Новият брой: Накъде след вота
Close

Vietato dondolare!

„Имам нови зимни гуми, колата е страшно стабилна”, успокоява ни Пешо, докато форсира реното по заледения път. За него май е обичайно да сменя предавките на около пет-шест хиляди оборота в минута. Чувстваме се като на рали “1000 езера”. Планинското шосе върти осморки на всеки две секунди. От едната страна винаги има снежен склон, който свършва долу, много-много надолу, в долината, където мигат светлинките на къщи. Майсторски избягваме изскочил джип, малко избуксуваме, задницата на колата почти незабележимо се подхлъзва и с грохот спираме зад къщата на семейство Фердингер. Нека фамилията не ви подвежда. Намираме се в Северна Италия. По-точно в Южен Тирол, сега Алто Адидже. Австрия е принудена да се раздели с тази провинция след Първата световна война, а Мусолини се опитва да я напълни с преселници от бедния италиански юг. Махалата се нарича Пиколино, Пиколайн или Пикулин, част от Сан Мартино ин Бадиа, Санкт Мартин ин Турн или Сан Мартин ин Тор в зависимост от това дали се чете на италиански, немски или ладински, защото надписите са на три езика. Ладинците са общо около хиляда души и обитават няколкото долини наоколо. Не съм филолог, но езикът им звучи като латински, смесен с келтски, а като го гледаш написан, има много „умлаути“ върху гласните и прилича на малтийски. Ако пътуваш с Пешо, от София до Пиколино е малко над едно денонощие път. Това включва кратък сън някъде из Словения и небрежно надбягване с пърхаща хърватка по магистралата около Загреб. Иначе най-близките летища са Инсбрук и Болцано.

Семейство Фердингер се състои от фермер електротехник, съпруга, която се грижи за кравите в обора, трима синове и една дъщеря, с която всички искат да общуват, две големи кучета с две малки и няколко коли в гаража. Фамилията обитава долния етаж на къщата. На останалите два се предлагат няколко апартамента под наем, които струват по десет евро на човек на вечер. Намираме се на около 1200 метра височина, а във всички посоки се извисяват Доломитите. На пръв поглед приличат на Родопите, защото са зелени и хълмисти, покрити с борови гори. Сред заобленостите обаче се извисяват изсечени, дори отвесни, скалисти върхове. Те рядко образуват нещо, което да прилича на било както в българските планини или Алпите.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал