Тракийският Стоунхендж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Тракийският Стоунхендж

Тракийският Стоунхендж

Една разходка до Мегалита край Казанлък, преди да го е набелязал Индиана Джоунс и дирене на Бащиния камък

5560 прочитания

© adem


ежду северните склонове на Сърнена Средна гора и долината на р. Тунджа се намира село Бузовград. Разположено на 5 км южно от Казанлък, селото привлича с едно от най-древните тракийски светилища - Мегалит ("Вратата на богинята"), култов комплекс, изграден от масивни и странно подредени каменни късове. Името му пълни въображението с образи на древни жертвоприношения и ритуали, затова, настроени за приключение, се понасяме към Казанлък и Долината на тракийските царе. След много питане, тъй като в града няма табели, откриваме и Бузовград. Селото е голямо, с високи къщи и подредени градини, изпъстрени с кадифени божури, люляк и туфи прецъфтели лалета. Минаваме по пътя и лека полека губим приключенския си дух - стигаме до центъра на селото, без да открием означения за Мегалита. Насядалите старци от близката кръчма веднага ни успокояват: "Все по пътя вървите... има и снимки даже..."

Съвсем скоро се появяват табели с подробно описание на туристическите пътеки и забележителности в района и голяма снимка на Мегалита, с прекалено наситени цветове. Интересуваща ни табела е в края на селото, до моста - "Екопътека към Мегалита "Вратата на богинята". Оставяме колата и се впускаме по тясна пътека, извиваща нагоре към върха на хълма. Гъстите букови горички се редуват с голи пространства, които ни позволяват да видим върха и скупчените буреносни облаци. Дъждът не закъснява, но е колкото да освежи изпотените ни тела, да вкара във въздуха свежест и хладнина. Пътеката има няколко отклонения, но е добре маркирана. Виждаме и табели, които водят до други, непознати места - Бузово кале, Бащин камък. На въпроса ни колко далече е Мегалита и близо ли е до този Бащин камък, първите спътници отговарят уклончиво. Притеснението им става по-голямо, когато задаваме следващия въпрос: "А какво представлява Бащин камък?" Следват обяснения от сорта на "хм, ми това са камъни с много характерна мъжка форма", сконфузен смях и вече подробни обяснения как да стигнем дотам. Още малко нагоре и в следващата прозирка на гората виждаме очертанията на Мегалита. Силуетът ни кара да побързаме и скоро задъхани стигаме до поляната пред древното съоръжение. Гледката е внушителна, от тези, пред които замлъкваш и оставяш само сетивата отворени. Огромни каменни късове образуват масивна конструкция с нещо като прозорец по средата. Според информацията, изписана на голямо двуезично пано, Мегалита служел за наблюдение на залеза по време на лятното слънцестоене (21 юни), строен е около 1800-1600 г.пр. Хр. от древните траки, които го ползвали за астрономически наблюдения и поддържане на календар. Сега в средата на деня през "прозореца" се вижда част от панорамата на селото и язовир Копринка в далечината.

Тръгваме си бързичко, за да открием и следващите дестинации - характерния Бащин камък и древното кале. Стигаме до поляна, на която се е разположила компания от любители на пикника, които любезно ни упътват - но това не е достатъчно. Стигаме до друга поляна, от нея пътят се разделя в три посоки, следваме табелата за "крепост Бузовград", но много скоро стигаме до купчина разхвърляни камъни, от които път няма. Връщаме се обратно до първата поляна за още указания и тогава виждаме нашето спасение - жълта пешеходна табела, на която някой много старателно е изписал с черен маркер откъде се минава за крепостта. Информацията е много подробна, освен нея на български и английски са изписани имената и времетраенето на преходите до крепостта и селото. Този път успяваме - откриваме останки от древни крепостни стени, руини от споени с хоросан камъни.

Композицията "Бащин камък" така и не откриваме - отнема ни още часове лутане без резултат и изгубване на пътеката... Но пък ни остава емоцията и забавлението всеки път, когато виждаме купчина камъни - дали пък не е това Бащин камък?

Полезна информация

Места за спане:

Околните села, както и гр. Казанлък, предлагат много къщи за гости. В сайта на "Асоциация за устойчив туризъм", гр.Казанлък <www.kazanlaktour.com> има подробна информация за тях, както и възможност за селекция по критерии.

Още да видите: освен традиционните археологически места и музеи в Долината на тракийските царе, препоръчваме разходка около язовир Копринка, който крие под водите си останките на античния тракийски град Севтополис.

Фотограф: adem

ежду северните склонове на Сърнена Средна гора и долината на р. Тунджа се намира село Бузовград. Разположено на 5 км южно от Казанлък, селото привлича с едно от най-древните тракийски светилища - Мегалит ("Вратата на богинята"), култов комплекс, изграден от масивни и странно подредени каменни късове. Името му пълни въображението с образи на древни жертвоприношения и ритуали, затова, настроени за приключение, се понасяме към Казанлък и Долината на тракийските царе. След много питане, тъй като в града няма табели, откриваме и Бузовград. Селото е голямо, с високи къщи и подредени градини, изпъстрени с кадифени божури, люляк и туфи прецъфтели лалета. Минаваме по пътя и лека полека губим приключенския си дух - стигаме до центъра на селото, без да открием означения за Мегалита. Насядалите старци от близката кръчма веднага ни успокояват: "Все по пътя вървите... има и снимки даже..."

Съвсем скоро се появяват табели с подробно описание на туристическите пътеки и забележителности в района и голяма снимка на Мегалита, с прекалено наситени цветове. Интересуваща ни табела е в края на селото, до моста - "Екопътека към Мегалита "Вратата на богинята". Оставяме колата и се впускаме по тясна пътека, извиваща нагоре към върха на хълма. Гъстите букови горички се редуват с голи пространства, които ни позволяват да видим върха и скупчените буреносни облаци. Дъждът не закъснява, но е колкото да освежи изпотените ни тела, да вкара във въздуха свежест и хладнина. Пътеката има няколко отклонения, но е добре маркирана. Виждаме и табели, които водят до други, непознати места - Бузово кале, Бащин камък. На въпроса ни колко далече е Мегалита и близо ли е до този Бащин камък, първите спътници отговарят уклончиво. Притеснението им става по-голямо, когато задаваме следващия въпрос: "А какво представлява Бащин камък?" Следват обяснения от сорта на "хм, ми това са камъни с много характерна мъжка форма", сконфузен смях и вече подробни обяснения как да стигнем дотам. Още малко нагоре и в следващата прозирка на гората виждаме очертанията на Мегалита. Силуетът ни кара да побързаме и скоро задъхани стигаме до поляната пред древното съоръжение. Гледката е внушителна, от тези, пред които замлъкваш и оставяш само сетивата отворени. Огромни каменни късове образуват масивна конструкция с нещо като прозорец по средата. Според информацията, изписана на голямо двуезично пано, Мегалита служел за наблюдение на залеза по време на лятното слънцестоене (21 юни), строен е около 1800-1600 г.пр. Хр. от древните траки, които го ползвали за астрономически наблюдения и поддържане на календар. Сега в средата на деня през "прозореца" се вижда част от панорамата на селото и язовир Копринка в далечината.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    expert

    Пак се е пообъркал леко автора, като с Мезешката гробница!
    Хубаво е, че община Бузовград усвоява средства и маркира обектите си, ама с небивалици като "Тракийския Стоунхендж", "Мегалита служел за наблюдение на залеза по време на лятното слънцестоене (21 юни), строен е около 1800-1600 г.пр. Хр. от древните траки, които го ползвали за астрономически наблюдения и поддържане на календар" и други подобни може да се предизвика единствено насмешка ;-)

    А крепостта в "Бузово кале" и "Теке-кьой" е късноантична!
    Пътеписче е, трябва да е забавно и интересно, но не и глупаво :-)

  • 2
    Avatar :-|
    antiexpert

    Уф, ама все има някой да се изкаже неподготвен.. Преди два месеца бях там... това, което си цитирал е мотамо копие от информацията на табелата която са забучили до мегалита. Кво искаш да ти напише автора, като то това си го пише и са го написали хора дето сигурно повече разбират и от тебе и от мене.. А пътеписите са си готини, като те дразнат пиши ти по-добри.

  • 3
    Avatar :-|
    expert

    Подготвен съм колега, и табелата съм я видял :-)
    Ако ви радват глупостите по табелите няма лошо, ама да представяш "Тракийския Стоунхендж... служел за наблюдение на залеза по време на лятното слънцестоене (21 юни), строен е около 1800-1600 г.пр. Хр. от древните траки, които го ползвали за астрономически наблюдения и поддържане на календар" е свежо, но невероятно :-)
    А за пътеписите - пиша колега, ама и мисля в какво точно убеждавам публиката, че да не звучи като небивалица ;-)



  • 4
    Avatar :-|
    kalina

    много е красиво на мегалита.от там се вижда Казанлък и язовир Копринка.всеки който обича екскурзийте трябва да отиде ТАм!

    СТрАХОТНО Е!!!

  • 5
    Avatar :-|
    виктория

    на мегалита наистина е МНОГО КРАСИВО.когато отидохме аз и моето семейство минахме през екопътеката.Разгледахме мегалита, а след това си запалихме огън.Беше МНОГО ХУБАВО.

    там е ПРЕКРАСНО!!!

  • 6
    Avatar :-|
    Мими

    Прекрасно местенце , намиращо се в Средна гора!
    Като цяло всичко в България е приказно!
    Не чакайте моля ... посетете местото , направте си пикник и отпуснете душата ....!!!

  • 7
    Avatar :-|
    Даниел

    мерси мерси аз сам от село бузовград


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK