С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

// Light / Места

6 2 апр 2010, 10:31, 8810 прочитания

Сирия

Втора част от пътеписа, в която се разказва за гигантски покрит пазар в Дамаск, най-големият запазен средновековен замък Крак дьо Шевалие и едно от най-старите християнски селища Маалюля

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Дамаск

Едно, хм, вълнуващо пътуване до сирийската столица, което започва направо страшно, но свършва страшно вкусно

25 мар 2010
Сирия е девствена страна, почти недокосната от туризма и бизнеса, а животът тук е такъв, какъвто е – без излишна поза и престорена романтика. Всъщност каква романтика може да има от гледната точка на едно средностатистическо сирийско семейство с 8 деца, половината от които спят на пода? Отдалеч вечер планината Касион изглежда като новогодишна украса, но действителността е сурова – бляскавите светлини идват от прозорците на хиляди незаконно построени жилища на бедните.

От гледна точка на туриста обаче ниският стандарт има и своите предимства. Такситата са най-добрият начин за придвижване, като при това спокойствието ви за невредимостта на тялото и вещите е гарантирана, защото респектът на обикновения гражданин към държавата е огромен, а освен това винаги някъде наблизо има полицай. От задното стъкло на всяка десета кола гледа ликът на президента Башар ал Асад – синът на покойния президент Хафез Асад, избран за президент през 2000 и лидер на партията "Баас". Башар е по-малкият син на Хафез, но се издига в политиката заради смъртта на по-големия си брат Басел, който е загинал в автомобилна катастрофа през 1994. Препоръчително е да не се снимат сгради с лика на президента. (Както и да поискате разрешение от хората, преди да ги хванете в кадър, както в целия арабски свят.)

Илюстрация


Не са минали и четири дни тук, а ние отдавна сме спрели да забелязваме регулярните напевни молитви и всеки ден се отправяме към Стария град и пазара Сук Хамедие. Покритият пазар е гигантски лабиринт от тесни улички, в които със сигурност ще се загубите поне веднъж. Тук има всичко – шалове, медни съдове, ръчно оцветени стъклени изделия, дрехи, обувки, подправки... и изглежда основното изискване към всички стоки е да блестят. Другите популярни места за пазаруване са т.нар. "Права улица" или "Мидхад паша", пресичаща целия Стар град от изток на запад, и Сребърният сук в близост до Историческия музей. Пазаруването не отнема толкова нерви, колкото примерно в Истанбул, и минава в по-спокоен тон, а културно произнесеното shukran (благодаря) спира досадните предложения.

Илюстрация

Инфографика

Инфографика


Търговията тук процъфтява още от времето на Месопотамия, а Дамаск е една от най-важните спирки по Пътя на коприната. Най-търсените сувенири са копринените шалове (можете да се спазарите за около 10 долара единия), сребро и злато, популярните хладни оръжия от дамаска стомана, вещи от седеф. Всъщност цели огромни магазини са специализирани само в продажбата на вещи от дърво и седеф. Някога те са били задължителен чеиз за булката, но сега две подобни кресла струват цяло състояние.

В последно време, макар че многоженството все още е разрешено, е рядкост мъжете да имат повече от една съпруга, защото са задължени да ги издържат и да им осигурят дом. Затова е заложено на сигурното – само една съпруга, но възможно най-голям брой деца. Ето как 36% от населението на Сирия е на възраст под 15 години. Жените пък са длъжни да се грижат за домакинството. Макар да са облечени по правилата на хиджаб – целомъдрения ислямски дрес-код, според който слабият пол трябва да покрива цялото си тяло с изключение на китките и овала на лицето, се оказва, че местните жени поддържат външния си вид всекидневно – ходят на фризьор и купуват атрактивни домашни облекла. На улицата в Дамаск обаче се разпознават само по очите, а в други градове в Сирия, където се спазва още по-строга традиция – само по сянката, защото носят хиджаб върху цялото лице.

Оглеждаме се една друга с премерено любопитство – те гледат дългата ми спусната коса, а аз се взирам в силно гримираните им очи, единственият намек за красотата им. Опитвам се да разбере дали са щастливи... Всички ми изглеждат истински посветени на корените си, спокойни и хармонични. За тях като че ли наистина няма по-естествено нещо от молитвата от джамиите по 5 пъти на ден, от ваденето на килимче в ресторант за преклонение в задължителния час, от носенето на бебетата на ръце. Практикуващите мюсюлмани почитат всяка молитва (5 пъти на ден, първата около 4.30 сутринта, последната около 19.30 ч.) и задължително почиват в петък и събота – официалните неработни дни. В неделя всичко започва наново – клаксоните, пазаренето, трафика.



Илюстрация


Последните дни от пътешествието ни са отделени за културна програма извън Дамаск. С група българи, които живеят в сирийската столица, се разпределяме в четири коли и потегляме към една от най-големите забележителности на Сирия на около 250 км северозападно от Дамаск – крепостта "Крак дьо Шевалие", или Qala'at al-Hosn. Още се чудя на задната седалка защо заменяме ходенето до Палмира (оазис с древни руини, който се намира в противоположната посока) с посещението на някакъв си замък, когато го виждаме в далечината.

Пътят се извива като конец по вретено, овцете, които пасат по хълмовете, приличат на главите на карфички, издигаме се все по-нагоре и по-нагоре и все не стигаме до острия връх... Убождането идва три минути по-късно, когато на един от спътниците ни му прилошава от импровизираното влакче на ужасите. Веднага правим обратен завой, за да го върнем в низината, и колата естествено се чупи. Започваме да се суетим около колата, до нас спира загрижен сирийски водач и ние криво-ляво разбираме, че в близкото село има сервиз. Мъжката част потегля към автосъдбата си, а спасените жени продължаваме към внушителната крепост.

Илюстрация

Инфографика

Сук Хамедие

Увеличаване


За феновете на замъци, битки, змейове и рицари това е сбъдната мечта – най-голямата запазена крепост в света е сочена като образец на съвършенство сред средновековните фортификации. Построена, за да контролира стратегическата долина между Хомс и Триполи, "Крепостта на рицарите" (от асирийски карак - крепост, и от френски шевалие - рицар) е била щаб на рицарите хоспиталиери от Малтийския орден по времето на кръстоносните походи чак до 1271, когато били победени от султана. И докато ние, туристките, се дивим на площта от 3000 квадратни метра, 13 кули, мостове, ровове, коридори и зали, които са събирали по 5000 войници заедно с конете им, българските мъже в низината черпят от живия живот – а именно оправят счупената кола единствено с магическата сила на ръкомаханията. И досега за мен е истинска мистерия как са протекли трите часа в сервиза – но факт, клетият автомобил ни върна в Дамаск, а след плащането на сметката дори не ни се наложи да просим.

На следващия ден почти сме забравили за случката и се отправяме към последната си дестинация на 60 км от столицата – селото Маалюля. Едно от най-старите християнски селища е задължителна спирка във всеки туристически маршрут не само защото в него все още се говори и учи арамейски език, но преди всичко заради специфичната атмосфера.

Илюстрация

Инфографика

Проходът между манастир "Св. Текла" и "Св. св. Сергий и Бакхус"

Увеличаване


Маалюля (от староарамейски - вход) буквално излиза от пазвите на огромен планински масив и прилича на колаж от детски пясъчни кубчета. Осемте хиляди жители са използвали естествените дадености на природата, за да построят покрив над главите си и да отглеждат животни в пещерите. Кръстовете на църквите и фигури на Исус и Дева Мария стърчат над жълто-кафявия ребус на скалите, а тишината е пропила в камъните, които сякаш са дали обет да пазят спокойствието на вярата.

В Маалюля се намира и манастирът на св. Текла. Според легендата девицата Текла, ученичка на самия апостол Павел, била жестоко преследвана от римски войници, защото отказвала да се омъжи и приела християнството.

От родната си Турция стигнала до селото, но за беда нямало как да премине планината. Останала без изход за бягство, тя се отдала на гореща молитва и точно преди да я заловят, планината се разтворила, а под краката й бликнала вода.

Спасената Текла е първата християнска светица лечителка, така че в манастира се намират обичайните чудодейни предмети: пропити с миро памучни валма, масло, изтекло от костите на светицата, което лекува болести и страдания и прочие, а от скалите в пещерата се стичат капки, за които местните твърдят, че са сълзите й.

Илюстрация


За съжаление нямам късмет да чуя молитвата "Отче наш" на арамейски език, както често се произнася тук, но пък минавам през процепа (на места широк едва 5 метра, висок около 300), през който е избягала Текла. На изхода се озовавам от противоположната страна на селището при другия забележителен манастир - "Св. св. Сергий и Бакхус", който има не по-малко интересна история.

От ІV век насам в него се намира един от най-старите християнски олтари и икона на Богородица с младенеца - древно копие на оригинала, нарисуван от самия евангелист Лука.

На тръгване от Маалюля се обръщам, за да снимам затвореното в скалите селище. Мисля си, че другаде не е възможно да видя подобен натюрморт – спокойно съжителство на християнски храмове с джамии; минало и настояще, преплетени както аромата на чай с въздуха; векове история, безмълвно останала в пясъка и камъните, напук на цялата модерна западна цивилизация.

Защото Сирия е преди всичко атмосфера – страна, която продължава да въздейства, и след като се върнете оттам, когато затворите очи, спомните си какво сте видели и почувствайте, че сякаш сте се върнали там, откъдето сте тръгнали...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Sightspotting Sightspotting

Глазгоу за нетуристи

22 юни 2018, 1449 прочитания

Ново място: Manzo Ново място: Manzo

Зад Manzo е екипът, познат ни от Il Teatro и Forno Cipollini

15 юни 2018, 25615 прочитания

24 часа 7 дни

22 юни 2018, 6452 прочитания

22 юни 2018, 3575 прочитания

22 юни 2018, 1908 прочитания

22 юни 2018, 1804 прочитания

22 юни 2018, 1760 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Равната земя

Разходихме се до Сребърна, беше красиво и малко бурно

Ужилването "Корал"

Потвърденото от няколко места наличие на дюни в обхвата на проекта за мащабен комплекс зад плажа на бившия къмпинг създава сериозни проблеми за инвеститора

Продава се хъб

Създаването на газовия разпределителен център може да отвори за приватизация газовата мрежа в България

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sightspotting

Глазгоу за нетуристи

Фрида: бит и душевност

След "Мастабата" на Кристо изложбата, посветена на живота на Фрида Кало, е достатъчна причина да планирате пътуване до Лондон в следващите месеци

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 23.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Краят на дизела и нашествието му в България?

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.06.2018 Прочетете