С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

3 26 фев 2010, 12:46, 5465 прочитания

Слалом по берберските земи

На ски в Мароко?!

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мароко е страна на контрастите и изненадите - невъзможно е човек да остане безразличен. Попаднали сме в арабското кралство на Мохамед VІ като част от общо двеста журналисти скиори, които всяка зима се срещат в различни краища на света за състезания по слалом и ски бягане. Събитието за пръв път се провежда на такова екзотично място. Досега срещите на SCIJ (Международен ски клуб на журналистите) винаги са били в типични планински държави с традиции в алпийските спортове. Но опасенията, че Северна Африка не е място за ски, се стопяват още с първия поглед от Маракеш към величествения заснежен Атлас.

Все пак има нещо сюрреалистично в това да се появиш сред маракешките палми с калъф за ски и скиорски обувки в раницата. Скрит в сенките на слънчевите сукове в Медина – приказната стара част на червения Маракеш, притиснат от безброй улични продавачи на изящни предмети, килими и огледала, мисълта да щракнеш крак в автоматите на ските някъде на заснежените склонове е леко налудничава.


Точно това обаче ни се случва – след два типично африкански дни в Маракеш керван от 36 джипа с натоварен ски багаж отгоре ни извозва към Висок Атлас. Запътили сме се към земите на берберите – този древен местен народ днес съставлява около 30% от населението на страната.

Мароканците са се погрижили за нашата психика. Пътят е малко повече от час, обаче ако го минем наведнъж, не е ясно кой как ще поеме бързото редуване на климатични пояси и на различни светове. Затова спираме често – пием уханен ментов чай, опитваме крехки бадемови сладки и се радваме на сърдечно берберско посрещане с усмивки, музика и танци.

С приближаването към планината от полупустинята навлизаме в зелените долини на реките, с маслинови горички и кактусови гъсталаци. Но и с тучни ниви по терасираните урви. Средиземноморската флора бързо се измества от ябълки и орехи, после от странни иглолистни видове...



Някъде в подстъпите на планината, на границата между пустошта и гората, пак прекъсваме пътя, за да обядваме в изграден с много мерак екологичен туристически комплекс. Нарича се "Тер д’Аманар" и се намира в провинция Ел Хауз. Френският стопанин на тези сто декара ни посреща с прясно изпечен хляб и най-вкусния зехтин на света. Маслините, а и всички други продукти са отгледани в близките села. Освен крехките меса с подправки, приготвяни неизменно в тажин, и уханния кускус, тук забележителни са и зеленчуците – те преливат от истински слънчев вкус. Комплексът предлага всякакви берберски занимания и спортове – от тъкане на килим с традиционен стан, през езда, до вихрено преминаване по система от въжета над дълбоко, спиращо дъха дере.

Укаймеден, или "Място за среща на четирите ветрове", е сборен пункт за ски удоволствия на по-благоденстващите мароканци. Не е за вярване, но само на 70 км югоизточно от субтропичния Маракеш, на повече от 2500 м надморска височина зимата властва пълноправно. Стигнали сме целта - Атласките планини и по-точно Висок Атлас, който разделя атлантическата западна част на Магребската страна от пустинята Сахара.

Най-високият ски курорт в Северна Африка и най-големият в Мароко, Укаймеден предлага пет прилични писти, три-четири хотела, частни вили, два-три ски гардероба с нелошо оборудване, много усмихнати бербери, дневна ски карта за 100 дирхама (по-малко от 10 евро) и понякога доста сняг през януари и февруари – такава е местната ски реалност. Дори ратракът е там и утъпква трасетата – чисто нов и купен от испанската Сиера Невада. Точно в Укаймеден ще срещнете и най-добрите марокански скиори. Само не се заблуждавайте, че това е единственото място за ски в Мароко – не, има още две – по на север, в Среден Атлас, и още по на север, в хребетите Ер Риф, успоредни на средиземноморския бряг.

Световната икономическа криза е попречила на малкото симпатично курортче Укаймеден да се превърне в африканския тигър на ски туризма. Планираните преди две години инвестиции са били в размер на повече от един милиард долара, като с участието на дубайски инвеститори е трябвало да бъдат изградени много нови лифтове и писти, снабдени с модерни оръдия за сняг, както и 11 луксозни хотела и най-високото в света голф игрище.

През цялата година оттук тръгват катерачи и планинари, за да покоряват върховете на Атлас – най-горе в небето сред тях е Тубкал (4167 м). Гледан от връх Джебел Атар (3260 м), докъдето стига най-високият и единствен лифт, този Тубкал напомня на Вихрен. Изобщо всички планини на света си приличат, особено когато са снежни и обвити в облаци. Измеренията в Атлас обаче са други. Необятно е, чукаресто, а скалите са наситено розово-червени, тук-там ерозирали до черно. Недалеч от звездата на местното хотелиерство, хотел "Клуб Лука", камънаците предлагат дори изложба на праисторически рисунки – от човек с антени до древно животно с огромно виме.

За западняци мястото е може би ексцентрично, но за нас, които помним Пампорово преди трийсетина години, е съвсем близко и родно. Също като в Родопите е пълно с летни кошари за овце и кози – схлупени каменни колиби, подобни на причудливи скални образувания. И жените по околните села са, разбира се, забрадени. И от планината лъха същата безнадеждна вековечност. Човекът и магарето са в същото близко съжителство.

Привечер, почти по тъмно, в ниските каменни кошари, на две крачки от пистите, местен ски инструктор се прибира в сякаш необитаема от десетилетия берберска къща землянка, сраснала със склона. Изненадата ни е огромна, когато разбираме, че в тези колиби кипи живот.

Берберските села, през които се катери и слиза пътят в планината, всъщност са онова, което остава в паметта завинаги. И мъжете – всеки облечен в джелаба (дълга роба с качулка), застинали като вкаменелости край пътя, децата с неизменно боси крака и огромни черни очи, жените – царствени, загадъчни... Как му се иска на човек да остане още три, пет или дори трийсет дни... и поне малко да разбере какво мислят тези хора, как протичат дните им, как се честват празниците им. Сателитни чинии тук-там придават извънземен вид на излизащите от скалите каменно-кирпичени къщи, съвсем хармонични в пълното си еднообразие.

Да караш ски в Мароко безспорно е незабравимо преживяване, но причина за това е най-вече допирът с един различен свят – светът на Шехеразада и приказките от 1001 нощ, ароматът на стотиците подправки, фиксиращите погледи на тъмните берберски очи и цялата магия на червената мароканска земя.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново място - Cafe 1920 Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

20 сеп 2019, 2237 прочитания

Festa Italiana с Cinecittà Osteria Italiana и La Bottega в хотел "Рила" в Боровец Festa Italiana с Cinecittà Osteria Italiana и La Bottega в хотел "Рила" в Боровец

На 21 и 22 септември италианската кухня гостува на ресторант Samokovi

17 сеп 2019, 1608 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Като във Виена

С Toyota Urban Cruiser на градски круиз в Русе

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата