На стоп до края на света - 2

Невероятното пътешествие на галактическата стопаджийка продължава през Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Лаос, Камбоджа и завършва във Виетнам. Честно

   ©  Ваня-Тери Апостолова

Пристигането ми в Нова Зеландия е поредният културен шок. Толкова е чисто и подредено, че ме плаши. Автостопът обаче е екстремно лесен, всеки спира. Нова Зеландия е една от онези държави, които лесно могат да те накарат да повярваш, че си в рая. Красотата на природата е зашеметяваща, очите се пълнят със сълзи на радост при вида на пейзажите. Хората (кивита и маори) са изключителни. Има нещо много добро у тези хора - дали от това, че живеят на края на света, дали от разкошната природа – не знам! За първи път там ми се случва след къмпинг в градски парк до едно езеро една жена да дойде и да ме покани на закуска и душ в нейната къща от другата страна на езерото. И напълно непознат да ме вземе на стоп в 23:00 на Бъдни вечер и да ме откара у тях, където да ми даде телефон да се обадя на семейството ми и да ме нахрани, подслони и разведе из полуострова на следващия ден... Не мога да опиша добрите чувства, които храня към тези хора. Всички дядовци с пикапи, фермери, белокоси баби с широки усмивки, разговорливи младежи, симпатични лелки, готови да ми разкажат всичко за местните забележителности, щедри хора, които ми дават подслон, храна, усмивки, внимание, положителна енергия...

Прекарвам много дни в планини, по плажове, ледници, водопади, фиорди, лагуни, джунгли. Наслаждавам се не само на изумително красиви пейзажи, но и на приятелски настроени животински видове – морски лъвове, тюлени, пингвини, опосуми, редки птици като кеа, кака. Някой ми разказва, че преди маорите имало други местни жители, но те били изядени от маорите плюс много животни, като птицата додо например. А като дошли белите, изгорили гората. Затова сега старите естествените гори са кът, всичко е било залесено наново от човека. Въпреки (или точно заради) това съвременна Нова Зеландия е силно екологична страна. Всичко се рециклира. Много е популярно да се събира дъждовна вода. Някои домакинства живеят само от нея, като я събират в огромни резервоари, разположени в градината. Слънчевите батерии също са популярни. Има и автомобили, които се движат с използвано готварско олио. Южният и Северният остров на Нова Зеландия са свързани с фериботна линия. Тъй като два пъти го минавам безплатно, като се крия в кабината на един ТИР, не мога да кажа точната цена, но чух, че е около 50 долара.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
12 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    phooey avatar :-?
    Phooey
    • - 1
    • + 13

    Този, и предишния, разказ звучат почти нереално! Трябва да си човек с голямо сърце и много дързост, за да се хванеш на такова пътешествие. Шапка свалям.

    Нередност?
  • 2
    jddi avatar :-?
    Димов
    • + 4

    Браво! :)

    Нередност?
  • 3
    cheburashkaaa avatar :-P
    cheburashkaaa
    • + 5

    Браво! Нямам думи да опиша възхищението си! Любопитна съм как и за колко време планира цялото пътуване и какво ще е следващото приключение?

    Нередност?
  • 4
    elp avatar :-|
    elp
    • - 4
    • + 10

    Аз лично бях малко подразнена от статията. Държавите, според авторката са класифицирани единствено по критерий "Къде ме вземат на стоп" и "Къде ме приютяват да спя без пари". Без съмнение Тайланд и Виентнам са доста комерсиално настроени държави, но там могат да се видят приказни неща и си заслужава пътуването. Колкото до това кой приема в дома си без пари, то не можем да очакваме от всички хора да го правят, особено, ако са доста бедни, а и ние да им изядем ориза за цял месец, може би . Преди време аз също приемах в дома си гости по системата коач-сърфинг, но установих, че с много малка част от тях сме успели да проведем ценни обогатяващи разговори. Повечето бяха по-скоро мърляви стопаджии, които само търсеха къде да преспят, не се интересуваха от моята култура по никакъв начин, а само дали ще им изпера дрехите и нахраня без пари...

    Нередност?
  • 5
    gimelim avatar :-|
    gimelim
    • - 7
    • + 5

    Пресъединявам се към мнението на elp. Лично поздравявам авторката за ентусиазма, куража и волята да тръгне на едно такова пътуване, но оценките и нейните преживявания на истина се базират на старата българска поговорка "шамар да е, аванта да е", и където не е получила нещо на аванта - значи мястото е лошо. Пукет наистина е комерсиализиран, но така че е удобен/приятен на хората, които искат да си отпочинат, но и така че наистина това да е възможно. Пазарът и навлеците във Виетнам са налични в почти всички други държави, през които е преминала, но странно защо не са споменати? Да не говорим защо е била на Пукет, има и други острови в Тайланд - не е ли малко странно да искаш да обиколиш половиния свят за 10 лева, ако може?
    Както и да е - не мога да отрека 10 месеца на път е нещо, което всеки работещ неудомява как може да се получи от всеки работодател.
    Генералнта ми оценка, че доста аматьорски е подходила към проучването на пътуването - грешки като това да си извадиш виза на границата между Тайланд и Камбоджа са нормални за хора, които не са се подготвили за секирата. Да не говорим, че не може да тръгнеш без вода където и да е, камо ли при над 30 градуса температура. Както и да е - дано да се поучи от грешките си.

    Нередност?
  • 6
    sava_chankov avatar :-|
    Сава Чанков
    • - 1
    • + 5

    elp, от 4 години съм член на каучсърфинг и не мога да отрека, че и у мен са отсядали авантаджии. Точно за избягване на такива случаи служат референциите – щом някой не те кефи, напиши го. Преди да ги приемеш, разгледай внимателно профилите на кандидат-гостите. Напиши в профила си, че не приемаш хора само за пране и хранене. Най-яките ми гости са от Източна Европа и Балканите – винаги става супер як купон. А Истанбул, Дамаск и Бейрут за мен нямаше да са същите без невероятните каучсърфинг домакини.

    travelholic, 10 лева са даже много. Изтокът е толкова по-евтин от България.

    Нередност?
  • 8
    igeorge71 avatar :-|
    igeorge71
    • - 4
    • + 4

    Голям ентусиазъм, похвално. Но от там нататък слаба бира. Започнах да чета с голям интерес и очаквания. Те обаче секнаха на мястото където авторката обяснява как героично е минала два пъти гратис с ферибота в Нова Зеландия, криейки се в кабината на тир. Отделно, мисля че човек трябва наистина да е по отворен към света и да приема заобикалящата го действителност като отчита и специфичните културни, социални и икономически условия в местата, които посещава. Виетнам също има прекрасни природни дадености интересни кухня и култура. Тайланд е екзотично и уникално място - лудница, но изпълнена с екзотични аромати, храни, архитектурни и културни паметници и хора.
    Е, ако от тези страни очакваш да видиш или почустваш атмосферата на Швейцария, няма как да не останеш разочарован.
    Някак си естествено ми идва една крилата фраза, която ще перефразирам - Можеш да изкараш момичето от селото, но не и селото от момичето.

    Нередност?
  • 9
    katapult avatar :-|
    Катапулт
    • - 1
    • + 5

    Евала!

    Нередност?
  • 10
    radogado avatar :-?
    radogado
    • + 3

    Благодаря за интересния разказ. "Викачите" в Тайланд са нещо отвратително и наистина са пречка за запознаване със страната. Пречка, която се преодолява на третия ден. Да се приравнява това явление с тайландците като цяло, е стереотип от нивото на "всички българи са цигани с каруци."

    Поздрави.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал