Изкуството да се поддържа велосипед
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изкуството да се поддържа велосипед

Изкуството да се поддържа велосипед

След четири години живот в България кроскънтри легендата Уоутър Клепе напуска страната, но би искал да остане

Момчил Милев
22937 прочитания

© Любомир Ботушаров/MTB-BG.com


Срещаме се с Уоутър Клепе в открито заведение в столичен парк. 36-годишният белгиец идва на уреченото място в "пълно бойно снаряжение" - велосипед от модерния тип "29-ка твърдак", каска и велотрико. Току що е карал до Щастливеца и се е спуснал по горските пътеки над Драгалевци и Симеоново. Познава Витоша като пръстите на ръцете си, но по телефона учтиво ни моли за GPS координатите на мястото, където ще се видим. "Да, живея в България от четири години, но използвам всяка възможност, за да съм сред природата", почти се оправдава той.

Ако се занимавате по-сериозно с кроскънтри или имате приятели, за които карането на колело в пресечена местност е страст, най-вероятно сте чували за Уоутър Клепе. Или поне са ви споменавали за един луд белгиец, който прави 100-километровата велообиколка на Витоша за по-малко от три часа и половина.

Уоутър Клепе
Фотограф: Надежда Чипева

За сериозните български кроскънтри карачи Клепе е жива легенда и пример за подражание. През последните четири години той печели почти всички български състезания, в които участва. След като завладява с гръм и трясък българската кроскънтри сцена, започва да се включва и в надпревари в съседните страни, завоювайки славата на регионална велозвезда. В редките случаи, когато губи, причината обикновено е свързана с технически проблем, спукана гума или лошо падане. Затова преди около две седмици по-амбициозните му български съперници вероятно са си отдъхнали, тъй като в средата на август Уоутър напусна България и се премести да живее в Унгария.

Мисия "София"

Клепе попада в страната ни почти случайно. Причината е, че съпругата му е дипломат и първото й назначение е в София. "Беше един летен ден. Катрин дойде при мен и ми каза: Трябва да напуснеш работа и да опаковаш багажа, защото след два месеца заминаваме. И понеже никога не съм бил особен кариерист, нямах особен проблем с това. Идването в България беше музика за моите уши - отворих Google Maps, видях че има планини навсякъде, и си казах – ще бъде страхотно!", споделя белгиецът.

"Аз съм просто един обикновен белгиец, който преди четири години имаше късмета да намери това място. След близо 30 години каране по равно в моята родина открих планините на България и се преориентирах към маунтинбайка."

Допълнителен стимул за полупрофесионалните му велосипедни занимания е фактът, че в България не му се налага да работи. Уоутър обича да се шегува, че в момента изпълнява функциите на домакиня – грижи се за къщата и за своята 5-годишна дъщеря Елизе, а останалото време може да отделя на своето хоби. Твърди, че перфектно балансира времето между кроскънтрито и своето семейство и че съпругата му не ревнува, "защото предпочита да се занимавам с велосипеди, а не с други жени". "Докато байковете стоят настрана от спалнята, тя е напълно окей", подсмихва се белгиецът.

Спокойно може да се каже, че дъщеря му е "закърмена" с България – Елизе ходи в местна детска градина и според Клепе дори вече говори български не по-зле от своя майчин език. Въпреки своята пристрастеност към кроскънтрито обаче белгийският велосипедист твърди, че не е от онзи тип родители, които принуждават децата си да ги наследят. "Ще подкрепя Елизе, каквото и хоби да избере", казва той.

Всъщност "хоби" не е най-точното определение за велосипедните активности на Уоутър Клепе. Малко след като започва да печели местните надпревари и се налага като основния кроскънтри фаворит у нас, той попада в полезрението на българските производители на колела. Първоначално става лице на велосипедите Vivelo, а по-късно сключва договор и започва да се състезава в отбора на RAM Bikes. "Избрах RAM, защото това са байкове, направени от байкъри. Всички в тази фирма са пристрастени към колелата. Атмосферата е семейна и аз се чувствам част от нея", разказва Клепе. Белгиецът твърди, че не е имал сериозни проблеми с предишния си спонсор Vivelo, но просто духът на компанията е бил различен. "Комуникацията ни невинаги вървеше добре. Тествах велосипедите им, давах идеи, но никой не ме чуваше. След известно време се отказах", споделя той. Уточнява, че не храни лоши чувства към предишните си партньори, а че просто явно не е една кръвна група с тях.

Новият спонсор въвлича Клепе изцяло в производствения процес и проектирането на своите модели. Малко преди да напусне България, белгиецът дори участва в подготовката на байковете за 2014 г. и адаптирането им към новия стандарт 27.5-инчови гуми, които велоиндустрията се опитва да наложи в момента. Уоутър признава, че последното е "90% маркетингов ход", но е твърдо убеден, че 27.5-инчовите гуми постепенно ще изместят 26-инчовите си събратя, които сега господстват на пазара.

Въпреки че заминава за Унгария, Клепе ще се опита да запази контактите си със сегашните си български спонсори. "Мога да се включа в унгарски отбори, но те са типичните тимове към големи брандове, където си просто велосипедист. Мисля, че ще съм по-полезен да съм част от фирма, където участваш в производствения процес и всяко колело е като твое бебе", казва той.

Живот "на педал"

Преди да стане една от звездите на аматьорското кроскънтри колоездене, Клепе изминава доста дълъг път. Бъдещият шампион се научава да кара колело в ранна детска възраст – още преди да навърши 4 години. Няма спомен как точно е станало. Родителите му разказват как сглобили специална система с пръчка, с която да го крепят. Когато обаче се опитали да я закачат към детския му велосипед, Уоутър извикал: "Не, не, спрете!" След което се качил на колелото и го подкарал.

Белгиецът също така няма представа какво разстояние е изминал на две колела, за да достигне спортната форма, в която е в момента. "Просто не гледам километража. За мен това са много часове удоволствие и забавление с приятели. Това вероятно е разликата между мен и другите – не гледам на карането само като на състезание, като нещо, което непременно трябва да спечеля. Разглеждам го като страст", разказва той. "И тъй като прекарах много часове на колелото, ставах все по-добре и по-добре трениран. И започнах да побеждавам."

Клепе се заема сериозно с кроскънтри на 14-годишна възраст. Преломният момент, в който разбира, че иска да кара не просто за удоволствие, но и да се състезава, обаче идва през 2000 г. "Всяка събота и неделя в Белгия имаме организирани карания от типа на бреветите, но в пресечена местност. Като тийнейджър започнах да се включвам в тях. В един момент моите приятели ми казаха, че развивам много добра скорост и че трябва да участвам в състезания", разказва Клепе.

Така на 23-годишна възраст той решава да се включи в  своето първо съревнование. Целта е просто да тества възможностите си. Надпреварата е от местен характер и Уоутър я печели. "Победата е като наркотик - искаш да го направиш отново", споделя той. И добавя: "Хората започват да те гледат по различен начин, но това не е добре. Докато печелиш, искат да са близо до теб. Но когато загубиш, още на следващия ден същите тези хора започват да се правят, че не те познават."

Фотограф: Надежда Чипева

Още на следващото състезание Клепе се изправя срещу известен белгийски състезател на име Крис Херценс и за всеобща изненада успява да го победи в спринта. Впечатлен от показаното, Херценс го взима под крилото си. Година по-късно Уоутър вече е част от един от най-престижните кроскънтри отбори в Белгия. "Крис се превърна в мой наставник и духовен лидер. Той ми даваше съвети. Аз пък бях млад и, разбира се, не го слушах", спомня си белгиецът.

Причината белгиецът да избере кроскънтрито пред шосейното колоездене е "специфичната атмосфера". "Тук нещата са много различни. Шосейното колоездене е много по-професионално. Там има много повече пари и е по-агресивно. Също така допингът е част от него в много по-голяма степен. Там, където са замесени големите пари, има и допинг", казва белгиецът. Според него маунтинбайкингът много повече поощрява приятелството. "Помня как през първите години, ако някой в челната тройка имаше технически проблем, всички спирахме, за да оправим повредата заедно. Разбира се, и това се променя, но по-бавно", казва той и допълва: "Това се нарича спортсменство. Това е нещо, което все още виждам в страни като България или Румъния."

На въпроса какво мисли за използването на допинг в българското колоездене Уоутър отговаря с усмивка: "Чувам всякакви истории. Включително за самия себе си. Според мен целият свят е абсолютно убеден, че взимам допинг. Но историите се разказват толкова лесно. Тези хора явно не знаят какво е да обичат даден спорт и понякога да правиш жертви заради него." Клепе си обяснява подобни слухове с човешката склонност се хвърляме към най-лесните обяснения.

Хората ми казват: о, ти отиваш да тренираш. Не, не отивам да тренирам - отивам да карам. Разликата е, че се стремя да се наслаждавам на всяка минута. 

Уоутър е убеден, че тайната на успеха поне в елитното аматьорско каране няма връзка с химията. Според него просто трябва да се вглеждаме в малките детайли по време на своята подготовка. "Преди зимата, през септември и октомври, правя преглед на отминалия сезон. Правя си равносметка какво се е объркало, кои са били моите слабости – технически и физически", казва той. Следват три до четири месеца чисти тренировки, в които според него "няма никакво забавление". Този период продължава някъде до февруари. "Ако си добър в спринтирането, няма смисъл да се занимаваш с него през зимата. Като просто караш колело по 20 часа на седмица, няма да станеш бърз състезател", заключва белгиецът.

Освен каране на велосипед, тренировките на Клепе включват тичане и кроскънтри каране на ски. "Мразя да ходя на фитнес, но за жалост и това се налага", добавя той. Около седмица преди състезание пък се опитва да стои настрана от колелото и да се храни по-здравословно, за да възстанови силите си.

Въпреки пристрастеността си белгиецът се опитва никога да не пресича тънката граница между елитното аматьорско каране и професионализма. "Хората ми казват: о, ти отиваш да тренираш. Не, не отивам да тренирам - отивам да карам. Разликата е, че се стремя да се наслаждавам на всяка минута. Разбира се, когато имаш много важно състезание, трябва да работиш за него. Тогава отделяш по 12-13 часа и нещата се случват като при професионалистите. Аз като аматьор обаче бих желал да се забавлявам във всяка минута от моята подготовка", обобщава велофилософията си Клепе. Иначе извън периода на интензивна подготовка за състезателния сезон белгиецът прекарва на байка си по 2-3 часа дневно. "Има дни, когато не докосвам колелото, защото трябва да отделя време на моето семейство. Трябва да поддържам баланс", казва Клепе.

Повечето незаразени с веломанията хора обаче едва ли ще съгласят с тезата му за балансираността, когато научат, че Уоутър е горд собственик на огромен велопарк. Той притежава 7 колела, които са разпръснати на трите места, където живее: в къщата на майка му и баща му, при родителите на неговата съпруга и в настоящия му дом. Твърди, че няма любимо сред тях. "Зависи от условията, в които ще карам. Ако ще ходя в планината, имам нужда от full suspension. Ако ще карам в Белгия, предпочитам "твърдак" (велосипед с преден амортисьор). Така че и седемте са велосипеди-мечта, обичам ги всичките", споделя Уоутър.

Друго нещо, което Клепе явно е успял да заобича за четири години, парадоксално е... общуването с българите. На въпроса дали ще му липсва нещо, след като напусне страната, той отговаря: "По-добре ме питай дали има нещо, което няма да ми липсва! Българската природа е дар – едва ли го осъзнавате, но е така!" Също така смята, че хората в България са много по-топли, приветливи и отворени в сравнение с белгийците, които според него са "студени и материалисти". "Да, в Белгия правим повече пари, купуваме си скъпи вещи. Но можеш ли да си купиш щастие...", заключва той.

Срещаме се с Уоутър Клепе в открито заведение в столичен парк. 36-годишният белгиец идва на уреченото място в "пълно бойно снаряжение" - велосипед от модерния тип "29-ка твърдак", каска и велотрико. Току що е карал до Щастливеца и се е спуснал по горските пътеки над Драгалевци и Симеоново. Познава Витоша като пръстите на ръцете си, но по телефона учтиво ни моли за GPS координатите на мястото, където ще се видим. "Да, живея в България от четири години, но използвам всяка възможност, за да съм сред природата", почти се оправдава той.

Ако се занимавате по-сериозно с кроскънтри или имате приятели, за които карането на колело в пресечена местност е страст, най-вероятно сте чували за Уоутър Клепе. Или поне са ви споменавали за един луд белгиец, който прави 100-километровата велообиколка на Витоша за по-малко от три часа и половина.

Уоутър Клепе
Фотограф: Надежда Чипева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    daniboy avatar :-P
    Daniboy

    В ролята - Тим Рот?

  • 2
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Много земен човек. Дано има повече като него.

  • 3
    alien_s avatar :-?
    Jessika

    Щастлив човек!

  • 4
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    Позитивното мислене, Санчо...

  • 5
    blaf avatar :-|
    blaf

    "Също така смята, че хората в България са много по-топли, приветливи и отворени в сравнение с белгийците, които според него са "студени и материалисти". "Да, в Белгия правим повече пари, купуваме си скъпи вещи. Но можеш ли да си купиш щастие...", заключва той."

    Требе си баланс... ако искаме да напредваме икономически трябва да сме малко по-студени материалисти, но важно е да останем хора и българи.

  • 6
    shtarkel avatar :-?
    shtarkel

    Страхотна статия, браво на автора и на Клепе!

  • 7
    mehtop avatar :-|
    MEHTOP

    Аз да попитам - къде във статията пише нещо за поддържането на велосипеда. Почистване, смазване на веригата, реглаж на дерайльорите и движенията и т. н.
    Все едно да озаглавиш статия: "Как се поддържа автомобил" и в нея да напишеш: Еси кой си много обича да кара кола. И не само, че обича да я кара, ами обича да я кара по пътя и да зарежда на бензиностации.
    Адмирации към човека! Явно е не само добър велосипедист, но и добър човек.
    Но все пак би било добре авторът на статията да избира заглавия свързани със съдържанието занапред.

  • 8
    kokorbashiyata avatar :-|
    kokorbashiyata

    До коментар [#7] от "MEHTOP":

    Заглавието е препратка към „Дзен или изкуството да поддържаш мотоциклет“.

  • 9
    keipax avatar :-|
    keipax

    Клепе е великолепен човек.

    Желая му искрено много щастие и да не забравя хубавите моменти, които е имал в България. Благодарение на него нивото на крос кънтри общността у нас се разви!

    Успех! И догодина да не забравя: края на юни - обиколката на Витоша ще го чакаме отново!

    http://www.youtube.com/watch?v=ff_sXk8Gg8E&feature=youtu.be

  • 10
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    До коментар [#8] от "kokorbashiyata":

    Препратка е, ама съдържателно неадекватна препратка. Журналистът желае да покаже, че освен да пише, може и да чете.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

Айляк гид

Айляк гид

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK