С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

2 12 ное 2008, 13:00, 13224 прочитания

Пътуване През Ябланица до Гложенския манастир

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пътуването без кола до Гложенския манастир е истинско приключение. От най-истинските. Дори на автогарата да съумеят да ви продадат автобусен билет, който да ви доведе в близост до място, откъдето да поемете пътя към тази доста нашумяла светиня, придвижването нагоре е изпълнено с предизвикателства. Ако сте любители на преходите пеша, има два начина да стигнете дотам - или от село Гложене през живописната и стръмна горска пътечка, или от град Ябланица по равния асфалтиран път, като хванете по разклона за село Малък Извор, след което следват 5 км много приличен черен път с отвесни скали от едната страна и пропаст от другата. Ние избрахме втория.

Още преди влизането ни в града ни посрещнаха сергии, отрупани с локуми и халва, които са основен поминък на много местни търговци. Не устояхме на изкушението да ги опитаме и никак не съжалихме за това - този вкус не е за изпускане, а и той дава сили за предстоящия преход. Ябланица е спретнат и чист малък град - по стените на къщите все още висят възпитателни табели, а хората се дразнят, ако се прегръщате и целувате по улиците. (Дори помежду си, а не с тях например.) Когато стигнете до центъра на града, винаги ще се намери някой, който да ви предложи да ви закара, докъдето искате. Ако все пак държите на пътя пеша, препоръчваме ви предварително да се подкрепите с вкусните традиционни местни ястия - вариво или кротмач, и едва след това да продължите към манастира.


Самият път до него не може да бъде описан с думи - това е изживяване, което всеки трябва да преживее за себе си. Внушителността на пропастта и на надвисващите скали създават онова познато и все пак винаги изненадващо ни усещане за собствената незначителност в сравнение с природата. И все пак не забравяйте да хвърляте по едно око на кравите и козите, които пасат наоколо - независимо как се придвижвате, винаги ще намерят начин да ви препречат пътя.

Преди да стигнете до манастира, ще минете през едно малко, но китно селце - Малък Извор. Главната забележителност там е нещо като импровизиран военноисторически музей на открито. Представлява двор с два топа и един руски самолет, както и паметник, на който пише "в чест на руската армия - нашата двойна освободителка". А ако все пак по-старата история ви вълнува повече, над селото можете да видите останки от древен римски път.

Манастирът ще се появи върху един хълм над пропастта точно в момента, когато започнете да се отчайвате, че никога няма да стигнете до него. Гледката на тази самотна и прекрасна постройка е сразяваща и вие неусетно ще забързате крачка, за да се докоснете по-бързо до нея. А когато пристигнете там, ще намерите едно от скривалищата на Васил Левски, килията на Васил Друмев, както и сребърната икона на св. Георги Победоносец. За тази икона се разказва, че преди много векове на три пъти изчезвала от манастира, който тогава се намирал по-надолу по хълма, за да бъде намерена на самия му връх - и така станала причина да преместят манастира там, където иска иконата. Цялата история, която е още по-интересна, можете да чуете на място от хората, които се грижат за посетителите на манастира. А ако случайно един ден не ви е достатъчен, за да се насладите на неописуемата панорамна гледка, която се открива от манастирските тераси, както и ако имате желание да посетите намиращата се в близост пещера "Моровица", винаги можете да пренощувате в манастира и да се насладите на хубавата храна, която се предлага там. Отец Нектарий (който бихме добавили към забележителностите в манастира) и баба Михаела ще се погрижат за доброто ви настроение и задължително ще ви поканят да останете поне за една нощ. Ние нямахме толкова време, затова си обещахме да се върнем поне още веднъж.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Шведска маса в гората 1 Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

18 окт 2019, 981 прочитания

Ново място: "Преди 10" 2 Ново място: "Преди 10"

11 окт 2019, 5228 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Непристъпна крепост, светци и дяволи в планината

Загадъчните руини на Чертиград чакат да бъдат открити някъде до село Ямна

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10