С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2014

68 12 сеп 2014, 16:54, 74101 прочитания

[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]

Как изглеждаме в очите на няколко чужденци с постоянен адрес в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Йохан Карлсон,

49, креативен директор на списание, швед

[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]


Йохан идва в България преди повече от 10 години на "много дълга ваканция", резултатът от която днес е семейство и работа като арт и креативен директор на едно от най-популярните списания за бизнес и мениджмънт у нас. По скандинавски е дистанцирано критичен към всичко, което го дразни, но се води от принципа "ако нещо не ти харесва, оправи го" и продължава да не разбира защо у нас нещата се случват "тоооооолкова бавно".

Преди да дойда в България, се занимавах с дизайн на списания. След това с мой приятел създадохме рекламна агенция, в която работих няколко години. Но достигнах до етап в живота си, в който исках да избягам от рутината, и така се озовах в България на много дълга ваканция. Доведе ме приятелка, българка, която от 25 години живее в Швеция. Идеята ми се стори предизвикателна най-малко защото на корицата на туристическата книга, която си купих за България, пишеше "най-непознатата страна в Европа". Още в началото, докато обикаляхме и разглеждахме, ми направи впечатление, че някои части от България са доста развити, а други са много изостанали, все едно те връщат в някакво далечно минало.


Първата дума, която научих на български, беше "наздраве". Беше много забавно през първите месеци, но когато банковата ми сметка започна да намалява, трябваше да започна работа. Стана някак много лесно – с три телефонни разговора. Открил съм, че в България важи правилото на "трите телефонни разговора", защото само с три обаждания можеш да намериш номера на всеки, когото поискаш.

Тук съм вече 12 години, от 10 съм женен за българка, имаме и малка дъщеря. Много неща се промениха, откакто съм тук. Фактът, че българите започнаха да пътуват много, също оказа влияние. Виждат как е навън и това неизбежно се отразява на изискванията им, когато се върнат в България.

Честно казано, според мен българите са като всички останали хора. Някои са добри, други са лоши. Имате обаче една национална черта, която изобщо не ми харесва – завистта. В Швеция дори мениджърите наричаме "колеги", тук те са "директори" – някак е важно да се подчертае по-високата им позиция. В София дори най-малките кооперации имат антена за интернет и телевизия на всеки балкон, в Стокхолм е популярно съкооператорите да купят една голяма, скъпа, но мощна антена и да си делят разходите и сигнала. В София не знам как това може да се случи. Често виждам как на някои блокове само няколко апартамента са освежени и боядисани с различна боя. Тук рядко хората се събират, за да правят нещата заедно, особено когато става въпрос за сградата, която обитават. Всеки си е сам за себе си. За мен това е странно. Но не знам дали това е типично българска особеност, или е характерно за цяла Източна Европа.



Дали смятам, че българките са сред най-красивите в света? Да, красиви са наистина, но в моя случай, и като цяло с шведите, тъй като повечето жени в страната ни са руси и синеоки, искаме обратното – жени с тъмни коси и очи. Българките са страхотни, не твърдя обратното, но във всяка страна има красиви жени. Нали ви казах какво работи в случая - жена с къдрава коса иска права, и обратното...

В София ми липсва морето. В Швеция съм роден много близо до морето. Жена ми пък е от Бургас. Липсва ми водата, особено през лятото. А и не харесвам София през лятото.

Като цяло мисля, че София е нормален град – с предимства и недостатъци. Ако бях кмет, щях да направя нещо за колите и хората. Да вземем например Стокхолм - там голяма част от трафика е изнесен под града. А тук няма добра инфраструктура, която да може да издържи толкова много автомобили, колкото има в момента, а и те стават все повече.

Проблемът е, че в България много неща се случват бавно. Един нагледен пример е ужасният паметник пред НДК, който наричам "паметника на провала". Оправете го или го съборете – направете нещо с него. Но откакто съм България, той е в окаяно състояние и никой не прави нищо, за да промени това.

Харесва ми, че в София има паркове. Откривам ги и заради детето – постоянно търсим места, където да играе. Обичам и старите квартали и сгради, някои с над 100-годишна история, хубаво е, че в града има усещане за история и наследственост.

Тодор Пеев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8915 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 48162 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
България намери талант

Няколко даровити деца със световен пробив в своите области

Още от Капитал
Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10