Да си биеш камшика веднага срещу това да остарееш тук
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да си биеш камшика веднага срещу това да остарееш тук

Да си биеш камшика веднага срещу това да остарееш тук

Коварен въпрос, който предлага избор между две злини; кошмарен отговор, който идва твърде късно

17408 прочитания

comment e новата рубрика на Light с автор Богдан Русев, която ще излиза два пъти месечно

Преди няколко седмици посетих Обединеното кралство, както гледам да правя всяка година от началото на века. Тъй като първия път когато ходих в Лондон, за това все още се изискваше виза, продължавам да изпитвам интуитивни опасения всеки път когато пристигам там – но този път паспортната проверка ги разсея веднага. Ето какво представлява паспортната проверка на летище "Гатуик":

1. Поставяш паспорта си със снимката надолу върху един електронен четец;

2. Заставаш върху очертаните на пода стъпки;

3. Пред теб се отваря плъзгаща врата и светва надпис "Добре дошли в UK".

Няколко дни по-късно се върнах в България с чувство за изпълнена мисия. Ето какво представлява паспортната проверка на летище София:

1. Нареждаш се на опашка на единственото работещо гише;

2. Единственият работещ служител съвсем разбираемо се бави, защото през него преминават всички пристигнали пътници, които идват откъде ли не; 3. Човекът зад теб, който между другото е застанал прекалено близо и ти диша във врата с лошия си дъх, си казва уж на себе си, но така, че всички да го чуят, по адрес на служителя на границата: "Аре бе, да ти e** м******, кво ги гледаш толкова, нема да си легаш с тех!"

Разбира се, при това положение единственото, за което си мислиш в този момент, е как по най-бързия начин да се обърнеш кръгом, да се качиш в същия самолет, преди да е излетял обратно, и този път хубавичко да си помислиш, преди да се връщаш в България.

Както повечето хора, родени през седемдесетте, и аз прекарах голяма част от деветдесетте в изпращане на любими хора, които си мислех, че никога повече няма да видя отново. И дори нямам предвид емиграцията в класическия смисъл - онези 700 000 млади българи от мелодраматичната златна корица на "Егоист", които съвсем буквално напуснаха страната още по времето, когато трябваше да се редиш два дни на опашка пред немското посолство, за да ти издадат туристическа виза за екскурзия до Кьолн. Говоря за всякакви видове емиграция: емиграцията в уикенда, когато си махаш главата в петък вечерта и си я намираш отново някъде в понеделник преди обяд, за да избуташ някак си още една седмица до следващия петък; емиграцията в онлайн пространството, където се пренасяш да живееш в реалния смисъл на думата – обичаш, мразиш, вълнуваш се, очакваш, създаваш, общуваш – и оставяш във физическия свят само тялото си, което някак си се самоподдържа в някаква квартира; емиграцията в няколко старателно селектирани и ограничени местенца в града, между които се телепортираш със слушалки и тъмни очила, без да обръщаш внимание на нищо останало; емиграцията в някой друг български град, за който по някаква причина си решил, че е по-приветлив и дружелюбен от твоя (но по-късно се оказва, че просто е заспал).

После всичко това уж свърши. След протестите от 1997 г., когато моето поколение остана с усещането, че сме свършили най-важната работа в живота си – изхвърлили сме боклуците веднъж завинаги и оттук нататък ни остава само да станем средна класа, прекарах по-голямата част от нулите в плен на заблудата, че е настъпил краят на историята. Оттук нататък до края на живота ми нищо нямаше да се променя толкова драстично и толкова бързо – очакваше ме един живот, в който любимите ми хора не емигрират per se, а просто са мобилни в европейския смисъл на думата, местят се насам-натам в търсене на работа, любов и щастие, правим си срещи в различни градове по света, гледаме да ходим в Лондон поне веднъж годишно и така нататък.

Преди няколко месеца обаче стана ясно, че съм се объркал яката работа. Градът ми отново е окупиран от млади хора, които се борят за свобода и истина; приятелите ми отново говорят за "махане"; отново живея в интересни времена – в онзи кофти смисъл на "интересни", в който тази дума се използва в древното китайско проклятие.

Само дето вече ми е късно да емигрирам.

comment e новата рубрика на Light с автор Богдан Русев, която ще излиза два пъти месечно

Преди няколко седмици посетих Обединеното кралство, както гледам да правя всяка година от началото на века. Тъй като първия път когато ходих в Лондон, за това все още се изискваше виза, продължавам да изпитвам интуитивни опасения всеки път когато пристигам там – но този път паспортната проверка ги разсея веднага. Ето какво представлява паспортната проверка на летище "Гатуик":


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

66 коментара
  • 1
    ykolevski avatar :-|
    ЯК
    • -12
    • +185

    Познах се и се разплаках от самосъжаление и мъка за детето ми.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    brilqntin avatar :-?
    Диана

    Нещо незавършена ми се струва статията... И защо да е късно за автора да емигрира? За сърцето вързраст няма. А и ако е расъл през 70-те, тя и възрастта не е толкова голяма ;-) Стига разбира се да иска...

  • 3
    ivailoa1204 avatar :-|
    Ivaylo Abadzhiev

    Порастнах със статиите на автора в сп. Егоист, мъка ми е и на мен, гледам да устоявам на действителноста. Очакваме второ дете и искам да порастнат тук, дано да издържим, че мисля и на мен ми е късно да емигрирам. Пък знае ли човек?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    що е тая драма?
    Всеки си избира къде и как да живее!Светът е отворен за всички!

    През цялата досегашна история хората се местят, пътуват, връщат се, заминават.

  • 5
    kaizersoze avatar :-|
    kaizersoze

    Драма е, щото осъзнаваш, че всичко, за което си се борил от 1990 насам се е провалило, държавата върви от анархичен капитализъм към още по-брутален неофеодализъм, а на 44 вече ми е късно да се махам. И това няма да се оправи нито за мен, нито за моите деца, но поне те ще са наясно какво ги чака...

  • 6
    goozil avatar :-|
    goozil

    Оставам, но ми се заминава...а къде са ни децата...

  • 7
    chimay avatar :-|
    chimay

    На автора май просто не му стиска да емигрира.

    Не е лесно, да се откажеш от дребния комфорт на това да си пръв на село, когато си си създал една илюзорна сигурност. Да се гласува с краката също е демокрация.

    Това че живеем в неправова васална територия и непоклатимоста на местното статукво са достаъчни причини да се откажеш от евтините химери на българската реалност. Динамиката на целия описан процес е само-усилваща се : колкото повече хора избягат, толкова по-малък е шанса за промяна на статуквото.

    БР е прав, принципно...но с вайкане не става таз. Да се анализират последствията без да се обръща внимание на причините е много британско, защо ли ? Така или иначе и емиграцията е половинчато решение : заменяш една илюзия с друга.

    А, на поколенията от 1990-те да разчитаме да изчистят обора е нелепо, когато никое предишно поколение не желае да поеме нито историческата, нито каквато и да е друга отговорност за причините за сегашната ситуация. Всички само се дърлят за последствията, с илюзията че това е конструктивен подход към проблема.

    Въобще, твърде наивно и крайно нефелно е да градиш реалност върху илюзии. Но при толкова много от тях, не е ясно кой има карма и кой получава дхарма. Назад към причините, контрол и анализ на взаимодеиствията, елиминиране на последствията.

    Този филм няма да го пуснат в България.

  • 8
    kyuubi avatar :-|
    Puf-Paf

    Е на летище София също има четци за паспорти и си минаваш като на парад.

    Освен човекО да е летял през Терминал 1 и там да няма такива новости, признавам си, не съм стъпвал там от години.

    Всичко останало за съжаление е така. Моето мнение си остава, че емиграцията не е необходима след като имаме тая мобилност и може да сме, където поискаме и за колкото време поискаме.

    Но трябва да сме умни, да работим за чужбина, да ни плащат по чужбински. А да сме умни не ни е силата, нищо че имаме зверски измамно самочувствие, набивано ни в главите цял живот колко сме велики. Велики сме били отдавна, сега сме супер прост народ с извратени ценности. И по тая причина наистина трябва да си взимаме почивка от родината, защото иначе се претопяваме в тоя негативизъм и агресия. А аз лично не искам да съм негативен и агресивен, не е градивно.

  • 9
    tzubi avatar :-|
    tzubi

    По-добре късно, отколкото никога......Да се напусне България е добре във всеки един момент!! Тука няма никакво бъдеще!!!

  • 10
    shopov1 avatar :-|
    shopov1

    Браво пуф паф добре казано


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

Айляк гид

Айляк гид

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK