С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2014

68 12 сеп 2014, 16:54, 74066 прочитания

[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]

Как изглеждаме в очите на няколко чужденци с постоянен адрес в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Франсоа Нугиес, 45,

артист и преподавател, французин

[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]



Франсоа живее в София от вече шест години. Женен е за българка. Продължавам да работи във Франция като преподавател по кино и съвременно изкуство, но през по-голямата част от годината прекарва тук. Работи и по авторски проекти в областта на пърформънсите, видеоарта.


Роден съм в Южна Франция, прекарах 20 години в Париж, а във връзка с различни проекти съм живял в Калифорния, Берлин, разни други места. Нямах предварителни очаквания към града. Просто с жена ми, която е българка, решихме да пробваме нещо различно и така напуснахме Франция.


Може България да е най-бедната държава в Европейския съюз, но тук откривам много енергия, особено в артистичните среди. В тази страна има много талант. Творците нямат кой знае каква подкрепа, финансовите средства са нищожни или поне в тази област, но така всеки свиква да разчита на себе си и се развива в различни посоки. Докато във Франция като че ли всеки чака проектите да се получат наготово. Има много талантливи млади режисьори, като например Драгомир Шолев, но като че ли не им се дава шанс. Пример за това е казусът с филма, който беше селектиран да представи България за евентуално номинация за "Оскар" в категорията за чуждестранен филм. Той може да не е лош, но режисьорът Иван Ничев е ветеран, от старото поколение, а е имало възможност да бъдат избрани вече доказани заглавия на млади творци (направилият премиера на "Сънданс" "Виктория" на Майя Виткова и награденият във Венеция "Отчуждение" на Милко Лазаров). Защо не им се дава възможност за изява? Трябва да има повече движение сред старите структури.

Но със сигурност тук, в София, виждам един млад дух, който може да вземе нещата в свои ръце и да изгради средата, от които има нужда. Според мен една страна като България много по-лесно може да се реформира от Франция, която не може да помръдне напред. В момента тя е съставена от едно депресиращо общество. То живее според силно остарели разбирания и не мисля, че това някога ще се промени или поне не през следващите години.

Намирам, че тук хората имат силна връзка с традициите си, с местата, от които са дошли. Но има огромна разлика между хората, които живеят в по-големите градове и тези в по-малките. Едните са в настоящето, а другите като че ли в 70-те години, особено ако отидеш в планинските райони.



Позитивно е, че все повече българи, които са учили на Запад, се завръщат и искат да останат. Което не е лесно, тъй като те са преквалифицирани за тукашната действителност, а и над тях има стари кадри, които действат по познатия стар и често некомпетентен начин. Вярвам във философията на меритокрацията – че индивидът трябва да притежава влияние и сила изцяло според способностите и таланта си, а не заради статут, привилегия или нещо друго. Разбира се, навсякъде има некомпетентност и хора на неправилни позиции, но тук ми се струва, че това е дълбок проблем.

Безспорно старото поколение не може да установи връзка с новото, нещо, което наблюдавам и във Франция. А най-младите в България като че ли не знаят нищо за комунистическата история на страната. Веднъж бях в градинката пред "Кристал" и реших, че вместо Стамболов, паметникът изобразява плачещ Ленин. Разпитах наоколо, хората ме поправиха и се опитах да разбера кой е Стамболов, но само един от тълпата успя да ми обясни.

Много са ми любопитни старите соц сгради и паметници. За мен е странно, че никой не ги поддържа. Намирам Дом-паметника на Бузлуджа за много интересен и въпреки асоциациите, които носи с комунистическия режим, той може да бъде реновиран. Не е нужно миналото да бъде изтривано, когато може да бъде преосмислено. А това съчетание между старото и новото в архитектурата като че ли ми напомня за Брюксел.

Пътуваме често и съм бил къде ли не из България. Източните Родопи и село Горно поле са ми любими. Това лято бяхме в Крапец, но мисля, че Варвара е моето място край морето.

Разбирам малко български, но все още не го говоря свободно. Опитвам се да го науча, но жена ми говори френски, с останалите приятели тук се разбираме на английски, така че няма много случаи, в които да практикувам. Може би ще ми отнеме още няколко години. Имам ги - не смятам да си тръгвам.

Светослав Тодоров
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8910 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 48122 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
България намери талант

Няколко даровити деца със световен пробив в своите области

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10