За мен тя започва в София на 27 април 1935 г., с първото писмо, с което все още на "Вие" отговаряте на обожател, чиято самоличност тъкмо сте разкрили: "Моля да не ми пишете вече никога на машина. Признавам, че това ще ви създаде повече неудобство и ще загубите повече време, но за мен то ще бъде много по-ценно и приятно. Вярвам, не ще ми откажете това малко удоволствие." Три години и десетки писма по-късно той ще поиска ръката ви, но вие ще продължите да му пишете години и след това, а той грижливо ще пази писмата ви в дървена кутия от сладкарница "Савоя".

В днешно време писма на ръка почти никой вече не пише. Ето защо вашите, макар и предназначени за един-единствен човек, за когото са били особено ценни, станаха такива и за мен. Вярвам, че ще ми простите това малко удоволствие.

От писмата ви разбирам, че август не се е променил много оттогава. Столичани все така се запътват към Варна да прекарат лятото като вас, "тук заварих всички почернели като шопарчета, забавляваме се на общо основание, цял ден се печем като гущери, плаваме, гребем и от време на време играем тенис".

За жалост Черноморието ни днес е почти празно от чужденци вече не само през септември, а дори като дете не помня да съм виждала вашата любима пързалка в града: "Най ми хареса новата пързалка, доста висока слиза силно наклонена право в морето, спускането става с малки плоски шейни. Понеже пързалката се намира на смесения плаж, принудихме се да стъпим там за пръв път. Тъй като вече беше четири часът, малко хора бяха останали на плажа и затова нямаше от какво да се отвратим."

Вредните навици са си все същите: "Обещавамъ ти, че никакъ няма да пуша до завръщането си в София, но знай, че това ще ми струва много, тъй като тук единственото ми удоволствие беше това, след всеки обядъ да запуша една, най-много 2 цигари, но и това няма да го сторя, щом ти не го искашъ.

Преглед на оригинала

Бележка с почерка на съпруга на Офелия. Кореспонденцията им започва от 1935 г., сключват брак три години по-късно и продължават да си пишат почти всяка година поне до 1952 г. Едно от писмата споменава, че са родени на една и съща дата: 14 март. "Изпратих два зюмбюла на Офелия по случай годишнината на моето отиване у тях да искам ръката й от нейните родители. Заедно с цветята изпратих и едно писмо, в което писах само две дати: 14 март 1907 г. 14 март 1908 г."

Преглед на оригинала

Хронологията на кореспонденцията им през годините се познава и по хартията, която са ползвали за писмата си: започва с поръбени безцветни листове...

Преглед на оригинала

... преминава през няколко нюанса на синьо в следващите години и завършва с карирани листове през 1952 г.

Преглед на оригинала

Опис на съдържанието на един от редовните "войнишки колети", които Офелия редовно изпраща до съпруга си, след като го мобилизират: "меден кекс, специално за целта, защото трае много и е вкусен 4 пакета шоколад 1 кутия фруктови бонбони 1 кесия сухари 1 лимон 2 кутии сардела и 2 ключа за отваряне на кутиите."

Преглед на оригинала

Дървена кутия от битака - 4 лв. Купчина писма отпреди 80 години - безценно (Сърдечни благодарности на Вера и Севда, че ни предоставиха тази находка.) Сладкарница "Савоя" е любимо място на софийските дами и господа през 30-те г. на XX век и героите на тази история често се отбиват в салона й на ул. "Леге" да си пият бозата на сянка".

Преглед на оригинала

Въпреки че тенисът е все така считан от някои за "буржуазки предразсъдък", но никого няма да му направи впечатление, че играете "вече със шортове", дори и да без "да си падат малко съвременници". Не знам да има и състезания, както казвате, въпреки че използвам случая да ви поздравя за победата над варненци, които пък печелят всички мачове срещу русенци.

Вашето описание на пътуването с българските железници е извънредно роматично, иска ми се да вярвам, че ако трябваше да предприемете пътуването София - Варна с влак днес, пак щяхте да останете със същите добри впечатления: "Кондукторът на вагона беше много любезен и цяла нощ е държал в лед гладиолите, които ми подариха на тръгване - трябва да е разбрал, че са ми скъпи." Експрес "Тракия", който сте ползвали, за да ходите на гости на приятелите си в Пловдив, и който се оказа първият български експресен влак, пуснат във вътрешните линии, отдавна не се движи. Затова пък на ваше разположение сега е магистрала "Тракия". Но вие сама вече сте усетили най-важното, когато сте на път - компанията: "Госпожата, с която пътувах, ми стана много симпатична, все едно бяхме стари познати. Не знам с какво й спечелих доверието, аз без нищо да питам, тя ми сe откри напълно за всичко, изглежда, че е премного щастлива с англичанина, дано да е до края все тъй. И най-важно: нито хъркаше, нито пущаше еманации."

Да ви кажа право, и днешният нощен живот е също толкова разрочароващ като от август 1935 г:  "Тази година дансингът не представлява нищо интересно, джазът не струва", да не споменавам, че джаз почти изобщо няма. Разбира се, оживление не липсва, невинаги толкова безобидно, колкото вашата случка, въпреки че някои от днешните заведения "толерират" подобен, че и повече, ентусиазъм: "Ходихме веднъж на дансинг мюзикъ-холъ съ чудесни балерини майсторки на унгарските танци, в общото възхищение А. дигна вазата, която се намираше на масата, и заля цялата вътрешностъ върху хората на съседната зад нас маса, дигнаха врява, още малко щяха да се хванат за шиите, голяма комедия беше, гръмогласно се смяхме без церемонии, обстановката и заведението толерираха подобен ентусиазъмъ!"

Нямам опит, за да споделя впечатления, но подозирам, че разказът ви за казиното ще е верен и днес, и утре, и въобще "ходихъ също и в игралнята. Oстанахъ доста дълго време и наблюдавахъ физиономиите на играчите, между които доста дами и господа. Видяхъ доволни и отчаяни лица, алчни и треперещи устни, потни и набръчкани чела, седятъ съ часове единъ до другъ, на едните щастието се усмихва за сметка на другите. Точно срещу мене гледахъ един още младъ мъжъ, непрекъснато печелеше по хиляди и осмиляди, и непосредственно до него единъ другъ редовно губеше; първият доволенъ въртеше ненаситни очи, вторият беше свилъ вежди, а по лицето му мускулите трепереха, искрено ви казвамъ, отвратихъ се!"

Дълго време се опитвах да отгатна каква е била професията на съпруга ви от кратките ви вметки, често написани набързо и в последния момент в полето на писмата: "Не можеш да си представиш колко всички бяха възхитени от стиховете ти. Очакваме втората кръстословица и поправка на първата, защото имаше някои грешки, признавам." Открих отговорa съвсем случайно, в една забележка  - "много те моля да си оправиш малко езика, защото е недостоен за един юристъ". Разбира се, юрист!

Ето защо и писмата ви са така грижливо съхранени, въпреки че личи как някои са отваряни нетърпеливо, но после грижливо прибрани отново в плика и запазени все така и до днес. Почти всеки лист е датиран, тук-там подчертан или допълнен с анотации от притежателя му, който години по-късно е препрочитал и подреждал писмата си от вас. И без да знам, е ясно, че за всичките 17 години той e уважил молбата ви и никога повече не ви е писал на машина. Както коментира ваша приятелка в поздравленията си по повод сватбата - "кой знае колко веселичко си прекарвате двамата, азъ поне имам тая представа за "брак по любов". Днес имаме oще много за поясняване: първи, втори, n-ти, смесен, еднополов, затова го наричаме просто брак.

"Квартирният въпрос" в София е все така сложен. Транспортът от 4-ти километър е по-редовен от "сутрин, обед и вечер, когато мъжете се връщат от работа", но който си пада "по-съвременник" все така предпочита да се движи с колело. От познатите си с деца знам, че и тази година има не по-малка "криза на момичета" или детегледачки: "всички искат от 600 лв. нагоре, такава криза и скъпотия никога не е имало. Нашето ново момиче е работила една година в София без книжка, но важното е, че обича деца. Детски колички имаше само четири в София, избрахме най-файнската за 1600 лв., за дебели гуми додадохме още 200. Синът ни се въргаля на тревата около площад "Александър Невски", защото в Борисовата или Царската ще ми лепнат глобата". Днес никой няма да ви глоби за въргаляне в тревата, "Александър Невски" е опасан с автомобилен паркинг, а на мястото на т.нар. царска детска градина се издига Паметникът на съветската армия.

Като стана дума за армия, днес тя е професионална. Почти не познавам млад мъж, който да е бил войник, така че за щастие мога само да си представя сантимента в писмото ви от 18 май 1941 г.: "Всичките ни момчета мобилизираха, сега представляваме едно опечалено събрание на жени с единствен представител на вашия пол Митко (но и той е остриган)." Или единствената ви картичка от 13 май 1941 г.: "Имаше голяма бомбардировка, но никак не ме е страх." И все с този дух чак до 1944 г., когато пишете comm il faut писмо до командира на съпруга си: "По всичко личи, че не искат да те уволнят, но аз ще бия на чувства и дано да хване дикиш."

Днес ще намерите всичко по магазините - няма нужда за чакате да мине масларят, за да направите бисквити и кекс или да се безпокоите, че "Иванчо фурнаджията" ще ги препече твърде много отгоре - можете да си ги прегорите и самa във вашата собствена фурна.

И днес пишем писма до хората, които обичаме, но са далеч от нас. Но рядко познаваме почерка им, защото всички са написани на машина - и то електронна. Писмата идват веднага, а подателят знае точния ден и час, в който сте го отворили. Но и днес е не по-малко вярно, че "всичко с писмо звучи съвсем друго".

Последният плик в кутията за писма е с дата от 1952 г. и е първият вместо "До Господинъ" адресиран "До Другаря А." Писмото ви завършва с "моля да ми пишеш, когато си свободен, било то и няколко реда на картичка". Реших, че все пак ще се зарадвате да получите отговор, макар и много по-късно. Затова ви написах това, не е ръкописно, но е най-искрено. 

Почти всяко писмо продължава с бележки в полето на листа, под и над линия - навсякъде, където има дори малко свободно място да се каже още нещо.

Преглед на оригинала