белите мъже не могат да самбират
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

белите мъже не могат да самбират

белите мъже не могат да самбират

970 прочитания

© light


Червени сандали с високи токчета - иди-дойди, ходил съм и с кубинки.

Тесни червени нещо-като-бикини гащи - преживява се, все още не съм 200 кила. Перата и мънистата обаче - е, те идват малко нанагорно.
Но лелята, която ме гледа лошо, вече наистина ми идва прекалително. “Хич не ме зяпай, дебела бразилска лельо - всички кости са ми на мястото, нито пък имам двоен диференциал, това, което го прави шоколадът пред мен, не е за бели.”

стотината метра през самбадрома са доста тежко изпитание за аматьорите, любители на карнавала в Рио де Жанейро. Особено за тези, които са го гледали само по телевизора и са запомнили единствено полуголите танцьорки. Първоначалният сблъсък с реалността е разтърсващ. “Четвърти стълб, май са на двадесет метра всеки... ох, поредната трибуна, пред която трябва да се кълча... остават още дванадесет, т.е. 240 метра... защо спират на всеки 20 метра... но си я бива... краката ми-и-и-и.” Усещането за желанието да избягаш от тълпата, която дори и в 6.30 сутринта не проявява признаци за умора, е всепоглъщащо. Тогава, в ранната утрин на 26 февруари 2006 г., разбрах какво изпитват футболистите от някои треторазряден отбор, когато попадат на „Уембли“. На Самбадрома усещането е още по-смразяващо - като да си на „Маракана“, но цялата публика да е съставена от най-добрите играчи на “Фламенго”, “Флуминезе” и някои друг легионер в “Барса”, за разнообразие. Доста тъпо за бял, приятно закръглен мъж и малка, но за сметка на това абсолютно разпасана българско-бразилска компания.

Иначе епилептичните конвулсии, съчетани с бегли спомени за ръченици от часовете по физическо и някои трикове, прихванати в чалгатеките, вършат известна работа. Не че е самба, но пък на старанието се отвръща. Повечето бразилки са някак си по

южняшки топли и отдадено готови

да помогнат на чужденците в стремежа им да усвоят онова неподражаемо завъртане с ханша. То естествено не става, но какво пък. Всички тези мъки са причинени от порядъчно ухилен местен адвокат, който под билети не разбира удобни места в трибуната, а право за участие в самба отбор. И при това не кой да е, а “Бежа флор”, трикратен носител на купата на карнавала, с всички изгледи за постигане на рекордно четвърто първо място. Е, познайте къде се класира “Бежа флор” с българско участие - шести. На този фон слуховете за сексуалните вакханалии по време на карнавала изглеждат като онези мътни и неясни детски спомени, за които си мислим “абе, аз сънувал ли съм или не”. Там хората са отишли съвсем сериозно да се състезават, голотата не е повече от на която и да било следобедна улица в Рио, а другите мероприятия са извън стените на Самбадрома. За тях бях раздадени 25 млн. камизолки - презервативи на португалски (учете, че в тая страна английския хич не го спийкват).

Само между другото - топлесът е забранен, особено на плажа. Да, шокиращо е, но това е положението. Голите мацки на карнавала всъщност са известни актриси от сапунените опери - третата страст на бразилеросите, и само на тях е позволено да демонстрират, че

бог е бразилец, а папата - кариока

Преди да попаднем на Самбадрома, се чакаме цели пет часа на централната магистрала на Рио - просто на никого не му е ясно точно кога ще може да развее перата и цялата тежка бутафория, накачулена върху раменете, пред погледа на самба маниаците. Улицата, водеща до Меката на самбата, минава през старата част на града, който сега има статуса на нещо малко над гето (извън карнавал там не се ходи!). Самбадрома е бил построен на това място, за да повдигне икономическия статус на местните. Затова през цялото време наоколо се носи “кока, агуа, школ” (кока-кола, вода, вид бира), мирише на прегорели говежди шишчета, а бразилеросите свободно утоляват естествените си нужди наоколо. Доста грозна картинка, особено когато си представяш Самбадрома като “е-хей колко голямо място”, а то се оказва като подобрена версия на стадион “Берое” в Стара Загора. Това само за да напомним, че в Рио я има и бедността на фавелите, но за тях в някой социално-икономически текст. Карнавалът всъщност е аматьорско бизнес предприятие, което успява да просъществува единствено благодарение на бразилската лежерност. Официално той е състезание. За европейците (а в Латинска Америка наистина се чувстваш европеец, толкова по европейски сме схванати) изглежда малко странно - къде точно е състезателният елемент, особено когато всичко се развива с

порядъчен хаос и безумие

сякаш на никого не му пука. Ситуацията с организацията на карнавала напомня играта на бразилския национален отбор в началото на 80-те - Зико и д-р Сократес развинтваха главите на всички, губеха мача и после плачеха неразбиращи защо немците пак са спечелили. Да де, но всички се кефеха на кариоките, а Карл-Хайнц Румениге помни ли го някой. Метафората изобщо не е пресилена - бразилският футбол и карнавалът са другите две имена на кариоките. Разговорът започва с леко досадни въпроси от личен характер - „вай, и още не сте женени“, и неусетно преминава към футбола и обсъждане на характерното движение с бедрата. Дори и разумни хора на средна възраст, които никога не са стъпвали на Самбадрома и всъщност не си падат по самбата, си имат любим отбор. В Рио се слуша доста по-нормална музика (MРB - бразилският поп е доста добър) и на чужденците, които се възторгват по самбата, се гледа с леко недоумение - точно както някои българи гледат на западняците, кършещи снага в чалгатеките в България.

Участниците в карнавала са разделени на две групи - първата е от 14 отбора и дефилира през двата официални дни (точно 40 дни преди Великден). Втората група има към десетина отбора и показва великолепие на предходния ден. Отборът, който се класира на последно място в първа група, отпада във втората, а победителят от последната съответно се класира във вис­шата лига. Попадането сред някой от отборите не е лесно мероприятие и четенето на латиноамерикански криминалета може и да помогне. Билети никъде не се продават, а правото за участие и костюм може да се закупи от някой от организаторите на отбора. Туристите най-често се свързват с местните туроператори, които закупуват това право. Често не само чужденци, но и бразилци са излъгани от някого, който се представя за организатор. Затова обикновено връзката се прави през шурея-на-шуренайката (в нашия случай през секретарката на бразилски приятел, чийто племенник се познавал с “разни” хора). Цената поскъпва с наближаването на карнавала - ако шест месеца преди него тя е била 300 (240 лева) реала, в навечерието скача до 550 за по-непрестижните места (които трябва да изберете, за да изглеждате по-малко нелепо:). Само да не забравя. По молба на порядъчно ухиления местен адвокат важно уточнение - кариоки не са всички бразилци, а само тези от Рио.

А, и никой не е чувал за израза “с бели панталони по Копакабана”.

Червени сандали с високи токчета - иди-дойди, ходил съм и с кубинки.

Тесни червени нещо-като-бикини гащи - преживява се, все още не съм 200 кила.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.