До Ню Йорк и напред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

До Ню Йорк и напред

Хубен Черкелов

До Ню Йорк и напред

Някои от най-успешните български художници в Ню Йорк за пътя и творчеството си

37634 прочитания

Хубен Черкелов

© Лучия Жирон


Хубен Черкелов
Фотограф: Лучия Жирон

Те са група приятели и съмишленици, които успяват да се развиват и доказват в една от най-конкурентните среди в света. Занимават се с изкуство, създават съвместни творчески проекти, участват в социални инициативи за подобряване на средата и търсят пресечна точка за изява и мечтаене. И успяват да се докажат.

Хубен Черкелов

който рисува пари 

Хубен е част от групата XXL, която нахално и арогантно предложи ново изкуство след творческата стагнация на социалистическата конюнктура преди повече от 20 години. Тази седмица групата и фондацията със същото име се възражда с подновена платформа с откриване на изложбата XXL 2014 в център "Юзина".

Хубен е съвсем различен от образа, който стандартно се очаква от един известен български художник в столицата в света. Усмивката не слиза от лицето му по време на цялата ни среща, непосредствен е и намира различни причини да се смее много и често. За първи път виждам художник, който работи по 70 часа на седмица, а концепцията за хоби му е чужда, въпреки че понякога обича да пътува или ходи на ресторант. На въпроса какво прави, когато не е в ателието, отговаря, че чете книги в метрото… на път за ателието.

Самото му ателие е централно разположено в Манхатън, произведенията му са канени в централни галерии в Ню Йорк и по света, а Хубен живее в центъра на квартала, който припознава като свой.

Идва в Ню Йорк преди 13 години. Познат още като Houben R.T., авторът, който дълго експериментира с фотографии, инсталации и филми, след време открива парите и се вдъхновява от тях. Измайсторява собствена специфична техника и претворява образите от американски и още петнайсетина вече международни валути в картини. Сега признава, че има много музи – американският долар, еврото, японската йена, китайският юан…

Хубен е завършил Националната художествена академия в София и има няколко награди и грантове в Холандия и САЩ. Последната година връхни точки за него са 56-страници каталог с есе на Брус Леландер – бивш главен редактор на секция "Изкуство" в списанието "Икономист"; много успешна изложба в галерия DTR Modern във Вашингтон, окръг Колумбия, която води до откупуване на много от картините му и музейно участие, както и участие в централната корпоративна сграда на Bank of America с една от най-мащабните си картини, наречена Five Yuan. По повод участието му в Биеналето за съвременно изкуство във Венеция миналата година Хубен се върна в България, като предизвиква голям интерес сред медиите, които се надпреварват да пишат за него. Ако минавате през центъра на София, отбийте се в лобито на хотел Sense, за да видите закачените по стените негови картини.

Всъщност за свое най-голямо постижение художникът смята установяването на собствен и разпознаваем стил в изкуството. В личен аспект – че успява да поддържа определен начин на живот в Ню Йорк, както и постоянни дългогодишни приятелства. Прави впечатление на раздаващ се човек. "Старая се да бъда щедър особено в изкуството, да дам повече от очакваното и по този начин да накарам зрителя да се почувства по-силен, отколкото е бил." 

Хубен осъзнава, че е зависим от хората, които са повярвали в него и са му дали увереност, приемайки това, което прави за значимо. "Да знам, че обогатявам живота на някого, дава смисъл на моята работа." Изкуството за него е начин на споделяне, което се обуславя от взаимно доверие, вяра и обмяна на пари. Съкровеното му желание като творец е да докосне повече хора и не сегрегира определени хора за "своя аудитория", а се старае "абсолютно всеки да може да намери нещо за себе си" в картините му.

Погълнат от личния си творчески свят, той спокойно споделя, че не се вълнува от тенденциите в сферата на изкуството, защото истинското силно изкуство оцелява независимо от конюнктурата. Единствената тенденция, която е от значение за него, е глобализацията, а локалните тенденции си остават локални и временни, независимо дали са в Ню Йорк, Берлин или София.

Ясните критерии за успех на Хубен се определят от това какво ново се случва, какво се променя в неговия живот и изкуство. "Успехът е в промяната. Успехът е в откриването на нови възможности и усещането, че обоготявам нечий живот." Мечтае да продължи да прави същото и след десет години, може би с малко по-висока доза на сигурност в живота си, но без съществени промени. И е щастлив.

www.houbenrt.com

Марк Милен 

Вяра в двете си ръце

Марк Милен

За мен Милен попада в категорията чаровни лоши момчета. Запознах се с него на купон във Вашингтон преди петнайсетина години, когато пускаше музика в огромна порутена полупразна къща, пълна с красиви жени и странни неща, които разбрах, че са негови произведения. Няколко месеца по-късно столицата му доскуча и се премести в Ню Йорк. Годината беше 1998.

Милен Марков, както е рожденото му име, е от Бургас и е на 45 години. Завършва живопис в НХА в София, а през 1999 г.учи илюстрация в School of Visual Art в Ню Йорк. Само на 20 е, когато Националната художествена галерия му откупува портрет, а негова картина остава и в Бургаската градска галерия. 


Пътят му извън България започва с участие в Мексико, което протича "много зле" - вместо да спечели пари, Милен изхарчва всичко, но решава да се възползва от туристическа виза за САЩ и така 1992 г. пристига във Вашингтон, щата Колумбия, без да знае нито дума на английски език. Този факт обаче не му попречва шест месеца по-късно да открие самостоятелна изложба в галерия Rose Collection в Джорджтаун. След това има няколко изложби и в МОCA – Museum of Contemporary Art, и е поканен от нов алтернативен театър да прави редовни пърформанси с експериментална музика, създадена от собственоръчно сглобени метални машини, шум и синтезатор. Първата си група в САЩ – Chronic Penetration, създава с двама приятели, които свирят съответно на синтезатор и на цигулка.

Милен започва работа в ателието на Джеф Кунс в Ню Йорк, рисува по проекти на стойност няколко милиона долара. "В началото бяхме седем асистенти, трима от които от Казанлъшката гимназия – Георги Тушев, Косьо Минчев и аз." След една година се мести в ателието на Хънт Слонем, където работи досега. 

Най-интересната изложба (а и първата в Ню Йорк, в която е участвал) е във емблематичното студио на Анди Уорхол – The Factory, където участва с картина голям формат и е редом до известни музиканти като Pink. "Tова ми даде голямо самочувствие и различна перспектива", споделя Милен и добавя другото знаменателно за него участие – в изложба,посветена на 11 септември, в която и трите картини, с които се представя, са продадени. По-късно прави няколко самостоятелни изложби в галерия PLP в Ню Йорк, както и в Сейнт Луиз и Сан Франциско. Съдейства на приятел финансист да отвори галерия в Палм бийч, където също има самостоятелни изложби.

Милен обича да продава картините си лично, не харесва работата с галерии поради две причини: "За мен е много важно да имам контакт с публиката, а не някой да ме продава, без да му виждам очите." Другата е, че според него множество галерии в Ню Йорк разчитат на художниците да ги хранят, а не обратното. 
"Не е добре за един творец да проституира и да се съобразява. Ако мога да изкарам пари и да се харесам с това, което е в главата ми, няма нужда да рисувам котки, кучета и цветя." Милен не вярва, че артистът трябва да се движи от тенденции и мода, а да вижда нещата в перспектива, защото твърде често модерното е моментно и се превръща в задънена улица, която убива стойността на сътвореното. 

Той следва самобитен творчески процес, в който стилът не е мярка, а картината се сътворява в активен диалог между платното, боите и мислите му. "Трябва да има хаос, който да искаш да подредиш така, че да има смисъл. Не почвам със суета, а се заигравам като малките деца. Знам, че звучи налудничаво, но аз общувам с картината, докато я сътворявам – някои неща идват от боята и от моите мисли, а други директно от подсъзнанието ми."


Рисуването за него е като дишането. "Когато не работя, правя скици", споделя художникът. Успехът е да изненада себе си и като алхимиците да пробва нови неща. Състезателната среда в Ню Йорк го кара непрекъснато да се развива, да стои подготвен, за да не бъде убит от скуката или от пазара. Прави и скулптури, използва различни материали и определятова като развиване на речника си на творец. Милен вярва повече в "бачкането, а не в музите". Колкото и нескромно да звучи, вдъхновяват го собствените му работи. "Хубавата картина трябва да те грабне веднага и да не ти омръзва. Също като с жените."

За личен живот не говори, казва, че няма такъв, само работи и е щастлив. "След 30 години работа с живопис знам точно как да направя картина и да не се проваля. Ако го направя, изхвърлям на боклука."

България споменава тихо и с лека носталгия. Благодарен е на родината си, че го е научила да оцелява във всякакви обстоятелства. "С това се гордея. С моите инструменти – двете ми ръце – с тях мога да отида навсякъде."

През 2012 г. прави соло павилион в Ню Йорк в "Арт Експо" в Манхатън. В момента работи върху стенопис в огромно имение в гр. Принстън, както и върху няколко портрета. Последните са друга негова страст, макар и на пръв поглед комерсиална, но свързана с психологическо проучване на личността. Правил е портрети на внучката на британския художник Люсиен Фройд и на фотомодела Петра Немцова. 

През годините постепенно развива особено отношение и към книгите. С гордост заявява, че наскоро е илюстрирал двеиздания на Лиса Осбек, публикувани от "Кембридж прес". Първата - "Науката като психология", вече е получила национална награда и преглед в списание Science, а втората, посветена на рационалната интуиция и на философските корени на научните разследвания, е в печат. Милен пише и автобиографична книга - не само защото харесва живота си, но и защото е преживял низ от абсурдни, смешни и нестандартни случки, които иска да сподели. Говори много и с удоволствие, през много цигарен дим и с достатъчно алкохол, като нежно ме моли да внимавам какво пиша, защото майка му ще чете. 

Ако трябва да научи на нещо подрастващи деца, би им казал да не се страхуват от големите вълци и че "най-важното разследване в живота ти е да разбереш кой си, останалото е научаване да боравиш с различни инструменти и ресурси – тогава можеш да постигнеш всичко."

www.millene.com

Сашо Стоицов

С хумор и лекота

Сашо Стоицов

Collin has grown

Sells the beer
Which was drunk First

As a child

Подобни фрази от кратки поеми, поставени на табла за обяви и осветени от шарени лампи, са част от любимата изложба на Сашо в модерния нюйорски бар Epistrophy от 2011 г. Художникът ходи там толкова често, че мястото се е превърнало в нещо като негова собствена гостна. Любимата му, защото с нея е станал популярен сред хора, които не биха се сетили или нямат време да отидат на изложба. Радва се, че е докоснал аудитория, която му е станала близка и която е изследвал дълго време – чрез наблюдение и общуване, на шега и без претенция. 

Сашо Стоицов е от Благоевград. Завършва НХА в София, а в Ню Йорк учи Digital Media Art Technology. През 1998 г. печели Зелена карта и заминава със съпругата си и двете им деца за САЩ. Като живописец и фотореалист участва в първите прояви на съвременно изкуство след падане на социалистическия режим, а през 2007 г. става носител на наградата на "М-тел" за съвременно българско изкуство.

Бързо разбирам, че Сашо е емблематичен творец от изкуството на прехода, който не само участва в най-дръзките за периода изложби, но и застава зад някои от тях като организатор и скрит лидер на "Група Благоевград" (подобна на софийската XXL прави алтернативни пърформанси, акции и политически ангажирани инсталации). След като заминава за САЩ, е един от малкото автори, които продължава да излага редовно в България ("Природно", 2004, "Водопад", 2005 в НХГ). Зад граница сред най-значимите му самостоятелни изложби е Mosholu PKWY в Match Book Gallery, Ню Йорк, през 2003 г. Негови произведения са в колекцията на Софийска градска художествена галерия, в частни колекции в България и чужбина.

През 2011 г. галерия "Сариев" в Пловдив представи самостоятелната изложба на Стоицов - "Дупка в паркета", с негови творби от последните 30 години. Експозицията носи името на една от най-запомнящите се и скандални за времето си творби от 1989 г., която представлява паркет с изрязана дупка в средата – според думите на автора, интерпретираща "пробива в системата, паркетния комунизъм и уеснафяването". Отново в Пловдив, в галерия "Резонанс", е и последната му самостоятелна изложба миналата година. 

"Когато направя успешна изложба, се чувствам добре, няма значение дали продавам или не, никога не мисля за това", казва Сашо. Той се удивлява, че в България все още има дебати за това кое е изкуство и кое не е. За него всеки уличен знак може да се превърне в произведение, стига да бъде пипнат с мисъл и естетика. 

Сега живее в "Бронкс" и работи в "Манхатън" в артистична среда, която го зарежда и му е важна, гледа "плуващо, свободно, а не програмирано". Усеща, че Ню Йорк му е дал света и е част от него, дал му е чувството да е постоянно в центъра, където се случват много неща, въпреки че определя себе си като жител и на България, и на САЩ. Зареждат го младите американци, с които обича да се запознава и общува, обогатява се и се провокира от различната им емоционалност. 

Неочаквано наскоро Сашо Стоицов е поканен за нов член на Консултативния съвет по култура в община Благоевград, където ще участва в сформиране на политиките на общината в сферата на културата. Своята роля вижда предимно в организиране на мащабни прояви на съвременно изкуство, качествено и значимо.

Даниела Костова,

строителят на мостове

Даниела Костова

Даниела Костова е единственият българин в борда на настоятелите на американската организация Arts Link, която раздава грантове и насърчава международното общуване чрез сътрудничество, иновативни проекти и изкуство. През 2011 г. заедно със Станислава Георгиева основава асоциацията "Български артисти в Америка" (БАА), която постепенно се развива в средище за събиране и промоция на новини и събития на наши художници в САЩ, и по-специално Ню Йорк. Сега живее в "оазиса Бруклин" и е директор на кураторски проекти в галерия "Радиатор".

До Щатите Даниела, тогавашен директор и куратор на софийската галерия "Ирида", стига преди около десет години, след като печели една от многобройните си арт награди. Заминава за Кливланд, Охайо. По-късно взема стипендия и завършва магистърска степен за електронни изкуства в Политехническия институт Ренселер (Rensselaer Polytechnic Institute) в град Трой, Ню Йорк, където по-късно преподава дигитални образи.

Flip-House, Queens International, Qeens Museum, 2013-14, installation view.
(Литературен пърформанс "Контрабандно бръщолевене" на Милена Делева)
Автор: Добрин Марчев
Unorthodox Image Archival print on paper, 130x100 cm, 2010
Monuments of Incomplete Transition (в сътрудничество с Миряна Тодорова Performance, single-channel video, HD,11:00, 2010

Даниела Костова е от редките птици в изкуството, за които сътрудничеството е по-важно от личния проект. По време на разговора ни чувам да казва "сътрудничество" колкото сумарно ми се събира за цяла година. За нея това не е само дума, а задължително условие в творческия процес. Участие и развитие на галерии, международни организации и съвместни творчески идеи са стихията, която движи Даниела, а т.нар. колаборации заемат централна и важна част в резюмето й. Прави видеоинсталации, пърформанси и фотография, като основните теми, които я вълнуват, са свързани с културното многообразие и границите – вътрешни и външни, както и преосмислянето на нашата лична и колективна история.

Тя създава впечатление за човек-оркестър, който има поглед върху всички музиканти в него. От срещите си с другите художници в града разбирам, че тя е уважавана не само в ролята й на творец, но и защото успява да организира и координира събития и случки, от които всички имат полза (например изяви към посолството, както и такива чрез асоциацията). "Ню Йорк е интензивен и те държи хипнотизиран. Той ми даде света", споделя Даниела. За нея това е градът, в който времето от идея до реализация е сгъстено до максимум, а хората се движат по вертикалата, без да губят и миг. Ню Йорк възнаграждава хората, които работят здраво и държат фокуса си. "Уморително е, но енергизиращо, малко като дрога, трябва да внимаваш да не загубиш поезията."

За най-голямото си постижение говори скромно – освен семейството й, това за Даниела е фактът, че най-накрая започва да разбира какво и защо прави и "да се чувствам добре в тази иначе чужда земя".

Тенденциите, които наблюдава в сферата на изкуството, определено са обусловени от географията и културния контекст на Ню Йорк. "Капиталът е важен фактор. Има богати и силни галерии, колекционери и артисти, което на пръв поглед заслепява и подвежда, защото е паралелен и предвидим свят. От друга страна, има много различни алтернативни пътища за развитие в сферата на изкуството – по-малки галерии, пространства, управлявани от артисти, студиа и др. Много художници са на друга работа през деня, но имат ателиета, често пъти групирани заедно. Забелязва се и териториално разделение – големите галерии приличат на корпорации, шоуруум, не са гъвкави и репродуцират сами себе си, а малките са по-интересни и динамични, но и по-трудно издържат на пазара и много от тях минават в онлайн пространството. Аз лично вярвам, че генералната тенденция е към сътрудничество, общи проекти, динамични пространства, които успешно боравят с виртуалното пространство и с други платформи, не са централизирани, а за отворени за нови идеи структури", смята Даниела.

I Am Whatever You Want Me To BeC-Print on canvas, 200 x 105 cm, 2008

Тя търси публиката, която я избере, а успехът в работата си определя според радостта от произведенията си. "Накрая винаги искам да празнувам и да съм в еуфория", смее се художничката. Съкровеното й желание е да има "Студио Даниела Костова", тъй като винаги е искала освен със собствената си практика, да се занимава и си съструдничи и с други художници. Работата в галерия за нея е истинско щастие, но осъзнава, че е само един вид съществуване в изкуството, привличат я и по-диманичните ситуации в различни платформи и проекти, работа в публично и виртуално пространство, обмен между артисти и не-артисти. "Аз вярвам в интердисциплинарността и се опитвам да свързвам хората, да строя мостове, доколкото мога."

Мечтите на Даниела надрастват личното й творчество – тя иска да помага на млади художници, да създаде общество и да остави културно наследство след себе си. Цялата й работа е активирана в тази насока – с кураторската програма на Радиатор "Галерия", със създаденото общество БАА и чрез други асоциации и проекти.

Когато си почива и не се занимава с изкуство, обича да се отдава на градинарство или да ходи с дъщеря си Вега на йога, държи да я научи и на български език. "Музи са ми хората и странните същества, за мен изкуството е начин на общуване и не мога да скрия вълнението си, когато това се случва", описва тя нуждата си да е заобиколена от изкуство и мечтатели.

http://www.danielakostova.com

Ева Давидова,

провокатор извън матрицата

Ева Давидова раздвижва незадвижвани досега образи и състояния и създава видеообрази – абсурдни, провокативни и луди. Нейното изкуство прави познатата матрица неадекватна и те кара да се хванеш за ръба на масата, за да си сигурен, че няма да паднеш. Разбрах за нея, докато разговарях със Стефан Стоянов, българин, който от години има галерия в Ню Йорк за най-ново съвременно изкуство и видеоарт (www.stephanstoyanov.com).

Че дигиталното изкуство тече във вените й, осъзнава случайно, след като 20 години се занимава с живопис. "Открих, че мога да правя анимации със снимки и се пристрастих, почнах да се занимавам с каквото ми попадне – холограми, снимане на рисунки, анимации", разказва Ева. Творческият процес при нея е свързан първо с осмисляне на идея, която я вълнува и чак след това избор на най-подходящата техника.

Ева завършва Училището за изящни изкуства към университета "Комплутенсе" в Мадрид. През 2006 г. ръководи уъркшоп за дигитално и видеоизкуство в университета на Антигуа в Меделин, Колумбия, а година по-късно и в Европейския институт за дизайн в Мадрид. Била е лектор по модерно изкуство в Богота, Колумбия, както и гостуващ професор по визуални изкуства в Лятната академия на Архитектурното училище в университета във Висмар, Германия. Вече 12 години живее и работи в Ню Йорк.

Въпреки че идва в града уж за един месец, влюбва се в него моментално и решава, че това е нейното място. "Случва се всичко, и то едновременно, има безкраен избор от познание, изкуство и ентусиазъм, което от своя страна води безкраен набор от открития", казва Ева. Виждам разнообразие – тук идват хора от цял свят и оставят своя знак." Въпреки че се чувства принадлежаща на Ню Йорк, не смята, че някога ще стане американка и заявява "аз съм си българче-испанче".

Според Ева в Ню Йорк има възторг от сравнително нов тип изкуство, завладяло улиците на града – събиране на социална работа и улично изкуство в едно с цел насърчаване на общественото развитие чрез арт практики. Процесът включва интеграция на местните общности в облагородяването на квартали, улици, фасади по съвсем ясен начин – даден художник, който движи проекта, отива в квартал, обсъжда с жителите му какво искат да се случи в него и как да изглежда, а след това изготвя проект, който се осъществява заедно със самите жители (този вид изкуство се казва Intervention). "Ефектът е драматичен, изкуството влияе не само върху живота и образа, но и върху живеенето и мислите, точно това, което желая да направя с моите творби", споделя Ева. "Целта на подобно изкуство е чрез социална интервенция да вдъхнови промяна на перспективата и радост, да образова и да променя отношението на хората и техните навици. Подобни проекти, свързани с общуване, провокират въображението и го ангажират."

В момента Ева е арт директор в рекламна агенция, за да изкарва по нейните думи "повече пари и да си отдъхва финансово". Развеселява се от темата за финансова стабилност и как този аспект от работата влияе върху творческия процес. Категорична е, че не иска да прави компромис поради естеството и цели, които си поставя, затова е направила избор да работи в рекламна агенция. Преди години с живописни платна е изкарвала много повече средства, но според нея това не е могло да бъде причина да продължава да работи в тази област. "Имам послания, които, ако можех да изразя само с думи, нямаше да се занимавам с толкова трудоемка работа", засмива се и обяснява, че има неща, които преследва, като например чувството за нереалност, когато е извън зоната на комфорта. "Линейното въображение изведнъж пораства и за мен става много важно да представям физически тази нереалност, като по този начин стимулирам всеки човек според собствената му вселена."

Последните й индивидуални изложби включват Illuminated Metropolis галерия, Ню Йорк; Urban видеопроект в "Еверсон музей", Сиракуза, Ню Йорк; Галерия Magnan Emrich Contemporary в Ню Йорк; Галерия № 2 в Барселона, както и многобройни галерии в Испания, България и др.

Въпреки постиженията си Ева е удивително скромна и далеч не поддържа постоянно усещане за успех. По-скоро вярва и е благодарна на късмета си и се старае да не забравя какво й е важно в живота, както и в творчеството. Стреми се да манипулира възприятията на хората, така че поне за момент да ги промени, да се прекъсне монотонната линия и да те усетят, че чувствата и мислите могат и да са различни. "Искам да поставя прът в колелото на ежедневието, да мога все повече и по-силно да присъствам с нещо прекрасно, което хората обичат и ги прави щастливи", споделя развълнувано Ева мечтата си за развитие в изкуството. След десет години се вижда навсякъде. Страх има единствено да не изгуби интерес и любопитство, така че да й стане все едно. А музата се променя – тя може да е в образа на хора, архитектура, изкуство, поезия или природа, но единствената константа е по-малката й сестра, която е актриса и режисьор в Испания.

http://evadavidova.com

Георги Тушев

Между магнитни полета и полети

Георги Тушев

В къщата на семейство Тушеви по нищо не личи, че живее художник, а спалнята определено прилича на шедьовър от мечтите на дете. Цялата стая е окичена със самолети – практически безценни, носещи белега на вманиачена ръчна изработка и с логото Tushev Aerials.

Разговорът с Георги е разпилян и почти несъществуващ, докато не идва съпругата му Нина, която от години работи в Програмата на ООН за развитие (UNDP). Тогава той се преобразява, придобива вид на ангажиран човек, с интерес и блясък в очите.

Биографията на Георги Тушев започва в гр. Шумен, където е роден. Учи в майсторски клас по живопис в Амстердам, завършва Националната художествена академия в София, а през 2000 г. участва в програма за гостуващи художници в Санта Фе, Ню Мексико, САЩ. Оттогава е в Щатите и понастоящем живее и работи в Ню Йорк. Тушев е член на Група XXL (както Хубен Черкелов), съществувала през 90-те години на миналия век. 

Преди самолетната вълна Георги има увлечение по магнитните полета и начина и подредбата, по който те оформят рисунък. Наслагва бои, съдържащи желязо или кобалт върху платно и добавя магнитно поле. В резултат се получават триизмерни структури, които наподобяват взрив, същества или листа. 

Автор: Нина Кънчева-Тушев


Летенето с направени от него малки самолети със закачена камера пък Георги развива отдавна, но това хоби се превръща в посвещение, когато съпругата му открива неговия потенциал и го прилага в работата си в ПРООН във връзка с проекти за защита на местните култури и околна среда. Създават Tushev Aerials през 2011г. като проект, бранд и платформа за експериментиране и видеоарт. "Обединявам интересите ни към изкуство, летенето и изследване на света, широки отворени пространства и чувството за свобода. Заедно проучваме нови и вълнуващи територии." Нина и Георги обичат да пътуват, а самолетите и устройствата са неотменен техен спътник. 

"Проектът се отнася до чистата фантазия за летене", споделя Георги, "Разбирам, че това, което правим е противоречиво откъм законова гледна точка, но аз обичам противоречията. Всяко изкуство има нужда от тях."

В момента Георги участва в изложба "XXL2014", организирана със съдействие на "Фондация Съвременно изкуство" и арт център "Юзина" по случай 20 години от сформиране на Група XXL. Произведението, с което се представя, е огромен гоблен с образ на Ниагарския водопад, направен с един от неговите самолети.

www.tushevs.com

Яна Димитрова, 

социален изследовател и трансформатор

Яна Димитрова

Яна Димитрова е от хората, които не само се вълнуват от темата за социална трансформация, но и я практикуват чрез съвместни творчески проекти на публични места в по-бедни или емигрантски квартали. "Изключително много се радвам да виждам как работата ми има директен резултат сред обикновените хора и да наблюдавам как изкуството им влияе", споделя художничката в ролята си на ръководител на проект за обществени стенописи Community Mural Project към фондация Groundswell. Работата е насочена към социална промяна в крайните квартали и включва местни общности, като ги ангажира и облагородява градската среда заедно с тях.

Яна е от гр. Ямбол, на 31 години. Живее от 12 години в САЩ и работи само в сферата на изкуството – като художник, стенописец, обучител, преподавател. Завършила е Колеж за изкуство и дизайн в Савана и в Атланта, Джорджия. Миналата година проектът й, посветен на урагана Санди, изрисува стената на Бауери и Хаустан, а по време на резиденцията си в програмата Open Atelier AIR в Амстердам представя "Как се самоуби Модернизмът" - друг проект, който получава широка положителна критика. Скоро очаква да пътува във връзка с друга международна инициатива, този път в Белгия, където ще изследва практики за социално включване. Нейни изложби са били в Източна Европа, Германия, Великобритания и САЩ.

Пътят й в Ню Йорк се развива случайно и бързо. След като завършва магистратурата си, печели резиденция с отворено ателие в Манхатън, Ню Йорк, което по собствена инициатива превръща в галерийно пространство. Вече утвърдена галерия я забелязва и я кани да направи самостоятелна изложба на тема "Прехода от едно място на друго" и оттогава с кураторката на мястото - Ева, има самостоятелни експозиции на всеки две години. Успява да продава картините си, но по думите й кризата се усеща и при колекционерите, така че те стават все по-прецизни и отсяващи.

"Ню Йорк ми е взел много нерви и средства, труден е за оцеляване, но това, което съм получила от него, е несравнимо. Ню Йорк е моето вдъхновение", възкликва художничката и допълва, че голяма част от творбите й представят теми, свързани със социалната критика в града, консумеризма и желанието да се издигнеш финансово или като статут. Според Яна Ню Йорк най-точно съответства на подобно проучване. "Градът ми взе и концепцията за време", допълва тя. Със съжаление отбелязва как често чува хората да повтарят "времето е пари" и дори в сферата на изкуството тази концепция е ясно изразена. Липсват й празните пространства и мястото за мислене, от което всеки творец има нужда. Затова и с творчеството си Яна се стреми да отваря пространство за рефлексия, размисъл и мечти.

Фактор за успешна изложба за Яна е не само когато продава, но и когато успее да накара публиката да погледне през друг филтър на света и да се замисли. Успехът и връзката с консуматорството е отделна тема в нейното творчество. "Подобни проекти ме правят не само изследовател на външната среда, но и развиват мен самата като личност и осъзнаване." За свое постижение смята възможността да прави това, което най-много обича, особено в толкова интензивна и състезателна среда.

Тази година се омъжва за другата си муза – французин, част от арт организация, която помага на художници от цял свят, като им намира ателиета и куратори. Въпреки това за Яна България винаги е мястото, от което има нужда и на което иска да се връща. Наскоро подновява по-активно връзката си със страната и намира куратор, който включва нейни творби в различни изложби. "Никога не мисля, че съм някъде за постоянно, споделя тя. - В момента, в който напускаш страната си, сякаш всяко място става транзитивно."

Не случайно може би любимата й почивка е да тича. "Тичам – да имам хоризонт и движение ми доставя удоволствие." Освен това обича всякакъв вид растения и живот и разказва надълго за новата си страст – градинарството, и за разсада от марули и домати, които отглежда на голяма тераса в апартамента си. От нея разбирам, че в Ню Йорк има нова мода – на малки парцелчета, например в "Бруклин" и "Челси", се правят обществени градини, в които срещу годишна вноска имаш право да отглеждаш зеленчуци и после да събираш реколтата. За Яна това е приятен процес, в който вижда резултата от това, което е изработила.

Планът й е да вземе докторат и да изследва връзките между изкуство, социална среда и развитие - отнасяш се директно и към връзката й с България. "Най-голямата разлика между Ню Йорк и София например е в средата, която влияе директно върху възприемането на действителността и на мислите, казва Яна. Всъщност започнах да виждам, че изкуството е метод за изследване – къде живеем, хората как влияят, каква е ролята на изображенията и визуалната среда върху развитието на културата и ценностите."

Хубен Черкелов
Фотограф: Лучия Жирон

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

54 коментара
  • 1
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Хм преди години из София се мяркаха графити,
    Росен, Хубен, Тушев?

  • 2
    voklev avatar :-|
    voklev

    Успял художник означава да продава картини и да пишат за неговите картини. Такива българи има един - двама и то от средата на миналият век. Те са и в световните аукциони. Няма как да се получи, нашата духовност е нулева , а това е изкуство преди всичко !

  • 3
    raduil avatar :-P
    raduil

    До коментар [#1] от "gl_avatar":

    Надписите бяха: "Хубен, Косьо, Тушев" ... и да - за същите иде реч. :)

  • 4
    2.5 avatar :-?
    2.5

    [quote#2:"voklev"]Успял художник означава да продава картини и да пишат за неговите картини[/quote]

    Прав сте, но по тези критерии Модиляни например не е много успял, поне приживе...
    Така че всичко е условно.
    Така че, въпросът е доколко да си успял художник е нещо стойностно?!

  • 5
    riseandshine avatar :-|
    riseandshine

    За да правиш и продаваш изкуството си, се изисква огромен кураж! И е толкова вдъхновяващо да видиш българи сред тях. Браво!

  • 6
    red.mary avatar :-|
    red.mary

    Косьо, Хубен, Тушев...Графитите с имената им от 90-те се оказаха чудна реклама. Казвам го изцяло позитивно. Като започнах да чета тази статия, веднага се сетих за тях.
    Радвам се, че всички представени художници имат вдъхновение и дръзновение.

  • 7
    voklev avatar :-|
    voklev

    До коментар [#4] от "2.5":
    Вярно, и Ван Гог се е продавал за жълти гулдени като жив. Но тук става дума за творец, на който някой обръща внимание, пише поне във вестниците , през 18 век критериите са били други , сега е по различно. Но за български художници, пак повтарям- нямат духовност , няма и възприятие у хората, няма и известност.

  • 8
    voliata avatar :-|
    voliata

    Дух и духовност нямат нищо общо с маркетинг продажби и т. н. Едни от най деградиралите автори в момента като Дж. Кунц или Ричард Сера продават за 20 до 60 милиона на парче. Ако това определя качеството на тяхното творчество значи нещата вървят меко казано на зле. Защото това са производни на една много цинична и дълбоко гнила система за манипулация на пазара. Този пазар няма нищо общо със каквито и да е стойности като например Естетически.
    Тъжното е друго че статията е написана от човек който не само че не разбира какво носи в себе си но и е направил лошата услуга бръщолевейки простотий и карайки авторите да правят същото. Аз не само не виждам успех в тези автори а напротив скучен и смразяващо безпътен опит в развитото капиталистическо общество. Изпитах отново срам и погнуса от глупостите на Капитал. Но някои сили имат нужда да толерират простотията. Нали нищо красиво не се случва така или иначе защо да не се таркулнем отново и отново в собственната си кал докато дойде ОнЗи да ни изкъпе.

  • 9
    voliata avatar :-|
    voliata

    Успял художник не означава да си продава картините. На улицата в Париж, Лондон или Ню Иорк много художници продават картини но никой не ги сайдисва. Най са сайдисани художниците са най голямо его и най некадърните Верно че има и изключения като например Пикасо но не можеш на наредиш Пикасо до Ван Гог или Пиеро де ла Франческа той е години назад колкото и да се е напъван да маха с ножа. същото е и сега. П Бриогел не се е смятал за страшно успял приживе купували са го няколко колекционера и бил открит след стотина години. Същото важи и за messerschmitt sculptor австриеца. Можем да изброяваме до утре но нали не пишем статии. В случая отново трябва да се изясни позицията и отговорностите на журналистите от Капитал. Стига вече сте унижавали българската публика повечето хора не само имат достатъчно информация и знаят за процесите в света но и имат повече какво да кажат от вас.

  • 10
    voliata avatar :-|
    voliata

    Дух и духовност нямат нищо общо с маркетинг продажби и т. н. Едни от най деградиралите автори в момента като Дж. Кунц или Ричард Сера продават за 20 до 60 милиона на парче. Ако това определя качеството на тяхното творчество значи нещата вървят меко казано на зле. Защото това са производни на една много цинична и дълбоко гнила система за манипулация на пазара. Този пазар няма нищо общо със каквито и да е стойности като например Естетически.
    Тъжното е друго че статията е написана от човек който не само че не разбира какво носи в себе си но и е направил лошата услуга бръщолевейки простотий и карайки авторите да правят същото. Аз не само не виждам успех в тези автори а напротив скучен и смразяващо безпътен опит в развитото капиталистическо общество. Изпитах отново срам и погнуса от глупостите на Капитал. Но някои сили имат нужда да толерират простотията. Нали нищо красиво не се случва така или иначе защо да не се таркулнем отново и отново в собственната си кал докато дойде ОнЗи да ни изкъпе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Lightest 2014

Lightest 2014

От 5 до 9

От 5 до 9

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK