С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2014

60 28 ное 2014, 9:04, 39701 прочитания

Урок по норвежки

Историята на осем българи, които работят в централата на една от най-успешните софтуерни компании в света - Opera Software

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



отляво надясно:

Олга Апостолова 
Communications Manager, отговаря за определени медии и кампании.
От София. Живее 15 години извън България, после шест в България. В Норвегия от две години.

Тони Недялков
Графичен дизайнер, по-точно user-interface designer за Opera Max.
От Варна. Живял там през първите 22 години от живота си. В Норвегия е от пет години.

Жасмина Бойчева
QA (Тестер) на Add-ons, добавките към браузъра.
От Стара Загора. Завършва в София и остава да работи в столицата. Живее в Норвегия от седем години.

Атанас Бакалов

Software Developer в екипа, който разработва десктоп версията на Opera
От Варна. Живее в Норвегия от три години.

Георги Иванов
Service Manager в екипа Global IT, който управлява над 6000 сървъра, разпределени в дейтацентрове по целия свят.
От Силистра. От студентските си години живее в София. В Норвегия е от две години.

Мария Попова
Team lead на екипа, който тества десктоп браузъра на Mac.
От Копривщица, където е студено и планинско като в Норвегия. Живее в северната страна от шест години.

Петя Митовска 
QA (Тестер) на Discover – функционалност на браузърите на Opera, с която откриваш интересни новини по зададени критерии.
От Плевен. Живее в София от студентските си години. Живее в Норвегия от шест години.

Елина Серкеджиева 
Global HR Manager (мениджър човешки ресурси). Занимава се с набора и подбора на персонал за офисите на Opera по цел свят.
Родена и израснала в Казанлък. Живее в Норвегия от шест години, или зими, както обича да се шегува.

 

Фиорди, сьомга, бели нощи, северно сияние, викинги и петрол. Това е всичко, което осемте българи, работещи днес в Opera Software в Осло, знаят за Норвегия, преди да заминат за скандинавската страна. Тук има хора от цял свят, но българската група е една от най-големите. Всеки от българите стига до компанията по свой начин и всеки от тях работи за различни отдели – в редиците им има петима IT специалисти, графичен дизайнер, комуникатор и HR. Четирима са бивши колеги от българска IT компания.

Opera Software е най-успешната норвежка софтуерна компания, чиито мобилни и десктоп браузъри се ползват от над 350 милиона потребители в целия свят. Най-често в нея се търсят IT специалисти, защото в Норвегия, както и на много други места по света, има недостиг от софтуерни инженери. В централата работят малко повече от 200 души, голяма част от инженерните позиции се заемат от чужденци. Макар петмилионна Норвегия да е твърде малка, за да може да бъде очевидна "IT дестинация", специалистите, които се установяват тук, са привлечени от комбинацията от високи доходи, добро здравеопазване, стабилна социална политика и работещо законодателство. Opera е едно от малкото места в Осло, в което може да си намериш работа, без да говориш норвежки. Това е и едно от малкото места в Норвегия извън петролния бизнес, където винаги се търсят опитни специалисти.


Живота преди и след Норвегия

"Първата ми работа в България не ме удовлетворяваше, но тогава не беше лесно да си намериш работа в IT сектора, започва разказа си Жасмина Бойчева, която работи в Opera от най-дълго време. Накрая отидох в "Сирма", най-голямата изцяло българска IT компания, където изкарах три години. Това беше фирмата, в която успях да израсна професионално в България." Компютърната специалистка идва в Норвегия малко на шега. "Даже заех длъжността си в Opera на 1 април. Имах колега от "Сирма", който тогава работеше тук. И пак на шега го попитах дали си търсят хора, не съм мислела сериозно за емиграция", сигурна е тя.

В "Сирма" работи и Петя Митовска, която си признава, че по онова време във фирмата е разполагала с добра среда за развитие и дружелюбни колеги и като цяло в България е имала много приятели, с които постоянно се събира и "ставаше купон". "Но не съм имала много висок жизнен стандарт", споделя тя. Затова заедно с Мария Попова, също колежка в "Сирма", решават да проверят какво е да работиш за IT компания извън България, особено след като знаят, че Жасмина вече е взета в Opera.



"Първоначално си потърсих работа във Великобритания, но там не се получи", споделя Петя. "Помолих Жасмина да сподели впечатления. Тя ми каза, че в Норвегия всички говорят английски, което беше голямо успокоение за мен. Заедно с Мария подадохме документи. По-късно разбрах, че са питали Жасмина коя от двете да вземат. Тя казала – вземате и двете."

Подобно на дамите, Георги Иванов, казва, че е работил за страхотни български IT компании като ProSyst, Bianor и "Сирма". "Живял съм добре в България, но като данъкоплатец започнах да се замислям къде точно отиват парите ми и отговорът въобще не ми харесваше." В последната си работа той има ангажименти с норвежки партньори по голям общ проект и остава с отлични впечатления от тях. Освен това знае, че бивши колеги от "Сирма" вече работят в Opera, и му става любопитно какво е да работиш за компания със стотици милиони потребители.

В разказа с първите стъпки в Норвегия се включва и Олга Апостолова: "Когато Георги си намери работа в Opera, в България имахме всичко – дом, близки, хубава работа, дори гледахме зеленчукова градина. Но извън този тесен кръг много неща започнаха да не ни харесват. Бях идвала в Осло преди време на гости на приятели. Тогава ми допадна как градът се вписва в природата. Той се е променил оттогава, но не е изместил природата."

Атанас Бакалов учи в София, прибира се във Варна и няколко години е съдружник в софтуерен start-up, който изгражда софтуер и мрежи от LCD екрани с реклами и новини в молове и супермаркети. "В един момент реших, че искам да започна нещо ново. Имах приятели в gas & oil столицата на Норвегия – Ставангер, които ми предложиха работа в компания от този сектор. Макар и добре платена, не се чувствах намясто, понеже винаги съм искал да работя в изцяло софтуерна компания. Замислих се коя е най-добрата софтуерна компания в Норвегия и ето ме в Opera."

Животът на Елина Серкеджиева преди Норвегия е накъсан между няколко страни и един пасажерски кораб. Тя завършва психология в Солун и известно време работи в отдел "Човешки ресурси" в хотел "Кемпински България". "Точно преди преместването в Осло желанието за пътешествия и нови преживявания ме изпрати на круизен кораб с дестинация Аляска и Хаваи", спомня си Елина.

"Мъка, мъка", казва Тони Недялков за живота си в България преди Норвегия. "Бях студент, същевременно работех в рекламна агенция – една от най-големите във Варна, и парите пак не ми стигаха. Освен това като правиш две неща едновременно, нито едно не се получава. В това няма удоволствие, а за мен е удоволствие да правя нещата качествено." Пътят му към Норвегия минава през Унгария. "Бях там по програма "Еразъм". Завъртях се край преподавателите си и един от тях ми предложи да правя уебсайтове като фрийлансър. Понеже нямах лаптоп, ми дадоха един много стар, отдавна излязъл от употреба. За да мога да направя читав уебсайт, ми трябваше браузър. Единственият браузър, който тръгна веднага, беше Opera. Това много ме впечатли. Проучих компанията и се размечтах един ден да работя там."
Тони събира смелост и кандидатства за стаж в Opera. Две седмици по-късно му се обажда Елина и му каза, че е минал първия етап. "След интервюто по телефона, ми предложиха тримесечен стаж. Като стажант щях да взимам достатъчно пари, за да се издържам в Норвегия. Даже успях да спестя. След стажа ми предложиха да работя от България, докато завърша. После ми предложиха и работа в Осло."

Ikke stress е една фраза, която много се ползва в Норвегия– нямам стрес в работата или в личния живот

Ikke stress е една фраза, която много се ползва в Норвегия– нямам стрес в работата или в личния живот


Фотограф: Доротея Ангелова-Бакалова

За шока Норвегия

Оказва се, че всички вече пристигнали в Норвегия не знаят почти нищо за страната. Жасмина дори няма време да проучи, за разлика от близките и родителите й, които са се информирали, докато тя е била заета с подготвяне за пътуването и новата работа. "Бях чувала повече за викингите, отколкото за норвежците", смее се тя, а Георги допълва в хумористичен стил, че знаел само, че единият от братя Аргирови живее в Норвегия и се чудел от какъв зор.

Първите спомени на Жасмина са за топлина, въпреки невероятния декемврийски студ. "Когато дойдох за интервюто, беше много студено, но за сметка на това много красиво. Вече бяха украсили за Коледа. Навсякъде горяха свещи, кафенетата предлагаха коледни бисквити. Още тогава знаех, че ще живея тук", разказва тя. И за Георги коледната украса и ароматът на канела са спасения – но за да не усетиш най-късия ден от годината, който се пада именно около празника. За разлика от други чужденци той никога не е имал проблем с липсата на светлина през зимата или по-студения климат. "Е, аз пък още не съм свикнала с липсата на достатъчно слънчева светлина през зимните месеци. Но това и за местните хора е проблем", включва се Мария. Затова пък през лятото светлата част на деня е 20+ часа, екстра, с която много лесно се свиква.

Но всички са единодушни – ако трябва думите "първи шок" и "Норвегия" да попадат в едно изречение, то включва и "цени". Най-големият шок за всеки чужденец в страната са именно те, но според Георги с това се свиква след първата заплата. Наско обаче още не се е примирил, особено с цената на бирата. Хлябът струва 8 лв. "Едногодишните ми спестявания можеха да изхвърчат за две седмици", добавя Тони.

Освен неприемливо високите цени на стоки, които в България можеш да намериш за една десета от стойността им, някои от дамите коментират и че в местните магазини няма голямо разнообразие и им е трудно да привикнат с това. "Тук фермерите са обединени в два големи кооператива и всички продават продукцията си през тези кооперативи. Няма конкуренция и изборът е ограничен. Митото за вносни стоки е убийствено – Норвегия не е в ЕС – съответно има много малко внос. Затова пък продуктите, които се предлагат, са много качествени", обяснява Олга. Но на Жасмина това й харесва: "Това, че няма голямо изобилие от храни в магазина, ми допада, защото няма чуденица всеки път "кое беше хубавото кисело мляко".

"Всички са навън и се движат – карат колела, тичат, лятото са на лодките си, зимата са на ски, в планините има прекрасни условия за туризъм. В града се карат много електрически автомобили. "Тесла" е най-продаваната кола в Норвегия. Високият стандарт не е ли това - да имаш условия за добър живот

"Всички са навън и се движат – карат колела, тичат, лятото са на лодките си, зимата са на ски, в планините има прекрасни условия за туризъм. В града се карат много електрически автомобили. "Тесла" е най-продаваната кола в Норвегия. Високият стандарт не е ли това - да имаш условия за добър живот


Фотограф: Доротея Ангелова-Бакалова

Opera-тивна работата в Норвегия

Скандинавската работна среда е различна от тази в Европа, твърдят българите. На служителите се гласува много голямо доверие. За тях е също толкова положително и това, че в Opera наемат хора от цял свят. "Само за пример – в моя екип от едва девет души сме пъстра група от Италия, САЩ, Индия, Перу, Нова Зеландия, Ирландия, Норвегия и разбира се, България", казва Елина.

"Тук трябва да умееш да се справяш не само с работата, но и да се сработваш с хора от различни националности, с различно мислене", твърди Мария. В Opera Георги за пръв път е имал възможност да общува с хора от толкова много националности. "Това ме направи по-толерантен."

Жасмина в началото е имала проблеми да разбира английския на чужденците. "Както някой беше казал, в Opera всеки си говори собствен английски", смее се тя.

За Наско всички успешни технологични компании по света, включително и в България, си приличат доста по работната среда. Атмосферата е приятна, отношенията с мениджмънта са приятелски и базирани на взаимно доверие. "Очевидно в подобна среда хората са много по-мотивирани и по-креативни, а това е единственият начин да бъдеш конкурентен в този динамичен сектор."

Петя споделя, че средата в Opera й напомня на "Сирма", защото и на двете места е намерила много приятели. Тя се определя като човек, който обича да е в приятелски отношения с хората, с които работи, не всичко да е бизнес. "Едно е да работиш с приятели, друго е да работиш с непознати."
Тя най-много цени възможностите да пътува чрез работата си. Освен офиса в Осло Opera има още 12 офиса по целия свят. "Лично съм посетила половината от тях", споделя Петя. Била е във Варшава, Токио, Linköping в Швеция, Пекин и на други места. В два офиса е работила по шест месеца – в Калифорния и Тайван, благодарение на програмата Bridge the world, която дава възможност на служителите да работят от друг офис на компанията половин година.

Тони се радва, че Opera дава възможност на младите хора чрез стажантската си програма. Много често след това стажантите остават на работа.

Като повечето норвежки работодатели Opera се грижи добре за служителите си. Българите започват да изреждат множеството придобивки, които компанията им предлага, като безплатните часове по норвежки, малък фитнес в сградата, пинг-понг, футбол маса, дори масажист. Срещу символична сума могат да наемат няколко типични скандинавски дървени къщи, които Opera притежава. Татковците пък задължително ползват 3 месеца бащинство. Всеки петък всички са на Friday Beers – петъчните бирички, според Олга - "една институция в Opera".
Храната е сезонна – има сезон на агнешкото, на свинското, има стоки, които можеш да купиш само по Коледа. Сред по-специфичните храни е lutefisk – риба, която престоява в сода каустик



Фотограф: Доротея Ангелова-Бакалова
И най-важното – столът на Opera. Виетнамските готвачи са не само факири в кухнята, но и наскоро са спечелили турнира по пинг-понг в Opera. "Сега ги гледам с още по-голям респект", казва Георги.

За норвежката кухня


"Нека го поставим така – за мен кулинарията не е силната страна на скандинавците. Но с малко мотивация и усилие в кухнята, наличието на пресни, чисти и екологични продукти дава възможност на човек да се храни здравословно и правилно", казва Елина. Норвежката кухня представлява сьомга, треска, картофи и зеле, съгласяват се повечето българи. За късмет, всички те са любими на Георги. Сьомгата във всичките й разновидности – пушена, топло пушена, печена, суши е фаворит и на Петя, която много харесва и кафявото карамелено сирене brunost, консумирано просто "ей така" или върху традиционните норвежки waffles. "Но като цяло кухнята им не ми харесва – липсват подправки. В България има много по-голямо разнообразие и ползваме много подправки", допълва тя. "Това, че готвят с малко подправки, на мен лично ми допада", казва Жасмина. За нея предпочитано ястие е типичният fårikål – агнешко със зеле. "Храната тук е сезонна – има сезон на агнешкото, на свинското, има стоки, които можеш да купиш само по Коледа. Сред по-специфичните храни е lutefisk – риба, която престоява в марината, редуваща сода каустик и вода, няколко седмици. "Най-неприятното е консистенцията, като желе е, но трудно се преглъща. Някои от местните хора много го обичат, но не всички", разказва Мария.

Коледните сладкиши явно са любима тема – бисквити pepperkaker са сред най-запомнящите се кулинарни преживявания за Тони. "Вкусът им е много приятен, особено ако с тях си пийваш топъл чай. Вече две години си ги правя и сам", казва той.

Когато става въпрос за алкохол, масата е също толкова оскъдна. "Нямат местен хубав алкохол, нямат плодове, от които да си го направят. Но имат едно много хубаво десертно ябълково вино, което се прави от замразени ябълки", обяснява Мария. А това, че в Норвегия произвеждат собствена бира и имат малки пивоварни, които гарантират автентичен вкус е добре дошло за Тони.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 8844 прочитания

От 5 до 9 15 От 5 до 9

Бягство, мания или просто смяна на ритъма – хобитата на няколко човека и историите зад тях

14 ное 2014, 38848 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10