Сирия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сирия

Гледка от крепостта Крак дьо Шевалие

Сирия

Втора част от пътеписа, в която се разказва за гигантски покрит пазар в Дамаск, най-големият запазен средновековен замък Крак дьо Шевалие и едно от най-старите християнски селища Маалюля

11018 прочитания

Гледка от крепостта Крак дьо Шевалие

© Биляна Димова


Сирия е девствена страна, почти недокосната от туризма и бизнеса, а животът тук е такъв, какъвто е – без излишна поза и престорена романтика. Всъщност каква романтика може да има от гледната точка на едно средностатистическо сирийско семейство с 8 деца, половината от които спят на пода? Отдалеч вечер планината Касион изглежда като новогодишна украса, но действителността е сурова – бляскавите светлини идват от прозорците на хиляди незаконно построени жилища на бедните.

От гледна точка на туриста обаче ниският стандарт има и своите предимства. Такситата са най-добрият начин за придвижване, като при това спокойствието ви за невредимостта на тялото и вещите е гарантирана, защото респектът на обикновения гражданин към държавата е огромен, а освен това винаги някъде наблизо има полицай. От задното стъкло на всяка десета кола гледа ликът на президента Башар ал Асад – синът на покойния президент Хафез Асад, избран за президент през 2000 и лидер на партията "Баас". Башар е по-малкият син на Хафез, но се издига в политиката заради смъртта на по-големия си брат Басел, който е загинал в автомобилна катастрофа през 1994. Препоръчително е да не се снимат сгради с лика на президента. (Както и да поискате разрешение от хората, преди да ги хванете в кадър, както в целия арабски свят.)

Крак дьо Шевалие
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала

Не са минали и четири дни тук, а ние отдавна сме спрели да забелязваме регулярните напевни молитви и всеки ден се отправяме към Стария град и пазара Сук Хамедие. Покритият пазар е гигантски лабиринт от тесни улички, в които със сигурност ще се загубите поне веднъж. Тук има всичко – шалове, медни съдове, ръчно оцветени стъклени изделия, дрехи, обувки, подправки... и изглежда основното изискване към всички стоки е да блестят. Другите популярни места за пазаруване са т.нар. "Права улица" или "Мидхад паша", пресичаща целия Стар град от изток на запад, и Сребърният сук в близост до Историческия музей. Пазаруването не отнема толкова нерви, колкото примерно в Истанбул, и минава в по-спокоен тон, а културно произнесеното shukran (благодаря) спира досадните предложения.

Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала

Търговията тук процъфтява още от времето на Месопотамия, а Дамаск е една от най-важните спирки по Пътя на коприната. Най-търсените сувенири са копринените шалове (можете да се спазарите за около 10 долара единия), сребро и злато, популярните хладни оръжия от дамаска стомана, вещи от седеф. Всъщност цели огромни магазини са специализирани само в продажбата на вещи от дърво и седеф. Някога те са били задължителен чеиз за булката, но сега две подобни кресла струват цяло състояние.

В последно време, макар че многоженството все още е разрешено, е рядкост мъжете да имат повече от една съпруга, защото са задължени да ги издържат и да им осигурят дом. Затова е заложено на сигурното – само една съпруга, но възможно най-голям брой деца. Ето как 36% от населението на Сирия е на възраст под 15 години. Жените пък са длъжни да се грижат за домакинството. Макар да са облечени по правилата на хиджаб – целомъдрения ислямски дрес-код, според който слабият пол трябва да покрива цялото си тяло с изключение на китките и овала на лицето, се оказва, че местните жени поддържат външния си вид всекидневно – ходят на фризьор и купуват атрактивни домашни облекла. На улицата в Дамаск обаче се разпознават само по очите, а в други градове в Сирия, където се спазва още по-строга традиция – само по сянката, защото носят хиджаб върху цялото лице.

Оглеждаме се една друга с премерено любопитство – те гледат дългата ми спусната коса, а аз се взирам в силно гримираните им очи, единственият намек за красотата им. Опитвам се да разбере дали са щастливи... Всички ми изглеждат истински посветени на корените си, спокойни и хармонични. За тях като че ли наистина няма по-естествено нещо от молитвата от джамиите по 5 пъти на ден, от ваденето на килимче в ресторант за преклонение в задължителния час, от носенето на бебетата на ръце. Практикуващите мюсюлмани почитат всяка молитва (5 пъти на ден, първата около 4.30 сутринта, последната около 19.30 ч.) и задължително почиват в петък и събота – официалните неработни дни. В неделя всичко започва наново – клаксоните, пазаренето, трафика.

Крак дьо Шевалие
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала

Последните дни от пътешествието ни са отделени за културна програма извън Дамаск. С група българи, които живеят в сирийската столица, се разпределяме в четири коли и потегляме към една от най-големите забележителности на Сирия на около 250 км северозападно от Дамаск – крепостта "Крак дьо Шевалие", или Qala'at al-Hosn. Още се чудя на задната седалка защо заменяме ходенето до Палмира (оазис с древни руини, който се намира в противоположната посока) с посещението на някакъв си замък, когато го виждаме в далечината.

Пътят се извива като конец по вретено, овцете, които пасат по хълмовете, приличат на главите на карфички, издигаме се все по-нагоре и по-нагоре и все не стигаме до острия връх... Убождането идва три минути по-късно, когато на един от спътниците ни му прилошава от импровизираното влакче на ужасите. Веднага правим обратен завой, за да го върнем в низината, и колата естествено се чупи. Започваме да се суетим около колата, до нас спира загрижен сирийски водач и ние криво-ляво разбираме, че в близкото село има сервиз. Мъжката част потегля към автосъдбата си, а спасените жени продължаваме към внушителната крепост.

Сребърният сук
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала
Сук Хамедие
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала

За феновете на замъци, битки, змейове и рицари това е сбъдната мечта – най-голямата запазена крепост в света е сочена като образец на съвършенство сред средновековните фортификации. Построена, за да контролира стратегическата долина между Хомс и Триполи, "Крепостта на рицарите" (от асирийски карак - крепост, и от френски шевалие - рицар) е била щаб на рицарите хоспиталиери от Малтийския орден по времето на кръстоносните походи чак до 1271, когато били победени от султана. И докато ние, туристките, се дивим на площта от 3000 квадратни метра, 13 кули, мостове, ровове, коридори и зали, които са събирали по 5000 войници заедно с конете им, българските мъже в низината черпят от живия живот – а именно оправят счупената кола единствено с магическата сила на ръкомаханията. И досега за мен е истинска мистерия как са протекли трите часа в сервиза – но факт, клетият автомобил ни върна в Дамаск, а след плащането на сметката дори не ни се наложи да просим.

На следващия ден почти сме забравили за случката и се отправяме към последната си дестинация на 60 км от столицата – селото Маалюля. Едно от най-старите християнски селища е задължителна спирка във всеки туристически маршрут не само защото в него все още се говори и учи арамейски език, но преди всичко заради специфичната атмосфера.

селището Маалюля
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала
Проходът между манастир "Св. Текла" и "Св. св. Сергий и Бакхус"
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала

Маалюля (от староарамейски - вход) буквално излиза от пазвите на огромен планински масив и прилича на колаж от детски пясъчни кубчета. Осемте хиляди жители са използвали естествените дадености на природата, за да построят покрив над главите си и да отглеждат животни в пещерите. Кръстовете на църквите и фигури на Исус и Дева Мария стърчат над жълто-кафявия ребус на скалите, а тишината е пропила в камъните, които сякаш са дали обет да пазят спокойствието на вярата.

В Маалюля се намира и манастирът на св. Текла. Според легендата девицата Текла, ученичка на самия апостол Павел, била жестоко преследвана от римски войници, защото отказвала да се омъжи и приела християнството.

От родната си Турция стигнала до селото, но за беда нямало как да премине планината. Останала без изход за бягство, тя се отдала на гореща молитва и точно преди да я заловят, планината се разтворила, а под краката й бликнала вода.

Спасената Текла е първата християнска светица лечителка, така че в манастира се намират обичайните чудодейни предмети: пропити с миро памучни валма, масло, изтекло от костите на светицата, което лекува болести и страдания и прочие, а от скалите в пещерата се стичат капки, за които местните твърдят, че са сълзите й.

Маалюля
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала

За съжаление нямам късмет да чуя молитвата "Отче наш" на арамейски език, както често се произнася тук, но пък минавам през процепа (на места широк едва 5 метра, висок около 300), през който е избягала Текла. На изхода се озовавам от противоположната страна на селището при другия забележителен манастир - "Св. св. Сергий и Бакхус", който има не по-малко интересна история.

От ІV век насам в него се намира един от най-старите християнски олтари и икона на Богородица с младенеца - древно копие на оригинала, нарисуван от самия евангелист Лука.

На тръгване от Маалюля се обръщам, за да снимам затвореното в скалите селище. Мисля си, че другаде не е възможно да видя подобен натюрморт – спокойно съжителство на християнски храмове с джамии; минало и настояще, преплетени както аромата на чай с въздуха; векове история, безмълвно останала в пясъка и камъните, напук на цялата модерна западна цивилизация.

Защото Сирия е преди всичко атмосфера – страна, която продължава да въздейства, и след като се върнете оттам, когато затворите очи, спомните си какво сте видели и почувствайте, че сякаш сте се върнали там, откъдето сте тръгнали...

Сирия е девствена страна, почти недокосната от туризма и бизнеса, а животът тук е такъв, какъвто е – без излишна поза и престорена романтика. Всъщност каква романтика може да има от гледната точка на едно средностатистическо сирийско семейство с 8 деца, половината от които спят на пода? Отдалеч вечер планината Касион изглежда като новогодишна украса, но действителността е сурова – бляскавите светлини идват от прозорците на хиляди незаконно построени жилища на бедните.

От гледна точка на туриста обаче ниският стандарт има и своите предимства. Такситата са най-добрият начин за придвижване, като при това спокойствието ви за невредимостта на тялото и вещите е гарантирана, защото респектът на обикновения гражданин към държавата е огромен, а освен това винаги някъде наблизо има полицай. От задното стъкло на всяка десета кола гледа ликът на президента Башар ал Асад – синът на покойния президент Хафез Асад, избран за президент през 2000 и лидер на партията "Баас". Башар е по-малкият син на Хафез, но се издига в политиката заради смъртта на по-големия си брат Басел, който е загинал в автомобилна катастрофа през 1994. Препоръчително е да не се снимат сгради с лика на президента. (Както и да поискате разрешение от хората, преди да ги хванете в кадър, както в целия арабски свят.)

Крак дьо Шевалие
Автор: Биляна Димова
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    monom avatar :-P
    monom

    ДОВОЛНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ПИШИ ПАК МОМИЧЕ.

  • 2
    ruslantrad avatar :-|
    Ruslan Trad

    Забранено е и да се слагат ликове на президента, но хората си знаят своето:)

    Браво за пътеписа! Като човек със сирийски произход,просто няма как да не благодаря!

  • 3
    mt avatar :-|
    mt

    Хм,бързали сте да прекосите северна Сирия и да стигнете до Дамаск, но сте сбъркали.Мъртвите градове и преди всичко Манастира на свети Симеон Стилит северно от Алепо определено заслужават визита.Същото може да се каже за Алепо: цитаделата на града е повече от достоен отговор на построяването на Крак де Шевалие,сукът (т.е покритият базар на Алепо) е 10 квадратни километра, има и Омаядска джамия, макар и престроена през 11- 12 век и т.н. По пътя към Дамаск, в Хомс и Хама също има какво да се види.Като за първо посещение в Сирия бива, но с Палмира определено сте се минали: прехода през сирийската пустиня не е особено грандиозен, за разлика от погледа върху оазиса от крепостта при изгрев слънце. А и коктейлите в хотел Зенобия (на масички от огромни антични капители) са страхотни!
    Следващият път по-добре летете. Автобусния транспорт в Турция е страхотен, но преход от Истанбул до Алепо, а оттам до Дамаск определено не е за препоръчване.
    За съжаление текста е пълен с малки, но досадни грешки. Месопотамия не е държава,а регион между между реките Тигър и Ефрат, арабски държави и съответно столици е имало поне 2000 години преди Мохамед- виж немските разкопки в Йемен, а света Текла ако беше избягала от родна Турция, която де факто съществува от 24.07. 1923 с подписването на Лозанския мирен договор, можеше още да е жива!).
    Така че дерзай, никой не е станал Алеко за един ден!
    http://www.dainst.org/abteilung.php?id=35a6cae8bb1f14a144290017f0000011

  • 5
    dali avatar :-?
    dali

    Случайно попаднах на този пътепис,и започнах да чета с интерес в началото,а след това и с почуда.От години живея в Сирия Дамаск -но,от първата част научих,че няма пътни знаци .Е,има си ги,и с новият закон започнаха и да се спазват.
    За старият град-останах с впечатлението,че авторката е била само в малка част от него,защото освен посочените пазари градът продължава на изток и обхваща един от християнските квартали -Баб Тума или в превод Вратата на Тома /Тома е бил местен цар/ .Част от къщите в тази посока са превърнати в механи или ресторанти-любимо място за чуждите туристи ,а и не само.
    За децата-не знам ,каква извадка е ползвала авторката,но вече броят на децата е значително снижен,младите семейства основно се ограничават с по 3-4 деца.
    Не мога да си обесня и факта,че пуснатата и коса е предизвикала интерес,изключая определени райони,то гледката на непокрита жена ,дори и такава с мини пола си е нещо нормално-все пак да не забравяме,че тук има много християнки,друзи,а и муслим който не се покриват.
    Описването на ежедневието на арабката ,също малко ме стресира-от живеещите в града голяма част работят,това са жени с образование или пък работят в сферата на услугите.Има и такива ,за които е споменато,но те са основно по селата.
    Само да допълня -"Крак дьо Шевалие" всъщност е била малка кюрдска крепост,по късно превзета и разширена.
    Ако пак Ви се отвори път насам посетете и Босра.
    Извинявам се ,но докато писах ,нещо се обърка,та сега публикувам целият коментар.

  • 6
    sidaxahx avatar :-|
    sidaxahx

    Много добре написано..!! Браво! Ще ми се да имаше повече такива пътеписи за Сирия.. :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK