С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2014

60 21 фев 2014, 15:57, 41372 прочитания

(Не)свободна практика

Преимуществата и недостатъците на работата като фрийлансър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Откакто работя на свободна практика, искрено се забавлявам на диапазона от реакции на редовно трудещите се мои познати към режима и начина ми на работа – те варират от недоумение ("Ама как така си работиш откъдето си искаш?"), през искрена (но, надявам се, благородна) завист ("Е, лесно ти е на теб...") до добронамерено пренебрежение ("Живота си живееш ти!"). Когато преди няколко години започнах да работя като фрийлансър, самата аз бях изпълнена с доста наивни и романтични идеи. Представях си как веднъж завинаги се отървавам от несгодите на постоянната работа, като например висенето в офис по осем часа всеки ден и съобразяването с досадни колеги и авторитарни шефове, едвам изчаквайки да минат месеците, които остават до годишната отпуска. Накратко, както подсказват и самите наименования за този тип работа – щях да бъда свободна. С течение на времето обаче осъзнах, че макар фрийлансърството наистина да е нещо прекрасно, и то като всеки вид работа носи известни недостатъци, a битието на фрийлансъра, колкото и безгрижно да изглежда в очите на постоянно заетите трудещи се, също си има своите, макар и не толкова явни несъвършенства.

Без да претендирам, че говоря от името на всички временно заети, самоосигуряващи се, издържащи се от хонорари, наети на авторски и граждански договори, работещи с плаващо работно време и без фиксирано работно място, бих искала да споделя някои от плюсовете и минусите на фрийлансърството от личния си опит като журналист и преводач на свободна практика. Съвсем просто казано, главното (и явно) преимущество на това да съм фрийлансър за мен е свободата да работя каквото, когато и където поискам. Най-големият (и съвсем не толкова очевиден) недостатък? Свободата да работя каквото, когато и където поискам.


Длъжностна характеристика

За разлика от "нормалните" хора, фрийлансърът често (ако не и задължително) работи извън стандартните работни часове и дни. Но това, че не ходи на работа от девет до пет всеки понеделник до петък съвсем не означава, че той работи по-малко или има по-лек режим на работа.

Лично аз обикновено ставам към десет-единайсет сутринта и започвам да работя към обяд – освен лукс, който съм благодарна, че мога да си позволя, това е и един от главните източници на приятелска завист и поредно потвърждение за принудените да стават рано мои познати, че животът не е честен. Много от тях не подозират, че късното ставане идва с цената на почти всекидневно бачкане до късно вечер (а нерядко и до малките часове на сутринта). Те са склонни да признаят, че на света все пак има справедливост едва когато забележат, че е събота вечер и те вече пият пета бира, а аз тепърва пристигам "от работа", и то само за една, защото на другия ден ("Ама как така ще работиш в неделя?!") ме чака още писане.



Докато за работещите с фиксирано работно време периодите за отдих са ясно разграничени (примерно всяка вечер след шест, през уикенда, през годишната отпуска и на всички национални празници), фрийлансърът никога не може да "пусне кепенците" и да зареже офиса напълно, за да се отдаде изцяло на почивка. За него времето на деня, сезонът и мястото нямат особено значение просто защото офисът обикновено се побира в неговата глава и раница. Спомням си различни случаи през годините: как на един 1 януари сутринта, все още не напълно изтрезняла от новогодишното шампанско, се лутам из едно село във френските Алпи и панически търся интернет връзка, за да изпратя превода, който съм завършила два часа преди края на годината; как през един горещ август седя на шезлонг под плажната тента и пиша текст, докато всички около мен спят, пясъкът скърца между клавишите и бедрата ми изгарят "на лаптоп"; как прекарвам два протяжни часа (от общо трите си дни в Ню Йорк) в магазина на Apple, разменяйки уточнителни мейли с един редактор, докато приятелите ми пият коктейли в бар през улицата; как на един 25 декември превеждам текст за традиционните български коледни ястия и ми текат лигите, докато роднините ми се угощават с истинските такива в съседната стая (най-накрая се предавам, присъединявам се към тях, преяждам и не довършвам превода навреме).

Всичко това, разбира се, доказва, че колкото фрийлансърството е привилегия, толкова то е и проклятие. Но не се оплаквам – все пак съм свободна да работя каквото, когато и където поискам.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8910 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 48146 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
Do you Like. Bulgaria?

Графичният дизайнер Николай Тонков е рекламен посланик на България в Берлин и по света. На собствени разноски.

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10