С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2014

77 6 юни 2014, 17:06, 65841 прочитания

Игрите на глада

Фрагменти от едно туристическо пътуване из Северна Корея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Какво означава да си турист в Северна Корея? С няколко думи – че си приел да бъдеш част от организирана група и за престоя си в страната си се отказал от свобода на движение освен от един подбран обект до друг. Спретната екскурзоводка, работеща за севернокорейското правителство и наизустила непротиворечиви коментари на сносен английски, представя версия на реалността, която режимът на Ким Чен Ун е одобрил предварително за чуждестранна консумация.

Без да се впускаме в геополитически анализи, е добре да обърнем внимание само на един документ, публикуван по-рано през 2014 г. – първият доклад на Комисията на ООН по положението на човешките права в КНДР, според който в страната са извършвани и се извършват "системни, масови и груби нарушения на правата на човека" и "в много случаи тези нарушения са престъпления срещу човечеството". Ето няколко фрагмента оттам - убийства, мъчения, арести, изнасилвания и отвличания по указания на най-високо държавно ниво. Траен недостиг на храни и политически решения кой да получи продукти с предимство. Между 80 и 120 хиляди политически затворници, заточени със семействата си в лагери, чието съществуване правителството отрича въпреки сателитни снимки и разкази на бивши политзатворници. 
Барът се смее, чуват се истории на висок глас за коментарите на гидовете през изминалия ден, шеги за шпиони, кой какво е прочел предварително, какво ни се показва и какво не виждаме. Паралелна космополитна вселена
 
Не съм сигурна, че е възможно или желателно човек да се абстрахира от подобна информация, докато чете следващите редове, чертаещи паралелна реалност. 


Приключения във влака от Китай

Пътувам заедно с Мартина – словенка, с която сме учили в Щатите. В местната агенция в Дандонг – китайския град, от който тръгват влаковете за КНДР, ни наемат отделен преводач и ни зачисляват към по-голяма китайска група. Визите са готови за четири-пет дни за разлика от "западните" туроператори, на които стандартно им отнема минимум четири седмици.

Още на гарата се запознаваме с някои от колоритните личности, с които ще споделим следващите 36 часа: учителка по английски (за наше щастие), която придружава свекъра си – около осемдесетте, строен за възрастта си, тих, спокоен бивш китайски войник, участвал в Корейската война (1950 - 1953). Учителката пояснява – дядото искал да се завърне за пръв път по случай шейсетгодишнината от примирието от 1953 г. До тях на опашката с багаж колкото за цял месец се е изправил професор по "полуостровни науки" (политически науки с фокус върху Северна и Южна Корея) от престижния китайски университет "Фудан". До сериозния професор нетърпеливо подскача 10-годишният му син.  Четиричленно семейство от Шанхай с всички атрибути на средната класа – айфони с лъскави опаковки на децата и чанта "Гучи" на майката, допълват картинката.



Потегляме. Скоро след границата идва кондукторът за проверка на документите. Чанти и куфари се отварят и преглеждат обстойно. Със суров вид той поглежда паспортите ни и заключава: "България и Словения... аха! Русия." Напразно повтаряме: "Европа, Европа." Мартина пробва друг подход: "Словения – Югославия – Тито." Леденото изражение се стапя в широка усмивка – "Тито!" Разтворените раници остават непроверени. За айфон и фотоапарат няма проблем нито за нас, нито за останалите в групата. Чудя се до каква степен кондукторът е информиран за края на студената война и разпадането на Югославия.

Игрите на глада

Преглед на оригинала

Автор: Мартина Кадунц

Бавно се потапяме в Севернокорейския пейзаж. Влаковите линии минават през сънливи малки градчета. През прозореца на купето виждаме зле асфалтирани улици, хора на колелета и почти никакви коли, стройни дървета и безкрайна зеленина.

Добър вечер, Пхенян. Добър вечер, крем "Здраве"


На гарата в Пхенян ни натоварват веднага в туристически автобус. От блоковете и улиците на големи плакати и изрисувани пана ни срещат ведрите погледи на Ким Ир Сен, великия водач, вписан в конституцията като вечен президент, и сина му Ким Чен Ир, върховния ръководител, посмъртно обявен за генералисимус през 2011 г., когато почива от инфаркт. Екскурзоводката внимава да не забрави някоя от титлите и ги повтаря още веднъж за всеки случай. 

Събират всички паспорти – ще ги получим на тръгване. Никой не изглежда притеснен. Пристигаме в хотелa, в който повечето туристи отсядат – Yanggakdo, удобно отделен на малък остров в югоизточната част на Пхенян. Добре поддържан ретро шик с просторни ресторанти, книжарница, пощенски клон и супермаркет.

Фотограф: Мартина Кадунц

След вечеря (умерено пикантни вегитариански ястия и много кимчи, известното корейско кисело зеле) посещаваме супермаркета по-скоро от любопитство, отколкото по необходимост. Сънувам – в секцията с козметика през стъклените витрини ми се усмихват четки и пасти за зъби "Астера" и крем "Здраве"!  Премигвам и пак поглеждам – стоят си там, а съвсем близо – лукчета заедно с други дребни сладки с надписи на корейски. Объркано запитвам касиерката защо тези продукти са там и откъде идват. Не знае, но ако искам да си купя нещо, може да се плати в долари, евро и китайски юани. Вземем пакетче лукчета и тихо се запътвам към книжарницата.

В книжарницата и в бара


Изборът от пропагандна литература е впечатляващ: редица образователни четива на английски и немски по тема идеологията "чухче", която набляга на категорична самодостатъчност на държавно и лично ниво; руска литература, посветена на "изобличаване американската конспирация" и друга подобна високопарна тематика; трактатът на Ким Ир Сен "За изкуството на киното". Единственият чуждоезичен вестник, който се предлага, е "Пхенян Таймс" - седмичен таблоид, който севернокорейският режим публикува от 1965 г. насам. Разлиствам – информацията (не съм сигурна дали това е правилният термин, може би по-скоро дезинформация) гравитира около скорошните посещения и коментари на Ким Чен Ун.

Грабвам дузина картички и се отправяме към бара, където приключенци от целия свят отмарят на по бира и сладки приказки. Чужденците нямат право на местна валута, та питиета се търгуват в познатите от супермаркета долари, евро и китайски юани. Докато чакаме да ни обслужат, завързваме приказка с Ал - австралийски информатик, който живее в Хонконг и е в Пхенян за втори път. Веднъж не му стигнало да "разбере държавата". Впечатлявала го липсата на консумеризъм и това, че държавата е устроена около "други ценности". Пък и си падал по грандоманска архитектура. Ал празнува петдесетия си рожден ден и е довел приятеля си – красив мускулест пилот на около тридесет, който оживено споделя впечатленията си от деня с група изморени австрийци.

Сядаме до няколко скъпо облечени британци от ирански произход, които величаят културата на чая в Китай. Долетели са от Пекин преди няколко часа (както повечето туристи избират да посетят Северна Корея) и вече са закичили значки със севернокорейското знаме - екскурзоводът им бил препоръчал. Тук са, за да видят държавата със собствените си очи, отвъд медийните статии за ядрените оръжия и амбициите на семейство Ким, "преди системата да се отвори или да рухне". 

 "Кой знае, кой ни слуша", добавя с полуусмивка млад американски банкер. Питам го защо е избрал да дойде – щяло да звучи къде по-интересно от пътешествие в Мексико или Бахамите, като се върнел на Уолстрийт. Това, че не можел да си проверява смартфона извън работно време, било бонус.

В рамките на добрия тон се обменят минимално политически коментари. Барът се смее, чуват се истории на висок глас за коментарите на гидовете през изминалия ден, шеги за шпиони, кой какво е прочел предварително, какво ни се показва и какво не виждаме. Паралелна космополитна вселена.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8910 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 48146 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
12 години off

Стефан Х за дауншифтинга, или умението да живееш с малко и качествено

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10