България намери талант
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България намери талант

България намери талант

Няколко даровити деца със световен пробив в своите области

Светослав Тодоров, Тамара Вълчева, Петя Тодорова, Силвия Радославова
112461 прочитания

Николай Маринов, 13 г., пианист

 

Николай има пространната си биография, която едва се побира на четири печатни листа.

Основното в нея – солирал е на Врачанската и Софийската филхармония, на Старозагорската опера също. Отличен е с над 30 първи места и лауреатски звания от конкурси в страната и в чужбина и с няколко специални награди (сред които една на Министерството на културата и две на фондация "Димитър Бербатов").

Участвал е в няколко майсторски класа, в това число лятната академия Musica Mundi в Брюксел и Youth classics в Цюрих. Изнасял е самостоятелни концерти в Турция, Белгия, Франция.

Едва 12-годишен, той е избран за един от 18-те българи, включени в приложението The best of Bulgaria.

Името му стои редом с имената на Джон Атанасов, Валя Балканска, Елиас Канети, Теодосий Спасов, Ралица Василева, Григор Димитров и прочие знаменити личности, чиито постижения в науката, спорта, културата и обществения живот дават на народа ни истински повод за гордост.  

Един запис, качен в мрежата миналата година, прави от невръстния пианист истинска знаменитост. Историята е следната: след като е свирил в Българския културен център в Париж, Николай трябва да се придвижи до град Фурж за втори концерт. Времето е разпределено, така че не остава и минутка възможност за репетиция преди второто му участие. Притеснено от този факт, докато чака влака на гара Сейнт Лазар, момчето търси спокойно място, за да се разсвири поне "на сухо". В същия момент съзира черно пиано "Ямаха" с непонятен за него надпис (по-късно разбира, че той гласи: "За всеки, който го може."). Минута по-късно изпод ръцете му се разнася Музикален момент N 4 на Рахманинов, а собственикът на клавира и десетки пътуващи хора наобикалят Николай, затаили дъх от брилянтното изпълнение на малчугана. Следват Бах, Бетовен, Моцарт – целият репертоар за Фурж оглася в продължение на един час парижката гара. Случката е заснета и качена в You Tube, откъдето бързо добива популярност.

Срещаме се на 1 октомври, Международния ден на музиката, в часовете за кратка почивка на Николай по време на интензивни репетиции. На пръв поглед е типично 13-годишно хлапе – с маратонки, суетшърт и къси панталони в жълт цвят, усмихнат, лъчезарен и енергичен. Същата вечер пианистът от Музикалното училище в Пловдив ще свири с Пловдивската филхармония, а няколко дни по-късно и в конкурс за камерна музика. За концерта с новите солисти на филхармонията същата вечер той се чувства спокоен, уверен и готов. "В него ще участваме аз и Тифани-Сидни Микова, също от Музикалното училище в Пловдив. С нея спечелихме втори награди на конкурс, даващ ни право да се включим в коледната програма на Карнеги хол в Ню Йорк на 20 декември тази година. Всъщност да свиря в Карнеги хол беше една от големите ми мечти и съм щастлив, че тя е на път да се сбъдне", със задоволство казва Ники.   

Родителите на Николай въобще не подозират за музикалната дарба на сина си до неговата шеста година. "Баща ми е кардиолог, майка ми – банков служител, но и двамата са запалени меломани, обожават класиката и джаза. Винаги ме взимаха със себе си, когато ходеха на концерти, тъй като не е имало на кого да ме оставят." Едно изпълнение на Милчо Левиев в Пловдив чертае категорично бъдещия път на сина им. "Помня, че се прибрахме след концерта, хванах детската йоника, затворих си очите и докато дрънках на играчката, си повтарях – аз съм Милчо Левиев, аз съм Милчо Левиев..." Малко след това момчето сяда на старото пиано на семейни приятели, а околните с интерес отбелязват, че импровизираното му свирене ражда смислени мелодии, а не хаотични звуци. Първите си уроци по пиано Николай взима още докато е в детската градина, а педагожката му веднага потвърждава, че момчето е много музикално.

Година по-късно, вече като ученик в Музикалното училище в класа по пиано на Светлана Косева, той печели първата си голяма награда с безапелационните 100 точки на международен конкурс в Белград. "Няма да забравя думите на един сърбин, който тогава ми каза – "имаш много лепа лева рука", с усмивка си спомня той и продължава:"Истинско щастие е, че попаднах на Светлана Косева, тя е страхотен професионалист и благодарение на нея осъзнах, че само талант не е достатъчен, иска се и много труд." Сеща се също как, когато е бил във втори клас, заедно с един седмокласник от неговото училище са изнесли самостоятелен концерт в Одринския университет при пълна аудитория и колко впечатлен е бил тогава от множеството желаещи да чуят изпълненията на две български деца.

На въпроса ми дали помни първото сериозно произведение, което е изсвирил, Ники отговаря, без да се замисли: "Двете части на Сонатина на Бетховен, тогава бях на шест и половина. Като цяло не помня нещо да ме е затруднило, въпреки че материалът ми е доста сериозен – Музикален момент N 4 на Рахманинов, 32 вариации на Бетховен, Горски цар на Шуберт-Лист по поемата на Гьоте, 23-ти концерт на Моцарт, Органна прелюдия на Лист-Бах. В момента разучавам Апасионата на Бетховен. За някои творби просто ръката ми е още много малка, но знам, че следват във времетo и ще ги добавя в биографията си."

Отвъд класическата музика за Николай съществува единствено джазът. "Слушам Есбьорн Свенсон трио, Кийт Джарет, Чучо Валдес. Не харесвам поп, рок или рап."

От общообразователните предмети обича най-много българския език и литературата, макар да не му остава много време за четене. Заради честите пътувания и участия в концерти и конкурси редовно му се налага да наваксва пропуснатото в училище, което обаче по никакъв начин не се отразява на успеха му и бележникът е пълен само с шестици. "Изработил съм си стратегия да се концентрирам в часовете на 100% и да запомням повечето неща веднага, за да не ми се налага после да губя време в усвояването на материала. Целият ми следобед минава в свирене и уроци по пиано или камерна музика, прибирам се у дома след 16:00 ч. и отново сядам да свиря. Пиша домашни и уча преди лягане" – отговаря стегнато Ники на въпроса ми как минава един негов ден. Време и интерес за телевизия няма, а компютърът се е вместил в размерите на смартфон в джоба му. Разбира се с всички деца в класа, освен тях има един-двама приятели.

Когато не е на участие в събота и неделя, момчето прекарва по два часа на конна база. "След музиката конете са другата ми голяма страст. С ездата се разтоварвам и си почивам най-добре. Запалих се по този спорт преди малко повече от година" – с плам в очите разказва той. Оттогава негов неизменен партньор на манежа е кобилата Риволи. "Двамата с нея се спогодихме толкова добре, че вече имаме няколко участия в състезания заедно и спечелени награди."

Летните ваканции Николай Маринов никога не асоциира с време за игри и почивка като повечето деца. "Тогава обикновено са участията ми в майсторски класове. Това лято бях на Youth classics за солисти в Цюрих, Швейцария. Правото да се включа в него с пълна стипендия ми даде първата награда от конкурс в Ница в категория до 17 години." Двете седмици минават неусетно – "свирех по цял ден, ходех на уроци и накрая изнасях концерти пред публика", лаконично обобщава престоя си там той и продължава: "След като се прибрах, ходих с родителите си на море, но дори тогава не се откъсвам нацяло от музиката. Всеки ден ходя да свиря в едно училище в Созопол, там вече всички ме познават и се отнасят с мен приятелски."

На 20 октомври Николай заминава за Виена, за да добави следващия майсторски клас в биографията си. Седмокласникът не се притеснява от предстоящите матури, наясно е, че бъдещето му продължава в Музикалното училище и след тях. Висшето си образование все още не е решил къде в чужбина иска да получи просто защото еднакво много харесва и Парижката консерватория и Кралския колеж в Лондон. 

Петя Тодорова

Владимира Иринчева, 14 г., математика

Ако Владимира трябва да изброи всичките си награди от олимпиади и състезания по математика, няма как да не пропусне някоя. Полето на точните науки като цяло е запазена територия на момчетата и за това нейните отличия са дори по-ценни. Влади се явява на първото си състезание, когато е едва втори клас. То е национално и се провежда в Ямбол, а тя се класира втора.

 

Печели два златни и един сребърен медал от международното състезание "Математика без граници" през 2014 г. Две поредни години се връща с отличия от състезанието по математика Po Leung Kuk в Хонконг – през 2013 г. със сребърен, а  през 2014 г. с бронзов медал.

Класира се на второ място в Азиатска олимпиада по математика SASMO 2014. Шеста е на Национална олимпиада по астрономия и трета на миналогодишното Национално есенно състезание по физика.

Днес, шест години по-късно, математическият й талант я отвежда и до високи класирания на международни турнири, където трябва да се изправи срещу традиционно добри нации, каквито са по думите й например филипинците. Вече две поредни години тя се връща с медал от състезанията в Хонг Конг. Казва, че това са били най-трудните състезания, на които е била досега. Сложното е, че времето винаги е малко и трябва да се тренираш много бързо да работиш. Тя няма специални ритуали, които спазва по време на турнир. Не изчита например условията по няколко пъти и не започва от най-лесните към най-трудните задачи, или обратно, а ги кара подред. Има различни начини да подходи към всяко задание – и по алгебра, и по геометрия.

Интересите й обаче далеч не се изчерпват само с математика. Тя е запален почитател на астрономията и физиката.

Който работи – печели

Влади е ученичка в Първа частна математическа гимназия "Питагор". За разлика от обикновените гимназии тук часовете по математика са двойно повече, а за да се задържи един ученик в училището, трябва да покрива не само определен успех, но и да има добра дисциплина. Гимназията е частна, но това не означава, че условието да учиш тук е само да си плащаш, защото който не покрие изискванията – напуска. А резултатите от външните оценявания (не само по математика) през последните години и успехите на вече завършили ученици показват, че от този ред има смисъл. Децата тук се трудят много и е логично да имат по-високи постижения. 

Денят на Влади минава в занятия от 8:30 до 14:30 часа, а в три дни от седмицата има школи (допълнителни занимания), които го удължават до 15:30 ч. "Когато се прибера вкъщи, трябва да си почина един час и тогава си пиша домашните за следващия ден. Ако имам състезание, решавам задачи, за да се подготвя за него, но също така, когато ми се рисува или ми се слуша музика, си почивам. Не решавам нонстоп", разказва Влади.

Излизанията с приятели са най-вече през уикендите, а времето пред компютъра за удоволствие не се измерва в часове дневно. "Това обаче не е заради математиката, а заради немския, който е ужасно труден и винаги има доста нови думи за учене", разяснява момичето.

Време за забавления

Приятелите на Влади не са само от училище, има и много такива, с които се запознават на учебни лагери. През последното лято тя прекарва почти цялата ваканция по различни мероприятия. "Тези лагери, въпреки че са математически или астрономически, не решаваме по цял ден задачи. Доста е приятно да се запознавам с нови деца и имаме време да се забавляваме", обяснява тя.

Едно от най-интересните места, на които е била, е научният и учебен център Space camp в Измир. Атмосферата там е наистина завладяваща – има различни симулации, които помагат на децата да разберат повече за космическите мисии и живота в Космоса.

Когато има време след училище, Влади обича да кара колело, а през зимата кънки на лед. Харесва всички приложни изкуства и рисува, а напоследък прави дигитални рисунки на таблет. Не е гледала телевизия от доста време, но като всички деца предпочита анимацията. Чете криминални книги на Агата Кристи и Крис Картър, слуша рок, но намира и оперите и оперетите за безкрайно приятни.

Възможности зад граница

Владимира се справя много добре по всички предмети в училище. Съучениците не я тормозят да сверяват верните отговори на домашните или по време на контролни. "В моя клас не съм само аз, която се занимава с толкова много неща, има и други състезатели по математика и лингвистика. Всеки е добър и се е развил в някаква област", обяснява тя.

А в това, че нейните области за развитие в бъдеще са астрономията и физиката, вече е напълно уверена. "По-скоро бих искала да уча в чужбина, защото възможностите за нещата, които искам да правя, са много по-големи. Ако остана тук, няма да е така", казва тя. Родителите й също я подкрепят и уважават нейните желания, макар че са програмисти и често я съветват да се занимава с информационни технологии заради безспорните предимства от гледна точка на намиране на работа и заплащане.

До края на годината Влади ще се подготвя за много, много състезания. Първото е в началото на ноември, а в седмицата след него предстои математически турнир. В момента е насочила усилията си към представянето си.

Силвия Радославова

Стефан Кичев, 17 г., поезия

Казват, че за да започнеш да пишеш, трябва преди това много да си чел. Важно е и кой ти е дал първите книги. Стефан се е ориентирал в морето на литературата сам посредством невидимия компас на интуицията. Дълбок отпечатък в ранните му тийнейджърски години оставя Оскар Уайлд. След първите срещи с неговите творби младежът започва сам да създава поезия.

"Когато бях дете, имахме библиотека и в тази библиотека стоеше книга на Оскар Уайлд, която майка ми четеше. Бях си изградил репутация за тази книга, че е забранена и опасна. В 8 клас се заинтересувах кой е той и тотално се обсебих от него. Стана ми идол", спомня си Стефан.

 

През 2013 г. с поемата си "Гноен вик" печели ученическия творчески фестивал "Малки поетики" в категория "Литература".

През тази година участва в конкурса "София: Поетики", където чете и се състезава с някои от най-големите съвременни български автори.

И днес в дните на младия поет класиката е в изобилие – от Кафка, Албер Камю, Достоевски, Херман Хесе през музиката на Nirvana, Smashing Pumpkins , Placebo, Alice in Chains, Фил Колинс и Питър Гейбриъл до филмите на Дейвид Линч, Братя Коен и Ингмар Бергман.

За популярните автори от последните няколко години младежът казва, че Паулу Коелю и Хорхе Букай са хавлия, която може да избърше потта на челото ти. Пот, идваща от притеснението, че не четеш книги.

А помолен сам да сравни светоусещането си с това на някой от българските поети, Стефан ще застане до Яворов и Дебелянов, като вземе малко и от Вапцаров. Категорично обаче Яворов е любимият му български поет.

Да викаш срещу чалга културата

Тази година победителят от Малките поетики ще завърши Първа английска езикова гимназия. Шегува се, че на бала си ще бъде облечен в рокля, а приятелката му Лора – в костюм. А иначе съвсем сериозно казва, че никога не би облякъл една от онези дрехи, на които отпред с огромни букви пише марката (напр. Armani или Gucci) или някаква кожа от животно.
Освен това Стефан е "най-дивият антифен на чалгата". Поемата, с която печели поетичния конкурс през 2013 г., определя като вик срещу цялата чалга култура. Поезията му няма никакви рими, доближава прозата по вкус. Самият той обаче смята писането на истинска проза за много изтощително и засега ще остане верен на поетичната линия. 

Пише винаги първо на ръка и по думите му – много грозно. Също така понякога е малко зле и с правописа поради това, че първо усвоява писмеността на английски език, а чак по-късно българската. Това се случва, защото в ранните си ученически години семейството на Стефан живее извън България. Той дори пише първите си стихове на английски. "Сега осъзнавам какъв глупак съм бил, но тогава просто ми е бил много беден речникът на български език и не съм могъл да оценя езика", обяснява той.

Поезия на хартия

Няма да можете да прочетете стиховете му в интернет. "По принцип съм против поезия върху интернет платформа, тъй като добива много изкуствен вид", казва той. Преди време е публикувал някои свои неща в блог, но е бил ужасен да види кои стихотворения се приемат най-горещо – "именно тези, които аз въобще не ги признавах", обяснява Стефан. "Истинските неща не се харесваха и се отказах напълно", казва още той. Засега има едно публикувано стихотворение в "Литературен вестник". Представял си е стихосбирка и въпреки че иска да попише още, и сега всъщност е напълно готов. До момента обаче никой не му е предлагал да го издаде.

Темите в поезията на Стефан са разнообразни. Вдъхновението му най-често идва от Лора, но може да го запали и разочарованието от днешната българска модерна поезия например. "Забелязал съм как са се изградили някакви граници за какво е позволено да се пише и как се появяват само някои точни поетични образи. Аз искам да го разбия това, защото е глупаво", споделя младият писател. "Вярвам, че поезията е като огледален образ на това, което ти чувстваш в момента. И ако не е това, сам лъжеш себе си", допълва той.

Дневникът на поета

Друго нещо, за което пише, е за училище. "Много съм несъгласен с някои от учителите. Като цяло не съм съгласен и с тази система за оценки от 2 до 6. При нея едни започват да учат много и стават отличници и в очите на учителите те вече са отличници. А други, които не искат да учат толкова много, независимо от това дали знаят колкото отличниците или не, или са умни колкото тях или не, или имат да кажат колкото тях, но отказват да пишат домашни и да зубрят, са подценени. Учителят трябва да третира всеки един, независимо дали има репутация на тревоман или безделник, или на отличник като човек, който има способността да каже най-умното нещо, което е казано в час. Не може веднъж като един вдигне ръка и има репутация на тройкаджия или четворкаджия, да получи толкова и да се мисли, че той не може да каже нищо специално", разсъждава Стефан. По някои предмети той е при отличниците, по други не.

Младият поет не се вълнува от политическите процеси. На мнение е, че няма достатъчно политическо знание. "Един млад човек трябва да е живял извън дома на майка си и баща си, сам да си е платил сметката за тока и телефона и чак тогава да има точна политическа позиция", казва тийнейджърът.

В свободното си време не виси много в интернет, нито в мола. Прекарва го с Лора. Винаги и постоянно. "Това е единственото, което правя", шегува се той. Често се разхождат, а уикендите посещават други градове на страната. През зимата Стефан е на сноуборда, пробвал е и кайт и уинд сърф, но не му е харесало.

Спортът е нещо, което печели уважението на младия писател. Не пропуска мач на любимия си "Челси" и леко се дразни, че всичките други поети на 17-18 години мислят спорта за нещо глупаво и ненужно. "Това се ядосвам, че по едно време сред тийнейджърите имаше един огромен hype да се пише поезия и всички драскаха за едно и също нещо. И се беше изградил един псевдоимидж за това какъв трябва да бъде поетът. Всичките седяха на Народен театър и мислеха само за арт и интелектуални теми", разказва той.

Иначе в София Стефан се чувства добре. Казва, че ще остане в България със сигурност. Решил е да учи философия или история в Софийския университет. Като цяло обаче не обича да мисли много за бъдещето.

Силвия Радославова

Адриан Андреев, 13 г., тенис

Както при всички звезди на тениса, така и при Адриан програмата е изключително натоварена. Още повече че за разлика от големите състезатели той има и други ангажименти, свързани не само със спортната кариера, а и с училище. Последният месец също минава интензивно – измежду пътуванията му, тренировки и турнири, дори не успяваме да се срещнем, а само да поговорим онлайн.

 

През 2011 г. печели "Девин мастърс" в категория до 12 г. – заключителен турнир на Българската федерация по тенис за най-добрите 8 деца, момичета и момчета, в различните възрастови групи. Има първо място от международния турнир от календара на "Тенис Европа" (Европейската федерация по тенис) "Никола Пиетранджели" за деца до 12 години в Рим.

Адриан е шампион на Държавното лично първенство по тенис в зала и на открито. През 2013 г. е първи на редица състезания, сред които турнирът в Порто Сан Джорджио, Италия. През същата година печели силния за неговата възраст Nike Junior Tour International Masters в САЩ, където е награден лично от легендарния треньор Ник Болитиери.

Носител е на титли и от Eddie Herr International Junior Tennis Championships, където се класира на първо място при двойките и на второ място сингъл. 

 Адриан идва от семейство на инженери, харесва обаче тениса още когато е 5-годишен и сам пожелава да започне да тренира. В момента е състезател и играе към тенис клуб "Левски", а в подготовката му участват екип специалисти в Българския национален тенис център в Борисовата градина. Той е ученик в 166 СУ "Васил Левски" и е на индивидуална форма на обучение. Казва, че е въпрос на много усилия да съчетава спортната си кариера и ученето и почти не му остава свободно време. Когато все пак намери такова, обича да се разхожда в парка, да играе футбол с приятели и да ходи на кино. Сред любимите му филми са "Бързи и яростни", "Нека бъдем ченгена"  и "Час пик".

Хобита на Адриан обаче са подчинени на любимия му спорт – тениса. Когато не е на корта, той гледа тенис. Приятелите му са предимно деца, които играят тенис и с които е заедно всеки ден. Най-вълнуващите за него истории са тези, свързани със спечелените турнири. 

Момчето има ясна представа какво иска и какво преследва. Сред най-добрите качества, които му помагат за успеха, ще изброи силната си амбиция и упоритостта да постигане предварително поставената цел. Няма да скрие, че това, което не харесва у себе си и върху което работи в момента, е "да бъде по-спокоен и да овладява себе си на корта". Той споделя също, че преди голям мач родителите му винаги го съветват просто да изпитва удоволствие от играта, да се забавлява и да му е приятно, докато играе, без на всяка цена да се стреми към победа.

И в бъдеще Адриан със сигурност ще продължи да се занимава с тенис. Мечтата му е да спечели турнир от Големия шлем. Любимият му тенисист е Роджър Федерер. "Но не бих отказал да разменя и няколко удара с Рафаел Надал", смее се той. За българските спортисти от неговото поколения смята, че има много талантливи деца и е направо удоволствие да играе с тях. Най-хубавото, което му дава неговата кариера, са многобройните приятели от цял свят. Любимите му места по земното кълбо са тези, на които е печелил турнири. Обича България и иска да живее тук, интересно му е обаче да посети Дубай, от който е много впечатлен. Тази година му предстоят състезания във Великобритания, Франция и САЩ, където поглежда отново с надежда за титла. И дори да няма време да прочете по пътя натам малко от любимия си роман "Хари Потър", то Адриан ще носи със себе си щастливото верую от друга обожавана детска повест - "Страшни смешки, смешни страшки" на Недялко Йорданов. 

Силвия Радославова

Кристиян Георгиев, 17 г., математическа лингвистика 

 

Един ден, докато стои в класната си стая в училище, Кристиян Георгиев случайно разбира, че в съседната зала ще се проведе олимпиада по математическа лингвистика. Става му интересно и без въобще да знае за какво става въпрос, решава да се яви. В регламента пише, че задачите, използвани в нея, по правило са самодостатъчни, т.е. за решаването им не е необходимо състезателят да е запознат с езика, върху който е съставена задачата. Естествено предполагат се основни познания по лингвистика, математика и известна обща култура. Кристиян, който преди това е ходил на състезания по математика, успява да се класира на следващия кръг и се ентусиазира толкова много, че след товапродължава да се занимава с лингвистика и намира курс в училището си, който посещават... само той и още едно момче.

 

Кристиян е в 11 клас в Образцова математическа гимназия "Акад. Кирил Попов", Пловдив.

Най-скорошните му успехи са от миналата седмица – отборно първо място по математика в конкурса "30 задачи на 30 езика", а от международната олимпиада по лингвистика в Пекин тази година се върна с "почетна грамота за отлично представяне".

Кристиян ми обяснява: "Това е наука, която се занимава с разглеждането на различни явления в естествените езици с математически метод, особености, които в повечето случаи отсъстват в езика на решаващия. Например в българския има 3 лица, докато в някои езици има 4 лица, т.е. плюс едно за някого, който не присъства, някъде далеч е. Крайната цел е да се премине в компютърна лингвистика и да се създават програми за машинен превод, гласов асистенти, проверка на правопис и граматика." Дисциплината е нова, особено за нашата страна, но вече сме толкова добри в нея, че повече от половината задачи са измислени българина Иван Держански. А и според Крис повечето държави нямат летни лагери като нас, а те помагат най-много за подготовката. 

Такива той посещава това лято за две седмици в Слънчев бряг. Някой би казал, че ваканцията му е за завиждане – дастои дълго на море, но това не е точно така - препичането на плажа е съчетано с решаване на задачи и изследователска дейност. След Слънчев бряг Кристиян заминава за Варна за лятната изследователска школа УЧИМИ (Ученически институт по математика и информатика), след това отива и в Созопол за фестивал на младите математици, където той и още няколко момчета печелят първо отборно място. 

В зимната конференция на УЧИМИ ще се избират двама души, които да отидат в MIT (Масачузетския технологичен институт), САЩ, на така наречената RSI програма, която продължава 6 седмици. Кристиян се готви усилено за прослушванията, които предстоят и силно се надява да го изберат. Още не е решил каква висша специалност да запише, но ако го приемат в тази програма, казва, че ще се ориентира към чистата математика. Не изключва да остане и в България. 

Когато му остава време между физиката, математиката и астрономията, ученикът тренира волейбол или излиза с приятели. Всички се радват на успехите му – "приятелите ми също се занимават с нещо и ходят на състезания, така че и те имат много успехи". Кристиян не разполага с много време за разговори, защото трябва да се прибира и да се подготвя за сутрешната конференция на УЧИМИ в БАН. Там ще представи проект заедно с приятелката си, която също е математичка и с която се запознават на един от лагерите. 

Друго негово любимо занимание, което сериозно обмисля като възможна професия, е 3D анимацията. Вече използва компютърна програма, за да създава анимационни клипчета. Но въпреки останалите си интереси Кристиян трябва преди всичко да се концентрира върху лингвистиката, защото е надеждата на отбора за следващата олимпиада, която през 2015 г. ще се проведе в София – www.iol13.linguistics-bg.com.

Тамара Вълчева

Кристина Кирова, 17 г., астрономия

Когато Кристина започва да ходи на кръжока по астрономия в 5 клас, още в началото каза: "Искам да стана първа по астрономия, да спечеля Нобелова награда!", разказва Димитър Кокотанеков – директорът на Планетариума в Димитровград (най-старият на Балканския полуостров) и неин учител по астрономия. В 7 клас тя успява да постигне част от мечтата си и става първа на националната олимпиада. Постига голям успех, защото е много трудно, почти невъзможно от първо явяване на олимпиада веднага да се класира на челно място. "За 17 години от провеждането на тази олимпиада има един-два такива случая", коментира Кокотанеков.

Страстта й към астрономията се разпалва мигновено, но се дължи на правилния подход на учителя - "в началото в 5 клас не решавахме много задачи, гледахме звездите, рисувахме, господинът ни разказваше приказки за Космоса и така постепенно се влюбих в астрономията, но с всяка следваща година нещата стават все по-сериозни", разказва Кристина. Въобще не съжалява за множеството часове, прекарани в решаване на задачи след училище, и за дните в Обсерваторията и Планетариума. "То тук се чувстваме като у дома си, носим си храна, даже си готвим понякога." 

Кристина си спомня и как като малка е гледала с дядо си Discovery Channel и той винаги я изпитвал познава ли планетите, знае ли къде са разположени съзвездията и заедно са следели постиженията на учени - Нобелови лауреати. 

След първия й успех на националната олимпиада следват множество постижения, но най-ценното за нея е международната олимпиада в Южна Корея през 2013 г., от която се връща с бронзов медал. "Състезавах се в младшата група до 16 години. Имахме теоретичен кръг с три задачи, практически кръг, в който ни даваха да правим изчисления на базата на реални изследвания, и наблюдателен кръг – гледахме небето и трябваше да намерим и посочим определен обект по задание", разказва Кристина. "До последно си мислех, че няма да се случи и няма да замина, че ще отменят полета или че ще пратят някой друг", споделя вълненията си тя. Олимпиада с 83 ученици от 20 страни се провежда в град Гуанджу, а българският отбор прекарва 10 дни там. "Беше октомври и изключително красиво, всеки ден ходехме на различни екскурзии, посещавахме интерактивни музеи, пълни с технология." 

Преди да заминат за олимпиадата, винаги в България се състои подборен кръг, който продължава две седмици на хижа "Бузлуджа" в Стара планина. Децата имат лекции и преминават през същите три кръга на изпит, за да изберат кои да представят страната. Криси е силно възхитена от тези – "тогава се събират деца от цяла България, има един общ дух на изследователска дейност". "А и въпреки че на практика сме конкуренти, няма никакво усещане за съревнование, всички си помагаме. Темпото е много интензивно и ако не схвана някоя задача, докато ми я обясняват преподавателите, питам останалите участници и те винаги се отзовават." 

Друго любимо нейно място и лагер е Националната астрономическа обсерватория в Рожен, където в продължение на 10 дни наблюдава звездите. "Носим си нашата техника и наблюдаване звездите. Но често ни разрешават да влизаме в стаичката и да гледаме през двуметровия телескоп", разказва Кристина. Споделя, че Касиопея й е любимото съзвездие за наблюдение – "защото се вижда през цялата година и лесно се открива на небето, а и започва с моята буква". Любимата й планета пък е Сатурн заради пръстените. Има си телескоп вкъщи още откакто се е запалила по астрономията, но споделя, че не е достатъчно професионален. "А и нищо не се вижда от центъра на града, където живея." 

Криси не се оплаква, че не й стига времето, обича да е натоварена с много неща – "животът предоставя много възможност и човек е идиот, ако не се възползва, не тества силите си. Аз обичам да се самоусъвършенствам и да не стоя на едно място", признава си тя. Харесва й, когато съучениците и приятелите й я уважават и я възприемат като авторитет заради постиженията й. "Често се допитват до мен по различни въпроси."

Иска да кандидатства физика и астрономия и да следва висше образование най-вероятно някъде извън България – "търся реализация, място, където ще имам шанс за научна дейност и бъдещо развитие, евентуално в Шотландия или САЩ". Започва курсове по английски за подготовка за изпитите, но засега й остава и време за другите й любими неща – тренира бокс, занимава се сериозно с физика и ходи на състезания. Натрупала е и цяла купчина с книги на нощното шкафче: "Получавам стипендия от една фондация, като част от нея е кредит за книги, но не чета само физика и астрономия, имам живот и извън тях, сега съм се зачела в Тери Пратчет и Оскар Уайлд." До книгите в стаята й стои и друг важен за неяпредмет – "астрошишарка". "Това са награди, които се връчват всяка година колко коледните празници. Създаде ги г-н Кокотанеков за постижения в астрономията. Даже той ги изработва сам – основата е пънче, украсено с дърворезба, а отгоре има истинска полирана шишарка."

Наградите си имат и своя антипод – "астропън" – за издънки. Кристина получава такъв на един от лагерите на Рожен, защото с нейна приятелка се промъкват по палатките и изяждат запасите от храна на другите. Истината е, че макар и символични, наградите обединяват кръжочници от много години – всички идват на връчването им, дори и хора, които отдавна на живеят в България. "Някои от тях не се занимават вече с астрономия, даже повечето са архитекти, но имаме и някои бивши възпитаници, които са астрономи – Руслан Самороков например завърши физика в "Принстън", Благой - астрономия и е във Вашингтон. Като дойдат за "астрошишарките", разказват на децата за различните университети и възможности и ги мотивират още повече", допълва директорът на планетариума. 

Тамара Вълчева

Филип Стаменков, 16 г., авиомоделизъм

"Откачай!" - след тази команда самолетът с разпереност 4 метра се отделя от кордите, които са му помагали да набере скорост, опъвани от двама души, гмурва се и полита. От този момент започва да тече така нареченото работно време, или 10 минути. Шестнадесетгодишният Филип Стаменков е изключително концентриран върху управлението на самолета си Еxplorer 2, държи дистанционното и следи неотлъчно полета, докато ми описва какво се случва в момента и какво представлява авиомоделизмът.

 

Филип смята, че най-големият му успех е участието на световното първенство по авиомоделизъм в Словакия, когато влиза във финала четвърти и това е един от най-големите успехи на българския авиомоделизъм в категория до 18 години.

Тогава за пръв път българин влиза във финал на световното. 

Намираме се на бившeто селскостопанско летище в Шумен, слънцето пече и Филип има само десет минути да хване топло течение, да издигне самолета още по-високо и когато изтече времето, да го приземи на конкретна точка. "Сега се опитвам да хвана топло въздушно течение, ето, виждате ли как започнаха да треперят крилата – това означава, че съм успял." Самолетът, подхванат от въздуха, започва да се издига вертикално нагоре, а Филип ми обяснява, че се опитва да го върти вътре в течението, за да го използва максимално и да издига модела колко се може по-високо, съответно да го задържи през цялото време във въздуха. В момента сме на 350 метра над земята. Обхватът на дистанционното му е 2-3 км, важното е само да имаме постоянно видимост към модела.

Две минути преди края на "работното време" се чува сигнал и той се ориентира към захождане на самолета, като целта му е да уцели обозначения център – тогава ще получи 100 точки. За моя радост, както и за останалите 5–6 упражняващи се на летището деца, Филип и намира центъра. "Имало е състезания, когато на 7 от 7 излитания получавам максималния брой точки", доволен е той. 

Успехите се дължат на ежедневни тренировки в продължение на 12 години – "започнах да летя, когато бях на 8". Филип има своя житейски пример – баща му Йордан се е занимавал с управление на планери и е първият му треньор, вторият е Валентин Вълчев. Под тяхно ръководство шуменският ученик има много златни медали в национални състезания и второ място от международното в Дупница тази година, 3-то място през 2010 г. в град Осиек, Хърватия, 2-ро място от 2008 г. вБрашов, Румъния, и много други постижения. Авиомоделизмът има различни дисциплини, но Филип участва главно в F3J. Категориите също са много, например F3A е за акробатика и с моторни самолетчета. 

Но аз все пак имам чувството, че най-голямото постижение е, че за толкова години не губи ентусиазъм и продължава всеки ден преди или след училище да тренира: "Ако съм първа смяна, отиваме на полето в 16:00 ч. и оставаме, докато се стъмни, не ми пречи, ако времето е лошо и духа, дори е по-интересно, обяснява Филип. Ходя още на народни танци, пеене, актьорско майсторство." Как ли му стига времето? "Всичко е въпрос на график", уверен е той. Но си признава, че му се е случвало да пропусне тренировка със самолета, когато му се излиза с приятели или иска да се види с приятелката си - "измислях си някакви извънредни репетиции по танци", смее се виновно Филип.

Моделите, с които лети той, са произведени от Николай Николов (NAN Models) от Търговище и се оказва, че са едни от най-добрите в света. С неговите изобретения летят много шампиони на международни състезания. "Понеже са скъпи, все пак са от карбон, Николай ни подари по три модела, за да се състезаваме", разказва Филип. После ме моли да спомена и другите състезатели с множество отличия на състезания: "Младен Тотев от Казанлък, Никола Радков от Пловдив, Ивайло Димитров от Шумен – и те са много добри." Хвали се, че има и много приятели извън авиомоделизма, но почти всички се занимават с различни спортове: "Един от най-добрите ми приятели е състезател по конна езда и има много международни успехи, но винаги се радва и на моите." 

За него летенето е свобода, но Филип няма намерение да става пилот. Смята, че не притежава необходимите качества за такъв, изтъквайки вестибуларния си апарат. Затова е решил да кандидатства в НАТФИЗ, но да продължава да се занимава с авиомоделизъм и да се състезава вече в категорията на старшите – над 18 години. 

Тамара Вълчева

Кристиан Пармаков, 17 г., програмиране

Светослав Тодоров


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    kireto avatar :-|
    Кирето

    Браво!
    Като чета за такива деца и някак си се обнадеждавам за бъдещето на България.

  • 2
    today avatar :-|
    today

    И от мене браво, нека да имаме нормални таланти, а не като Цв. Василев.

  • 3
    bora_bora avatar :-|
    bora bora

    До коментар [#1] от "Кирето":
    "Браво!
    Като чета за такива деца и някак си се обнадеждавам за бъдещето на България. "

    И аз казвам Браво!!! , ама дали ще останат в България????
    Казвам го с тревога, не с укор.
    Или след време, ще чуем " Учен от български произход, направи такова и такова откритие!

  • Zhivko Stoykov

    Абе нали не са във Вип брадър или по чалготеките. Кой в България се интересува от някой, непреспал поне с една Златка и хванат мъртво пиян и надрусан в Син сити?

  • 5
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Боже,това дете ми спра дъха и ме накара да се почувствам горда.Браво!

  • 6
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    И какво браво,- бъдещето на България.По мое време преди 25г имаше същите даровити деца като тези.Имаше и визи,не пускаха да работиш в Церн,както и много трудно се заминаваше да учиш в САЩ - и ние сме печелили олимпиади по физика и математика.Да има някаква промяна от тогава - риторично питам.Единствения шанс на тези деца е да заминават в чужбина.Нищо друго....

  • 7
    kireto avatar :-|
    Кирето

    До коментар [#3] от "Да бе да":

    И да не останат, не е проблем.
    Вече, за радост, живеем в "отворен" свят.
    Важното е да не забравят, че са българи.
    А ако чуем за тях след време това ще е повод за допълнителна радост и гордост.

  • 8
    noufar avatar :-|
    noufar

    Колко хубава новина!
    Прекрасни деца!

  • 9
    klecho avatar :-|
    klecho

    На 14 години е прекалено рано, за да се каже, дали някой ще стане гениален математик;

    В родната кочината, където и до ден днешен се учи програмиране на Паскал и Ада- на черна дъска, и без компютри, хиляди самородни таланти в областта бяха безвъзвратно провалени. Дерзай пич;

    И мен не ме кефят Паулу Коелю и Хорхе Букай, ама все пак не върви да бъдат критикувани от някакъв си там средношколец, на ниво списание "Родна реч", никога не продал и ред;

    Евала на пича със самолетчетата, но все пак да не забравя, че подобни прототипи с дистанционно, на Запад се продават на всеки ъгъл по 40-50 €. В Китай пък вървят по $ 5-10;

    Разликата между физиката и астрономията е очевидна. Обективно, да зяпаш нощното небе, не ти трябва акъл, трябва ти техника. Точно по тази причина, когато преди няколко месеца един фен заяви, че е намерил доказателство за наличието на гравитационни вълни от Големия Взрив (в последствие май стана ясно, че е поизлъгал) фойеверките не бяха за него, ами за създателя на теорията, че подобни вълни следва да могат да бъдат наблюдавани;

    За музика и спорт предпочитам да не вземам отношение, но там нещата поначало са ясни- ако хората те познават и изкарваш кинти- значи си някой, ако нямаш 2 лева да се прекръстиш, ако че се имаш за интелектуалец- значи си никой. Точно по тая причина Гунди, при всичкото ми уважение към него, няма как да се сравнява с доктора хонорис кауза от Пловдивския.

  • 10
    acd30520326 avatar :-?
    acd30520326

    Това прекрасно дете е гениално!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK