С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

// Light / Места

27 21 ное 2007, 20:28, 10232 прочитания

Да подишаш в Санкт Петербург

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пътуваме в познатите спални вагони към Санкт Петербург, а огромните стъкла до двойните легла пречупват светлината по особено красив начин, като я отразяват в лицето на малко русначе. Заглеждам се в него - върху червендалест ето му лице лъчите светлина сякаш рисуват първите щрихи на картина. Решавам да го снимам, а то позира непривично сериозно, единствено движещо очите си. Едно от първите ми впечатления за руснаците бе провокирано от начина, по който поглеждат към обективите, когато се снимат - винаги сериозни, изразяващи емоцията, която изпитват, единствено с очите си. Прословутото клише

"Руска душа"

започва да придобива плътен и привличащ образ. Бащата на момченцето ни заговаря, като ни пита накъде ще ходим. Въпреки че сме българки и усвояваме руския сравнително по-лесно, акцентът ни е доста натрапчив. Като разбира, че сме чужденки, му става ясно и защо се споглеждаме, когато той казва: "А за Питер сте значи.. Да, красив град." Всъщност тогава става ясно, че Питер - това е Санкт Петербург. Самото му съкращение ми харесва и някак си подготвя съзнанието ми за нещо непретенциозно готино. Сякаш назовава град, който можеш да почувстваш като много личен, сърдечен и създаден за теб…

Пет сутринта е. По внушителния булевард "Невски" няма хора, но пък има машини, които мият улиците, красиви разноцветни сгради и всичко това под синьо-сивкавата светлина от пробуждащия се ден. Когато гледам напред, сякаш виждам палитра, именно палитра, защото цветовете на сградите сякаш са хаотично нахвърляни, но все пак се усеща ред. Ред в хаоса може би. Колкото повече слизаме надолу по "Невски", светлината става все по-ясна, тук-там започват да излизат хора от прекрасните дървени порти на жилищните сгради. Докато гледам нагоре в опит да събера в погледа си цялата красота на архитектурата в Питер, виждам млад човек, някъде около 25-26-годишен, който пуши спокойно цигара на прозореца си. Както пуши, изведнъж решава да подаде краката си от прозореца, след това скача върху голямата козирка под него и по стълбичка се качва на покрива на сградата. Прави ми впечатление, защото го намирам показателно за отпусната и непринудена атмосфера, която се усеща в Питер. По-късно същият този човек ще облече дънките си, ще си сложи цветен шал като акцент, ще обуе кецовете си и ще тръгне за работа. Всъщност това е типичната униформа за този град. Това е мястото, където спокойно можеш да кажеш, че си почувствал истински свободата във варианта и на въздух, който можеш да дишаш свободно. Това не е забързаната и "корпоративна" Москва, а артистичният и непринуден Питер.

Решаваме да завием и да се разходим по малките криволичещи улички около "Невски проспект". Приятните малки кафенета с масички по уличките изскачат едно след друго. Улиците криволичат, разполовявани от канали, създаващи неописуема романтика и приятното очарование на нещо старинно. Мостчетата над каналите винаги изненадват с по някой закачлив акцент, придаващ им пищност - спирам се на този, на чиито краища високомерно гледат два големи лъва с огромни златни криле. Металните конструкции, придържащи мостчето, изскачат от устите им. Красива гледка, но все пак осъвременена от две момчета, които решават, че е добре да изпробват от къде би излязла бирата, ако я сипят в устите на лъвовете.



Впечатлението, че този град е

Пълен с кислород

се сгъстява, когато чувам звуците на акустична китара и силен пеещ мъжки глас. Поглеждам зад ъгъла, откъдето идва звукът, и виждам симпатичен младеж, който се опитва да спечели пари с таланта, а и най-вече с чара си. Усмивката, с която подлага шапката си, за да му пуснеш рублите, е несравнима, като излязла от американска реклама, но все пак някак си искрена и доверима. По-късно се оказва, че доста често ще виждам същата тази усмивка на лицата на множество други младежи, свирещи по ъглите.

Привечер решаваме да изпием по някоя бира из Питер. Не е голяма изненада, че цените по клубовете и заведенията са адски високи, затова решаваме да си вземем от магазина и да седнем на някоя от многобройните пейки покрай Нева. Вървейки натам, приятелката ми, която живее в Русия от доста време, споменава нещо, свързано с местната полиция, която доста рядко би те пропуснала, ако те види да пиеш на открито, но нейни колеги се разминавали с леката сума от петстотин рубли (около 25 лева), дадени на полицая. Това ме напряга, но тя ме успокоява с факта, че полицаите почти никога не правят проблеми на жени. Към жените в тази страна имало особено почитание.

В Питер ставам свидетел на две ситуации, които според мен разкриват някои характерни черти на руснаците. Първата случка бе в метрото, което в Питер е доста по-дълбоко от това в Москва, защото минава под река Нева. Възрастен мъж, на около седемдесет години, падна на самите релси на метрото. За щастие не успя да уцели точно релсите - по тях тече суперсилен ток и нещата щяха да са фатални. Въпреки че метрото щеше да пристигне след по-малко от минута, двама руснаци веднага скочиха и извадиха човека, като се разминаха със секунди от приближилата вече машина. Но те не се замислиха, а просто го направиха. Другият случай бе на излизане от метрото. Жена се опитваше да качи огромното количество стълби с количка с малко бебе. Доста трудна работа, когато няма релси за детски колички или ескалатори. Ежедневието на всички е доста забързано и напрегнато и все пак млад мъж грабна количката и я носи до най-горното стъпало, а думите му към жената и неговия приятел бяха: "Ами някои ден това може да се случи и на моята жена."

Сутрините в Питер са като в някое малко уютно градче - хората не са толкова забързани, винаги имат време за задължителното сутрешно кафе и бавна разходка към работа. Свежото усещане се допълва и от многобройните младоженци в сватбени одежди, циркулиращи почти навсякъде около теб. Обясняват ми, че ритуалът в Русия е, след като подпишете в съда, да се разходите заедно с най-близките си приятели до някое красиво място. Обикновено за такова се смята бреговете на Нева. Така се получава и забавната гледка - докато в Москва виждаш почти навсякъде оставени бутилки от бира, в Питер те са заменени от бутилки шампанско.

Полезна информация

Как се стига до там
- Със самолет - билетът струва около 270 евро; по-организираните могат да се следят промоциите на "Аерофлот" през есента и пролетта (на aeroflot.ru/info), когато могат да се вземат билети за $200 (двупосочен).

- Не забравяйте и за визата, която е готова за две седмици, а повече подробности - 02/ 963-09-14- телефон на Руското посолство в София.

- С влак - излиза доста по-евтино, но пък трябва да се прави допълнителна транзитна украинска виза, което компенсира.

Готини клубове
- Fish Fabrique - място с доста артистична атмосфера, едно от най-старите ъндърграунд места в Питер, мястото е бивша фабрика и досега с преобладаващи посетители художници нонкомформисти; адрес - "Площадь восстания", "Лиговский просп.", 53

- MOD - това е другата крайност на горния клуб - доста лъскаво, пълно с електрофенове и нашумели диджеи; адрес - "Невский проспект", Гостиньй двор, "Коньшенная пл." 2

Допълнителни маршрути
- Към Москва - от "Московският вокзал", билети от 15-20 евро нагоре.

- Към Финландия - маршрутка до Хелзинки за 15 евро; тръгват всяка сутрин в 9 ч. и всяка вечер в 20 ч.от площада пред "Московския вокзал"

- Към Петерхоф - с комета по река Нева за 10 евро в едната посока (тръгват от малко пристанище пред Ермитажа) или с маршрутка от метро станция "Ленинская" - 12 рубли (0.5 евро)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Sightspotting Sightspotting

Глазгоу за нетуристи

22 юни 2018, 1428 прочитания

Ново място: Manzo Ново място: Manzo

Зад Manzo е екипът, познат ни от Il Teatro и Forno Cipollini

15 юни 2018, 25586 прочитания

24 часа 7 дни

22 юни 2018, 6452 прочитания

22 юни 2018, 3575 прочитания

22 юни 2018, 1908 прочитания

22 юни 2018, 1804 прочитания

22 юни 2018, 1760 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Танцът на "Пилоболус"

Ужилването "Корал"

Потвърденото от няколко места наличие на дюни в обхвата на проекта за мащабен комплекс зад плажа на бившия къмпинг създава сериозни проблеми за инвеститора

Следваща спирка - банков съюз

България все пак ще приеме условието на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски надзор, а после за ERM II

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Славянска беседа

Журналистът и писател Мариуш Шчигел за днешна Полша, демокрацията като трудова злополука и лекарството против популизъм

Нежна е нощта

Лубри показва Ladies Only в Пловдив

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 23.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Краят на дизела и нашествието му в България?

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.06.2018 Прочетете