С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

5 авг 2010, 12:42, 6243 прочитания

Pardon my French

Представете си битак. А сега си представете Париж. Комбинацията между двете – прави така наречените "Grenier-vide" – събития за търговия на стари вещи. Eдин алтернативен туристически маршрут обратен на "Лувъра-Шан-з-Елизе-Триумфалната арка". Маршрутът "Триумфалната находка".

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тази история започва с една непотребна жокейска каска, купена за 10 евро на разпродажба в покрайнините на Париж.

С жена ми сме в Париж. Приятелите ни там – Мона и Димитри, ни спретват приключение извън града. Пътуваме до замъка Фонтенбло и селището Барбизон – на барбизонската школа художници. По пътя за натам обаче Димитри from Paris кривва от пътя и казва: "А сега за един час ще се потопим в света на личните вещи на парижани. Ще ви закарам на едно грьоние – това е място, където хората продават стари, но запазени предмети с цел да си прочистят тавана." Димитри разказва, че още от 80-те години французите започват да организират събирания с цел покупко-продажба на лични вещи. Днес те са в стотици градове из цяла Франция, обикновено в непосредствена близост до града, но сред природата. Там продавачите не са задължени да имат лиценз за бизнес или да плащат данък върху печалбата. От тях се иска да платят само такса за участие.


Още на входа на импровизираното пазарче с подредени една до друга маси се сблъскваме с изобилие от най-разнообразни находки. Шапка ала Дьо Гол, африкански маски, сервизи и прибори за хранене. Плавници. Грамофони, лампи и лампиони. Вуду кукли на Мечо Пух. Свещници, винили, играчки, куфари, метални скулптури на комиксови герои. Щайги със стотици комикси. Да, франсетата са луди по комиксите. "Хайде мосю, какво ще кажеш за степ обувките на Фред Астер", рекламира ми стоката си един от търговците. Защо са ми, след като имам слънчевите очила на Мик Джагър, отвръщам на шегата му. Сновем между щандовете с лична стока. На повечето неща няма цени. Това предполага пазарене. Жена ми разглежда ръчно изрисувана бутилка. Пита продавача колко струва, а той отсича – 8 евро. "Пет" – казва тя. "Абсурд! - сърди се той - 8 евро! Дори за сините ти очи не бих могъл да намаля! - Поглежда я пак и казва – Добре, 6!"

По-навътре в грьонието вещите се предлагат и върху постлани на земята одеяла. Или на самата трева, на която виждам огромна кравешка кожа, решетки за камина, бъчви за вино. Даже бракувани светофари, които решавам, че биха могли да бъдат нощни лампи или пък интериор в заведение... След малко ставам горд собственик на улица Rivoli, Paris. Само за 3 евро табелката.

Приятелят ми Димитри обяснява, че има няколко вида такива разпродажби. Vide-Greniers, на което сме сега – хората предлагат старите си вещи, които са в добро състояние и те не искат да изхвърлят. На събитие тип Marché aux puces обаче се предлагат всякакви боклуци от бедняци, които с това се изхранват. Продават съответно и крадени неща. Пазарът тип Brocantes-Antiquités е с антикварен характер. А на организираните Echange-Collections се разменят колекции. Димитри се спира пред нещо невероятно – хамут с вградено огледало. "Това е жестока метафора, казвам. Ако много се оглеждаш – значи много се впрягаш." Димитри страшно харесва огледалото за 35 евро, успява да го свали на 20 и го купува.



Оловна фигурка на Наполеон – 8 евро. Войничетата по – 50 цента. "Нали знаеш, че през 1805 г. Наполеон, император Наполеон, разгромява и руснаците, и австрийците наведнъж, при Аустерлиц – говори ми продавач. А после ги принуждава да си поделим Европа. А после..." Не знаех, казвам, искам да купя едно войниче. "Не може – отвръща ми Наполеоновият последовател – купуваш цялата армия! Или нищо! Е, ок. Ето ти едно!"

Натъквам се и на гръцки аквариум с умален макет на част от Акропола и минивариант на Венера Милоска, древногръцката скулптура в Лувъра. 30 евро. Ножове за сирене, шах с африкански фигури, колекция капачки от френско шампанско. Едър господин, продавач на картички, се оказва изключително словоохотлив: "Не продавам картички. Продавам спомени. Купуват ги най-вече възрастни французи, които си спомнят някакви неща. И млади хора като вас. Вие ще кажете защо..." Защото картичките са автентични, мисля си. Разглеждам серии от тях, на които е изобразен животът около река Сена, хронологично – през последните 40 години. Картички – артефакти. Едрият господин ми разкава историята на дърворезбата на мъжка глава, която продава: "Веднъж баща ми пътува по Дунав с кораб. Пийва си, става му лошо, отдалечава се от компанията, навежда се през палубата и пада. Никой не го вижда. Освен един лодкар – циганин, който го спасява. По-късно баща ми му прави този портрет от дърво. Циганите са добри хора. Защо го продавам ли? Защото знам историята. Който купи циганина – и той ще знае историята, пък може да я разкаже и на някой друг. Цена ли? 80 евро."

Осъзнавам, че пленителното в тези стоки-експонати е, че са вещи с истории, които никой мол не предлага. Но има и нови неща. Сдобивам се с нов опакован огромен, 8-килограмов, албум La Mer – "Морето", с фотографии на Philip Plisson, издаден от издателство La Martinière, с оригинална цена €45. Само за 10. Относно някаква гвардейска шапка жена ми казва на продавача: Скъпо е! А той отвръща: Скъпо, в сравнение с кое? И тримата се разхилваме. Приятелката ми Мона купува ролери за дъщеря си, а аз изведнъж се натъквам на личната си находка номер едно. Джага! Голямо, запазено, истинско спортно съоръжение за футбол! 10 евро! Безценно! По-късно разглеждам списание "Театърът" от 1905 г., "Историята на един живот" – биографията на Джони Холидей, стари еротични комикси, от 2 до 20 евро.

Накрая срещаме жена, която ни продава две солнички – за сол и за пипер – подарък от сватбата й. За 1 евро. И ни казва: "Честно казано, вниманието към моите вещи всъщност е внимание към мен самата. Ако някой харесва това, което и аз съм харесвала някога – значи харесва и мен. По-скоро идвам тук не за парите, а за комплиментите, които получавам, когато някой избере мои вещи."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Източни Родопи за откриватели Източни Родопи за откриватели

Няколко затънтени места, където да се загубиш с удоволствие

14 юни 2019, 4652 прочитания

Ново място: "Домашен Магазин" Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

14 юни 2019, 1308 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Туристите сигурно са полудели (от кеф)

В Намибия има всичко, най-вече простор и дива красота

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."