Покана за шоколадова целувка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Покана за шоколадова целувка

Покана за шоколадова целувка

6025 прочитания

И аз разбрах за това място от приятели. Ако не ме бяха довели почти за ръка, сигурно още дълго щях да минавам покрай №26 на софийската ул. „Неофит Рилски“, забила нос в краката си, пропускайки гледжосаната ръчно изработена глинена табела в турскосиньо с името „Вила Росиче“. Сега обаче съм сред пристрастените към този адрес.

Сладкарница „Вила Росиче“ има нрава на своите собственици. Гостоприемна е, но не те дърпа за ръкава с насочващи стрелки, висока музика и светещи реклами, за да й обърнеш внимание на всяка цена. Стои кротко в зеления вътрешен двор и чака усмихнато да се отбиеш. За сутрешно кафе с кроасан, за кестенова торта с домашен сироп следобед или за една домашна вишновка като дижестив, ако си вечерял наблизо. В десет сутринта на една от външните масички заварвам разговаряща на английски двойка с капучино и кроасани пред себе си. Между тях на плочника е седнал долгоух птичар с черна козина, който охотно опитва ту от единия, ту от другия кроасан. Ще ми се да го разпитам кой от двата вкуса предпочита - с шоколад, или с гъби и синьо сирене, но по погледа му разбирам, че и той още се колебае.
Изпадам в неговото двоумене пред сладкарската витрина вътре. Ако трябва да е непознат вкус - „Шведска принцеса“. Ако залагам на сигурно - „Гараш“ или бисквитена торта. Ако не искам после да гладувам цяла седмица, за да изкупя греха, тогава сигурно най-доб­ре да спра с един шоколадов трюфел, че е най-малък. А ако трябва да съм честна, ще ми се да опитам от всичко. Непременно с прясна лимонада и виенско кафе в добавка. Първата торта, която Росица Цонева и Иван Скендерски са направили заедно, е „Шоколадова целувка“. Поводът е приятелски рожден ден. Тогава всички, опитали тяхната торта, ги убеждават, че трябва да се занимават именно със сладкарство. Иначе Росица е завършила моден дизайн. Ще познаете „Шоколадова целувка“ във витрината на „Вила Росиче“ по царствената корона от пурички, пълни с шоколад. Винаги е прясна, както и останалите сладкиши тук. Който и от тях да опитате, ще ви върне във времето на стара София, когато трамваите са с конски впряг, за дамите е недопустимо да излязат на улицата без шапка и сладкарството не е просто кулинарна професия, а изкуство. Заедно със сладкишите, които правят, Росица и Иван се опитват да върнат и духа на онова време. Къщата от 1932 г., където сега е тяхната сладкарница, също помага за това. Дълго време тя е била и техен дом, едва отскоро са се пренесли извън София, но всеки ден са от четири сутринта на работа, за да има в осем прясно изпечени кроасани. После пият кафе на някоя от масичките в двора, където ги заварих, и продължават да експериментират с нови сладкиши, докато вкусът не се получи наистина такъв, какъвто го искат. Рецепти търсят навсякъде - от старите кулинарни книги на столичния хайлайф до интернет. Попадне ли нещо в менюто обаче, това означава, че гостите им винаги ще го откриват там, при това без компромис в качеството.
Всеки сезон добавя по нещо ново в листа със сладкишите. Скоро ще дойде времето на ябълковия пай и сиропа от бъз. Двамата сами берат цветовете от бъз в планината от места, за които са сигурни, че са екологично чисти. Никога не използват готови кремове или други съставки за тортите - всичко минава през ръцете им. Украсата на сладкишите е семпла и елегантна и се яде без страх, че някоя пластмасова фигурка или изкуствено цвете ще ви заседнат в гърлото.

Освен това може да поръчате любимата си торта за вкъщи, стига да го направите от предишния ден. Лично аз обаче бих предпочела пак да се заседя пред парче мусова торта в двора на „Вила Росиче“.

„Вила Росиче“ е на ул. „Неофит Рилски“ 26, между „Цар Асен“ и „Княз Борис І“, тел. 954 30 72

Фотограф: надежда чипева

И аз разбрах за това място от приятели. Ако не ме бяха довели почти за ръка, сигурно още дълго щях да минавам покрай №26 на софийската ул. „Неофит Рилски“, забила нос в краката си, пропускайки гледжосаната ръчно изработена глинена табела в турскосиньо с името „Вила Росиче“. Сега обаче съм сред пристрастените към този адрес.

Сладкарница „Вила Росиче“ има нрава на своите собственици. Гостоприемна е, но не те дърпа за ръкава с насочващи стрелки, висока музика и светещи реклами, за да й обърнеш внимание на всяка цена. Стои кротко в зеления вътрешен двор и чака усмихнато да се отбиеш. За сутрешно кафе с кроасан, за кестенова торта с домашен сироп следобед или за една домашна вишновка като дижестив, ако си вечерял наблизо.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • katalog

    Не ходете повече там! Наели са на работа накадърен и арогантен персонал (визирам предимно един писклив ужасен барман около 150см), който се държи грубо с хората и особено с малките деца. Запазете си добрите впечатления от това място и не ги разваляйте! Заведох детето си там и после цяла вечер се наложи да го успокоявам и да обяснявам, че всъщост чичкото не е искал да му крещи и да го сваля от люлеещото се конче-играчка! Бясна съм! Направо онемявам от безпомощност към тъпотията, граничеща с простотия и преминаваща в арогантност!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK