Пражко лято

Пражко лято

Всяка година Прага привлича 6 милиона туристи. Защо ли в София те са милион? Опит за отговор

2192 прочитания

Този 9 юли се оказа един от най-претъпканите дни в историята на Прага. Към ордите британци, дошли заради евтината бира, традиционното туристическото цунами от Япония и безгрижните щатски тийнейджъри се бяха присъединили и хиляди международни зяпачи. Поводът в случая беше 650-ата годишнина на прочутия Карлов мост.

Тържественото празнуване започна в полунощ и завърши с мощна заря точно в 5 и 31 сутринта. В което няма нищо случайно. Мостът е започнат през 1357, на 9.7, в 5 часа и 31 минути. Прави ли ви впечатление играта с цифрите? 1-3-5-7-9-7-5-3-1. Леко лудият римски император Карл IV, на когото е кръстен мостът, е държал много на тази малка нумерологична подробност. 650 години след откриването му върху Карловия мост нямаше къде да падне игла, по него се разхождаха рицари в средновековни доспехи, актьори разказваха историята му, а огромната тълпа снимаше като полудяла. От цялата организация Прага печели чисти пари в краткосрочен и добър имидж в дългосрочен план. Във въпросната вечер дори и най-страстният български националист би седял на мястото на автора и би си мислил защо, по дяволите, такива неща не се случват и в София или в който и да е друг български град. Да, в София или в който и да е друг български град няма купища исторически ценности, страната ни не е в центъра на Европа и сравненията с Прага звучат нелепо. В България се идва на евтино море и терминът градски туризъм тук звучи извънземно. Но и инфраструктурата е базирана на точно обратния принцип от „чувствайте-се-добре-дошли-и-свободни-да-оставите-всичките-си-пари-тук“. „Човече, този клуб е ненормален.“ Косоварят Ментор беше станал в четири следобед, очите му още изглеждаха като карта на червената линия на пражкото метро, а ушите му очевидно още не работеха по най-добрия начин, защото гласът му се чуваше из целия хостел. Мястото, което той беше посетил предната нощ, се казва Karlovy Lazne, простира се върху пет етажа и се намира на около сто метра от Карловия мост. Входът е 100 крони (7 лева) и включва приземното Music caf с фокус върху черната музика, етаж, посветен на диското, плюс комерсиална, клубна и чилаут музика, които следват по етажите. Нещо като Син сити без чалга и обидно скъпи коли директно пред заведението. Така де, нищо като Син сити...
Ментор, 21-годишен студент в Американския университет в Прищина, се оказа парти животното, от което човек има нужда, когато е решил да открие добрите клубове на Прага и да научи картата на нощния транспорт в града. Локацията за следващата вечер се казва Double Trouble, един от многото барове по пражките мазета. В случая става въпрос за ъндърграунд местенце (намира се на малката Melantrichova, номер 17, съвсем близо до Стария площад), в което в общия случай пуска диджей, но ние уцелваме тиха вечер, в която чешки бард (нещо като местен еквивалент на Дейвид Грей) е извадил китарата си и нарежда рими, които изглеждат доста импровизирани. Входът излиза 80 крони, респективно 5 лева и малко, но римите несъмнено си струват кроните. 29-те за една голяма бира - още повече. Всъщност, без да твърдим, че откриваме Америка, ако мюнхенският Октоберфест е европейският панаир на бирата, то Прага е нещо като постоянната й експозиция. Няма да се задълбочаваме в темата, просто един съвет: задължителен за проба е миксът светло върху тъмно. Освен бирата едно пражко лято включва поне една чашка абсент - митичното билково високоградусово питие, което се продава във всеки бар, но и във всеки супермаркет. Но с алкохола дотук. За да завършим темата, най-хубавото на Прага е, че тя дава поле за изява на всякакъв вид туристи - любителите на историята, културата или парковете, които ще наречем интелигентните туристи. Опциите за другите (които не наричаме неинтелигентните, а например предпочитащите забавленията) също са предостатъчно - скейт паркове за тийнейджърите, евтини заведения и прилични хостели. Вариант и за двете групи е Agharta Jazz Club, който стъпва на 200 крони за вход, но за сметка на това вечерната програма е страшно разнообразна. Въпреки името си Agharta (Zelezna 16, също близо до Стария площад) не се фокусира само върху джаза, а предлага блус, фънк, фюжън и суинг вечери. Великолепният клуб също е в мазе, но вечерта в него не е толкова тиха. С Ментор и косоварските му приятели попадаме на фънк вечер, компанията ни е цветна, весела и международна, а нощните трамваи продължават да са стриктно точни.
Когато в Прага посрещнеш няколко поредни изгрева, няма как да не се събуди и желанието да видиш залеза над града. Мястото за романтика в Прага се казва Vinohrady, което днес е обособено като квартал, но преди векове е било продуктивна огромна лозова градина. Днес лозята почти ги няма, но гледката над червените покриви на града, предполага се, е също толкова красива. В същия квартал е и един от най-интересните ресторанти в Прага. Името му е Peklo, което бързо преправяме на пъкъл и уточняваме, че усещането в ресторанта си е дяволско. Пъкълът се намира в тъмна и дълбока винарска изба, чиято история започва през XII век. Светлината в ресторанта идва предимно от огромни свещници, като атмосферата не те кара да искаш да си на мястото на онзи човек, който всяка сутрин трябва да влезе в Peklo, когато там е още тъмно. Храната в ресторанта не е суперпретенциозна, но цените са. Класическата патица със зеле и кнедли идва на масата за 340 крони (24 лева), а вината започват от 300 крони.

И още нещо за финал. Из центъра на лятна Прага са нахвърляни различни парчета модерно изкуство. Каквото е прасето върху трамплина, което ви гледа от ъгъла на текста. Реално Прага е като този трамплин, а туристите в града са прасето върху него. Което ни връща към подзаглавието - в града всяка година идват 6 милиона туристи. И всеки от тях може да избере накъде да отскочи.

Този 9 юли се оказа един от най-претъпканите дни в историята на Прага. Към ордите британци, дошли заради евтината бира, традиционното туристическото цунами от Япония и безгрижните щатски тийнейджъри се бяха присъединили и хиляди международни зяпачи. Поводът в случая беше 650-ата годишнина на прочутия Карлов мост.

Тържественото празнуване започна в полунощ и завърши с мощна заря точно в 5 и 31 сутринта. В което няма нищо случайно. Мостът е започнат през 1357, на 9.7, в 5 часа и 31 минути. Прави ли ви впечатление играта с цифрите? 1-3-5-7-9-7-5-3-1. Леко лудият римски император Карл IV, на когото е кръстен мостът, е държал много на тази малка нумерологична подробност. 650 години след откриването му върху Карловия мост нямаше къде да падне игла, по него се разхождаха рицари в средновековни доспехи, актьори разказваха историята му, а огромната тълпа снимаше като полудяла. От цялата организация Прага печели чисти пари в краткосрочен и добър имидж в дългосрочен план. Във въпросната вечер дори и най-страстният български националист би седял на мястото на автора и би си мислил защо, по дяволите, такива неща не се случват и в София или в който и да е друг български град. Да, в София или в който и да е друг български град няма купища исторически ценности, страната ни не е в центъра на Европа и сравненията с Прага звучат нелепо. В България се идва на евтино море и терминът градски туризъм тук звучи извънземно. Но и инфраструктурата е базирана на точно обратния принцип от „чувствайте-се-добре-дошли-и-свободни-да-оставите-всичките-си-пари-тук“.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    Веско, ми ние в Прага сме ходили бре момче! Разказът ти звучи някак постно, да ти кажа. Някак простовато. Я иди пак, се разходи и виж.

  • 2
    Avatar :-|
    bt vt

    Много постно.

  • 3
    Avatar :-|
    priateliu

    ти въобще знаеш ли за какво пишеш????


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал