето сме на компютъра, неща свързани с Библията, с Бог, разяснява Калинка. Не гледаме предавания, от които не можеш да научиш нищо добро, например "Биг брадър". Или клиповете на Азис. Тия чалгаджийки, като се разкълчат, като се разсъбличат, все едно не правят клипове, а правят нещо друго."

От Виктор научаваме, че има цяла индустрия, посветена на "набожните, духовни песни". Един от любимите им изпълнители е Мечо. "Много хубави песни за Бог, които са с български текстове, заинтригуващи..."

Докато обсъждаме търсачката на Vbox, Оги се оригва сита. "Извинете!" И понеже всички сме се направили, че не сме чули, пояснява на висок глас: "КазАх извинете, защото се оригнАх!" После подвиква два пъти "чао, аз отивам на работа" и, изпроводена със смях, слиза при баба, дедо и компютъра.

Вторият и последен път, когато чуваме думата "краден" в този дом, е по повод една отметка за книга, анонсираща проповед на американката Джойс Майер в България. Виктор открива, че Оги е издърпала маркера от стр. 274 на книгата "Бойното поле на ума", за да отбележи нещо в нейната си детска библия. Децата на протестантските семейства в града (членовете на църквата са 34 души, приятели на истината - бел. ред.) също ходят на църква, техните занимания води Калинка. По време на служение Виктор си води записки. След като приключва с обяда, отваря една тетрадка, изписана с приятен, четлив почерк, и прочита емоционално някои от любимите си теми: "Утре може да бъде късно", "Отдалечи се от сушата", "Пагубен модел", "Двама говорят за трети", "Небесна банка"..."Ааа, ето, и тази е много хубава: "Трудно можеш да опишеш това, което трябва да се опита."

Например горещите макарони за десерт.

Калинка сервира и всички си омитат чиниите за нула време. Без конкурентното присъствие на малката си сестра, Пламена се отпуска и започва да разказва за училище. "Много учиме за Васил Левски. Той просто много е преживял и не е искал да предаде нито един човек." Тя иска да стане художничка или зъболекарка. Зъболекарка, ама пропускаш да си миеш зъбите понякога, закача я добродушно баща й. После й предлага да учи за зъболекарка и да рисува "на свободна практика". В този момент Калинка се връща от кухнята и разказва, че съседите я питали през отворения прозорец дали снимаме "Шатра". Ами, кажи, че да, предлагаме на шега. "О, не, аз не мога да лъжа. При нас няма дори благородна лъжа."

Часът е точно 3 следобед, под прозорците кукурига петел. Преди да се сбогуваме, Калинка и Виктор ни повеждат на кратка неофициална обиколка из двора, където има още печки "Циганска радост", кокошки, петли и много пиленца, всичките собственост на бащата на Виктор. Пожелаваме си това да не е последната ни среща и разменяме телефонни номера и "гемайл". Калина казва, че ще се радва да помогне, ако някой в София търси преводач с ромски. Накрая само чуваме как ръждивата врата, на която някой е написал с флумастер "Бок е любов", се затваря след нас.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

LIGHTEST 2013 LIGHTEST 2013

20 дек 2013, 8557 прочитания

Да си биеш камшика веднага срещу това да остарееш тук 66 Да си биеш камшика веднага срещу това да остарееш тук

Коварен въпрос, който предлага избор между две злини; кошмарен отговор, който идва твърде късно

29 ное 2013, 16649 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2013" Затваряне
В добро и зло, в богатство и бедност...и поне на три езика

Мама, papa et moi или интересното битие на няколко многоезични семейства

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки