//
Light / Lightest 2013
В частен разговор с усмивка признава, че не държи на развитие на академичната си кариера. Единственото предимство било, че когато починеш, опъват черно знаме на ректората.
Кристиан Таков беше един от първите, които изнесоха лекция пред студентите, които окупираха най-голямата аудитория в Софийския университет.
Като какъв човек се определяте?
Добронамерен. Тоест пътеводител към ада.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Абсолютната вяра изключва разума, а аз го обичам, макар да знам, колко е слаб и негоден в сложни ситуации.
Все пак вярвам много в смисъла да се твори добро. Защото, оставени сами на себе си, нещата се влошават. Дори само за да останат в сегашното им положение, са нужни непрестанни усилия. Естествената посока е към разпад и хаос; за да ги осуетим, непрестанно трябва да влагаме възпираща енергия. Тази енергия наричам "добро".
Любимият ви момент от деня?
"Синият час" – малко преди залез и веднага след него, докато небето още не е станало черно.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Глупостта, скрита зад много приказки.
Несправедливостта, загърната с ученост.
Духовното оскотяване, облечено в костюм за няколко хиляди.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
По-лесно, отколкото на 55-годишен човек.
Например, като поприказваме дали лошият вълк е изял Червената шапчица само от лошавина и дали после е трябвало да му пълнят корема с камъни.
Как си почивате?
Снимам. Карам. Сам съм.
Какво ви зарежда?
"Синият час". Дъщеря ми – когато е в настроение да го прави. Студентите ми – когато не питат дали окупиралите университета техни колеги са получили разрешение. Любовта. Самотата на брега на Варвара. Борисовата градина в делничен късен следобед. Карането по пуст междуселски път по никое време. Колелото ми. Усещането, че са ме разбрали. Фотографията. Решението днес да не правя нищо. София. Бургас. Да направя нещо хубаво за някого. Да простя.
Какво ви разсмива?
Едно време почти всичко можеше да ме вбеси. Сега почти всичко може да ме разсмее. Но невинаги весело.
Какво ви натъжава?
Човек, предал себе си заради грешни ценности.
Какво ви вбесява?
Малки хора, които хвърлят голяма сянка – казват, че тогава мракът бил близо.
Неблагодарността.
Предателството.
Личност, на която се възхищавате?
На съдия Румен Янков. И на още мнозина – но не са известни.
Кое свое качество харесвате най-много?
Че признавам грешките си.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Суетата.
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Талантите задължават носителя си. Моите ме задължават достатъчно. Нови не ми трябват (виж предишния въпрос).
Последният подарък, който направихте/получихте?
Ръкоплясканията на студентите ми в 272 аудитория на университета от четвъртък миналата седмица (24 октомври). Блясъкът в очите им на упражнение предишния ден. Начинът, по който дъщеря ми беше учила вчера. Обичта на човека до мен днес.
Направо съм заринат.
А какво съм подарил… Ако помня какво съм подарил, значи, очаквам отплата. И всъщност няма да съм подарил, а ще съм продал. Затова гледам да забравям.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Много повече от три са. Както се казва – добрите момчета отиват в рая; лошите ходят навсякъде.
Къде бихте искали да живеете?
Приисквало ми се е на много места. Но явно съм избрал да съм тук.
Любимите ви имена?
Имам любими хора. Имената са без значение.
Най-интересното място, на което сте били?
Още не съм бил там. Предстои.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Не мога да я събера на толкова тясно. На всеки труден въпрос има кратък и лесен за разбиране грешен отговор. Животът е прекалено много 3D, за да се хване в едно изречение.
А има и друго – което е било вярно вчера, е остаряло днес и ще е грешно утре.
Освен това, страх ме е от праволинейни хора, които са си научили две правила накръст и не подозират, че може да има и други норми извън тях.
Но ако толкова много държите – 42. По смисъла на Дъглас Адамс.
Още по темата
Книга за покойния председател на Върховния и на Конституционния съд Румен Янков събра всичките му актове в КС
29 сеп 2017In memoriam: "Злото не може да бъде изкоренено, но може да бъде ограничавано"
Почина доц. Кристиан Таков, един от най-ярките и непримирими гласове срещу недъзите на правораздавателната система в България
12 юли 2017Той беше един от най-ярките и непримири гласове срещу неправдата
12 юли 2017Доброто управление смирява конфликти, не паразитира върху разцеплението
Културологът проф. Александър Кьосев пред "Капитал"
20 дек 2013Дори да ви ухапят, IGNORE! Няма безплатен обяд
Доц. Кристиан Таков, преподавател по гражданско право в СУ "Климент Охридски", към студентите преди протестния Поход на справедливостта
11 ное 2013За правното образование. За пореден път
Как да стане по-добро. Или поне да не се разваля повече
1 ное 2013
Коварен въпрос, който предлага избор между две злини; кошмарен отговор, който идва твърде късно
29 ное 2013, 16759 прочитания
13 дек 2019, 5204 прочитания
13 дек 2019, 3470 прочитания
13 дек 2019, 2505 прочитания
13 дек 2019, 1681 прочитания
13 дек 2019, 1306 прочитания
Те са млади, талантливи, пълни с ентусиазъм и желание за работа. Имената им стоят зад новите успешни модни проекти и естетика. Запознайте се със: Армавени, Нора, Златимир, Васил, Николай, Владимир, Петко и Милко