С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2014

68 12 сеп 2014, 16:54, 73778 прочитания

[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]

Как изглеждаме в очите на няколко чужденци с постоянен адрес в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]

Георгиос Дзордзос, 39, собственик на ресторант, грък

Йоргос е тук още в зората на демокрацията. Идва, за да учи, но намира бизнес ниша – да обслужва с храна хилядите тогава гръцки студенти. Така неволно става собственик на най-стария гръцки ресторант в София, още преди синьо-бялата вълна от такива да залее столицата. Ресторантът му в кв. "Слатина" е по-скоро семпъл и традиционен, но той и до днес вярва, че най-важно е да успява да предлага прясна храна на добри цени. И го прави, пътувайки всяка седмица до Егейско море.


Роден съм в Атина, израснах в семейство, което можеше да си позволи много добър живот. Завърших училище, но не можах да се класирам там, където исках. Желанието ми беше да уча компютърни системи, но в Гърция нямаше вариант за платено обучение. Вариантът беше или да изчакам още една година, или да се опитам да кандидатствам в близка държава – Румъния, България. Познати ми бяха казали, че тук образованието е добро, а животът – евтин. Тогава доларът и драхмата бяха много силни. Помня първото ми влизане в София, беше истински шок. Очаквах да е широко, осветено... Беше 20 септември 1993 г., но беше ужасно студено. През октомври заваля сняг. България се оказа уникално приключение за мен. Беше много по-различна, не беше европейска държава – единственото, което можеше да видиш, е бедност, мафия и мизерия. Тогава в Гърция живеехме много добре, за разлика от сега, и там такива неща нямаше. Вече сме в ЕС и не сме добре, както цяла Европа. Но за съжаление това е изборът на нашите политици.

След като пристигнахме, старите студенти ни поеха, записаха ни в университети, намериха ни квартири, имаше над 7 хиляди гърци тук – истинска организация, град в града. Имаше няколко гръцки дискотеки, таверни, клубове. Първата година се подготвяхме, учейки български. Вие тук имахте компютри, образованието беше доста по-напреднало, както и в целия източен блок впрочем, за разлика от Гърция. Но тук беше друг свят – нямаше какво да се яде буквално, пращаха ни с колети дори вода. Така ми дойде идеята да започна да обслужвам всички тези гърци с доставки по домовете, нещо тогава непознато за тукашните ширини. Така през 1996 г. се роди Gustosa - заведение с голяма кухня и малък салон, както и 7-8 коли за доставка. Въпреки че на практика нямахме много пари, за онези времена тук те бяха огромна сума. По това време нямаше как да внасяме продукти от Гърция и стартирахме с пици и спагети, а по-късно и с гироси. Появиха се още 1-2 пицарии, които да предлагат доставки с моторчета, но времената бяха толкова тежки, че и това беше проблем, защото ги крадяха. Клиентът си поръчва пица (които тогава дори не се доставяха в картонени кутии, а в чиния, за да си я прехвърлиш в своя), доставчикът се качва на адреса и моторчето изчезва. За щастие бяхме твърде дребно заведение и никога не сме имали проблеми с мафията. Но имахме около 4000 абоната на пицарията. Събирахме се да гледаме гръцки мачове, видеокасети с преведени на гръцки филми (имаше 4 гръцки видеотеки в София), както и да слушаме гръцка музика.

До 2000 г. бяхме в кв. "Дървеница". После времената се промениха. Нивото в България доста се вдигна – започнаха да се движат пари, да има частен бизнес, появиха се хора с възможности. Те търсеха добра храна, добро обслужване, добри продукти на добра цена. Това е много важно, когато говорим за гръцки ресторант. Започнахме да имаме по-голям достъп до качествени продукти и преминахме на традиционна гръцка кухня - риба, рибни деликатеси, гръцка мусака. Гръцкият зехтин владее света, ние сме едни от малкото, които може да произвеждаме екстра върджин. Най-доброто гръцко ястие е риба от Егейско море – синегрида, ципура, лаврак, това е най-добрата риба в света изобщо. Защо? Има много отговори – температура, чистота на водата... Но просто, за да е добра кухнята ти, няма нужда от нищо повече, освен да пазаруваш нещо прясно от Егейско море.



Сега Гърция е в криза, което много свали цените за туристите. За това в момента е и световна топ дестинация. Жалко, че това смъкна и качеството на самите туристи. Мизерията води мизерия. Тази година има рекорд на туристите – над 20 милиона, но качеството им е толкова ниско, че никой в Гърция не е доволен. Това не важи за вас. Там казваме, че видиш ли в ресторант голяма риба пред човек – той ще е или българин, или руснак, или турчин. Пред салата ще стои германец или холандец. Те нямат никакво отношение към кухнята. Това, че достъпът до Гърция е лесен за българите, разви у тях определени вкусове. Те харесват прясната морска храна, а в Гърция тя е лесно достъпна. Затова и ходя два пъти седмично до Солун, за да зареждам ресторанта си. Вече броят на гръцките студенти е драстично намалял в София и клиенти са ми българите.

Аз съм много щастлив в София – живея тук 20 години, имам си приятели, радвам се, че дойдох тук. Беше трудно, но съм доволен. Работя много, поддържам си лично ресторанта и не го смятам за някакъв огромен бизнес. Не обичам да сядам, винаги съм на крак. Ако не ти се работи в този бранш, е по-добре да си ходиш. Просто целта ми е да предлагам хубава кухня на нормални цени и добро обслужване. Тук е важно да не стоиш на главата на клиента, да не досаждаш. Лично обслужвам много хора. Това, че гърците са мързеливи, е една голяма легенда. Нямаше да имаме такова ниво, ако бяхме мързеливи.
София е хубав град в красива държава с природа и море. Просто е зле поддържан. Пътищата тук са ужасни, макар че напоследък има големи подобрения. Започнаха да правят и магистралата за Гърция. Това беше голям тормоз преди. Две държави, които нямат магистрала помежду си? Но бих искал вечно да живея в Гърция - мисля, че там също сме благословени с красива природа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8863 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 46984 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
България намери талант

Няколко даровити деца със световен пробив в своите области

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10