Пушенето вътре срещу пушенето навън
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пушенето вътре срещу пушенето навън

Shutterstock

Пушенето вътре срещу пушенето навън

Служебна победа за домакините, защото изобщо няма да играем в тъпия ви мач

9456 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Спомням си една красива софийска вечер, в която – както обикновено по това време – отивах към един бар. Вървях по една семпла уличка в центъра на София, обзет от нехарактерното усещане, че обичам града си. Нещо не беше наред – в добрия смисъл.

И тогава ги видях, или по-точно казано, най-сетне регистрирах присъствието им: малките групички от развеселени хора, скупчени около входовете на всички кафенета, барове и ресторанти, които си разказваха как е минал денят им, искаха си огънче, запознаваха се, флиртуваха, смееха се, споделяха си разни неща. За една вечер, за една-единствена вечер, София се преобрази необратимо и се превърна в един с около 10% по-европейски град. Град, в който в ресторантите ухае на храна, в баровете можеш да видиш кой седи до теб, а в нощните клубове имаш повод да излезеш навън с някого, който ти е харесал. Град, в който няма нужда да влизаш целия в пералнята, когато се прибереш в три сутринта. Град, в който можех да гледам как порастват децата на приятелите ми, защото ги водеха със себе си, когато излизаха вечер след работа. Град, в който навикът да излезеш навън, за да изпушиш една цигара, всеки път подсилва онази невронна връзка в мозъка ти, която отговаря за това да не правиш лошо на другите хора, а да се съобразяваш с тях, защото живеете заедно. Град, в който личната свобода стига дотам, откъдето започва личната свобода на другите. Град като всеки друг град, който харесвам, а не като някой град от Третия свят.

Интересното е, че дори не си спомням кога точно се случи това. С хубавите неща се свиква бързо.

А после, миналата сряда, една червена дружина внесе от името на парламентарната си група един законопроект, с който оцапа всичко това. Това си го спомням съвсем ясно. Това, арогантни другари, няма да го забравя никога.

Нямам нищо против пушенето по принцип. Направил съм личния си избор да спра, защото е вредно и се чувствам по-добре, когато не пуша, но очевидно има много хора, на които не им е вредно и се чувстват по-добре, като си пушат. Нямам нищо против тях. Повечето ми приятели са пушачи. Жената, която обичам и с която живея, е пушач. Повече от половината ми колеги в офиса са пушачи. От миналата сряда всеки ден разговарям с всички тези хора и нито един от тях не иска в заведенията да се пуши. Нито един от тях не спря да излиза, защото в заведенията вече не можеше да се пуши. Нито един от тях няма да започне да излиза по-често или да прави по-големи сметки, ако в заведенията отново започне да може да се пуши. Напротив.

А доводът, че в Европа имало още не знам си колко държави, в които в заведенията се било пушело, не е никакъв довод. Защото в Европа няма нито една държава, в която да са били приети мерки за ограничаване на пушенето на обществени места, и после тези мерки да са били отменени в изпълнение на предизборната програма на комунистическата партия на мафията, която обслужва смехотворните интереси на няколко кръчмари.

И тъй като не искам да оставям никого с впечатлението, че съм просто непропорционално разгневен от нещо толкова дребно, сега ще предложа съвсем конкретна идея какво да направим:

1. Тези от нас, които имат/управляват заведения – квартални кафенета, малки барове, ресторанти, вериги от ресторанти, нощни клубове – да упражнят правото си да не разрешават в техните заведения да се пуши. Нека това да бъде обозначено ясно на входа, а персоналът да бъде трениран вежливо и мило да информира клиентите за цивилизационния избор на съответното заведение.

2. Тези от нас, които разпространяват информация за заведения – в печатни и онлайн издания, справочници, блогове, социални мрежи, от уста на уста – да включват в програмата, ревюто, рецензията, отзива, статуса, разказа си за всяко заведение дали в него е разрешено да се пуши или не.

3. Всеки път, когато имаме избор къде да отидем – на кафе, за коктейли, на вечеря, на парти, за рожден ден – да избираме заведенията, в които не се пуши. Всеки път. Така ще подкрепяме местата, които са направили нашия цивилизационен избор, и те ще стават все повече.

4. Когато попаднем в заведение, в което се пуши, спокойно да излизаме да пушим навън и да каним и хората, с които сме в момента, да се присъединяват към нас. Така ще покажем – мило и възпитано – на съответните заведения, че нищо няма да им стане, ако вътре не се пуши.

Както стана печално ясно през последните няколко месеца, дебелокожите се присмиват на всякакви културни опити да им се направи забележка да се държат малко по-прилично. Единственият ни шанс е да ги ударим там, където най-много ще ги заболи – по джобовете.

Най-добрата ни стратегия не е да се конфронтираме с тях – защото те са свикнали да живеят в конфронтация и ги кефи да ръмжат и да грухтят – а да ги оставим да си седят сами в проклетите вонящи дупки, в които обичат да се събират със себеподобните си, и да се чудят къде са сбъркали.

Спомням си една красива софийска вечер, в която – както обикновено по това време – отивах към един бар. Вървях по една семпла уличка в центъра на София, обзет от нехарактерното усещане, че обичам града си. Нещо не беше наред – в добрия смисъл.

И тогава ги видях, или по-точно казано, най-сетне регистрирах присъствието им: малките групички от развеселени хора, скупчени около входовете на всички кафенета, барове и ресторанти, които си разказваха как е минал денят им, искаха си огънче, запознаваха се, флиртуваха, смееха се, споделяха си разни неща. За една вечер, за една-единствена вечер, София се преобрази необратимо и се превърна в един с около 10% по-европейски град. Град, в който в ресторантите ухае на храна, в баровете можеш да видиш кой седи до теб, а в нощните клубове имаш повод да излезеш навън с някого, който ти е харесал. Град, в който няма нужда да влизаш целия в пералнята, когато се прибереш в три сутринта. Град, в който можех да гледам как порастват децата на приятелите ми, защото ги водеха със себе си, когато излизаха вечер след работа. Град, в който навикът да излезеш навън, за да изпушиш една цигара, всеки път подсилва онази невронна връзка в мозъка ти, която отговаря за това да не правиш лошо на другите хора, а да се съобразяваш с тях, защото живеете заедно. Град, в който личната свобода стига дотам, откъдето започва личната свобода на другите. Град като всеки друг град, който харесвам, а не като някой град от Третия свят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

75 коментара
  • 1
    sib avatar :-|
    sib

    Много добро! Браво!

  • 2
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    Най-после едно балансирано мнение, в което липсват крайни изказвания. Поздравления. А пушенето не трябва да се забранява в момент, в който пушачи са около 45-50 процента от хората. Трябва реална превенция, главно чрез програми, лекции, беседи, спорт и т.н. и т.н., чрез които да се намали пушенето и най-главното - да се намали драстично броя на тези, които започват да пушат. Къде сте чули да има целенасочени програми за 10-12-14 годишните, които започват да пушат? Няма никъде и да чуете. Важното е народът, масата де се противопоставя един на друг и да се джафка ежедневно и ежечасно са безсмислици, докато едни хора си правят едни неща.
    Когато пушачите по естествен път и благодарение на въпросните програми се сведат до 15-20 процента от населението, едва тогава може да се мисли за пълни забрани, които тогава могат и да дойдат съвсем естествено, и като инициатива от самите собственици и браншови организации. Когато пушенето стане признак на ниска култура, нисък социален статус, тогава ще се обърне процеса и ще има намаление на пушачите - докато е куул, и готино, ще се пуши и децата ще започват да пушат.

  • 3
    tonihangelov avatar :-|
    tonihangelov

    Имам собствено кафе,спазвам забраната,правя хубаво кафе/и аз,като част от персонала/,поддържаме хигиена и качество на обслужване - това е мнение на клиенти.Не се налага да работя за друг/пази боже/.Натиска е от тези,който не могат да бачкат здраво,не могат да смятат,не могат да разработват клиентела,искат само да са шефчета !
    На някои им се получава,на повечето обаче НЕ! Използват забрата за оправдание,да заспиват с чиста съвест,ненакърнено професионално самочувствие и празна глава ! Клиенти пушачи се кефят на аромата на кафе, чай, на чистия въздух ! Дима ни изяждаше отвътре -буквално , нас работещите по 8 часа на ден.Сега бачкам с кеф,не чакам БЕ ЕС ПЕ -то да ми помага/това е все едно к.. за възглавница/ с извинение !

  • 4
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    От скоро не пуша, но винаги съм бил твърд привърженик за пълната забрана. Лошото е, че в много нощни заведения, а и просто кафета и кръчми се пуши. Мисля, че положението стана по-зле след като заговориха за по-либерален режим. Според мен трябва към всяка община да се създаде орган, който да приема и извършва проверки ДЕНОНОЩНО. Друга оправия няма да има.

  • 5
    tonihangelov avatar :-|
    tonihangelov

    До коментар [#4] от "Sinergy":

    Абсолютно вярно,инстанциите бягат от отговорност и създават позната среда на хаос и безнаказаност.Клиентите се поощряват да пушат,без да им е ясно.че и те носят отговорност за това.Търговецът в момент на проверка ще се "изсули" от отговорност , защото не е създал условия за пушене и глобата ще я отнесе пушача.Още повече,че собствениците на такива заведения разчитат на лични контакти в някои от инстанциите.Когато им обясня това зяпат като шарани,защото търговеца се е уредил предварително и се възпозва от това а персоналната отговорност за клиента си остава.

  • 6
    izabell avatar :-|
    izabell

    Забраната за пушене води до групиране-пушачи и непушачи.Преди в група определено има 1-2 ма пушачи и дима се разсейва между общите разговори и групата се чувства задружна.Сега отсъствието на някой от групата е тягостно, а разговорът прекъсва на най-интересното място, защото най-интересният събеседник може да е именно пушача.Неприятно нали?

  • 7
    tonihangelov avatar :-|
    tonihangelov

    А....всъщност не! Има маси с 4,5 пушачи и дима бълва като от вулкан вентилацията не спира.Втори пример двама души 25 цигари,престой от два до 6 /шест/ часа,за консумация няма да говоря,не е възпитано.
    До коментар [#6] от "xalikarans":



  • 8
    lonely_ninja avatar :-|
    Georgi Velev

    До коментар [#3] от "tonihangelov":

    Адски много ми хареса написаното от теб и стила ти на изразяване, за разлика от повечето "предпиемачи" в този форум, които пишат все едно са на върха на света.
    Адски ми харесва и разбирането ти , че не тютюнопушенето/липсата му, е причина за лошите резултати на твои клиенти. ИЗУМЕН съм пич как твои колеги не отказват категорично да приемат че: неправилно изчислените цени, лошата хигиена и най-вече ОТВРАТИТЕЛНОТО обслужване са възможни причини, а не пушенето.

    Да ще върнете пушачите, ама колко ще е прираста? Част от тях - така или иначе са вътре. А ще изгоните непушачите. ПОСМЪРТНО НЕМА ДА ВЛЕЗА В ЗАВЕДНИТЕ, КОЕТО СЕ ПУШИ.

    От друга страна - настройвате хората с/у себе си. Аз съм бивш пушач - и в тази насока винаги съм позволявал вкъщи други хора да пушат, както и в колата ми. Е да - АМА НЕ. Сега вече няма.

  • 9
    lonely_ninja avatar :-|
    Georgi Velev

    [quote#8:"lonely_ninja"]за лошите резултати на твои клиенти[/quote]

    изв. се за написаната глупост. Ясно е какво имам в предвид.

  • 10
    kaizersoze avatar :-|
    kaizersoze

    "Защото в Европа няма нито една държава, в която да са били приети мерки за ограничаване на пушенето на обществени места, и после тези мерки да са били отменени"

    Швейцария тотално отмени забраните (на референдум), много провинции на Германия облекчиха режима и отмениха тоталната забрана.

    Просто ей така, за да не пишете съвсем неосведомени и да заблуждавате хората. Лично на мен ми е все едно дали ще отменят закона или не - не страдам и не ми пречи забраната. Струват ми се тъпо, в момента в който цялата държава е почти рухнала и комунетата крадат и съсипват да се занимаваме с това дали да се пуши или не.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

Айляк гид

Айляк гид

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK