(Не)свободна практика

Преимуществата и недостатъците на работата като фрийлансър

илюстрация: @Инна Павлова

Откакто работя на свободна практика, искрено се забавлявам на диапазона от реакции на редовно трудещите се мои познати към режима и начина ми на работа – те варират от недоумение ("Ама как така си работиш откъдето си искаш?"), през искрена (но, надявам се, благородна) завист ("Е, лесно ти е на теб...") до добронамерено пренебрежение ("Живота си живееш ти!"). Когато преди няколко години започнах да работя като фрийлансър, самата аз бях изпълнена с доста наивни и романтични идеи. Представях си как веднъж завинаги се отървавам от несгодите на постоянната работа, като например висенето в офис по осем часа всеки ден и съобразяването с досадни колеги и авторитарни шефове, едвам изчаквайки да минат месеците, които остават до годишната отпуска. Накратко, както подсказват и самите наименования за този тип работа – щях да бъда свободна. С течение на времето обаче осъзнах, че макар фрийлансърството наистина да е нещо прекрасно, и то като всеки вид работа носи известни недостатъци, a битието на фрийлансъра, колкото и безгрижно да изглежда в очите на постоянно заетите трудещи се, също си има своите, макар и не толкова явни несъвършенства.

Без да претендирам, че говоря от името на всички временно заети, самоосигуряващи се, издържащи се от хонорари, наети на авторски и граждански договори, работещи с плаващо работно време и без фиксирано работно място, бих искала да споделя някои от плюсовете и минусите на фрийлансърството от личния си опит като журналист и преводач на свободна практика. Съвсем просто казано, главното (и явно) преимущество на това да съм фрийлансър за мен е свободата да работя каквото, когато и където поискам. Най-големият (и съвсем не толкова очевиден) недостатък? Свободата да работя каквото, когато и където поискам.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
60 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ivabel avatar :-P
    Iva Belokapova
    • - 3
    • + 48

    да, така си е - всичко от това е вярно :)

    Нередност?
  • 2
    bst avatar :-|
    Стефан
    • - 4
    • + 43

    Няма пълно щастие. Поздравления за статията, доста добре описва този вид дейност. Може би трябва да се отбележи и "бонуса", че ако работиш основно с държавни институции, не може да скриеш и 1 ст. данък или осигуровка. Т.н. самонаети сме доста добър източник на приходи за държавата.

    Нередност?
  • 3
    nye avatar :-|
    nye
    • - 3
    • + 22

    Всичко хубаво, само тая "прокрастинация" ми остави много неприятен послевкус. Какъв беше проблемът със всичките изборени под нея наши си думи? Всички на свободна професия, поне по мои наблюдения, имат проблеми с разтакаването, но пък в крайна сметка не може всичко да е цветя и рози ...

    Нередност?
  • 4
    igla avatar :-P
    Уайт джърки меър
    • - 34
    • + 15

    "дори и... занемарена лична хигиена."
    Чак не мога да повярвам!
    Всичко друго в статията й е вярно, но не и това. Напротив!
    Винаги имаш време за хигиената си, ако работиш вкъщи, а когато излизаш за срещи всичко по тебе трябва да "свети". Нищо не би могло да оправдае мърляча, още повече, ако е истински обичащ професията си "човек със свободна професия".

    Нередност?
  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell
    • - 52
    • + 11

    Колективът с работещи правила и всекидневно посещаване на работно място си остава засега по-съвършената форма на социален контакт понеже се доближава до семейството като модел.Временни запознанства, ала-бала могат само да те разстроят.

    Нередност?
  • 6
    kireto avatar :-P
    Кирето
    • - 1
    • + 42

    До коментар [#5] от "xalikarans":

    Оффф Ксалиндо пак се изказваш неподготвена....
    Но това е недостижимо :

    [quote#5:"xalikarans"]Временни запознанства, ала-бала могат само да те разстроят. [/quote]

    Ти въобще знаеш ли за какво иде рече в статията?
    Какъв "социален контакт", каква "по-съвършена форма", хората си работят на СВОБОДНА ПРАКТИКА, не са монаси в манастир...

    Нередност?
  • 7
    ._._._. avatar :-|
    rrrrrr
    • - 1
    • + 31

    [quote#5:"xalikarans"]Колективът с работещи правила и всекидневно посещаване на работно място си остава засега по-съвършената форма на социален контакт понеже се доближава до семейството като модел.Временни запознанства, ала-бала могат само да те разстроят.
    [/quote]

    Не може да се обобщава така. Корпоративното "семейство" е стимулиращо за някои хора и е задушаващо за други. Всеки си има натюрел, всеки си има предпочитания. Освен това няма "съвършена форма на социален контакт", към която всички са длъжни да се стремят.

    Нередност?
  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • - 8
    • + 49

    Всъщност, казаното в есето е обичайния начин на живот на всеки предприемач. Може би с изключение на собствениците на бизнеси от типа на магазин или цех за нещо си. Т.е. всички предприемачи сме фриленсъри и единствената разделителна линия е че първите работят сами, пък ние наемаме и други, на които за удобство определяме работно време и място, като и това започва да става разтегливо понятие. Та ако приемем че фриленсъра е самотен боец, редно е на БГ език да го наричаме "свободна професия", като списъка на тези дейности расте всекидневно. Почти сигурно е че в скоро време, с изключение на сервитьорите и продавачите всички ще станем фриленсъри или техните възложители, които също са фриленсъри. Това ще задълбочи разликата между бедни и богати, защото някои хора не са пригодени/научени да съществуват самостоятелно в един свободен от шефове и/или диктатори свят. Та последните са известни като комунисти и социалисти и основния им плач е как нямало заводи с комини, профсъюзен ръководител, шеф, работно време и столова. Обществата ще се дезинтегрират и начина на живот от индустриалната епоха ще остане само филмов сценарии. Така стоят нещата :-)

    Нередност?
  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • - 11
    • + 56

    Така наречените "майстори", онези дето слагат топлоизолция или лепят плочки, също са фриленсъри. Фриленсъри са и повечето престъпници. Нощните дами - също, както и адвокатите, каквато и да е разликата между тях. Фабричните работници и офисния планктон са на изчезване. За ужас на гореспоменатите комунисти и малоумните им партии :-)

    Като цяло "ходя на работа" вече ми звучи като "нямам идея какво да правя с живота и времето си и затова ходя при един, дето знае". Това важи и за държавните служители, само че там никой не се съмнява че бездленичат на гърба на малкото останали данъкоплатци и по цял ден организират търгове, как някой друг да свърши работата.

    Нередност?
  • 10
    igla avatar :-|
    Уайт джърки меър
    • - 1
    • + 20

    До коментар [#9] от "misho73":
    "Фриленсъри са и повечето престъпници. Нощните дами - също, както и адвокатите, каквато и да е разликата между тях."
    Адвокатската професия е доста близо до тази на "нощните дами" - наемат те да им свършиш работата, плащат (не плащат) и се разделяте. Разликата е само в резултата (в първия случай често е непредвидим, не зависи уменията, вложения труд и старание), размера на възнаграждението. Иначе, както и при проститутките, може да не им платиш, или да се обидиш, ако ти откажат обяд, вечеря, закуска, сиреч да бъдат нахранени ВМЕСТО хонорар, но пък за допълнителни консултации.
    Иначе сте прав за всичко. За мен хората се делят на две групи - работодатели и работници. Работодателите може и да нямат наети работници, но се справят достатъчно, за да оцеляват на т.н. "пазар на труда". Те са готови да плащат (търпят лишения) в името на личната си свобода, която включва непрекъснат, понякога денонощен труд. Работниците продават част от времето и нервите си и рядко стават работодатели, защото за това се изисква смелост, има риск, който не всеки е склонен да поеме (закачаш си проблемите на служебната закачалка и започваш да се чувстваш свободен, включително да плюеш работодателя си). Ако се направи проучване, колко от работодателите са готови да станат работници и обратно, ще се окаже, че процентът на желаещите и от двете групи е твърде малък. Защо ли? Зависи от отговора на най-важния въпрос... как разбираш понятието "свобода", колко зависим си съгласен да бъдеш в името на прехраната си, колко и заради кое по-важно благо (принцип, идеал) си принуден да подтиснеш стремленията си...
    Сервантес го е казал най-добре. "Дон Кихот: Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека."




    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал