С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2014

68 12 сеп 2014, 16:54, 74183 прочитания

[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]

Как изглеждаме в очите на няколко чужденци с постоянен адрес в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Юрген Осте, 41, пилот, белгиец 


[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]



Той е белгиец, пилот в международна авиокомпания, базиран в София, който просто превръща момчешката си мечта в реалност, и преди да се установи, тук живее в Белгия, Словакия, Италия, Англия, Испания, Румъния и Макединия. 
Тридесет и пет години от живота си Юрген прекарва в Западна Европа. Идвайки в България, осъзнава, че досега е живял в нещо като усмирителна жилетка. Така нарича правилата, регулациите и свръхорганизацията, които са определяли начина му на живот до този момент. "Опитай се да разпънеш палатка където ти скимне във Франция, Германия или Белгия и ще разбереш какво имам предвид."

За пръв път попаднах в България през 1999 г. на гости у приятели. После животът ме завъртя и днес съм баща на двегодишна дъщеря. Нейната родина е България и аз бих искал тя да израсне именно тук. Е, имам някои забележки и препоръки към средата и системата. Притеснен съм сериозно от състоянието на образователната система и на здравеопазването в България. Вече съм се сблъскал с кошмара да намерят подходяща ясла за малката, а това според мен е лош предвестник какво ни очаква оттук нататък. Засега обаче не искам семейството ми да живее никъде другаде. За много, много далечното им бъдеще не бих имал нищо против да пробваме да живеем в някоя скандинавска държава. 

От страните, които съм посещавал, най-много досега са ми харесвали Македония и България заради прекрасните хора и невероятната природа. Ако говорим за дестинациите, до които летя – основно в Европа, не мога да кажа къде ми допада повече, защото тогава кацам, зареждам самолета и отлитам. Обикновено работя шест поредни дни, след което почивам няколко и наново. Често излизам за полет посред нощ и се прибирам в същите часове.

Адаптацията ми в София и изобщо в България мина доста леко с изключение на някои езикови бариери. Според мен е достатъчно да познаваш един българин и останалото е лесно – следва ефектът на снежната топка. В следващия момент започваш да отказваш покани за социални събития просто защото нямаш време за всички. Но българският език си остава труден и неовладян. За мой късмет огромна част от обкръжението ми говори английски, а останалите ги забавлявам с разваления си български.

Според мен българите са невероятни хора. Най-отличителните им качества са чувството им за хумор, силно развитата им способност да оцеляват и умението им да импровизират във всяка ситуация. Що се отнася до негативните им черти – смятам, че те винаги говорят помежду си твърде високо и през цялото верме някой близо до теб е зает с шумни ремонти.

Българите са хора, които знаят как да живеят и да ценят живота си – приятелството, дълги обеди и вечери с приятели и роднини, задължително придружени от домашно сварени напитки. Това, че повечето от тях са преживели (по няколко) драстични промени в социално и икономическо отношение, сериозно е повлияло личния им живот и характера им. И всички те притежават различни дози здравословен реализъм. Често се срещам с целеустремени млади хора, които започват свой собствен бизнес или имат личен проект, върху който работят със страшен ентусиазъм. 

В същото време обаче виждам и доста българи с ниско самочувствие, които дават и много ниска оценка на родината и на държавата си. Разбира се, те имат своите основания, но според мен първата стъпка към промяна е да можеш да разпознаеш потенциал и да признаеш, че го има. Нерядко се сблъсквам с фатализъм. Млади, образовани хора, които могат да променят средата, напускат или имат планове да напуснат България. Те не виждат възможности тук и се отправят на запад. Какво е бъдещето на държава, чиито доктори отсъстват по шест и повече месеца в годината?!

Николета Попкостадинова



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8948 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 48364 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
България намери талант

Няколко даровити деца със световен пробив в своите области

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10