Вила Росиче
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Вила Росиче

Вила Росиче

Сладко мое, реално и вълшебно...

30785 прочитания

© Цветелина Ангелова


Вила Росиче

ул. "Неофит Рилски" 26;

954 30 72

В името на сладкарницата трябва да започна с признание: изпитвам силна симпатия към сладкарниците, към сладкото въобще и специално към тази, но не само заради името й, а защото няколко следобедни часа, прекарани тук, са ми като 1 юни по никое време. Аха да подмина тунела встрани от улицата и хлътвам в двора. Горещо е, но с моето приятелче предпочитаме градината пред климатика. Вярно е, че дървото и пастелните тонове във вътрешния интериор са дружелюбни за погледа, но зеленината - повече. Сядаме на масата с изглед към входа и се изтягаме в жегата, докато наблюдаваме (добре, и подслушваме) хората наоколо. Едно усмихнато момиче, което малко прилича на Снежанка, ни обслужва възпитано, а ние сме двойно доволни, защото не бързаме за никъде.

Изучаваме менюто съвсем бавно и лапаме с поглед торти, кроасани, сиропи и малко домашна вишновка, докато усетим сладката вина от предстоящата неразумна поръчка да се разлива по небцето. Пристигат прясната ни лимонада (250 мл, 2.90 лв.) и домашният сироп (250 мл, 2.20 лв.). Ледът се появява впоследствие, което е по-скоро добре, защото някой от нас може да е с чувствително гърло и да не иска студено.

В следващите два часа във "Вила Росиче" пристигат хората на още седем маси, на четири от които сядат и деца. В двора няма музика и това позволява на всяка компания да слуша чуждите разговори и поръчки без особени усилия. Характерното тук е да вземете нещо сладко плюс напитка, защото, както една дъщеря установи, е трудно да се яде торта, без да се пие вода. Десертите се приготвят на място и това изключва подозрения около срока на годност. Сладкишите, разбира се, не са задължително условие. За любителите на солта в живота се предлагат кроасани с дъх на масло и всякакви неща в тях - синьо сирене, спанак, гъби и т.н. Ние вземаме прочутата кестенова торта на "Вила Росиче" (4.90 лв), но ведрата сервитьорка се затруднява да ни препоръча достойна по сравнение алтернатива. Затова се разхождаме до хладилните витрини вътре. Пред тях човек започва да изпитва известни колебания, обаче ние не се огъваме лесно и решаваме да нарушим кестеновия монопол с бял мус (4.90 лв.). Единственото, за което съжаляваме през цялото време, е, че тук не се предлага сладолед, но може би и това има нещо общо с гърлото. Иначе моля да не се правите на добри деца, които си изяждат всичко в чинията, защото количествата са доста щедри.

Рязкото завръщане от детското царство на невинността се постига с кафе (еспресо от 2 лв. и виенско от 2.90 лв.). Кафявата захар е правило, а млякото - по желание (каничка с щедро количество струва 0.60 лв.). Нашите вкусови рецептори вече са доста наситени, но успяваме да регистрираме плътно на вкус кафе. Забелязваме и порцелана, в който го сервират – същият като чиниите за торта - и започваме да любопитстваме. Сервитьорката няма представа откъде са чиниите във "Вила Росиче", затова повдигаме внимателно и четем надписа на дъното, от който се разбира, че чашите и чиниите със сини винетки са произведени в Чехия. Накрая си тръгваме с леко натежала, но безгрижна походка и поуката, че младостта е безценна, а сладкото успокоява.

Вила Росиче

ул. "Неофит Рилски" 26;

954 30 72

В името на сладкарницата трябва да започна с признание: изпитвам силна симпатия към сладкарниците, към сладкото въобще и специално към тази, но не само заради името й, а защото няколко следобедни часа, прекарани тук, са ми като 1 юни по никое време. Аха да подмина тунела встрани от улицата и хлътвам в двора. Горещо е, но с моето приятелче предпочитаме градината пред климатика. Вярно е, че дървото и пастелните тонове във вътрешния интериор са дружелюбни за погледа, но зеленината - повече. Сядаме на масата с изглед към входа и се изтягаме в жегата, докато наблюдаваме (добре, и подслушваме) хората наоколо. Едно усмихнато момиче, което малко прилича на Снежанка, ни обслужва възпитано, а ние сме двойно доволни, защото не бързаме за никъде.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    гост

    Това е наистина прекрасно място, със стил и много въображение. А вкусът на тортите и напитките е уникален.

  • 2
    Avatar :-P
    Явор

    Нееееее... махнете статията, "Вила Росиче" си е само за мен! :)

  • 3
    Avatar :-|
    Мария

    @ Явор: И на мен това ми бе първата мисъл - "Не искам да я споделяяяяям!"

  • 4
    petervanev avatar :-P
    Петър Ванев

    Това е едно от онези уникални места, които са задължителни за посещение :)

  • 5
    Avatar :-|
    gv

    Най-забележителното постижение на Вила Росиче е, че вече толкова години не само поддържат нивото си, но и имат подобрения :)
    Жалко (от клиентска гледна точка ;), че примерът им не е заразителен...

  • 6
    Avatar :-|
    гергана

    За мен, за мен! Любимото ми място ... Не знам за кестеновата торта, но шведската принцеса с марципан е невероятна.

  • 7
    Avatar :-|
    mln

    Откакто опитахме преди няколко години шведската принцеса, мъжът ми - който не си пада чак толкова по сладкото - само шведски принцеси бълнува:))) Мястото е страхотно, менюто - още повече, и - да!, не искам други да четат тази статия! Или поне махнете адреса - дано не открият мястото:))! Егоистка съм!

  • 8
    lubomira avatar :-|
    lubomira

    това ми е любимото място-всичко е чудесно...а през зимата сокът от бъз ме връща в летните дни...дано наистина си остане само за нас и не се препълни

  • 9
    Avatar :-|
    Елена

    олеле, открихте ли го ....

  • 10
    Avatar :-|
    Леля Славка

    Ъх, това ми в кварталната сладкарница и само ми липсват Богдан Русев и неграмотният му екип там.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK