"Дори да си дам почивка от него, той ме гризе отвътре. Блогът е вид пристрастяване." Така авторката на "Кулинарно – в кухнята с Йоана" описва страстта си, която за шест години се превръща в професия. В началото се осмелява да забърква само палачинки и баница със спанак. Днес предложенията в блога носят нейния почерк – артистичен и понякога неразбираем, като в рецептата за патешко бутче конфи върху канапе от полента. Йоана е човекът, който стои зад здравословните веган десерти в ресторант "Слънце Луна", но признава, че у дома не се лишава нито от бяло брашно, нито от месо, защото смята, че дозата прави отровата.

И докато блогове се раждат и умират, Йоана успява да задържи читателите си не само с цвят и вкус, но и с лично отношение към рецептите. След дълго проучване на автентичните съставки за торта "Сахер", която е опитала в едноименно виенско кафене, не се страхува да каже, че любимият на Франц Йозеф десерт е непоносимо сух и сладък за съвременния вкус. Според блогърката един продукт е в състояние да промени цялото ястие и да накара и най-големия скептик да се разкайва, че досега не е ял карфиол.

Наскоро Вальо – партньорът на Йоана, който стои зад голяма част от снимките в страницата й, случайно опитва от пюрето на техния малък син Даниел и възкликва "Не може да бъде!", защото не вярва, че нещо, в което има тиква и елда, e вкусно. С усмивка Йоана казва, че понякога е по-добре хората да не знаят какво има в чинията им. Еднообразието я разочарова - "До гуша ми е дошло от тирамису!" и репликира италианската класика със своето "Тирамису-мирамису", в което присъстват зелен чай Матча и манго. За успокоение на онези читатели, които все още не възприемат нестандартните предложения, тя споделя, че в ежедневието си също готви мусака.

Успехът на кулинарната импровизация се крие в опита. Йоана гледа на неуспехите на читателите си да приготвят ястие от блога като на кулинарен казус, която трябва да разплете, за да научи къде са допуснали грешка. Вдъхновена от курсовете, които води в Кулинарно училище "Меню", Йоана подготвя своята "Ода за рецептата" под формата на инструкции за употреба. Преди всеки експеримент се допитва до основния им източник, за да добие представа за съотношението на продуктите. Желанието да вложи опита си в изцяло ново начинание вдъхновява нейната дебютна кулинарна книга, която скоро ще излезе на пазара. Основната тема са печивата с пълнозърнести брашна – не само защото са здравословни, а заради предизвикателството да създаде нещо непознато досега. Някои от резултатите са се оказали катастрофални, други – изключително успешни, като пълнозърнестото парено тесто за еклери.

Коледни минипайове

Преглед на оригинала

Йоана www.kulinarno-joana.com

Автор: Васил Танев

Преглед на оригинала

Промяната движи Йоана напред. Творческите й планове са свързани с изследователска дейност и писане. Въпреки че готвенето се е превърнало в себеизразяване и призвание, предпочита да запази блога си личен и го разделя от професионалните си ангажименти. Любимата на мнозина рубрика SOS, в която Йоана изпълнява кулинарните желание на своите читатели, й хрумва напълно случайно, затова всичко, свързано с блога, ще продължи да бъде спонтанно.

Празничното предложение на Йоана са плодови коледни пайове. Приготвя ги за пръв път преди две години, когато научава рецептата по време на благотворителен базар, организиран от съпругите на посланиците в България. В оригиналната рецепта присъства говежда мазнина, която все още не се намира на пазара, затова Йоана използва краве масло. Декември идва с вкуса на сушени плодове, канела и бренди.

КОЛЕДНИ МИНИПАЙОВЕ

12–14 броя

За бисквитеното тесто:

125 г меко масло

50 г захар

щипка сол

1 голямо яйце

200 г брашно

За плънката:

50 г златни стафиди

50 г сушени червени боровинки

100 г обезкостени фурми, нарязани на ситно

100 г кафява захар мусковадо

100 мл бренди, тъмен ром или уиски

прясно изцеден сок от 1 портокал

1 пръчка канела

1-2 звездовидни анасона

настъргана кора от 1 портокал

1 чаена лъжица ванилов екстракт

200 г смокини от сладко, добре отцедени и нарязани на парчета

120 г орехи, едро нарязани

Начин на приготвяне:

За тестото: Маслото, захарта и солта се разбиват с миксер. Добавя се яйцето и се разбива, докато се усвои. Накрая се добавя брашното и се омесва тесто. Охлажда се в хладилник за 2 часа.

За плънката: В тенджера се смесват стафидите, боровинките, фурмите, захарта, брендито, портокаловият сок, канелата и анасонът. Слагат се да заврат и се варят 6–8 минути, като се разбъркват често. Когато сместа се сгъсти, се сваля от котлона и се оставя да се охлади. Канелата и анасонът се изваждат. Добавят се останалите продукти и се разбъркват.

Охладеното тесто се разточва върху набрашнен плот на дебелина 3-4 мм. Изрязват се 12-14 кръга и се поставят във форми за тарталети или мъфини. Напълват се с плънката.

Останалото тесто се разточва отново и се изрязват фигурки. Аранжират се върху всяка тарталета. Тарталелите се пекат 20-25 минути в предварително нагрята фурна на 190°C. Изваждат се от формите и се охлаждат върху решетка. Поръсват се с пудра захар.

SOMETHING

Румяна Попова - Лулу

http://luluto.blogspot.com/

Фотограф: Васил Танев

РУМЯНА ПОПОВА-ЛУЛУ

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

"Нещото" – така Румяна Попова нарича мястото, на което споделя рецепти, емоции и образи. Блогът й Something не е нито кулинарен, нито фотографски, но е идеален източник на идеи за коледни сладки и ръчно изработена украса. Тук мирно съжителстват сладкиши с кестени, бижута от полимерна глина и полупрофесионалните снимки на Лулу – артистичното обръщение на Румяна. Разделя хобито от работата си като изпълнителен директор на голяма застрахователна компания и не страда от вътрешен конфликт.

Като дете буквално вкусва от фотографията и се хваща на бас с по-големия си брат, че може да пие от проявителя за снимки на баща си. Когато на пазара в България за пръв път се появяват спагети, Румяна решава, че е крайно време да избяга от типичната рецепта за макарони с мляко, сирене и захар. И сега предпочита нестандартните вкусове и комбинации.

Иска да убеди хората, че приготвянето на патешко с ябълки отнема три пъти по-малко време от една стандартна мусака. Не държи продуктите, с които готви, да са био, но купува само от проверени малки производители. Споделя, че веднъж цялото й семейство е било на диета, без да разбере, но поне пицата е получила амнистия в дома на Лулу. Приготвя я с пълнозърнесто брашно и избягва твърде мазните сирена. Причината рецептите за сладки неща да преобладават е, че те са много по-привлекателни за снимане от супа топчета.

Румяна не се интересува от рейтинга на блога, нито от броя посещения. Пише за това, което я прави щастлива, и търси различен поглед върху храната.

В Лондон се влюбва в азиатската кухня и оттогава винаги има пресен кориандър в хладилника си. Споделя, че докато познатите й си купуват дрехи и обувки в чужбина, тя си носи подправки. Дори ако това означава да обяснява на летищните власти за какво й е нужен половин килограм къри. Ако не обича дадено ястие, то е заради емоционален спомен, а не заради продуктите в него. И до днес ненавижда млякото с ориз и грис халвата, защото ги свързва със столовата в детската градина. Родителите й пък така и не успяват да възприемат комбинацията сладко-солено.

Къри банички с тиква и пиле

Преглед на оригинала

Във фокуса на първия огледално рефлексен фотоапарат на Румяна попадат основно двете й дъщери. Разказва за първия си опит да заснеме приготвен от нея чийзкейк и разочарованието от крайния резултат, който няма нищо общо с оригиналната рецепта. Накрая се сдобива с Photoshop само за да разбере, че "това не като да използваш приложение на телефона".

В момента все още обработва снимките от лятната си отпуска, а на опашка чакат около десет рецепти за споделяне. Отвъд готвенето и снимането Румяна намира вдъхновение в правенето на бижута и рисуването и смята занапред да поддържа блога всестранно развит. Не изпитва задължение да публикува на равни интервали и когато няма настроение, просто не пише.

Миналата година за радост на читателите Лулу решава всеки ден през декември да прави коледна публикация в блога. Обещава си никога повече да не се хвърля в подобни приключения. Двете рецепти, които приготвя, остават под знака на нестандартното – зимна салата с тиква и банички с къри, които опитва преди време в Амстердам. Декември може да бъде и пикантен.

THE SECRET DINNER

Деница Костадинова и Мария Пръмова

THE SECRET DINNER

Фотограф: Васил Танев

Деница Костадинова и Мария Пръмова

Всяка рецепта разказва история – това е, което отличава кулинарната фейсбук страница The Secret Dinner на Деница Костадинова и Мария Пръмова. "Решихме да направим блога, защото искахме да споделяме храна, но не по традиционен начин с рецепти за 100 грама брашно, три яйца и т.н. Нашата философия е готвенето да приближи разказ с образователна цел", обяснява Мария. "Разказваме история винаги, защото хората трябва да знаят с какво се хранят. Екатерина Велика например е закусвала с кафе, водка и хайвер. Ако имаме рецепта с някой от тези продукти, ще споменем това", посочва тя.

Деница и Мария се запознават на работното място. Заети са в компания, където Мария е пиар, a Деница отговоря за маркетинга на едно от подразделенията. "Оказа се, че и двете просто обичаме добрата храна. Това ни събра", смее се Мария. "И не само. Имаме много общи интереси", допълва я Деница. Допълването между тях всъщност е толкова добро, че наред със служебните и семейните им задължения близо втора година успяват да задържат интереса на около 2000 почитатели на The Secret Dinner във фейсбук.

Блини

Преглед на оригинала

Блини

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Деница Костадинова и Мария Пръмова

Преглед на оригинала

"Често сред отзивите, които получаваме за храната и снимките, има и такива, които казват – четем ви си удоволствие. Хората се увличат и от начина, по който са разказани нещата, което е страхотно", казва Деница. Приятели дори настояват те да издадат книга с рецепти.

В екипа им всеки си има силни и слаби страни и според Деница именно това прави начинанието толкова успешно. Мария например е много добра с тестото и пастата. Двете правят всичко за кулинарния блог заедно, но ролите – един само да готви, пък друг да пише, не са строго разпределени. Текстовете задължително се обсъждат винаги преди да бъдат публикувани, а фотографиите най-често са на Деница. Стремежът е да има нови неща всеки ден. Обикновено се прави план-график какво да излезе в различните дни – кое е по-подходящо за делниците и кое за уикенда.

"Най-важното е, че правим неща, които искаме да са лесни и да са евтини. Много рядко си позволяваме да готвим със скъпи продукти като сьомгата и хайвера", казва Мария. Най-харесваните им рецепти са с картоф, но силни симпатии предизвиква и пастата. Деница отдава това на факта, че колкото и да са готови да експериментират, хората винаги се връщат към познатите си и по-достъпни храни.

Създателките на The Secret Dinner не са по сладкишите. Кифли, торти, пайове са абсолютното изключение на страницата и двете дами споделят, че не им е чак толкова интересно да правят печива. Десертите им са по-скоро базови като шоколадовия мус.

Идеите какво да приготвят идват от четене. От много и постоянно четене. Ако са решили да изпълнят една рецепта, ще я изчетат във всичките й възможни варианти, за да импровизират един техен. В него неизменно ще вложат от тайната съставка на онази страст по готвенето, наследена от техните семейства.

И Мария, и Деница споделят, че идват от семейства, в които много се готви и вероятно самата среда ги е предразположила да изпитват удоволствие и любопитство към кулинарния свят.

Момичетата са започнали едно смело и иновативно предприемаческо начинание. Както подсказва името на страницата им, то е свързано с приготвяне на "тайни вечери" за малки (до 20 - 30 души) приятелски групи. "Правихме няколко обяда за приятели покрай разни празници и те ни насърчиха за това, защото им беше много вкусно", разказват те. Да излезеш от догмата на ресторанта и кетъринга, когато става дума за храна, приготвена извън дома, е една почти непозната идея в България, но Мария и Деница вече няколко пъти са правили успешно такива събития.

БЛИНИ

Блините са традиционно руско ястие, което доближава като вкус и начин на приготвяне палачинката. Като ордьовър те могат да бъдат комбинирани в много различни варианти на поднасяне. Най-старият е с черен хайвер, а най-познатият е с пушена сьомга. Тук са представени по два начина - класическа рецепта с червен хайвер и с пъдпъдъчи яйца и чери домати.

Време за приготвяне – 45 мин.

Необходими продукти (порция за двама):

За тестото

1 яйце

1 чаша прясно мляко

25 г масло

150 – 200 г бяло брашно

щипка бакпулвер

щипка сол

За дипа

1 кофичка заквасена сметана

див лук

лимон

черен пипер

За сервиране

30 г червен хайвер

3–4 пъдпъдъчи яйца

4–5 чери домата

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Яйцето се разбива и към него се добавят млякото, разтопеното масло, щипка бакпулвер и сол. Брашното се добавя последно, докато се получи една идея по-гъсто от палачинковото тесто.

Блините се пържат в масло на висока температура и в специален за приготвяне на ястието съд. Ако нямате такъв, може да използвате метални рингови форми и по-дълбок тиган. Важно е обаче самите форми също да бъдат добре нагорещени, за да не се разтече и "разбяга" тестото, а да стегне бързо. С помощта на малък черпак от сместа във формата се сипва толкова, колкото да покрие дъното. Блините са готови, когато започнат леко да покафеняват и от двете страни.

Докато са все още топли, се добавя тънък слой масло, за да станат сочни, а отгоре се разполага приготвената предварително плънка.

Дипът се приготвя, като към заквасената сметана добавим ситно нарязани 2-3 стръка див лук, няколко капки лимонов сок, настъргана кора лимон, черен пипер и сол. Тази смес се ползва за основа и на двата вида блини, които са представени тук.

Върху дипа разполагаме съответно или една чаена лъжичка червен хайвер, или предварително нарязаните на половинки пъдпъдъчи яйца и чери домати.

По желание можем допълнително да овкусим с черен пипер или стрък див лук.

Блините се сервират топли и за предпочитане в компанията на водка.

LIFEBITES

Радостина Ганева http://lifebitesblog.com/

Фотограф: Васил Танев

Радостина Ганева

Радостина Ганева

Автор: Васил Танев

Преглед на оригинала

Животът на блога Lifebites започва през 2012 г.

"Това е хоби, удоволствие, и разтоварване – нищо повече." Така го описва авторът му Радостина Ганева.

Ако трябва да й измислим прякор, най-подходящият би бил Самоуката. На 18 години Радостина пристига от Силистра в София, за да учи стопанско управление в СУ "Св. Климент Охридски". "Неволята учи, и тогава ми се наложи да си готвя сама. Учих се в движение. С течение на времето разбрах, че това, което истински ме влече, са десертите", разказва тя.

И това е очевидно в блога й. В него й има средно по два постинга месечно в различни рубрики. Резултатът е "Бисквити и курабии" – 17, "десерти" – 36, срещу "салати" – 5, "супи" – 3. За двете й слабости говори и библиотеката в дома й: David Lebovitz, Ready for Dessert, The Sweet Life in Paris, много книги за шоколад и Food Photography.

Снима всичко сама.

"Започнах малко по малко да чета в интернет. Така постепенно сама се научих. Все пак засега снимам само на естествена светлина – така храната ми изглежда по-вкусна. Обичам и да има повече контекст в снимките ми – да се вижда и още нещо, което да създава настроение – старинен предмет или стрък лавандула, например."

Най-често намира рецептите, които иска да пробва, през Pinterest. Следи редовно блога Call me Cupcake на Linda Lomelino.

Джинджифилов кейк

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

"Едно от най-хубавите неща при това да си имаш блог е, че се запознаваш с много хора, с които имаш общи интереси."

Впечатленията й до сега: първото е, че хората търсят по-прости рецепти. Много повече прочитания има на лесните и бързи неща. Второто е, че все още снимки се крадат. Последно засякла снимка на сина й в сайта на магазин за прежди. Идвали хора и питали откъде е преждата на шапката му. И трето: в интернет е пълно с рецепти, които се оказват пълен провал.

Докато приготвя сладкиша си, става ясно, че хаосът й е нещо непознато. Кухнята й прилича повече на аптека дори докато готви. "Харесва ми прецизността при десертите – при тях от значение са всяка секунда и всеки грам."

Радостина в момента е на 32 години, работи като програмен мениджър в международна технологична компания, има 2-годишнен син. "Обичам работата си, но тя е доста рутинна. Може би затова реших да се захвана с блога. В него качвам и впечатления за нови места или от пътувания."

Все по-често когато готви, оставя някаква работа и на сина си. Убедена е, че е добре децата от малки да имат контакт с храна. Убедена е също, че по-добре е всичко да е домашно приготвено. "Помня 90-те. Тогава беше модно да купуваш полуготови неща от магазина. Но ето как времената се промениха бързо: сега хората разбраха, че няма нищо по-ценно от това да сготвиш всичко сам."

Радостина се спря на този кейк, защото миналата година го е правила на коледно благотворително събитие, на което всички много го харесали.