Карлос и сенките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Карлос и сенките

Карлос и сенките

Чисто новият Centro Niemeyer в Авилес отвори врати с изложбата Luz на режисьора Карлос Саура

1546 прочитания

"Влизайте всички, аз съм последен." Испанският режисьор Карлос Саура сам се предлага за гид на изложбата, с която отваря врати Centro Niemeyer в испанския град Авилес. Оригиналното име на изложбата "Светлината" е съкратено до по-категоричното "Светлина" (Luz). Поканата към Саура изглежда напълно логична. Става въпрос не само за един от най-награждаваните съвременни кинотворци, известен с прецизното си боравене със светлината, но и за дългогодишен фотограф, чиято колекция от фотоапарати надхвърля 600 екземпляра. Фотоапаратът никога не слиза от рамото му, включително и докато представя своята "нарисувана" изложба. "Пазя един плакат от войната за опасността, която крият запалените светлини. В мадридските нощи една светлина, забелязана от небето, се превръщаше в мишена, върху която самолетите да пуснат бомбите. Иначе принципно светлината е живот, а тъмнината се свързва със смъртта. Но тъмнината е също царството на въображението и на сънищата. Момент, в който понякога притесненията ни и най-интимните ни желания придобиват форма", казва Карлос Саура.

Саура е съблазнен от възможността да моделира чистото пространство и временно да го запълни със специално създадено за него съдържание. Още преди сградата да е готова, в продължение на осем месеца той пътува до Авилес, за да усети мястото. Веднага разбира, че предизвикателството е голямо - интериорът е изключително труден за адаптиране, затворен купол и наклонени стени. Архитектурните елементи буквално се съпротивляват да бъдат опитомени. Няма нито прави стени, на които да се окачват експонатите, нито отделни пространства. Въпреки това Саура категорично отказва залата да бъде изкуствено разграфена чрез панели. "Щом Ниймайер е създал тази прекрасна сграда, ние трябваше да се впишем в нея, колкото и да е трудно."

Тук влиза в действие огромният опит на режисьора при работата му с различни изразни средства. Той неочаквано превръща овалните наклонени стени в прожекционни екрани, а изцяло белият интериор на архитекта "оцветява" чрез светлини. Заради необичайната зала и оригиналния подход изложбата прилича повече на театрален мултимедиен спектакъл. "Исках зрителят да участва интерактивно в експозицията, да научи нещо ново, да се изненадва, да се забавлява и да твори", споделя авторът. Идеята му е за изложбата като жив документ, в който посетителите тръгват на въвеждащо пътуване от тъмнината към светлината. Затова още в първата зала Саура предлага усещането за пълна тъмнина. (На видеоекран се изписва предупреждение за всеки, който прецени, че не иска да преживява подобно нещо.) Залата остава напълно тъмна за около половин минута. "Хората се страхуваме от тъмнината, от непознатото и от нищото. В една детска песен от детството ми се казва: "Заспивай или ще дойде Торбалан." Не познавам дете, което да не е преживяло някакъв ужасяващ епизод, свързан с тъмнината", обяснява Саура. Минути след това десетинагодишно момче в известна степен го опровергава. След като веднъж е присъствало на епизода с пълната тъмнина, то се обръща към майка си: "Е-хаааа, мамо, може ли пак в тъмното?" Изложбата илюстрира темата по любопитен и разбираем начин чрез елементите и символите, с които се свързва светлината. Как ли се вижда светът през очите на един слон, на октопод или пчела, пита се Саура. "Има толкова много странни примери, свързани със светлината. Например слепи животни като прилепите или пък насекоми, които носят собствената си светлина, като светулките. Има слепи същества, които съществуват под земята, както и светлинни и фантасмагорични животни, обитаващи морските дълбини, или други, които нямат очи, но усещат светлината и се ръководят от нея. А хората, които не виждат, всъщност виждат по друг начин, чрез въображението си."

Историята на фотографията режисьорът представя от самото й начало - "камера обскура", далечен първообраз на виртуалната реалност. "Днес дигиталната фотография позволява всеки да носи малък фотоапарат или мобилен телефон, истинско изкуствено око, с което не само да се улавят образи, но и да се филмира. Вече всеки може да прави персонално кино, което да носи със себе си в джоба", смята кинорежисьорът. "Вероятно не си даваме сметка до каква степен фотографията промени нашия живот, помагайки ни да разберем по-добре света. Мозъкът най-после откри верен съюзник, нотариус, който удостоверява нашето присъствие в този живот. Фотографията не ти изневерява за разлика от спомените, които често са предателски и изплъзващи се."

Следващият силно свързан със светлината елемент е киното. "Кадър след кадър, сменящи се с постоянна скорост, възползваща се от непреодолимата нужда на човешкото око да премигва. Така се създава илюзията за непрекъснатост, т.е. киното става великата илюзия." После зрителите се озовават в коридор от огледала. "Огледалото е моментна фотография, нашето обърнато изображение. Трае и остава валидна точно толкова, колкото и ние оставаме в него." Идва ред на игра на сенки с марионетки. "Сянката е нещо като петно върху светлината. Питър Пан се опитва безуспешно да избяга от собствената си сянка." На тавана на огромния купол се прожектират слънчеви бури и изригвания, изгреви, залези и затъмнения, които посетители наблюдават, легнали на шезлонги и под акомпанимента на музиката на Бах в слушалките. "Любопитно ми е как ще подходят децата, а и възрастните като мен. Ще идвам да наблюдавам", обещава Карлос Саура. "В крайна сметка нашата реалност, това, което виждаме всеки ден, не е нищо друго освен отражението на светлината върху предметите." На 79 години Карлос Саура не е изоставил киното. "След края на изложбата започвам снимките на новия си филм - Amor de Dios (Божия любов), който ще е мюзикъл."

Luz продължава до 11 септември в Centro Niemeyer в Авилес, www.centroniemeyer.org

"Влизайте всички, аз съм последен." Испанският режисьор Карлос Саура сам се предлага за гид на изложбата, с която отваря врати Centro Niemeyer в испанския град Авилес. Оригиналното име на изложбата "Светлината" е съкратено до по-категоричното "Светлина" (Luz). Поканата към Саура изглежда напълно логична. Става въпрос не само за един от най-награждаваните съвременни кинотворци, известен с прецизното си боравене със светлината, но и за дългогодишен фотограф, чиято колекция от фотоапарати надхвърля 600 екземпляра. Фотоапаратът никога не слиза от рамото му, включително и докато представя своята "нарисувана" изложба. "Пазя един плакат от войната за опасността, която крият запалените светлини. В мадридските нощи една светлина, забелязана от небето, се превръщаше в мишена, върху която самолетите да пуснат бомбите. Иначе принципно светлината е живот, а тъмнината се свързва със смъртта. Но тъмнината е също царството на въображението и на сънищата. Момент, в който понякога притесненията ни и най-интимните ни желания придобиват форма", казва Карлос Саура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.