Разходки из Рио
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разходки из Рио

Разходки из Рио

Кариоките са децата на бога, Копакабана е техният рай

2865 прочитания

© sdsd


Да се излежаваш на един от най-известните плажове в света в ръка с цял ананас, пълен с бразилската гордост, наречена кайпириня, и да наблюдаваш мързеливо бурните вълни на океана е занимание, достойно за уважение, откъдето и да го погледнеш. Още повече ако се намираш в града на кариоките - Рио де Жанейро. В подобна ситуация трябва да бъдеш много черноглед, за да се замисляш например, че Бразилия е една от страните с най-силни социални контрасти в света, вместо да се наслаждаваш на слънцето, пясъка и водата. По-скоро си склонен да си направиш татуировка, на която пише Brazil forever.

След като поседиш няколко часа на плажа Копакабана, вече тотално си забравил за световните несгоди и ако часът наближава 4-5 следобед, дори няма да ти се наложи да се разхождаш из Рио, за да го опознаеш. Градът сам ще дойде при теб. Въпреки шумотевицата наоколо моят блажен следобед успя истински да прекъсне едно мургаво момче, което се приближи към мен и ме попита на развален английски: „Искаш ли още един ананас?“ Обясни ми набързо, че се казва Алфредо и е на мое разположение, ако искам нещо за ядене или пиене. Първото нещо, което си помислих за него, беше, че е гларус. Трябваха ми десет дни в Рио, за да се убедя, че е било по-добре да оставя европейските си представи за Бразилия на закачалката вкъщи. Защото тукашната любезност е нещо, с което бързо се свиква, но с което после трудно се разделяш.
От Алфредо разбрах, че плажовете в Бразилия са държавни, но някои от тях се дават на концесия до 99 години. Тази информация определено ми дойде в повече за гларус. „Слушай, казах му аз, ти като толкова знаеш, защо не се запишеш да учиш в университет, ами разнасяш кайпирини по плажа?“ Отговорът му, макар и с усмивка, е повече от прозаичен. „Нямам пари...“ Както ще разбера по-късно, новият ми приятел с шоколадова кожа е от онези 95% кариоки, които не живеят в един от най-скъпите квартали в света „Сао Конрадо“ и не летят с частни джетове до Сао Пауло, за да посетят някой нощен клуб. От тези, за които най-големите забавления са ежегодният карнавал, футболът и нелегалната лотария. След като през 1946 г. хазартът в Бразилия е забранен от закона, започнала да процъфтява именно въпросната лотария, която в момента е може би най-печелившият бизнес в Рио, светва ме Алфредо. Любопитството ми надделява над предубежденията и се съгласявам да изпия с него по едно кафе извън плажа. Изкушението е голямо - той ме убеждава, че знаменитото Cafe Colombo в Downtown e най-доброто и известно кафене в цяла Бразилия. И не ме излъга. Сред шумотевицата, създавана от невероятния поток от хора в самото сърце на града, сградата се оказва истински оазис, при това климатизиран, за още над хиляда кафе маниаци като нас. При това сграда с история на повече от два века. На залез слънце „Авенида Атлантика“ става пъстра и шумна като арабски пазар. Амбулантните търговци се смесват с жадните за авантюри туристи и им предлагат какво ли не, кресчендото на клаксоните е постоянен фон, а в заведенията трудно можеш да намериш свободно място. С изключение на няколко климатизирани ресторанта, където е грехота да не опиташ някой морски деликатес. Останалите заведения изглеждат по Хемингуей: много и евтино пиене, красиви и достъпни жени и изобилие от съдби и характери, достойни за роман. Докато пия поредната кайпириня, разглеждам със зле прикрито любопитство жриците на любовта, които са се подпрели на съседните барове и чакат клиенти. Жени на тълпи в Рио не можеш да видиш по заведенията, освен ако не са компаньонки, обяснява ми Алфредо, с когото още не сме се разделили. Почти всички тези момичета работят без сутеньори - факт, от който си правиш смелото заключение, че проституцията тук е много повече форма на оцеляване, отколкото бизнес. Същото обаче не важи за дрогата, продажбата и консумацията на която е разпространена до такава степен в почти всяко нощно заведение на града, че употребата от туристите конкурира тази на оригиналната бразилска напитка кашаса.
Дрогата на самите кариоки обаче се нарича карнавал. Независимо дали ще попаднеш в Рио по време на карнавала или не, можеш да се научиш да играеш самба, стига да поискаш. Точно с тази цел е създадено заведението Scenarium с музика на живо. Един от следващите дни от престоя ми вече съм на гости на Алфредо. Бих го определила като най-голямото приключение в живота ми. Защото Алфредо живее във фавела. Това е второто нещо в града след изумителните плажове, за което не си подготвен психически, преди да пристигнеш. Бразилската фавела не е американският shanty town за бедните, а начин на живот, който трудно може да бъде променен. Над 30% от населението на града живее във фавели, чийто брой надхвърля 500. Това са квартали от схлупени къщурки, които най-често се сглобяват за броени дни и между които няма улици. Затова пък са водоснабдени и електрифицирани, дори си имат и сателитни антени. Фавелите заемат почти всички хълмове в града и са си спечелили славата на основната разпределителница на наркотиците в Рио. Алфредо обаче не изглежда ни най-малко смутен от жилището си. Във фавела, дълго време след като влязъл в Сената, продължил да живее и Бендита да Силва, първият чернокож сенатор в Бразилия, обяснява ми разпалено Алфредо. Не, това момче определено трябва да учи в университет. Най-характерното за фавелите е невероятната им близост до най-скъпите квартали в Рио. Затова има само едно логично обяснение - за да не плащат за транспорт, хората, които работят като обслужващ персонал при по-богатите, са предпочели да живеят наблизо до къщите им. Всички други причини явно са свързани с народопсихологията, а не със здравия разум. Който явно на мен ми липсва, щом съм се озовала на такова място, при това доброволно. „Алфредо, това нормално ли е, да заговаряш чужденките по плажа, че после и у вас да ги каниш“, питам го на шега. „Щом съм те довел тук, можеш да се чувстваш сигурна, ако бях споменал думата мотел, тогава можеше да имаш основания да си подозрителна“, смее ми се той. Така научавам, че мотел в този град е кодова дума, щом става въпрос за секс. Там ходели всички - и проститутките с клиенти, и гларусите с чужденките, и основно самите бразилци.
Рио е може би единственият мегаполис в света, където трудно можеш да се почувстваш самотен. Липсата на бариери в общуването между кариоките е толкова изумителна, колкото и расовият им микс от африкански, европейски и индиански корени.

Преди да отидеш в Рио де Жанейро, не можеш да разбереш защо в този град има толкова голяма статуя на Исус Христос. Не е достатъчно и да се качиш на хълма Корковадо и да я видиш отблизо. Нито пък ти стига обяснението, че 90% от местното население изповядва католическата вяра. Трябва да почувстваш духа на Рио, за да осъзнаеш, че кариоките май наистина са децата на Бога, както бяха наречени в един хубав филм отпреди няколко години. Щедро са им отпуснати галещо с лъчите си слънце през цялата година, изумителен с красотата си пейзаж и една веселост в характера, комбинирана гениално с примирение, които им помагат да се чувстват благословени, дори когато живеят в най-голяма нищета. За себе си обяснявам, че точно в Рио има статуя на Христос, защото тук е сбъднато докрай казаното в Библията: „Блажени смирените духом, защото тяхно е царството небесно“. Съвсем между другото това е и един от най-красивите градове

Да се излежаваш на един от най-известните плажове в света в ръка с цял ананас, пълен с бразилската гордост, наречена кайпириня, и да наблюдаваш мързеливо бурните вълни на океана е занимание, достойно за уважение, откъдето и да го погледнеш. Още повече ако се намираш в града на кариоките - Рио де Жанейро. В подобна ситуация трябва да бъдеш много черноглед, за да се замисляш например, че Бразилия е една от страните с най-силни социални контрасти в света, вместо да се наслаждаваш на слънцето, пясъка и водата. По-скоро си склонен да си направиш татуировка, на която пише Brazil forever.

След като поседиш няколко часа на плажа Копакабана, вече тотално си забравил за световните несгоди и ако часът наближава 4-5 следобед, дори няма да ти се наложи да се разхождаш из Рио, за да го опознаеш. Градът сам ще дойде при теб.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.