В концепцията за него бледо се откроява самият Artament като персонаж, който разказва огледалните истории на отделните домове, а и на живeeщите в тях.
В предметния свят на всеки човек се вижда характерът му, или както гласи слоганът на Artament - Home is a person.
www.facebook.com/Artament
www.artament.com
Bumbo Klaat
интериорен дизайнер
Йордан Ангелов, познат сред приятелите и колегите си като Bumbo Klaat, се занимава с интериорен дизайн от вече близо 10 години. Бил е част от екипа на различни студиа, като например Studio Mode, в което прекарва близо 4 години. Днес работи в Idea и влага немалка доза енергия и в личния си проект QUBE studio. Снима видеоклипове и през свободното си време диджейства. Роден е в Берлин, но от 6-годишен живее в България.
Bumbo тъкмо се е върнал от Седмицата на дизайна в Милано в началото на април и вече ни очаква в дома си. От тъмните сиви тонове в него веднага си проличава пристрастието му към определени цветове: "Харесвам основните тонове – сиво, бяло и черно.
Решил съм да боядисам всичко у нас в сиво, но такова, в което да има нюанс – да клони към розово или зелено. Обичам да променям, да пребоядисвам, но не обичам ярки цветове за вкъщи. Най-страшното е, когато чуя от някой клиент, че иска червена лачена кухня", смее се той.
В дома му се смесват различни стилове и епохи. Във всекидневната лесно се забелязва сив диван, маса по идея на Йордан, направена от палети, и стара шевна машина с ракла, която днес е превърната в част от интериора. "Къщата е на прабаба ми. Шевната машина е на дядо ми. Той самият е шиел, дори е правил и костюми. Може да се каже, че съм наследил творческата страна от него."
"Аз не обичам да робувам на вещите. Това ми позволява да мога да ги сменям когато си поискам. Имам много списания, събирам ги – Dazed and Confused, Wallpaper и Brava casa например."
"Не робувам и на дрехи, защото съм мърльо и лесно се цапам. Гледам да не купувам и много скъпи неща, защото, ако не ги изцапам, ще ги скъсам. Най-скъпите ми кецове струват около 300 лв. Така е заради професията ми – често се налага да ходя по строителни обекти. А най-забавното е, като имаш среща с клиенти и трябва да се облечеш малко по-прилежно. В следващия момент получаваш обаждане, че нещо се случва на някои от обектите, отиваш и се изцапваш от горе до долу."
Жилището, в което живее Йордан, е свързано и с начина, по който изглежда. Когато преди 8 години се пренася в него, започва да прави татуировки по цялото си тяло (днес има цял ръкав и други интересни рисунки по себе си), спира с шарените цветове в интериора.
"Родителите ми бяха много консервативни. Явно, когато съм заживял без тях, нещо се е отприщило в мен." "Истината е, че с годините се харесвам все повече. Като бях тийнейджър в гимназията, никога не се снимах. Мразех да влизам в кадър, защото имах комплекс, че съм висок. Сега харесвам много
височината си."
Напоследък има "нова мания в гардероба си" - цветните чорапи и бельо. "Преди носих само черни чорапи. В един момент изхвърлих всичките и започнах да купувам само цветни. Започнах и с шарено бельо – имам всички цветове на American Apparel."
Сред марките, които избира често, са Gourmet за кецовете, както и Crooks and Castles.
"Oпитвам се да подкрепям колкото може повече българските дизайнери и родните брандове. Ако човек винаги се дърпа от нашите марки, защо творците им да остават тук? Според мен е важно да подкрепяме нещата, които се произвеждат у нас." Сред любимите му вещи е именно български продукт – шапка на марката Soft.
"Вече не се променям много и не експериментирам. Следя някакви тенденции, но от тях изваждам тези, които са за мен. Утре няма да ме видиш с клин и пола. Дори да си купя подобни дрехи, ще е ги обличам веднъж на 3 месеца. С годините се научих да изчиствам ненужните неща от гардероба си."
Проектите на Йордан са на http://qubestudio.eu и http://idea.bg
Александра Спасова
танцьорка, актриса и моден консултант
Александра е на 33 и вече повече от 12 години се занимава професионално с танцов театър и актьорско майсторство. Деликатната й личност съчетава в себе си умерено и обрано чувство за стил, което неведнъж ни е впечатлявало. Тя е и част от екипа на столичния магазин ALL U RE, където "се чувства щастлива, заобградена от толкова много красота".
Апартаментът на Алекс прилича на нея – пъстър, но и деликатен. Детайлите в него са внимателно подбрани от самата собственичка, всеки нюанс е премислен и е част от виждането й за дом. Музиката за фон е джаз. "Когато имаш малко дете, е по-добре да си купиш мебели, с които по-лесно можеш да се разделиш", споделя тя, показвайки снимка на сина си Феримир (да, името е свързано с Толкин).
"Опитвам се да науча себе си и сина си, че човек може да живее с малко и с точно толкова, колкото му е необходимо. Днес, като се обърна вкъщи, забелязвам, че преобладават книги. Тях не бих заменила, но като цяло човек трябва да гледа на вещите като нещо преходно."
"Не само вещите, но и дрехите не трябва да бъдат издигани на пиедестал. Човек не бива да става роб на постоянното безпредметно купуване", категорична е Алекс. Но тя определено е човек, който има отношение към модата, изграден от влиянието от градски ритъм и уличната мода. "Модата напоследък се случва много повече навън. Блогърите станаха по-силни и влиятелни, отколкото дизайнерите, които обикновено трябва да въвеждат тенденциите. Стрийт модата е жива. А на мен ми харесва, когато се чувствам жива."
Определя стила си като неангажиращ. Търси изчистени линии и дрехи, които я карат да се чувства комфортно винаги, във всякакви ситуации. Впечатленията от многото пътувания, годините в танци и актьорска игра са допринесли за изграждането му. Не носи аксесоари освен един часовник, но по думите й и това се случва рядко. Вместо това за акцент използва трика на хубавото червено червило.
За абсолютна находка в гардероба си показва шлифер на Jil Sander, който преди време купила от столичния магазин Ecru. "За мен дрехите имат стойност, когато зад тях има някаква история", споделя Алекс. Една от любимите й поли е успяла да намери в магазин втора ръка в Париж. "Историята за тази пола е магична. Целият ми престой там беше магичен и някак и усещането за тази пола е такова. Бяхме на турне, когато играехме "Казанова" на Диана Добрева, един следобед се изгубихме из уличките, а аз намерих тази дреха. Оттогава е една от любимите ми, въпреки че дори не знам кой я е шил и на кого е принадлежала преди това."
Алекс има и още една подобна история, но този път в нея е заплетена най-старата дреха, която притежава - една рокля с дълъг рълав от Франкфурт. "По онова време бях в Германия с идеята да остана за по-дълго. Роклята, която купих от един случаен магазин, ми напомня за целия този период от моя живот. Когато човек е на 20 години, си мисли за едни неща, а после му се случват съвсем други и по различен начин. Тази рокля наистина има голяма сантиментална стойност за мен."
"След раждането на Феримир имах хормонален дисбаланс, който съм сигурна, че ми се отрази за взимането на решение да купя едно нещо от една българска дизайнерка. Облякла съм го няколко пъти и го пазя за урок, за да знам какво не трябва да си купува човек. А и за да си напомням, че трябва да внимавам повече, когато харча пари."
На рафтовете й с обувки не виждам никакви на висок ток. Единственият чифт обувки на ток също има история: "Бях във Виена през 2011 г., след като спечелих стипендия и в рамките на месец бях там. Във Виена има много добра изградена инфраструктура за каране на колело. Ужасно много ми харесаха едни обувки с токчета. Аз никога до този момент освен за бала не съм имала обувки с токчета. Но пък си ги взех, защото си представих как ще карам колело с тях из Виена. Така и стана."
Елиа Недков, арт директор и дизайнер
Oт близо година Елиа (43 г.) е арт директор на пространството за архитектура и дизайн "Склада". Завръща се в България през миналата година, след като 25 години живее извън страната. Учил е мода във Виена, но след като разбира, че браншът "не е точно за него", се насочва към архитектурата. През 1998 г. отваря първото си студио в Грац, а през 2004 г. го мести в Милано.
Home is a person, както казват момчетата от Artament, и жилището на Елиа отговарят напълно на това твърдение. В София той живее с любимата си Валентина - италианка, с която се запознава в Милано преди години. Пространството в дома им е потънало в меки, светли тонове. Дизайнът е изчистен, набляга се на уверени, както самият Елиа ги нарича, истински материи – дърво, стъкло, метал. "Аз съм минималист, това сигурно се вижда и тук, и в работата ми. Обичам мисленето в минимална, изчистена посока. Не обичам да има наслагване на неща, които нямат стойност. Честни материали - дървото си е дърво, платът си е плат, металът си е метал. Цимент, камък, стъкло, дърво."
Първоначално Елиа заминава за Виена, за да учи мода. После амбициите му се насочват в съвсем друга посока, защото усеща, че светът на модната индустрия не му приляга напълно. "Аз не съм за някаква сцена, на която хората са се самонавили, че струват много. В модата ме интересуваха повече самите кройки, какво може да се направи с плата. Работих една година във Виенската опера при костюмите. После веднага записах архитектура, тя беше по-близка до моята същност", разказа той.
Около модата има малко дизайнери, които истински го интересуват и вълнуват. Сред тях са японският дизайнер Issey Miyake и италианският Massimo Alba. "В модата повече търся начина, по който е сътворена една дреха, нейните шевове, историята по направата й." Допадат му и други скандинавски и японски дизайнери, които са известни с вкуса и опита си в областта на футуристичните и минималистичните дрехи.
Категоричен е, че вещите и дрехите, които притежава, са част от преходното. Че няма предмет или дреха, без които да не може да живее или да са изключително ценни за него. "Това е красотата на свободата – ако си истински свободен човек, за теб предметите, дрехите, часовниците и всички материални неща няма да имат значение, ти ще можеш и без тях."
"За момента съм в България. Усилено работя в посока естетика, която да има развитие, и тъй като навън съм работил достатъчно, тук някак си ми стана свидно и затова се върнах. Полюбопитствах отностно страната – има много ниши и почва за развитие. Истината обаче е, че ми харесва да не съм залепен само за едно място. Залепването за едно място затваря перспективите и хоризонта и самото място някак си започва да те превзема."
"Вдъхновявам се от лятото, от топлите цветове. Харесва ми топлото време с небрежните покрай тях неща – навити крачоли, когато дрехите падат по-лежерно, по-свободно. Харесва ми да нося и брада – тя е част от мен."
"Не мога да кажа, че имам "мои" цветове. За мен няма нито грешен материал, нито грешен цвят. Има грешно използване или грешно комбиниране. За да станат нещата, те се групират по стойности и по подобие. С дрехите, слагане на аксесоари, те се групират по определен начин, за да изглеждат красиво."
"Естетиката се поява, за да гарантира един благодат на материално и духовно ниво. В България има адски много сърдечна енергия. На Запад до такава степен са наблегнали на материалния аспект, че са го превърнали в идол."
Част от работата на Eлиа може да бъде видяна на страницата му: www.elianedkov.com
Мария Конакчиева
пресаташе на Френския културен институт
Мария Конакчиева е пресаташе (ръководител връзки с обществеността) на Френския културен институт и е неизменна част от всяко събитие, организирано от института през последните 22 години. Излъчването й и външният й вид винаги напомнят на онази загадъчна женственост и стил на французойките, която носят с неподправена лекота.
"Може би вкусът ми е най-повлиян от френската изтънченост. Винаги съм обичала френския вкус, като малко прекалявам, защото аз винаги слагам много едри бижута."
Не само външния вид, но и домът на Мария може да ви накара да си помислите, че сте попаднали из уличките на Париж. Още от вратата се усеща аромат на канела, а френски език се долавя от пуснатия телевизор. "Винаги трябва да съм в крак и с това какво се случва във Франция", уточнява тя. Високите, стигащи почти до тавана, библиотеки са наравно пълни с френска и българска литература, в което няма нищо случайно. "Обичам да чета. Книгите ми са нещо изключително ценно, което аз пазя. Еднакво обичам френската и българската литература."
Оказва се, че по-голямата част от младостта си Мария е прекарала извън пределите на страната, пътувайки със съпруга си, който по онова време е дипломат. Прекарва над 20 години в Алжир, Тунис, Великобритания и Франция. "Моят стил в ежедневието е смесица от цветността, която изживях в Алжир. Там всеки сезон има много и различни цветя - мимоза, рози, всякакъв вид цветя. Изобилието на четири сезона, във всеки има по нещо обагрено - оттам идва моето желание за цвят."
"Бих определила стила си като класически, но открояващ се. Винаги съм обичала да се отделям от тълпата, да нося различни цветове. Днес например предпочитам да нося червено, харесва ми да нося дрехи в цикламено. Хората от години ходят все в черно." Все пак не скрива, че в гардероба й има и от задължителните според Коко Шанел черни рокли. "Все пак те никога не излизат от моя гардероб. Харесва ми, когато са в комбинация с дантели, които за щастие са много модерни сега."
В гардероба й единствената дреха, която има сантиментално значение, е булчинската й рокля. Всички останали дрехи остават също значими, защото ги подбира внимателно или пък са били купувани по време на многобройните й пътешествия.
За Мария дрехата е уважение за другите хора. Тя следва максимата - "за да те уважават другите, и ти трябва да им показваш нужното уважение". "Като се обличаш добре, ти казваш на отсрещния човек ти си важен за мен." Тя винаги се старае да бъде добре облечена, защото намира за нужно да бъде за пример. "Навремето френският
посланик казваше: "Питам се аз ли съм френският посланик или Мария." Не защото аз съм посланик, а защото french touch-a винаги е бил в начина, по който изглеждам."
"За мен облеклото е част от нашето битие. Ако няма мода и ако няма начин да се обличаш, би било скучно."
Нева Балникова
бижутер
Двайсет и девет годишната Нева Балникова е дизайнер на бижута. Нейните аксесоари под марката NEVA са творения с характер, който се забелязва в атрактивните им новаторски форми. В аксесоарите й има нещо тайно, двусмислено, което ни кара да потърсим и общото между тях и самата нея, личния й стил и свят.
На прага на жилището й ни посреща малкото й кученце – женският фокстериер Скъл, който е неин другар отскоро. Домът й е изпълнен с топла светлина, стичаща се от широките прозорци.
В пространството няма много мебели, дори абсолютно нищо излишно. "Мечтаното жилище за мен би било хале, което да е сурово. По средата в него трябва да има някаква голяма сцена, която да се използва за различни дейности - за снимки, за танци или нещо друго. Останалата част - свободно, и да има и голяма библиотека. Нещата и като цяло домът не трябва да бъдат заключени между стени."
Още когато е в 7 клас, Нева започва да проявява интерес към разглобяването на различни предмети. Някъде по това време майка й започва да й подарява бижута, а след време тя започва "лека полека да си го развива". "Явно правенето на бижута винаги е било в мен. Към 10 клас започнах да се развивам в тази посока и да продавам бижутата си, първоначално по галерии."
В дъното на апартамента й е обособена малка специална стая, която служи за нейна лична работилница. По дървения работен плот лесно се виждат различни оръдия на труда. "Някога ходих на уроци при дизайнера Николай Сърдъмов, който ме запозна предимно с метала. Даде ми насоки как да организирам идеите си така, че да ги реализирам, как продуктите ми да са по-устойчиви и да бъдат по-функционални. Обичам да работя с кожа, а и разни изкуствени материали, като например силикон, използвам и камъни."
Някои биха определили бижутата на Нева като по-мрачни заради тъмните им тонове, които често комбинира с метали. А по нейните ръце може да бъдат видени изчистени метални пръстени с по-нестандартна форма. "Сарказъм е, че в един момент открих, че по-"дарк" нещата да изразяват и мен до някаква степен. Истината е, че всички пъстроцветни неща с ягодки, черешки ми идват в повече.
Обичам простота, харесва ми, когато нещата, които правя и нося, са изчистени, без излишни детайли по тях. Опитвам се да извлека най-доброто от тях и да не ги натоварвам толкова силно с някакви декорации. Нещата, които правя, са неща, които самата аз бих носила."
"Избирам собствените си бижута според настроението. Има дни, в които нещо мога да не го сваля и го усещам много добре. Любимите ми бижута се сменят през годините. Те са като някакви моменти от живота ми, стоят си там, може да не ги нося всеки ден, но в някакъв момент се сещам за тях. Сещам се за една малка колекция с икони с Дева Мария. Всички те са били носени от мои първи обиколки из Европа и са взети от различни храмове."
"Майка ми е конкретен символ за това какво харесвам и обичам." Докато обяснява Нева, вади от малък панер брошка във формата на елен – скъп спомен от нея. "Взе ми я от морето едно лято. Тя е човек с невероятно чувство към детайла. Наследила съм това от нея – и вдъхновението, и всичко. Майка ми има доста строг стил, без своеволия."
"Моите дрехи са спортни. За мен при всички положения е важно удобството. Определено не са секси, обичам безформени неща, които да падат, големи пуловери", обяснява Нева. А след като наскоро си купила пола с животински принт, заричането "никога повече няма да нося..." изчезнало от речника й.
"Стилът и изграждането му е процес. Аз обичам да го променям. По този начин откривам нови неща за себе си. По принцип нося много тъмни дрехи, в тях присъства предимно черното. Винаги съм в някакви дюсови комбинации. Но това не значи, че няма след време това да се промени."
Сантименталната стойност в гардероба й имат две чанти (едната плюшена, а другата кожена), които открила преди време в магазин втора ръка. "Според мен този тип магазини са един доста добър маниер за рециклиране на дрехи. Има места, в които просто се навирам и ми е интересно дали няма да открия нещо. Не съм от хората, които започват да разглеждат дреха по дреха - обикновено внимавам за аксесоари, за чанти, колани. Не намирам често, но имам няколко добри попадения."
Нева споделя, че скоро мисли да започне да прави и чанти: "Те ще бъдат от кожа. Представям си ги като чанти, които по някакъв начин да са като бижута. Аксесоар, който е нестандартен."
Бижутата на Нева могат да бъдат видени в Sabai на ул. "Неофит Рилски" 63
В концепцията за него бледо се откроява самият Artament като персонаж, който разказва огледалните истории на отделните домове, а и на живeeщите в тях.
В предметния свят на всеки човек се вижда характерът му, или както гласи слоганът на Artament - Home is a person.
www.facebook.com/Artament
www.artament.com
34 коментара
"В апАРТаментите на петима души с отношение към стила и модата"
Нищо впечатляващо! Жалко!
Претенциозно заглавие, без покритие.
Хареса ми дома на Мария/стр.4/
ИКЕА ли се води арт, дизайн и стил? С изключение на Мария (№4), портретите на останалите нищо не показват освен претенция...
забележете каква инерция има по отношение на тези неща"минимализъм, простота" ..в никакъв случай това не е абстрактно конкретната диалектическа ситуация на формата е съдържателна или на супрематизма от черния квадрат на малевич ..простата се разбира напримера така, леглото да е в центъра на стаята и да няма "крака" нещо да е по-малко, но всъшност така е повече, защото към него прибавяте и идеологията, сгрешената етико-политическа констелация, която се прибавя автоматично...както казахме горе.когато видим легло по този начин ние виждаме "герб строи, герб работи"..аз съм минималистическа..за простота,търсеща натура съм.." ценен човек съм.. и т.н.. НАправо е обидно, как всичко е пред очите на хората, а те не го виждат..защо не спи в този череп ..там да си пренесе леглото..ако има нещо, което е от черния квадрат и истински минималистическо, то е тази метафора на смъртта, нощта на света.. .а както знаем, през нощта всички крави са черни..както казва хегел..това е минимализъм..универсализацията..изкарвате ни работа..ще трябва да пускаме тезиси и по тази тема
първия е хипстерясал в най-лошия смисъл на думата
Ще ме извинявате, но жилището на Конакчиева е един невъобразим кич. По-добре ИКЕА...
Може би и аз съм хипстерясала, но все се надявах че поне в Capital Light коментарите ще са по-лайт. Успях да изведа единствено поговорката" Повече капитал, по-малко ИКЕА" :) Мъч стайл, съч мнение, вери уау!
Много ИКЕА, малко стил. . .