Оpus pavimento

Mind Your Step на Кирил Прашков в СИБАНК

Във входното фоае на Философския факултет на СУ има нещо, което като нищо може да ни изключи от ЕС. Представете си нескопосано копие на ватиканската фреска "Атинската школа", където Аристотел и Платон сочат съответно земята, утвърждавайки материализма, и небето за идеализма. А сега си го представете пльоснато на…ПОДА!!! Можеше да е само жалък кич, ако не беше зловещ нонсенс, случвайки се именно във Философския факултет, където студентите, докато притичват през опуса на малоумието, ужасно внимават да не стъпчат я Платон, я Аристотел, я Рафаело, я някой друг елитен европеец…

Оpus pavimento освен претенциозно заглавие е архитектурен термин за изображение върху под (геометрични композиции, мозайки и килими за църкви, дворци и пр.). В този опус е решил своята нова изложба в галерия Сибанк художникът Кирил Прашков. За щастие при него това не е нонсенс, а ключът към смисъла на колекцията, назована внимателно Mind Your Step. Авторът е съучастник в "изяждането на популярната авангардистка супа", сподвижник и "член-кореспондент" на Института за съвременно изкуство (ИСИ), под чието съвсем конвенционално име се базира ескадрилата за интелектуално реагиране на неконвенционалните художници. В тази изложба Прашков е намерил пределно прост и също така преднамерено конвенционален начин буквално да пресова и приземи своите многоетажни идеи, като ги преврне в…килимчета. Изкушавам се да нарека експозицията "Нито килим, нито картина" по аналогия с името на изложба на ИСИ, защото опредметява и отдалечава от "рутината" им вече утвърдени образи, както и отстранението на автора им от тях. Става дума за вулгарното им превръщане в банален комерсиален продукт - килим, чието предназначение е тъкмо да бъде редовно потъпкван от всички. Оттук идва и принадената смислова стойност към иначе познатите ни визуални кодове на автора. Сред автоцитираните изображения са и монументалната композиция от бройлери с болезнено послание, и българският трибагреник три-обагрил родните боб, чушки и други зарзавати. Полегнала във вид на килим е и елегантната маса с еврокултурни атрибути плюс абсурдна връзка лук. Килимът би допаднал на толерантно мислещ бизнесмен. Тук е и кръстът от разпнати снопчета праз върху жълтите паветата, подходящ за парламента или за Светия синод. Сякаш създаден за кабинета на снобеещо юпи е естетският "Това не е текст", докато постелката с мачистки текст, изписан несръчно с телесна течност върху сняг е за тайни местенца, където само "мъжете знаят защо". И ако в цитираната изложба "Нито бял куб, нито черна кутия" Недко Солаков се отнесе с иронично снизхождение към "недораслата" си публика, то в своето "прикилимяване" Кирил Прашков насочва унищожителната си ирония към себе си и смисъла от фрустрациите в изкуството и живота. Става дума за двойна естетическа метаморфоза. Ако произведението на Рафаело е потъпкано и унищожено, то самопотъпкването на "битовите" сюжети при Прашков ги отърсва от първичния им бунт и през мъдро до цинично примирение ги повежда към вторичното им "мъченическо извисяване". Иначе килимите се продават и това е важна концептуална част, доколкото авторите от този вид се гнусят от търговския сюжет в изкуството. Малките елегантни изтривалки, в които Прашков се задява с пишман европейското ни битие, са разпродадени. Те изглеждат така: върху син фон от патладжани - звездоподобен венец от жълти чушлета.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Милена

    Здравейте, допадна ми представянето на изложбата на Кирил Прашков, поздравления за твореца и благодарности за автора на рецензията-интелигентно кратка и с чувство за хумор.
    Но желанието ми за коментар се породи и от друго.
    През последната година, когато съм отново в България, забелязвам все повече навлезлите и навлизащи английски думи, изрази, определения в българския език, което е разбираемо, дори приемливо защото повечето от тях са продукт на съвременната реалност- Интернет, високи технологии, които създават свой собствен език, който в голямата си част е непреведим и то не само на български, но и на всеки друг език.
    Мисълта ми е за друго. Когато се използват такива думи, то поне да са с правилния правопис тоест този, който е максимално най-близкият до произношението на думата в езика, от който е взаимствана.
    Конкрентия пример- защо се пише "юпи" (и то не само в тази статия), когато това съкращение идва от young professionals или съкратено yopies, където -yo- в никой случай не би могло да звучи като -ю-. Според мен може и трябва да се изписва с -я- и съответно ще се произнася както в английския- япи. Освен ако, допускам и този вариант, аз съм недостатъчно просветена в жаргона на българските млади хора.
    Другия конкретен пример е фрустрация, нали идва от frustration. Верно, че се пише с -u- но се произнася -а-, следователно ми се струва много по удачно да се изпише фрастрация.
    Имам и други примери, но мисля, че вече ви отекчих достатъчно. Извинете.
    С поздрав и до скоро.Милена

    Нередност?
Нов коментар