С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Lightest 2014

46 24 окт 2014, 18:04, 107641 прочитания

България намери талант

Няколко даровити деца със световен пробив в своите области

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Николай Маринов, 13 г., пианист
 
Николай има пространната си биография, която едва се побира на четири печатни листа.
Основното в нея – солирал е на Врачанската и Софийската филхармония, на Старозагорската опера също. Отличен е с над 30 първи места и лауреатски звания от конкурси в страната и в чужбина и с няколко специални награди (сред които една на Министерството на културата и две на фондация "Димитър Бербатов").

Участвал е в няколко майсторски класа, в това число лятната академия Musica Mundi в Брюксел и Youth classics в Цюрих. Изнасял е самостоятелни концерти в Турция, Белгия, Франция.
Едва 12-годишен, той е избран за един от 18-те българи, включени в приложението The best of Bulgaria.

Името му стои редом с имената на Джон Атанасов, Валя Балканска, Елиас Канети, Теодосий Спасов, Ралица Василева, Григор Димитров и прочие знаменити личности, чиито постижения в науката, спорта, културата и обществения живот дават на народа ни истински повод за гордост.  
Един запис, качен в мрежата миналата година, прави от невръстния пианист истинска знаменитост. Историята е следната: след като е свирил в Българския културен център в Париж, Николай трябва да се придвижи до град Фурж за втори концерт. Времето е разпределено, така че не остава и минутка възможност за репетиция преди второто му участие. Притеснено от този факт, докато чака влака на гара Сейнт Лазар, момчето търси спокойно място, за да се разсвири поне "на сухо". В същия момент съзира черно пиано "Ямаха" с непонятен за него надпис (по-късно разбира, че той гласи: "За всеки, който го може."). Минута по-късно изпод ръцете му се разнася Музикален момент N 4 на Рахманинов, а собственикът на клавира и десетки пътуващи хора наобикалят Николай, затаили дъх от брилянтното изпълнение на малчугана. Следват Бах, Бетовен, Моцарт – целият репертоар за Фурж оглася в продължение на един час парижката гара. Случката е заснета и качена в You Tube, откъдето бързо добива популярност.




Срещаме се на 1 октомври, Международния ден на музиката, в часовете за кратка почивка на Николай по време на интензивни репетиции. На пръв поглед е типично 13-годишно хлапе – с маратонки, суетшърт и къси панталони в жълт цвят, усмихнат, лъчезарен и енергичен. Същата вечер пианистът от Музикалното училище в Пловдив ще свири с Пловдивската филхармония, а няколко дни по-късно и в конкурс за камерна музика. За концерта с новите солисти на филхармонията същата вечер той се чувства спокоен, уверен и готов. "В него ще участваме аз и Тифани-Сидни Микова, също от Музикалното училище в Пловдив. С нея спечелихме втори награди на конкурс, даващ ни право да се включим в коледната програма на Карнеги хол в Ню Йорк на 20 декември тази година. Всъщност да свиря в Карнеги хол беше една от големите ми мечти и съм щастлив, че тя е на път да се сбъдне", със задоволство казва Ники.   

Родителите на Николай въобще не подозират за музикалната дарба на сина си до неговата шеста година. "Баща ми е кардиолог, майка ми – банков служител, но и двамата са запалени меломани, обожават класиката и джаза. Винаги ме взимаха със себе си, когато ходеха на концерти, тъй като не е имало на кого да ме оставят." Едно изпълнение на Милчо Левиев в Пловдив чертае категорично бъдещия път на сина им. "Помня, че се прибрахме след концерта, хванах детската йоника, затворих си очите и докато дрънках на играчката, си повтарях – аз съм Милчо Левиев, аз съм Милчо Левиев..." Малко след това момчето сяда на старото пиано на семейни приятели, а околните с интерес отбелязват, че импровизираното му свирене ражда смислени мелодии, а не хаотични звуци. Първите си уроци по пиано Николай взима още докато е в детската градина, а педагожката му веднага потвърждава, че момчето е много музикално.

Година по-късно, вече като ученик в Музикалното училище в класа по пиано на Светлана Косева, той печели първата си голяма награда с безапелационните 100 точки на международен конкурс в Белград. "Няма да забравя думите на един сърбин, който тогава ми каза – "имаш много лепа лева рука", с усмивка си спомня той и продължава:"Истинско щастие е, че попаднах на Светлана Косева, тя е страхотен професионалист и благодарение на нея осъзнах, че само талант не е достатъчен, иска се и много труд." Сеща се също как, когато е бил във втори клас, заедно с един седмокласник от неговото училище са изнесли самостоятелен концерт в Одринския университет при пълна аудитория и колко впечатлен е бил тогава от множеството желаещи да чуят изпълненията на две български деца.
На въпроса ми дали помни първото сериозно произведение, което е изсвирил, Ники отговаря, без да се замисли: "Двете части на Сонатина на Бетховен, тогава бях на шест и половина. Като цяло не помня нещо да ме е затруднило, въпреки че материалът ми е доста сериозен – Музикален момент N 4 на Рахманинов, 32 вариации на Бетховен, Горски цар на Шуберт-Лист по поемата на Гьоте, 23-ти концерт на Моцарт, Органна прелюдия на Лист-Бах. В момента разучавам Апасионата на Бетховен. За някои творби просто ръката ми е още много малка, но знам, че следват във времетo и ще ги добавя в биографията си."



Отвъд класическата музика за Николай съществува единствено джазът. "Слушам Есбьорн Свенсон трио, Кийт Джарет, Чучо Валдес. Не харесвам поп, рок или рап."
От общообразователните предмети обича най-много българския език и литературата, макар да не му остава много време за четене. Заради честите пътувания и участия в концерти и конкурси редовно му се налага да наваксва пропуснатото в училище, което обаче по никакъв начин не се отразява на успеха му и бележникът е пълен само с шестици. "Изработил съм си стратегия да се концентрирам в часовете на 100% и да запомням повечето неща веднага, за да не ми се налага после да губя време в усвояването на материала. Целият ми следобед минава в свирене и уроци по пиано или камерна музика, прибирам се у дома след 16:00 ч. и отново сядам да свиря. Пиша домашни и уча преди лягане" – отговаря стегнато Ники на въпроса ми как минава един негов ден. Време и интерес за телевизия няма, а компютърът се е вместил в размерите на смартфон в джоба му. Разбира се с всички деца в класа, освен тях има един-двама приятели.
 
Когато не е на участие в събота и неделя, момчето прекарва по два часа на конна база. "След музиката конете са другата ми голяма страст. С ездата се разтоварвам и си почивам най-добре. Запалих се по този спорт преди малко повече от година" – с плам в очите разказва той. Оттогава негов неизменен партньор на манежа е кобилата Риволи. "Двамата с нея се спогодихме толкова добре, че вече имаме няколко участия в състезания заедно и спечелени награди."

Летните ваканции Николай Маринов никога не асоциира с време за игри и почивка като повечето деца. "Тогава обикновено са участията ми в майсторски класове. Това лято бях на Youth classics за солисти в Цюрих, Швейцария. Правото да се включа в него с пълна стипендия ми даде първата награда от конкурс в Ница в категория до 17 години." Двете седмици минават неусетно – "свирех по цял ден, ходех на уроци и накрая изнасях концерти пред публика", лаконично обобщава престоя си там той и продължава: "След като се прибрах, ходих с родителите си на море, но дори тогава не се откъсвам нацяло от музиката. Всеки ден ходя да свиря в едно училище в Созопол, там вече всички ме познават и се отнасят с мен приятелски."

На 20 октомври Николай заминава за Виена, за да добави следващия майсторски клас в биографията си. Седмокласникът не се притеснява от предстоящите матури, наясно е, че бъдещето му продължава в Музикалното училище и след тях. Висшето си образование все още не е решил къде в чужбина иска да получи просто защото еднакво много харесва и Парижката консерватория и Кралския колеж в Лондон. 

Петя Тодорова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8817 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 46615 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
От 5 до 9

Бягство, мания или просто смяна на ритъма – хобитата на няколко човека и историите зад тях

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата