В добро и зло, в богатство и бедност...и поне на три езика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В добро и зло, в богатство и бедност...и поне на три езика

В добро и зло, в богатство и бедност...и поне на три езика

Мама, papa et moi или интересното битие на няколко многоезични семейства

37746 прочитания

Фемке и Стоян

Фотограф: Цветелина Белутова

Фемке Бекс, собственик и управляващ директор на езиков център Excellence, роден език: холандски; Стоян Радулов, предприемач, роден език: български; Атанас, на 14 г., и Раф, на 1 г.

Живеят в София

От колко време сте заедно? Как, къде и на какъв език се запознахте?

Фемке: Познаваме се от девет години. Запознахме се в София – аз бях дошла на двумесечен стаж като езиков преподавател, който беше част от университетското ми следване. В България бях за пръв път и не говорех български, така че в началото комуникацията ни беше на немски.

Стоян: Езикът на любовта, ха-ха-ха.

Оттогава общият ви език променил ли се е?

Ф.: Да, сега си говорим най-вече на български, но от време на време все още използваме и немски.

На какви езици се говори вкъщи? Всеки има ли си определен език?

С.: Вкъщи се говори на четири езика – български, английски, немски и холандски. Всички говорим български, Фемке и аз използваме и немски, а те двамата с Атанас си говорят на английски. Със или по-скоро на Раф, тъй като той все още не може да говори, Фемке говори холандски.

Променя ли се езикът, който говорите пoмежду си, според случая или настроението?

Ф.: Да, определено. Особено при мен, тъй като българският не ми е първият език и когато съм уморена, въодушевена или разстроена, обикновено преминавам на английски, немски или холандски.

С.: Да, Фемке псува на английски, брои на холандски и обяснява на немски.

В случай че единият родител е единственият източник на определен език, който децата иначе не биха научили, полагате ли усилия това да се случи, или не смятате, че това е толкова важно?

Ф.: Да, за мен е много важно Раф да научи холандски и да го научи добре. Тъй като аз съм неговият единствен източник на езика, полагам съзнателни усилия да му говоря много и само на холандски. Сега той е на една година и все още не е проговорил, но се вижда, че вече разбира и български, и холандски.

Как се чувства този, които не разбира някой от общите езици?

Атанас: Когато Фемке и баща ми си говорят на немски, аз се чувствам малко объркан, защото не разбирам и думичка от това, което си казват.

Езиците, които говорите вкъщи, различни ли са от тези, които използвате извън дома – на работа, в училище или детската градина?

Ф.: Моята ситуация в работата всъщност е доста сходна. Очевидно в часовете използвам езика, който преподавам, тоест холандски или английски. Извън тях, тъй като екипът на Excellence се състои от учители от Англия, Холандия и България, говоря с тях на всеки от тези езици, в зависимост от ситуацията и участниците в разговора.

С.: Моят бизнес партньор е грък и с него си общуваме на английски и български – неговият български всъщност е доста добър. Атанас учи в Американския колеж, така че той по цял ден говори на английски.

Имате ли си собствен, ваш си (таен) език?

Ф.: Не, но разговорите ни често се превръщат в странна смесица от всичките четири езика, която всъщност става неразбираема за тези, които говорят само един или няколко от тях. Веднъж бях в Холандия на гости при семейството и приятелите си и проведох кратък разговор по телефона със Стоян и Наско. Моя приятелка чу разговора, погледна ме с ужас и каза: "Не знам за какво ставаше дума, но ти току-що използва четири езика в двеминутен разговор. Защо правиш живота си толкова ненужно сложен?" Аз обаче изобщо не гледам на нещата така, за мен това е нещо, което се е развило естествено, от само себе си.

Как и на какъв език протича комуникацията с бабите и дядовците?

Ф.: Родителите на Стоян говорят само български. Преди аз да го науча, Наско и Стоян ми превеждаха.

А имената на децата?

С: По традиция Атанас е кръстен на баща ми. Даже когато Наско се роди, баща ми каза: "Свободни сте да го кръстите Жан-Клод, но аз ще му викам Атанас!"

Ф.: Името Раф вероятно звучи повече холандско, отколкото българско, но всъщност то не е типично и за там. Има много холандски имена, които харесвам, но за българите – както всъщност и за повечето хора, които не говорят холандски, те са абсолютно невъзможни за произнасяне. Името Раф поне е сравнително просто, въпреки че за България е доста необичайно и често ни питат: "Как се казва???" И, разбира се, не отне много време, преди Рафчо да се появи.

Какви книжки и приказки четете на децата си? Какви песни им пеете?

Ф.: На Раф му пеем най-вече на български и холандски, понякога и на английски. Той много обича книжките Dikkie Dik, които са доста популярни в Холандия – в тях се разказва за една голяма рижава котка. На мен също ми харесват, защото си ги спомням от моето детство. Атанас вече е голям за песни и приказки преди лягане, но дори когато беше малък, му купувах книжки на английски, а сега той чете английски книги в училище и за удоволствие.

Как поддържате собствената си езикова форма?

С.: Много по-лесно от физическата.

Ситуация, в която говоренето на различни езици е довело до (смешни или не толкова) недоразумения в съжителството?

С.: В началото Наско говореше с Фемке само на английски и това продължи дълго след като тя вече беше научила български. Веднъж тя беше сготвила вечеря и Наско й каза "It’s delicious, Femke" ("Много е вкусно, Фемке"), след което се обърна към мен и каза: "Татко, това не мога да го ям." Въпреки че вероятно е знаел, че тя също разбира български, подсъзнателно по някакъв начин явно си е мислел, че само съобщената на английски информация ще я достигне.

Какви според вас са преимуществата и недостатъците на това да живееш в многоезичното семейство и дом?

А.: Преимущество е, че всеки член на семейството може да упражнява езика, който му е по-труден, и винаги има някой, който да го поправи, ако направи грешка. Недостатък е, че ако някой член на семейството не говори даден език, комуникацията става по-сложна.

По какъв начин многоезичието прави ежедневието ви различно от това на хора, които живеят в едноезична среда?

Ф.: Като изключим редките "загубени в превода" моменти, мисля, че нашето ежедневие не се различава по никакъв начин от това на едноезични семейства.

Ако сега можехте да изберете, бихте ли избрали да живеете в многоезично семейство?

А: Да, бих, защото всеки ден е различен и всеки ден мога да науча нещо ново.

Какви съвети бихте дали на семейства, които са в подобна ситуация?

Ф.: Да не се притесняват да използват повече от един език, особено когато става дума за общуването с децата, които имат вродена способност да научават повече езици и това винаги ще е в тяхна полза. Познавам доста семейства, в които родителите са с различни родни езици, както в Холандия, така и в България. В миналото някои от тях са взели решение да използват само един от тях и да не настояват децата им да бъдат дву- или многоезични, за което сега съжаляват.

Велика и Дейвид

Велика Кабакчиева, роден език: български; Дейвид Питърсън, дипломат, роден език: американски английски;
 Елена, на 2 г., и Джулия, на 6 месеца


Живеят в Шанхай, Китай

От колко време сте заедно? Как, къде и на какъв език се запознахте?


Велика: От девет години. Запознахме се в Чикаго на един купон, който по ирония на съдбата беше по случай китайската нова година.

Оттогава общият ви език променил ли се е?

В.: Досега остава английски, въпреки че Дейвид бавно научава български и понякога е забавно да го използваме помежду си.

На какви езици се говори вкъщи? Всеки има ли си определен език?

В.: Дейвид говори с децата на английски, а аз на български. Стараем се да сме последователни, защото сме чели, че в такива случаи за децата е важно да има постоянство в езиците, т.е. всеки да говори само и постоянно на един език и да не превключваме.

Променя ли се езикът, който говорите помежду си, според случая или настроението?


В.: Когато говорим с децата - не. Понякога е малко неудобно, когато наоколо има хора, които не разбират български, и не е много учтиво, но...

В случай че единият родител е единственият източник на определен език, който децата иначе не биха научили, полагате ли усилия това да се случи, или не смятате, че това е толкова важно?

В.: За мен е важно. Не мога да си представя децата ми да не разбират български. Определено и двамата полагаме усилия.

Ако има език, който единият родител не говори, как се чувства той?

Дейвид: Това е българският, който се говори ежедневно, но аз нямам нищо против. Отдавна бях свикнал да не разбирам, когато Велика, сестра й и майка им си говорят, но това не ми пречи. Даже използвам възможността да си мисля за разни други неща. Въпреки че бях учил малко български и преди, усещам промяна, откакто се родиха дъщерите ми – почвам да разбирам все по-добре и научавам простите неща, които казва едно малко дете.

Езиците, които говорите вкъщи, различни ли са от тези, които използвате навън?


Д.: В детската градина на Елена се говори китайски, но има и доста испански говорещи деца и деца от Япония, които говорят японски помежду си.

Имате ли си собствен, ваш си (таен) език?

В.: Китайски. Понякога и български - зависи къде сме. Иначе Елена често говори на малката си сестра, а понякога и с нас, на някакъв неин си, измислен език.

Как протича комуникацията с бабите и дядовците?

Д.: Като цяло мисля, че върви добре. Прабаба и прадядо в България не говорят английски и си говорят с децата на български, а с мен – през Лика. Майка ми – тяхната американска баба, разбира и подкрепя това, че те научават български, и няма нищо против, когато от време на време кажат нещо, което тя не разбира. Доста рано обаче й се наложи да научи какво значат думите мляко и падна.

Как измислихте имената, с които кръстихте децата си?

В: За нас беше лесно – и двете са кръстени на бабите и прабабите си. Свекърва ми нарича Елена "Ълейна".

Какви книжки и приказки четете на децата си? Какви песни им пеете?


Д.: Мама - само български и понякога китайски, а аз - английски. Понякога трябва да се правим, че не знаем дадена песен, ако не е на "нашия" език, или ако книгите са написани на другия език, не ги четем, а разказваме по картинки.

В.: Понякога става много объркващо. Днес например Елена ми съобщи на китайски, че баща й не знае тази книга, защото е на български.

Как поддържате собствената си езикова форма?

В.: Чета български книги – в момента дългата 650 страници "Книга за Китай" от Валери Петров, която допринася за езиковия хаос. Също следя "Капитал" и понякога слушам "БГ радио" заедно с Елена, докато готвя.

Ситуация, в която говоренето на различни езици е довело до смешни или не толкова недоразумения в съжителството?

Д.: Пиш – неутралната българска дума за "малка нужда", по звучене много прилича на една вулгарна дума на английски, което понякога е малко неловко. Освен това Елена не може да бъде "кака" на Джулия заради значението на думата на испански и асоциациите, които тя предизвиква на английски. Тъй като английски еквивалент за по-голяма сестра не съществува, използваме китайската дума джиеджие.Иначе има ситуации, в които Елена е научила някаква дума на китайски, която ние с майка й не знаем. Неотдавна например през целия ден тя повтаряше, че навън има нещо си, че то е в коридора, в гардероба, че си говори с нея в детската градина, а ние все я питахме: "Какво е това дахуейланг?" Най-накрая разбрахме, че това е китайската дума за "големия лош вълк". Сега вече и аз я знам.

Какви според вас са предимствата и недостатъците на това да живееш в многоезичното семейство?

Д.: Очевидното предимство е това, че децата знаят повече езици. За мен е полезно да осмисля и разбера по-добре процеса на научаване на чужд език, което лично на мен ми помага в момента в ученето на китайски. Отвъд тези практически плюсове мисля, че всички ние получаваме допир до различни начини на мислене и на самоизразяване. Надявам се, че това ни прави по-съпричастни и състрадателни.

В.: Освен удоволствието, поне за мен, да говоря с децата си на "майчиния си език", сме чели, че децата, които владеят повече от един език свободно, се изразяват по-точно и дори се справят по-добре с математиката! Предизвикателствата пък идват от това, че понякога е трудно да се придържаме към определен език. Тепърва ни предстои да се сблъскаме с това децата ни да изберат доминантен език и да не искат да говорят на други – нещо, което няколко приятелски семейства в подобна ситуация преживяват в момента.

Какви съвети бихте дали на семейства, които са в подобна ситуация?

Д.: Бъдете търпеливи, гъвкави и последователни. Отпуснете се и не насилвайте нещата. Засега изглежда, че това поне за нас работи. Нямам представа дали в края на краищата ще бъдем "успешни", или как точно изглежда този успех. Иска ми се, те да могат да общуват свободно на майчиния си, както и на бащиния си език, и да им дадем предимство при изучаването на други езици (като китайския), ако те проявят интерес.В.: Съвет, който често получаваме самите ние и който понякога имаме голяма нужда да чуем - продължавайте да учите децата си на вашите езици и след известно време те ще се справят сами с тази трудност и ще са ви благодарни. Сещам се за страшно много мои приятели, които обвиняват родителите си, че не са ги научили на техния език. Не съм срещнала нито един човек, който да съжалява, че умее да говори който и да било език.

Албена и Лоде

Албена Шкодрова, журналист, роден език: български, Лоде Десмет, режисьор, роден език: холандски (фламандски); Яна, на 17 г., Елена-Ми, на 5 г., и Артур, на 2 г.

Живеят в Льовен, Белгия

От колко време сте заедно? Как, къде и на какъв език се запознахте?


Албена: От седем години. В София, на английски. Бях директор на Балканската мрежа за разследващи репортажи за България, а Лоде беше снимал филм за мрежата, който засягаше Западните Балкани, но трябваше да го представим и в България. Спомням си как първия път, като научих, че Лоде ще идва за премиерата, се ядосах. Струваше ми се, че няма никакъв смисъл офисът ми да харчи пари, за да му поема хотела, и изобщо, че премиерата – в Червената къща, чудесно може да мине и без него. Ха-ха-ха.

Оттогава общият ви език променил ли се е?


А.: Остана английски. Правих някакви опити да преобърна на холандски, който донякъде научих, след като се преместихме в Белгия. Но на английски мога да се изразявам много по-нюансирано и всеки път се чувствам като инвалид при опитите да установя холандския като основен. Може би това ще стане по-нататък.

На какви езици се говори вкъщи? Всеки има ли си определен език?

A.: Лоде говори с малките две деца на холандски (фламандски). С Яна – на английски. Аз говоря на български и с трите си деца, Яна ми отговаря на български, а Елена-Ми – предимно на холандски. Артур, който сега проговаря, се смее на български и реве на холандски. По принцип първите му думи са по-скоро на холандски, но казва "да", "мокро", "хлебче" и други отделни думи, които ми стоплят сърцето.
Яна говори английски с мен и с Лоде, а с брат си и сестра си почти не говори. По някаква причина отказва да прехвърли общуването си с Лоде на холандски, въпреки че говори езика съвсем свободно и без акцент. Аз и Лоде говорим английски помежду си. Елена-Ми и Артур казват отделни думи на английски, но ако се съди по реакциите им, разбират всичко. Това обикновено става ясно, когато им изнася. Например, като се попитаме на английски "сега да им дадем ли сладолед, или да ги сложим направо по леглата".

Напоследък Елена-Ми започна да учи някакъв френски, Лоде я поправя, а Яна се мръщи на акцента им след почти парижкото си образование в софийското "Виктор Юго".

Променя ли се езикът, който говорите помежду си, според случая или настроението?


A.: Да, понякога аз и Яна преминаваме на холандски, когато наоколо има белгийци, които участват в разговора. Лоде пък, ако е в добро настроение, използва специфичния си речник от български думи. Нарича Яна "дръвник", Артур – "разбойник", а Елена-Ми – "маймуна", също им казва "бърже, бърже" и им напомня как дядо им е обичал да казва "екстра" и "идеално".

Лоде: Но като цяло Елена-Ми се дразни, когато казвам нещо на български. Казва ми: "Мама говори на български, не ти!"

В случай че единият родител е единственият източник на определен език, който децата иначе не биха научили, полагате ли усилия това да се случи, или не смятате, че това е толкова важно?

A.: Полагам кървави по моите стандарти усилия. Първоначално се отнесох лекомислено към проблема, но щом Елена-Ми проговори, започна да ме влудява, че не разбира всичко, което й казвам, и че аз не разбирам всичко, което тя ми казва, и изобщо, че общуването й с мен й е по-трудно от това с баща й и всички други наоколо. В началото, като долавях неразбиране, й превеждах казаното на холандски. После установих, че това е груба грешка и най-сигурният начин дълго да не научи български. Затова с Артур още от началото правя усилия да говоря много, само на български, и понякога им чета и разказвам и на двамата приказки настървено до загуба на гласа и пулса.

Ако има език, който единият родител не говори, как се чувства той?

A.: С българския е така – Лоде разбира някои от по-делничните неща, които казвам, но не говори. В началото направо изпадаше в паника, като заговорим на български, сега се поуспокои, сигурно свикна.

Л.: Днес основната ми реакция е умишлено да не се намесвам, защото знам, че за Албена е важно да говори български с децата. Предполагам, че тя се чувства по-добре така. Понякога по интензивността на разговора или тона разбирам, че може да е нещо важно, интересно или смешно, и тогава искам да ми преведат. Но често съзнателно се въздържам. Давам си сметка, че е важно Елена-Ми и Артур да научат български. Донякъде и аз имам подобен личен проблем - с майка си говоря западнофламандски диалект и това е моят език. Отдавна не живея в онзи район, говоря книжовен холандски, но онзи диалект ми остава най-близък. Само че него не мога да го говоря нито с жена си, нито с децата си.

Езиците, които говорите вкъщи, различни ли са от тези, които използвате навън?


A.: В нашия случай не. Като се има предвид разнообразието, най-често се случва езикът на външната среда да е един от тези, които говорим вкъщи.

Как протича комуникацията с бабите и дядовците?

А.: На мен в началото Лоде ми превеждаше (и често забравяше!), после Яна (тя научи холандски много по-бързо от мен). Сега говоря сама.

Л.: Случва се Яна да ми превежда, но най-често го прави Албена. Понякога правя на майка й комплименти на френски – тях тя ги разбира сама.

Как измислихте имената, с които кръстихте децата си?

A.: Елена-Ми я кръстихме на двете баби, Елена и Мария. Мари-Елен ни звучеше много претенциозно, и тогава открихме тази стара фламандска форма за Мария, Ми (Mie). Веднъж като измислихме името, ни хареса отведнъж, нямахме никакво колебание. Звучеше ни хем оригинално, без излишни препратки към други хора, хем звучно и запомнящо се, не трудно. И досега сме много доволни от идеята и мислим, че името много отива на детето.

С името на Артур имахме повече трудности. Първо ровихме из българските списъци. На всяко име, което срещахме, аз се мръщех, а Лоде се смееше. После ровихме из холандските. Там аз се смеех, а Лоде се мръщеше. Той все пак подбра някои. Сред тях си спомням Пук и Дрис. Отказах. Не помня как точно стигнахме до Артур, но беше някакъв международен компромис, приет с уговорката, че никога няма да му казваме Туре, както било обичайното съкращение в Белгия, и че няма да се караме дали ще го произнасяме Артур като в България или Артюр като в Белгия.

Какви книжки и приказки четете на децата си? Какви песни им пеете?


A.: Книжки четем всякакви. Стари български, нови български, белгийски, които предимно са модерни и изключително разнообразни, класиката, която нашето поколение в България познава от детството си – от типа на "Алиса в Страната на чудесата" и "Пипи Дългото чорапче". Прекарваме много време всяка година във Франция и там четем тематично. Миналото лято в долината на Лоара четохме Шарл Перо – действието на много от неговите истории се развива там. Четохме и едно старо българско издание на "Синята брада" и други приказки от района. Аз им чета дори руски приказки – превеждам в движение. С песничките е по-сложна работата, но и там са от всякакъв род и вид – от "Зайченцето бяло" и "Мърльо, мърльо писанче", през френски класики, холандските легендарни "Йип и Янеке" до "В траве сидел кузнечик".

Много важно е сигурно да кажа, че напоследък четенето на приказки става двупосочно. Докато аз говоря, и те говорят. Обясняват ми приказката. С песничките е даже още по-страшно, защото Елена-Ми се оказа роден бард и е в състояние да разкаже целия си ден в някакъв безкраен текст, съчиняван с развитието на някоя позната й мелодия.

Ситуация, в която говоренето на различни езици е довело до смешни или не толкова недоразумения в съжителството?

Л.: То дори не беше вербална комуникация, но беше едно от най-големите недоразумения в живота ми. Когато се раждаше Елена-Ми, аз стоях в болницата до жена си и лекарят ме попита: "Искате ли да прережете пъпната връв?" Албена ми преведе, аз кимнах, и той… я отряза! Кимнал съм по белгийски явно…

А иначе и до ден днешен трябва да гледам Албена в лицето, за да разбера дали като казва "ъ-хъ" има предвид "да" или "не".

Какви според вас са преимуществата и недостатъците на това да живееш в многоезично семейство?

Л.: Предимствата са за децата, не за родителите. Многоезичното означава многокултурно, което е хубаво, приятно, интересно. Но многото езици, на които се налага да тече комуникацията, често са тежест. Невинаги можеш да се изразиш точно както искаш, единият партньор трябва да поеме част от комуникацията на другия според мястото, не можеш винаги да разбираш децата си. За тях е друго – те печелят от това общуване.
А.: Освен това ние и двамата сме хора, които работим с езика. За Лоде е недостъпно това, което пиша, и обратното беше вярно доскоро – трябваше да гледам филмите му чак като им сложат английските субтитри. Това е лошо, но може би и хубаво – не си досаждаме с вбесяващи коментари по работата един на друг…

Яна: Предимството е, че учиш много езици и става лесно. Досадно е, че ако имаш гости и се налага да сменяш езиците, част от компанията не те разбира. Всъщност, като има гости, винаги се чудя на какъв език да почна. От уважение към тях да говоря на холандски или да говоря на български, за да се разберем по-бързо. Струва ми се, че като цяло семейства, които са многоезични, са и по-малко консервативни.

Как многоезичието прави ежедневието ви различно от това на хора, които живеят в едноезична среда?

Л.: Не мисля, че чак е толкова различно. Просто има някакви кратки моменти, в които не можеш да намериш думите. Сигурно може да се каже, че това те прави по-отворен за света. Например в интернет много лесно превключвам между три големи пула с информация – английски, френски и холандски. Но дали това е, защото имам такова семейство? Всъщност всички белгийци от моето поколение, общо взето, са израснали в такава многоезична среда със съжителството между валонци и фламандци.

Я.: Ми аз не виждам да е различно. Освен че книгите, които чета, са на трите езика, всъщност на четирите, с френски. Така е и с музиката, която слушам, и с приятелите ми във фейсбук. Но не знам дали от това ежедневието ми е различно. Може би ми се налага да уча по-малко по езици…

Таня и Мартин

Татяна Петкова, проектен мениджър в културната сфера, роден език: български; Мартин Зойс, медицински работник, роден език: немски (по-точно баварски);

Оскар Владимир, на 3 г., и второ дете на път

Живеят във Виена, Австрия

От колко време сте заедно? Как, къде и на какъв език се запознахте?

Татяна: Заедно сме от почти десет години. Запознахме се през 2004 г. в едно кафене в Базел, Швейцария, където аз следвах, а Мартин работеше. Тъй като в заведението нямаше свободни маси, се наложи да седнем заедно на една и се заговорихме – на немски.

Оттогава общият ви език променил ли се е?

Мартин: Kато цяло общият ни език си остава немският. С течение на времето аз научих и разни полезни думи и изрази на български, които понякога използвам в разговора, като например чакай, хайде, искаш ли, леген, целувка, филийка, сок, кравата е болна, палачинки, лека нощ... Случва се, макар и сравнително рядко, да използваме и думи на английски и френски помежду си.

Т.: Немският всъщност беше последният чужд език, който научих. Преди това бях прекарала различни периоди, говорейки и учейки на френски, руски и български, но те сега са на малко по-заден план, поне в ежедневието.

На какви езици се говори вкъщи? Всеки има ли си определен език?

Т.: Мартин и аз си говорим на немски, както и той с детето. С Оскар аз си общувам на български, а той ми отговаря с изречение на български, последвано от изречение на немски. Току-що например ми съобщи: "Искам тати! Nicht nach Hause gehen."

Променя ли се езикът, който говорите пoмежду си, според случая или настроението?

М.: Когато сме в България, използваме повече български думи и фрази, тъй като тогава контекстът е такъв и повечето неща около нас се случват на български. Иначе, тъй като наистина обича езиците, Таня много се забавлява, като редовно вкарва в разговора думи не само на български, а на английски и френски.

В случай че единият родител е единственият източник на определен език, който децата иначе не биха научили, полагате ли усилия това да се случи, или не смятате, че това е толкова важно?

М.: Тъй като единият от нас, тоест Таня, е в езиково малцинство, се налага да полагаме специални усилия детето да научи родния език на майка си. Засега, изглежда, се справяме добре – Оскар вече може да говори и на двата езика, въпреки че все още прави разни граматични грешки. Когато каже нещо неправилно на немски, винаги го поправям аз, въпреки че майка му говори немски перфектно. Тя му помага, когато обърка нещо на български.

Езиците, които говорите вкъщи, различни ли са от тези, които използвате извън дома – на работа, в училище или детската градина?

Т.: Освен немски покрай работата често ми се налага да говоря на английски, френски и руски, докато езиковата среда на Мартин и Оскар извън дома е изцяло немска. С приятели си говорим на различни езици в зависимост от конфигурацията и предпочитанията на групата. Понякога се случва разговорът да тече паралелно на два езика.

Как и на какъв език протича комуникацията с бабите и дядовците?

М.: Българските баба и дядо говорят с Оскар на български, а в 60% от времето той им отговаря на немски – това не е проблем, тъй като българската баба говори немски и го разбира. С дядо си той е принуден да намери друг начин да обясни това, което иска да му каже. Чакаме да видим дали Оскар ще се прояви като преводач между българските и германските си баба и дядо, но това още не се е случило.

Как избрахте името му?

Т.: За нас беше важно не толкова името да е "универсално", колкото то да звучи добре и да може да се произнася лесно и на двата езика. Не сме големи традиционалисти, но все пак искаме имената на децата ни по някакъв начин да отразяват нашия и съответно техния произход. Първото дете получи "западно" първо име и славянско второ, което е и името на моя баща и брат. Българският вариант на галеното му име – Оскарчо, си дойде от само себе си. Тъй като все още не знаем дали второто дете ще е момиче или момче, обмисляме различни варианти и комбинации между семейни имена и имена, които просто ни харесват, като например Мила Зорали или Едгар Лев.

Какви книжки и приказки четете на децата си? Какви песни им пеете?

Т.: Четем на Оскар едни и същи книжки – повечето от тях са универсални приказки, които ние имаме на немски. Мартин му ги чете "в оригинал", а аз правя "симултантен превод" на български. Оскар си пее песните, които е научил в детската градина, на немски, като в повечето случаи ние не ги знаем и ги учим от него. На български си пеем собствени композиции с измислен текст. Баба му и дядо му му пеят класическите български стандарти "Зайченцето бяло", "Моя мила мамо", "Кокошка при хамбара" и "Чело коте книжки".

Как поддържате собствената си езикова форма?

Т.: Чета много и винаги когато е възможно, говоря на български.

Какви според вас са предимствата и недостатъците на това да живееш в многоезичното семейство и дом?

Т.: Минуси според нашия опит наистина няма, докато плюсовете са страшно много. На практика детето пораства с два майчини езика, които то овладява на много високо ниво, с дълбока интуиция за структурите и нюансите на всеки един от тях, а това би трябвало да улесни и научаването на други езици впоследствие. Оказва се, че този вид комуникация е полезна и за мозъчното развитие като цяло.

М.: Както за Оскар, така и за нас двамата това е шанс за опознаването на две различни култури и държави. Едно от най-важните неща, които човек научава в такава среда, е фактът, че е съвсем естествено да има различни гледни точни и различни подходи към едно и също нещо. Това по някакъв начин те прави по-отворен и по-креативен в решаването на предизвикателства и конфликти.

По какъв начин многоезичието прави ежедневието ви различно от това на хора, които живеят в едноезична среда?

Т.: Вероятно на нас ни се налага да обясняваме някои неща по-често и по-обстойно от семейства, които говорят на един-единствен език. Оскар често иска едно и също нещо да му се обяснява по няколко пъти. Може би и с други деца е така, но на мен ми се струва, че се дължи на езика.

Ако сега можехте да изберете отново, бихте ли избрали да живеете в многоезично семейство?

М.: Да, разбира се, защото винаги ни е интересно. И все пак за нас многоезичната среда e просто последствие от това, че на нас двамата ни харесва и искаме да сме заедно. Ако и двамата говорехме само един език, вероятно пак щяхме да сме заедно и просто щяхме да общуваме само на него.

Какъв съвети бихте дали на семейства, които са в подобна ситуация?

Т.: При всички случаи е препоръчително, независимо от това къде живеят и какъв е общият им език, всеки родител да говори с децата на родния си език. Това невинаги е лесно и незадължително се случва естествено, но може да се постигне с постоянство, а усилията наистина си заслужават. По този начин детето получава като подарък не само един допълнителен език, познания за още една култура и държава, а и връзка с тази част от семейството си.

Мегна и Христо

Мегна Канна, роден език: хинди и английски, занимава се с маркетинг; Христо Ацев, роден език: български, работи във фирма за залози; Арнав, на 5 г.

Живеят в Лондон, Великобритания

От колко време сте заедно? Как, къде и на какъв език се запознахте?

Христо: Запознахме се в София, където работехме заедно преди 11 години. Въпреки че аз тогава учех индуистика, а Мегна говореше български съвсем свободно, още в началото започнахме да си говорим на английски, който и досега остава главният ни език за комуникация.

На какви езици се говори вкъщи? Всеки има ли си определен език?

Мегна: На английски, по-рядко на български и отделни фрази на хинди. Нещата се развиха така от само себе си, не сме го решавали съзнателно.

Имате ли си собствен, ваш си (таен) език?

М.: Да, това е някакъв вид индо-български, който използваме в по-лични разговори, когато сме навън, предимно за смъмряне.

Как протича комуникацията с бабите и дядовците?

М.: Хаотично, но езиковите различия рядко са причината. Всъщност аз смятам както хинди, така и английския за родни езици, тъй като родителите ми имаха различни свои езици и още докато пораствах, езикът, на който ние всички общувахме, беше английският.

Как измислихте името на сина си?

Х.: Майка му избра да го кръстим Арнав. Името е от санскрит и означава океан, а и звучеше добре и на български. Арнушки може да се счете за българския му прякор. Има си и арменски – Арнусян.

Какви книжки и приказки му четете?

М.: В момента предимно тези, които му дават за домашно, иначе приказки и басни. Много обича Пинокио, но му се налага да слуша музиката, която ние си пускаме вкъщи.

Как поддържате собствената си езикова форма?

Х.: Четене, но това става рядко.

Какви според вас са плюсовете и тежестите на това да живееш в многоезичното семейство и дом?

М.: Преимуществата са, че децата са изложени на различни езици/култури в дома, това важи и за нас. Тежестите са, макар и малко парадоксално, че има опасност от занемаряване на майчиния език, особено в случаи като нашия, когато семейството живее в среда, в която за комуникация предимно се използва трети, чужд език.

Ако сега можехте да изберете, бихте ли избрали да живеете в многоезично семейство? Защо?

М.; Да, защото в Индия, откъдето съм аз, винаги е било така. Според мен това прави отглеждането и възпитанието на децата по-богато и толерантно и те се научават да ценят човешките различия.

Какви съвети бихте дали на семейства, които са в подобна ситуация?

Х.: Ако живеят в чужбина, да не приемат това, че децата им ще научат майчиния и бащиния си език, за даденост, както направихме ние. Може би е по-уместно те да ни посъветват.

Фемке и Стоян

Фотограф: Цветелина Белутова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Това с езиците е проблем -в първи клас непременно ще бъде изоставен единия:)

  • 2
    gallnare avatar :-?
    Мария

    :-) Фемке си брои на холандски. Един от индикаторите кой е първият език на някой е на какъв език брои.

  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz

    Хубави портрети на семейства. Тенденцията е глобална - подобни семейства има почти във всички държави. И е много добра тенденция, струва ми се. Децата от такива семейства ще са с по-широки мисловни хоризонти от родителите си и, надявам се, няма да правят глупостите, които са правили родителите им. Но пък ще направят свои глупости:) Нормален кръговрат на живота.

  • 4
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    А котарака на какви езици изпълнява команди?

  • 5
    onzisa6tia123etc avatar :-|
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    [quote#2:"Мария"]Един от индикаторите кой е първият език на някой е на какъв език брои. [/quote]
    И на кой псуваш:)

  • 6
    onzisa6tia123etc avatar :-|
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    [quote#4:"ПАВЛА - Sorrylol"]А котарака на какви езици изпълнява команди? [/quote]
    Котарак да изпълнява команди?!? Ново два'йсе:)

  • 7
    lgrozeva avatar :-P
    Лили

    Всички са много слънчеви и готини! Живи и здрави да са, инак съм забелязала че често такова общуване води и до доста комични ситуации, така че освен друго им е и весело.

  • 8
    yanakhi avatar :-|
    yanakhi

    аз съм български евреин, идиш научих от майка ми и баба ми.В къщи винаги се е говорело на български, но дома на родителите на майка ми бе нещо като неделно училище по идиш.

  • 9
    hunata avatar :-|
    hunata

    Коментари 4 ,5 и 6 искрено ме развеселиха....:_)

  • 10
    simval avatar :-|
    simval

    До коментар [#2] от "Мария":
    До коментар [#5] от "Moi6e ot Israel, сега в София (onziSa6tia ve!)":

    А бе, и да и не. От много неща зависи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

Айляк гид

Айляк гид

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK