Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Места

6 25 мар 2010, 13:34, 7408 прочитания

Дамаск

Едно, хм, вълнуващо пътуване до сирийската столица, което започва направо страшно, но свършва страшно вкусно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Къде сте тръгнали, като не разбирате нищо", провиква се туркинята с български произход от нашия автобус, докато се чудя как да заобиколя 25 мъже на гишето за чужди граждани. Тълпата се люлее напред-назад и крещи на неразбираем език, а аз започвам да губя усещане къде се намирам. Чува се издрънчаване на метал – от джоба на един възрастен мъж на пода е паднал добре наточен кухненски нож.

Фотограф: Биляна Димова

На граничния пункт на Сирия шофьорът на автобуса е успял да окомплектова всичките шестима души с българско гражданство, които стоят близо един до друг и се оглеждат с леки признаци на паника. След 25 часа път от София през Босфора и Анадола ето ни тук – даваме отпечатъци, за да влезем в Сирийската арабска република с еднократна виза в международните си паспорти. Не знаем, че на връщане ни очаква същото мъчително чакане, такса от 15 долара, за да излезем от страната, и обслужващ персонал в начален стадий на уменията по писане на клавиатура.

Сега обаче преминаваме границата с минимално тършуване по багажите и само след 30 минути сме във втория по големина град в Сирия – Халеб, както го наричат местните, или Алепо за чужденците. В движение разбираме, че за крайната ни дестинация - Дамаск, е необходимо да слезем на автогарата в Халеб и да се прекачим в автобус от редовния междуградски транспорт до столицата. Културният шок ни поглъща веднага – докато двамата шофьори се разправят помежду си, газовете попиват в ноздрите ни, децата пищят, а пищната местна музика не спира да дъни отвсякъде, пътят на новия ни, току-що потеглил автобус е рязко пресечен от аристократичен бял мерцедес. От него слизат двама едри мъже, които с министър-председателски жест посочват към шофьора – спри и отвори вратата. Минута по-късно един угрижен провинен гражданин вече е задържан, а от задното стъкло на колата топло, но справедливо ни наблюдава президентът Башар ал Асад, сниман на един от вездесъщите плакати. "Тук всеки втори е ченге и те гледа. Не можеш да направиш нищо противозаконно – сега му пишат акт, защото качва екстра пътници", обяснява ни една от софийските ни спътнички.


Докато чакам справедливостта да възтържествува, наблюдавам колите по улицата и установявам, че митът за арабското пътно движение не е мит – не виждам нито един знак, мигачите се оказват екстра, а предимството – както дойде. По-късно разбираме, че въпреки абстрактните правила за движение произшествията са рядкост – незнайно как шофьорите разбират за намеренията си точно на 2 см разстояние от чуждата броня. Цари организиран хаос, който се управлява с небрежно помахване с ръка вляво или вдясно за завой.

Дамаск

Фотограф: Биляна Димова

Българите, които живеят тук, ни обясняват, че ограниченията на скоростта се спазват заради строгите санкции – преди 3 години са въведени глоби за превишена скорост, които започват от 500 долара. Тогава е оптимизиран и трафикът – в Дамаск е направена истинска зелена вълна, така че при движение с 50 км/ч е възможно да не спреш движението си в продължение на 15 минути, а пътищата са идеално равни и цели. Въпреки това шофирането тук е истинско предизвикателство за чужденеца – повтарям си това всеки път, когато се сетя за дивашката ни първоначална идея да пътуваме до Сирия с личния си автомобил (с дизелов двигател, което щеше да ни струва 800 долара такса за влизане в страната).

Влизането в Дамаск не носи онова усещане за екзотика, за която туристическото око милее. След голямата кошница с очаквания, с които сме се натоварили за страната, Дамаск в първия момент ни се струва мизерен, мръсен и объркан град. Спомням си мига, в който се запалих да дойда тук – в един-единствен кадър от филма "Александър" гигантски врати отваряха пътя към пищния дворец на древна Сирия, котки унило се излягаха върху меки килими, а подобни на тях жени са разхождаха величествено между колоните... В най-старата столица на първата арабска държава обаче романтиката не се вижда с очите, а животът кипи в пълнокръвния си ритъм. Дали сме тук или ни няма е факт, който вълнува единствено запалените търговци, и това е прекрасно, защото ще успеем да усетим истинската атмосфера на града.



Дамаск

Фотограф: Биляна Димова

Има две части на Дамаск – Старият град и всичко останало. И така, ето ни зад крепостните стени, изправени пред едно огромно предизвикателство – оцеляването. Единствено с тази дума би могло да се опише стъпването на крехките ни европейски крака в центъра на арабския мравуняк. Цели фамилии са се хванали за ръка, докато другите се събуват, за да влязат в Омаядската джамия. От тълпата не се вижда какво следва по-нататък. Всички се блъскат, белите фереджета на жените се събират и разделят като ято гълъби, децата се шмугват навсякъде. Както традицията повелява, попадаме в неподходящото време на неподходящото място – в сърцето на Дамаск, Омаядската джамия, където милиони хора и самият президент се стичат точно в този момент, за да почетат рождението на пророка  Мохамед. (Тук е мястото да подчертая, че в арабския свят е изключително важно да не се поддадете нито за миг на паниката, макар че тя изглежда най-логичният ход.) Плащаме символичен вход (цените на входовете за всички забележителности са, колкото да се сложи цена, на места и безплатни за разлика от съседна Йордания) и рискуваме да влезем.

Илюстрация


Омаядската джамия е една от най-големите и най-стари джамии в света. Преди да бъде джамия, мястото е било древен езически храм, посветен на бога на гръмотевиците Хадад, а после, по време на римското управление – на Юпитер. По-късно византийците издигнали църква в чест на Св. Йоан Кръстител. През 635 г., когато мюсюлманите завзели Дамаск, църквата се допълнила от джамия. Християните обаче не били изгонени от нея – управителят на града им предложил договор, според който те можели да запазят вярата си, като използват 4/10 от площта на църквата. Десетилетия наред християни и мюсюлмани се молили на едно и също място и влизали през една врата, но поемали в различни посоки – мюсюлманите на изток, а християните – на запад. Едва през 705 г. мястото остава само за мюсюлманите. В джамията все още се пази параклисът, в който се твърди, че се намира главата на Св. Йоан Кръстител. Тук е и гробът на Саладин – великият султан на Египет и Сирия, победил кръстоносните войски и сключил мирно споразумение с Ричард Лъвското сърце.

Илюстрация


След Омаядската джамия решаваме да се възнаградим с кратка почивка и според указанията на верния си пътеводител се отправяме към ресторант Leila's. Оказва се, че попадаме на едно от малкото места, в което персоналът говори английски език и без обичайното безотговорно сочене в менюто успява да ни препоръча ястия и питиета, сред които и най-божествената безалкохолна напитка, поне според мен – лимонада, по лична преценка, съставена от разбити с миксер лайм, ментови листа, лед и захар.

Фотограф: Биляна Димова
 

Носят ни и afattosh al-batinjan – салата с хляб, пържени патладжани, домати, краставици, зехтин, сумак и kibbeh – пържени крокети, пълнени с кълцано агнешко месо (арабската дума kibbeh означава топка). Нито едно хранене не минава без традиционния арабски хляб, който обикновено се маже най-често с хумус – пасиран нахут до фина смес с прибавен зехтин, сусамов тахан, сол и лимон. Кардамонът се слага навсякъде и във всичко, дори в кафето. Изобщо, като всяка арабска страна и Сирия е място за наслада и култ към вкуса. Невъзможно е да не тъпчеш стомаха и очите си непрекъснато – всяка крачка те води към следващото цветно място и те предизвиква да изпиеш още един и още един прясно изстискан сок от цитрусови плодове, да опиташ екзотичния кисело-трапчив фреш от нар, да се омаеш от парата около камиончетата с врял лимонов чай...

Продължава в следващия брой: Сирия
Втора част от пътеписа, в която се разказва за гигантски покрит пазар в Дамаск, най-големият запазен средновековен замък Крак дьо Шевалие и едно от най-старите християнски селища Маалюля
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Изкуство отвъд живия контакт Изкуство отвъд живия контакт

Галерия "Галерия" на Албена Баева и Рене Беекман развива мисленето ни за дигитално изкуство

29 май 2020, 414 прочитания

Тайната вечеря на Берлин 2 Тайната вечеря на Берлин

Supper-клубовете - ъндърграунд ресторанти, които предлагат различно кулинарно преживяване в неформална атмосфера, бяха застрашени от изчезване дори преди пандемията. Защо?

15 май 2020, 2892 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Сирия

Втора част от пътеписа, в която се разказва за гигантски покрит пазар в Дамаск, най-големият запазен средновековен замък Крак дьо Шевалие и едно от най-старите християнски селища Маалюля

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10