С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Lightest 2014

18 24 яну 2014, 16:03, 46873 прочитания

Щастливецът в кухнята

Джун Йошида за пътя от луксозните ресторанти в САЩ до отварянето на собствено заведение в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



"Даже не мога да твърдя, че съм шеф-готвач. Това вече е доста условно, особено в България за малко хора мога да кажа, че са такива. Аз съм хамелеон", смее се 36-годишният Джун Йошида. Неговият изчистен, но креативен стил на готвене познаваме от софийските бистро Brasserie, ресторант Cru и блога му FunKook. За онези, които пък ценят качественото диско звучене, той е диджеят, който пуска музика под псевдонима Happy DiscoPigg Yoshida.

Днес Джун е на финалната права от отварянето на собствен ресторант - "Щастливото прасе" на пет минути от столичния "Орлов мост". Разговорът ми с него протича разпокъсано – през 5 минути той вдига телефона, за да поръча един килограм скариди, истински смилянски боб, буркани за подправки и какво ли още не. Подготовката за откриването е в разгара си, но това само зарежда младия готвач, който изглежда учудващо спокоен за стреса, на който е подложен.


Той се определя като "кореняк софиянец" с известна доза чувство за хумор, защото макар да е роден тук, прабаба му е гъркиня, прадядо му – македонец, а баща му - японец, който идва да учи у нас в началото на 70-те, когато Япония е една от малкото капиталистически държави, които поддържат отношения с България.

Не искам тежки бели покривки и прекалено формален сервиз, а просто едно място, където да ти е спокойно, да се чувстваш добре и да не се смущаваш от това, което е около теб.
След като среща бъдещата си съпруга и майка на Джун, баща му остава тук завинаги. Джун твърди, че е японец от старата школа. "Не иска да се пенсионира, с два инсулта е и въпреки това работи по 15 часа на ден", разказва той. "Според мен просто няма да се справи, ако не работи." Именно от баща си наследява не просто самата любов към готвенето, но и специфичното отношение към продукта, което проявяват азиатците.

Според него, за да може да разбере човек кухнята на даден народ, той трябва да е пробвал много неща от първоизточника или поне да е общувал с хора от дадения етнос и да е опитвал нещата така, както са приготвени в дома на въпросните хора. "По същия начин, както ще опиташ истински родопски клин в Родопите или капама на гости в Банско например", твърди Джун. "Защото кухнята на Япония далеч не е само суши, нито тази на Китай е ребърца със сладко-кисел сос. За да може да бъде разбрана идеята за начина, по който се хранят тези хора, е необходим фундамент, тоест да се почне от А, за да се стигне до Я."



"Израз на респект е да използваш цялото животно", обяснява своята кулинарна етика Джун. "Едно е да си вземеш котлети от магазина, друго е да се замислиш, че това животно е било живо същество и ако така или иначе си предприел тази стъпка да ядеш месо, е въпрос на респект към него да го използваш цялото по един или друг начин." 

Фотограф: Велко Ангелов
Свинското е любимата му храна за готвене. "Иначе нямаше да сме "Щастливото прасе", смее се той. "Има една сръбска поговорка, че докато не се пробва лъвско, свинята е царят на животните – на него всичко му се яде – от носа до опашката."

В отношението си към свинското Джун може дори да се нарече ексцентрик. "Казват, че човек е това, което яде. Когато пуснах своя снимка с глава на прасе в интернет, много хора бяха шокирани. Това си е лицемерие. Те не се замислят откъде идва това животно и че трябва да се отнасяш към него с уважение", разказва готвачът.

Кухнята винаги е била на почит в семейството на Джун. "Прабаба ми готвеше страхотно, баба ми, майка ми и баща ми - също, и този микс от най-различни кухни ме запали - гръцка, японска, македонска..." Японски обаче самият Джун не знае: "Мога само една водка да си поръчам", смее се той. В последно време мечтае да иде пак в Страната на изгряващото слънце. Последното му пътуване дотам е в края на 90-те и е сигурен, че сега ще види всичко по нов начин.

За Джун готвенето също винаги е било хоби, той обаче от дете си пада малко злояд. "Никога не съм ял прекалено много, но храната ми стана интересна и самият процес на нейното приготвяне." 
Има една сръбска поговорка, че докато не се пробва лъвско, свинята е царят на животните – на него всичко му се яде – от носа до опашката.
Все пак обожава пълнени чушки, лозови сарми ("Баба ми ги прави жестоко!"), рамен и удон - японски фидета със силен бульон, месо или яйце, както и японските пелмени "гьоза" (китайските "дзяодзъ"), пържени или на пара.

Готвач обаче никога не е бил неговият отговор на тривиалния въпрос, който обичаме да задаваме на децата - "Какъв ще станеш, когато пораснеш", и който самият той определя като "идиотски". Всъщност Джун в крайна сметка става професионален готвач поради низ от случайности. "Никога не съм мислил, че това ще ми е професия, учех съвсем други неща - класическа гимназия, после изкуствознание в НБУ. Всъщност дори не завърших, защото ме домързя да си напиша дипломната работа", чистосърдечно си признава той. И все пак усетът от образованието личи в готвенето му – казват, че Джун може да превърне дори шопската салата в произведение на изкуството.

Като студент Джун заминава да работи в Щатите с тогавашната си бъдеща и вече бивша съпруга Деница, с която заедно навлизат в дебрите на кулинарията. Двамата започват да работят по ресторанти, оказва се, че им се удава, и така се записват в кулинарната академия Le Cordon Bleu. Но според Джун да завършиш кулинарна академия съвсем не е достатъчно. "Самото училище ти дава само една база, но не ставаш готвач веднага щом завършиш, каквото и да ти обясняват дори от самата школа в рекламите си. За да станеш готвач, трябва да белиш лук, да тръгнеш по целия път нагоре, как се държи нож, как се реже, да научиш вкусовете и техниките... В академията ти показват основните положения, но опитът е много важен."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8814 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 46601 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
P.S. I love you

Обичта - по действителен случай. Без граници, възраст и предразсъдъци

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг