Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Места

6 25 мар 2010, 13:34, 6219 прочитания

Дамаск

Едно, хм, вълнуващо пътуване до сирийската столица, което започва направо страшно, но свършва страшно вкусно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Сирия

Втора част от пътеписа, в която се разказва за гигантски покрит пазар в Дамаск, най-големият запазен средновековен замък Крак дьо Шевалие и едно от най-старите християнски селища Маалюля

2 апр 2010
"Къде сте тръгнали, като не разбирате нищо", провиква се туркинята с български произход от нашия автобус, докато се чудя как да заобиколя 25 мъже на гишето за чужди граждани. Тълпата се люлее напред-назад и крещи на неразбираем език, а аз започвам да губя усещане къде се намирам. Чува се издрънчаване на метал – от джоба на един възрастен мъж на пода е паднал добре наточен кухненски нож.

Фотограф: Биляна Димова

На граничния пункт на Сирия шофьорът на автобуса е успял да окомплектова всичките шестима души с българско гражданство, които стоят близо един до друг и се оглеждат с леки признаци на паника. След 25 часа път от София през Босфора и Анадола ето ни тук – даваме отпечатъци, за да влезем в Сирийската арабска република с еднократна виза в международните си паспорти. Не знаем, че на връщане ни очаква същото мъчително чакане, такса от 15 долара, за да излезем от страната, и обслужващ персонал в начален стадий на уменията по писане на клавиатура.

Сега обаче преминаваме границата с минимално тършуване по багажите и само след 30 минути сме във втория по големина град в Сирия – Халеб, както го наричат местните, или Алепо за чужденците. В движение разбираме, че за крайната ни дестинация - Дамаск, е необходимо да слезем на автогарата в Халеб и да се прекачим в автобус от редовния междуградски транспорт до столицата. Културният шок ни поглъща веднага – докато двамата шофьори се разправят помежду си, газовете попиват в ноздрите ни, децата пищят, а пищната местна музика не спира да дъни отвсякъде, пътят на новия ни, току-що потеглил автобус е рязко пресечен от аристократичен бял мерцедес. От него слизат двама едри мъже, които с министър-председателски жест посочват към шофьора – спри и отвори вратата. Минута по-късно един угрижен провинен гражданин вече е задържан, а от задното стъкло на колата топло, но справедливо ни наблюдава президентът Башар ал Асад, сниман на един от вездесъщите плакати. "Тук всеки втори е ченге и те гледа. Не можеш да направиш нищо противозаконно – сега му пишат акт, защото качва екстра пътници", обяснява ни една от софийските ни спътнички.

Докато чакам справедливостта да възтържествува, наблюдавам колите по улицата и установявам, че митът за арабското пътно движение не е мит – не виждам нито един знак, мигачите се оказват екстра, а предимството – както дойде. По-късно разбираме, че въпреки абстрактните правила за движение произшествията са рядкост – незнайно как шофьорите разбират за намеренията си точно на 2 см разстояние от чуждата броня. Цари организиран хаос, който се управлява с небрежно помахване с ръка вляво или вдясно за завой.

Дамаск

Фотограф: Биляна Димова

Българите, които живеят тук, ни обясняват, че ограниченията на скоростта се спазват заради строгите санкции – преди 3 години са въведени глоби за превишена скорост, които започват от 500 долара. Тогава е оптимизиран и трафикът – в Дамаск е направена истинска зелена вълна, така че при движение с 50 км/ч е възможно да не спреш движението си в продължение на 15 минути, а пътищата са идеално равни и цели. Въпреки това шофирането тук е истинско предизвикателство за чужденеца – повтарям си това всеки път, когато се сетя за дивашката ни първоначална идея да пътуваме до Сирия с личния си автомобил (с дизелов двигател, което щеше да ни струва 800 долара такса за влизане в страната).

Влизането в Дамаск не носи онова усещане за екзотика, за която туристическото око милее. След голямата кошница с очаквания, с които сме се натоварили за страната, Дамаск в първия момент ни се струва мизерен, мръсен и объркан град. Спомням си мига, в който се запалих да дойда тук – в един-единствен кадър от филма "Александър" гигантски врати отваряха пътя към пищния дворец на древна Сирия, котки унило се излягаха върху меки килими, а подобни на тях жени са разхождаха величествено между колоните... В най-старата столица на първата арабска държава обаче романтиката не се вижда с очите, а животът кипи в пълнокръвния си ритъм. Дали сме тук или ни няма е факт, който вълнува единствено запалените търговци, и това е прекрасно, защото ще успеем да усетим истинската атмосфера на града.



Дамаск

Фотограф: Биляна Димова

Има две части на Дамаск – Старият град и всичко останало. И така, ето ни зад крепостните стени, изправени пред едно огромно предизвикателство – оцеляването. Единствено с тази дума би могло да се опише стъпването на крехките ни европейски крака в центъра на арабския мравуняк. Цели фамилии са се хванали за ръка, докато другите се събуват, за да влязат в Омаядската джамия. От тълпата не се вижда какво следва по-нататък. Всички се блъскат, белите фереджета на жените се събират и разделят като ято гълъби, децата се шмугват навсякъде. Както традицията повелява, попадаме в неподходящото време на неподходящото място – в сърцето на Дамаск, Омаядската джамия, където милиони хора и самият президент се стичат точно в този момент, за да почетат рождението на пророка  Мохамед. (Тук е мястото да подчертая, че в арабския свят е изключително важно да не се поддадете нито за миг на паниката, макар че тя изглежда най-логичният ход.) Плащаме символичен вход (цените на входовете за всички забележителности са, колкото да се сложи цена, на места и безплатни за разлика от съседна Йордания) и рискуваме да влезем.

Илюстрация


Омаядската джамия е една от най-големите и най-стари джамии в света. Преди да бъде джамия, мястото е било древен езически храм, посветен на бога на гръмотевиците Хадад, а после, по време на римското управление – на Юпитер. По-късно византийците издигнали църква в чест на Св. Йоан Кръстител. През 635 г., когато мюсюлманите завзели Дамаск, църквата се допълнила от джамия. Християните обаче не били изгонени от нея – управителят на града им предложил договор, според който те можели да запазят вярата си, като използват 4/10 от площта на църквата. Десетилетия наред християни и мюсюлмани се молили на едно и също място и влизали през една врата, но поемали в различни посоки – мюсюлманите на изток, а християните – на запад. Едва през 705 г. мястото остава само за мюсюлманите. В джамията все още се пази параклисът, в който се твърди, че се намира главата на Св. Йоан Кръстител. Тук е и гробът на Саладин – великият султан на Египет и Сирия, победил кръстоносните войски и сключил мирно споразумение с Ричард Лъвското сърце.

Илюстрация


След Омаядската джамия решаваме да се възнаградим с кратка почивка и според указанията на верния си пътеводител се отправяме към ресторант Leila's. Оказва се, че попадаме на едно от малкото места, в което персоналът говори английски език и без обичайното безотговорно сочене в менюто успява да ни препоръча ястия и питиета, сред които и най-божествената безалкохолна напитка, поне според мен – лимонада, по лична преценка, съставена от разбити с миксер лайм, ментови листа, лед и захар.

Фотограф: Биляна Димова
 

Носят ни и afattosh al-batinjan – салата с хляб, пържени патладжани, домати, краставици, зехтин, сумак и kibbeh – пържени крокети, пълнени с кълцано агнешко месо (арабската дума kibbeh означава топка). Нито едно хранене не минава без традиционния арабски хляб, който обикновено се маже най-често с хумус – пасиран нахут до фина смес с прибавен зехтин, сусамов тахан, сол и лимон. Кардамонът се слага навсякъде и във всичко, дори в кафето. Изобщо, като всяка арабска страна и Сирия е място за наслада и култ към вкуса. Невъзможно е да не тъпчеш стомаха и очите си непрекъснато – всяка крачка те води към следващото цветно място и те предизвиква да изпиеш още един и още един прясно изстискан сок от цитрусови плодове, да опиташ екзотичния кисело-трапчив фреш от нар, да се омаеш от парата около камиончетата с врял лимонов чай...

Продължава в следващия брой: Сирия
Втора част от пътеписа, в която се разказва за гигантски покрит пазар в Дамаск, най-големият запазен средновековен замък Крак дьо Шевалие и едно от най-старите християнски селища Маалюля
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Две седмици в Мароко 5 Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

19 яну 2018, 3748 прочитания

Ново място: Ibeco 1 Ново място: Ibeco

Ibeco е шоурум, посветен на кафето, чая и виното

19 яну 2018, 3036 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Сирия

Втора част от пътеписа, в която се разказва за гигантски покрит пазар в Дамаск, най-големият запазен средновековен замък Крак дьо Шевалие и едно от най-старите християнски селища Маалюля

Държавата – това не са компаниите

Приватизационният импулс на Макрон изглежда по-скоро като прагматичен ход за събиране на приходи, отколкото като фундаментално преосмисляне на държавната роля във френската икономика

Учебната година на Румен Радев

Къде успя и в какво сбърка в първите месеци от мандата си президентът

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Ibeco

Ibeco е шоурум, посветен на кафето, чая и виното

Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Онлайн продажбите в България са близо 580 млн. лв. през 2017 г.

Емисия

DAILY @7AM // 23.01.2018 Прочетете