Неписаната истина за село Добърско

За Добърско и невероятните стенописи в старата църква "Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат" чух за първи път преди няколко години. Все се канех да отида и пътуването все се отлагаше. Ако знаех какво ме очаква там, щях и на стоп да тръгна веднага. Дори пеш щях да извървя баирите на отбивката от пътя за Якоруда и Велинград, за да стигна горе. Именно там, на 12 км от Разлог в посока балнеологичния курорт, се намира тайнственото село.

Добърско е с невероятно разположение. Къщите са построени по хълмовете около малка река. Само заставаш на терасата на хотел "Добърско" и гледката ти подкосява краката. Пред погледа ти е цял Пирин и някъде вляво започват ниските части на Западните Родопи. В гръб над дървените плевни в края на селото се е изперчила Рила и пази селото от северните ветрове. Това място е събрало енергията на три планини и владичеството на добрата сила се усеща от всяка стъпка, от всяко вдишване на въздуха.

Усещането се усилва и от това, че малко селца в България могат да съперничат на Добърско по древност и богатство на историческото минало. Обширните поляни и ливади със зелена трева от пролет до късна есен, богатството на добри пасища, стотици бистри и студени непресъхващи извори, образуващи няколко реки, девствени борови и широколистни гори, населени с дивеч, няма как да не привлекат вниманието. Прибавям и слънчевото изложение на областта, дала името "Припека".

Траките са имали по-силна връзка с майката Земя от нас и са усещали точното място и точното време да построят храм, да вдигнат село. По тези земи са живеели племената беси. Те са харесали това откъснато от света място на южния склон на Рила, заселили се тук и оттогава са минали хиляди години. Свидетелство за тракийския произход на селището са разкопките в ливадата до пътя, минаващ през Спасов мост. Без да има насочваща следа, само по предание местни краеведи започват разкопки и откриват основи на църква, голям гранитен кръст и една мраморна, добре изгладена плоча около 60/60 см с изображение на конник. Плочата е датирана около VII-VI век преди Христа. Така че безспорно първите заселници - основатели на селото, са траките, защото изобразеният на плочата конник е тракийският Херос, или така нареченият Тракийски конник. Той е бил свързан, особено сред селяните, с вярата в задгробния живот. Наред с това се считало, че дарява плодородие и други блага на хората. Историците твърдят, че до 313 г. част от населението на тази област вече е било приело християнството, но след като император Константин обявява учението на Христа за легално, строежът на църкви и манастири обхванал цялата Западна Римска империя - вече Византия.

Като продължим линията на историята, идват славянските племена. Те също харесват този край и се смесват с траките. После идват българите. Тогава селото започва своя бурен живот.



По време на Първата българска държава Добърско е многобройно, жителите му освен със скотовъдство и земеделие са се занимавали с търговия с целия познат средновековен свят. Децата им се учели в Цариград и Солун, за да се справят по-добре със семейните дела. Те имали най-доброто образование по това време, което получавали царе и духовници.

При потушаването на бунтовете за връщане на езичеството при царуването на Владимир Расате в Добърско от столицата Плиска насилствено заселват боляри, които се претопяват с местното население. Добърско става и културно средище. А библиотеките били наистина забележителни за времето си. Младежите, които пътували до Константинопол и Солун, донасяли безценна книжнина и я подарявали за добърската колекция.

Георги Бельов, роден в Добърско, след 12 години събиране на информация описва неизвестен факт в книгата си "Разкрити ли са всички тайни на село Добърско". Той намира доказателства, че през 902-903 г. в селището се появил монах-аскет, силно вярващ в Христовото учение, обаче неграмотен. Жителите го приютили. Настанили го в училището, и с необикновената си памет, трудолюбие и силното си желание да се научи на четмо и писмо той не само се ограмотил, но и продължавал да се самоусъвършенства духовно. Това е бил монахът Иван, който по-късно остава завинаги в историята с името Рилски.

Сред заможните, знаещи и можещи жители на Добърско се предполага, че Иван Рилски създава силната си школа. Монахът-аскет след повече от 20 години служене на Бог получава просветление точно тук и силата го прави светец, покровител на цялата българска държава.

Трябва да се знае, че през робския период добърските творци са писали книги с патриотично съдържание. Добърско е възпитавало в школата си не само монаси и свещеници. Подготвяли са се и черковни певци, те са обикаляли империята да събират помощи за издръжка на Рилския манастир. Пеели са за миналото на България и са пазили жив духа на народа ни. Тази школа певци по някакъв начин отзвучава в песните на Добърските баби.

Майстори създават и редкописите (стенописи) в църквата на селото. Усещането от излъчването на изображенията, рисувани от началото на ХVII век, ми напомня за виртуозите от времето на европейския Ренесанс. Напомнят на смелостта на Йеронимус Бош, но в един по-скромен, балкански вариант. Не толкова многословен, но изключително изразителен. Безподобен.

Като тази църква няма никоя друга. Заслужава да я видите със собствени очи. Има цяла книга, посветена на това уникално произведение на средновековното българско изкуство, което няма аналог в света. То тепърва ще става обект на сериозно внимание.

Георги Бельов доказва, че сградата на църквата "Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат" е най-старата запазена цяла църква. Тя датира от 1122 г. Стенописите са от 1614 г. Архитектите я конструират като бойна кула. Използвани са бои, изработени от минерали от околностите, изцяло на природна основа. Светлината не е прониквала през малките прозорци и така цветовете са се запазили свежи и до днес.

Има стенописи, които не могат да се видят никъде другаде по света. Исус в ракета, Богородица в капсула от червена светлина, Цялото житие на Исус от рождението до Второто пришествие, египетски светец в скафандър, изображения на женски светици, каквито не се срещат в много християнски храмове.

За да докажат, че са наследници на древните българи, ктиторите оставят на една от фугите върху източната фасада своя древен печат - пречупения кръст (свастиката). Това е кръст, идващ от слънчевото колело, известно още като Колело на закона. Среща се в почти всички храмове на древния свят и е най-старият използван символ. Двата вида свастики се срещат по бронзови талисмани, знаци върху камъни, намерени в Плиска и Преслав, надгробни плочи във Велики Болгар (Волжка България), колони, аплици, обредни хлябове, използвани при кръщенета, сватби, коледарски обичаи, а също и в народните шевици.

На санскрит думата свастика означава благоденствие. Тя символизира слънцето и неговото вечно движение по небосвода. Пречупените части са символи на стихиите. Използва се като амулет за късмет. Символизира още дългия живот, процъфтяването и щастието. Нарича се още Сърцето на Буда.

Необятно като символиката на света е изживяването в Добърско. Такова просветление и доброта носи това място. Имаш нужда само от повече време, поне два дни за начало, за да хванеш частица от енергията и да я занесеш обратно в града. Това място лекува душата.