20 въпроса: Кристиан Таков

Кристиан Таков е доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Съосновател е на Association for a European Law Institute и е асоцииран член на Международната академия по сравнително право. Има и други титли, но сам казва в сайта си: "Като знам кой ги дава, кому ги дава, как ги дава и на кого не са дадени – не мога да ги мисля насериозно." Във връзка с тях уточнява, че поради полово ограничение на правоспособността не може да бъде етърва, зълва, снаха, учинайка, свекърва и тъща.

В частен разговор с усмивка признава, че не държи на развитие на академичната си кариера. Единственото предимство било, че когато починеш, опъват черно знаме на ректората.
Кристиан Таков беше един от първите, които изнесоха лекция пред студентите, които окупираха най-голямата аудитория в Софийския университет.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Беше първият юрист, застанал с името си срещу решението на Конституционния съд по казуса "Пеевски" и го направи на пух и прах с текста си "Успелият млад човек и неуспелият Конституционен съд" – публикуван в личния му блог http://www.christiantakoff.com/blog/, където пише и други интересни неща.

Като какъв човек се определяте?
Добронамерен. Тоест пътеводител към ада.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Абсолютната вяра изключва разума, а аз го обичам, макар да знам, колко е слаб и негоден в сложни ситуации.
Все пак вярвам много в смисъла да се твори добро. Защото, оставени сами на себе си, нещата се влошават. Дори само за да останат в сегашното им положение, са нужни непрестанни усилия. Естествената посока е към разпад и хаос; за да ги осуетим, непрестанно трябва да влагаме възпираща енергия. Тази енергия наричам "добро".

Любимият ви момент от деня?
"Синият час" – малко преди залез и веднага след него, докато небето още не е станало черно.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Глупостта, скрита зад много приказки.
Несправедливостта, загърната с ученост.
Духовното оскотяване, облечено в костюм за няколко хиляди.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
По-лесно, отколкото на 55-годишен човек.
Например, като поприказваме дали лошият вълк е изял Червената шапчица само от лошавина и дали после е трябвало да му пълнят корема с камъни.

Как си почивате?
Снимам. Карам. Сам съм.

Какво ви зарежда?
"Синият час". Дъщеря ми – когато е в настроение да го прави. Студентите ми – когато не питат  дали окупиралите университета техни колеги са получили разрешение. Любовта. Самотата на брега на Варвара. Борисовата градина в делничен късен следобед. Карането по пуст междуселски път по никое време. Колелото ми. Усещането, че са ме разбрали. Фотографията. Решението днес да не правя нищо. София. Бургас. Да направя нещо хубаво за някого. Да простя.

Какво ви разсмива?
Едно време почти всичко можеше да ме вбеси. Сега почти всичко може да ме разсмее. Но невинаги весело.

Какво ви натъжава?
Човек, предал себе си заради грешни ценности.

Какво ви вбесява?
Малки хора, които хвърлят голяма сянка – казват, че тогава мракът бил близо.
Неблагодарността.
Предателството.

Личност, на която се възхищавате?
На съдия Румен Янков. И на още мнозина – но не са известни.

Кое свое качество харесвате най-много?
Че признавам грешките си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Суетата.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Талантите задължават носителя си. Моите ме задължават достатъчно. Нови не ми трябват  (виж предишния въпрос).

Последният подарък, който направихте/получихте?
Ръкоплясканията на студентите ми в 272 аудитория на университета от четвъртък миналата седмица (24 октомври). Блясъкът в очите им на упражнение предишния ден. Начинът, по който дъщеря ми беше учила вчера. Обичта на човека до мен днес.
Направо съм заринат.
А какво съм подарил… Ако помня какво съм подарил, значи, очаквам отплата. И всъщност няма да съм подарил, а ще съм продал. Затова гледам да забравям.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Много повече от три са. Както се казва – добрите момчета отиват в рая; лошите ходят навсякъде.

Къде бихте искали да живеете?
Приисквало ми се е на много места. Но явно съм избрал да съм тук.

Любимите ви имена?
Имам любими хора. Имената са без значение.

Най-интересното място, на което сте били?
Още не съм бил там. Предстои.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Не мога да я събера на толкова тясно. На всеки труден въпрос има кратък и лесен за разбиране грешен отговор. Животът е прекалено много 3D, за да се хване в едно изречение.
А има и друго – което е било вярно вчера, е остаряло днес и ще е грешно утре.
Освен това, страх ме е от праволинейни хора, които са си научили две правила накръст и не подозират, че може да има и други норми извън тях.
Но ако толкова много държите – 42. По смисъла на Дъглас Адамс.