С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Места

7 2 юни 2011, 14:26, 16836 прочитания

Извънземната Кападокия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След като преминете 1300 км от София, някъде по средата на Турция, в припека на 30 градуса се мержелее Кападокия – не много ясно очертана територия, в чийто триъгълник между Невшехир, Аванос и Юргюп попадате в естествения декор на "Властелинът на пръстените" с Горната и Долната земя, жилищата на хобитите и т.н. Отвсякъде ви обгръщат всевъзможни каменни образувания, троглодитни убежища, скали, напоени с вяра и аскетизъм, и вековни препирни върху местност, осеяна с история, пресичана от търговски маршрути, отъпквани от копитата на хиляди кервани с камили. И въпреки това Кападокия изглежда като откъслек от чужда планета, напълно извънземна с фантастичната си панорама – не случайно именно в долината Ъхлара е снимана част от сагата "Междузвездни войни". Надупчени от всякакви по размер отвори огромни скали, конусоподобни образувания, кули и гигантски гъби, на върха на които като по чудо се крепят шапки от по-твърд материал, обагрени в розово, оранжево, синьо, жълто и млечнобяло, променят своите цветове с всеки изминал час според ъгъла, под който падат лъчите на слънцето. И като че ли тази фантазия от камък не е достатъчна, човекът се е включил в дооформянето на пейзажа, като е копал, дълбал и извайвал податливия камък според своите нужди. Под този удивителен пейзаж хората прокопали подземни градове, спускайки се в недрата на земята със своите 10 етажа, неясно от кой и кога, а сред лунния пейзаж на повърхността християните намерили убежище от легионите на римляните, като издълбали малки килии, в които да се усамотят. Разходката сред тях бързо изчерпва прилагателните, но това не спира възхищението пред чудесата на природата и упоритостта на хората… Ючхисар, Чавушин, Пашабаг, Соанлъ, Гьореме… Само в Гьореме има над 30 църкви… почти всяка по-голяма скала е превърната в жилище или манастир… Повечето са изсечени в периода ІХ - ХІІ век и може да ги видите само срещу 15 турски лири вход. Тук са Девическият манастир със своите 6-7 етажа, издълбани в огромен скален отломък, свързани помежду си със стълбища, тунели, мостове; Ябълковата църква, една от най-известните в района със стенописите си и колоните, които всъщност не са носещи, тъй като храмът е прокопан в скалите, но са създадени просто за да се спази църковната архитектура, обителта на св. Варвара, Змийската църква и много други. Малките входове изненадват с размерите на църквите, прокопани вътре в скалите, повечето от които имат купол, който отвън естествено не се вижда и често единственият източник на светлина е от вратата. Такъв е случаят с Тъмната църква, чиято изолация от слънчева светлина е запазила фреските по стените й в перфектно състояние. Тя има отделен вход, който е 8 лири, но парите си заслужават.
Скалните жилища в Учисар отблизо

Фотограф: Радослав Райков

Гьореме е повече или по-малко в центъра на Кападокия и оттук лесно може да стигнете до Зелве, съседната долина, която се намира само на няколко километра на север. Зелве е "визитната картичка" на областта, "столицата" на т.нар. Вълшебни комини - сред лозя и праскови отдясно се извисяват всевъзможни кули, стълбове, замъци – изумително зрелище за неподготвените, което пълни сетивата с такава скорост, че мозъкът не може да обработи необичайната информацията толкова бързо и отстрани, общо взето, изглеждате леко налудничаво, въртейки се на всички страни с фотоапарат в ръка, чудейки се кое да заснемете по-напред. Но не се притеснявайте – всички около вас изглеждат по същия начин. Тук може да посетите килията на св. Симеон, който прекарал целия си живот по средата на една каменна колона. Изкачването до помещението на сирийския отшелник от V век е истинско предизвикателство към волята и дава възможност да оцените мъжеството на първите християни от първа ръка.

Още по на север е Аванос, известно с грънчарските си фабрики от дълбока древност. Където и да спрете, ще се озовете пред грънчарска работилница, от която веднага ще изскочи човек и ще започне да ви кани… Фатих сяда на колелото и започва да го върти, а в ръцете му е само буца глина… която за 10 минути се превръща в… "Може ли някой да познае?" "Шише." Той клати отрицателно глава: "Yok." След много опити се оказва, че това е "стомна за сълзи". "Ама много малка", подхвърля някой. И Фатих нравоучително обяснява – едно време, когато мъжете отивали войници, жените събирали сълзите си в такива стомни и когато се върнели, им показвали колко много са плакали; днес обаче модерните момичета не си дават много труд и не плачат толкова много, не успявали да напълнят шишетата и затова грънчарите започнали да правят по-малки, та дано ги напълнят… След като продукцията се изпече, се украсява от жените в семейството – майки, снахи, дъщери…


Тук човек има възможност да види обитаем троглодитен дом и няма нужда да си представя как са изглеждали всички тези издълбани в скалите жилища, чиито голи помещения и стени е оглеждал досега.

Фотограф: Радослав Райков

На връщане от Аванос се отбийте до Ючхисар. Селището е известно с умопомрачителната си цитадела, която се издига на най-високата точка на иначе равнинната Кападокия – 1345 м, и се вижда отвсякъде. Само срещу 5 лири ще научите, че вместо да докарват строителен материал и да търсят скъпоструващи каменоделци и зидари, коренните жители на Анадола решили, че е много по-лесно да издълбаят голямата скала и да я превърнат чрез мрежа от тунели, проходи и стълби в уникално защитно съоръжение… много по-евтино и функционално излиза да си направиш от скалата крепост, отколкото да я издигнеш. Днес много от тунелите са силно ерозирали и голяма част от тях са срутени, но по тези, които са останали, минавате през вътрешността й, за да започнете да пълзите после по външната й стена, и ако това не ви е достатъчно, следват стълби, които ви изкачват на върха, откъдето се открива спираща дъха гледка над цяла Кападокия. До 1950 г. тук все още са живеели хора, а и днес в много от скалните образувания, наречени комини, намиращи се в подножието на "скалния замък", могат да се видят жилища, на чиито прозорци е поставена алуминиева дограма, а на дупката по-долу – желязна врата. В тях е прокаран ток, има канализация, сателитната антена е изкарана отвън, а кабелът за интернет минава кой знае къде.

Продължавайки на юг, стигате до една от главните атракции на Кападокия – подземните градове. Деринкую отстои на 40 км от Ючхисар, но онова, което ще видите само срещу 15 лири, ще надхвърли и най-дивите ви фантазии. Подобно на общество от мистични хора-къртици, жителите на Централен Анадол са се впуснали на пътешествие към центъра на Земята, прокопавайки цял град на неизвестна дълбочина, неизвестно колко голям, неизвестно кога… Ако страдате от клаустрофобия, не си правете опити, защото път наобратно няма – галериите са ниски и тесни, широки точно колкото един човек и няма как да се върнете назад.

Иначе като повечето велики открития Деринкую е открит случайно. През 1969 г. жител на Кападокия, работещ върху разширяването на пещерния си дом, разбива стена и вижда мистериозна стая, изсечена в скалата до него. Вдъхновен от находката, той продължил да копае, разкривайки едно след друго вдълбани в скалата пространства. Досега археолозите са проникнали до 40 м под земята, без да са достигнали края. Според някои изчисления Деринкую се простира на 80 м под повърхността (колкото 30-етажна сграда, обърната надолу). Днес за подземни приключения на туристите са предоставени осем нива, а в останалите 12 само археолозите имат право да влизат. Общият брой на нивата в града все още не е известен.



Коридори, тунели, стълбища, изсечени в скалата, водещи нагоре и надолу, по които вървите приведен, тъй като често те са с височина 1.50, осветени само от една крушка, която хвърля туберкулозно жълта светлина, следват едни след други и водят до зали, стаи, складове, конюшни, изби, църква, училище. Тук могат да се видят и кухни, трапезарии, механи, вентилационни шахти, резервоари за вода и пр.; Деринкую дори разполагал с естествена подземна река, която да посрещне нуждите от вода на неговите жители.

Близо до Деринкую е Гюзелюрт – родното място на св. Григорий Богослов. То има типичния вид на планинско селце, покачило се по склоновете на вулкана Хасан Даа на височина 1500 м. Състои се от 3 махали, поради което всяка е така малка, че изглежда все едно сте попаднали в кукленска къщичка. Около централния площад на горната махала има само няколко постройки, които до една предлагат едно и също – т.нар. пиде, или иначе казано, гюзелюртска пица. Блатът се посипва със зеленчуци, кашкавал или кайма и се пече на пещ. Където и да влезете, ще ви предложат пиде и айрян – не се колебайте. Пидето става за минути само срещу 5 или 7 лири в зависимост от пълнежа и 1.50 за айряна. Иначе може да хапнете във всеки ресторант срещу 20 лири, които включват и чаша вино, но не се изненадвайте, ако предлаганите ястия се окажат "гювеч", "сърми", "кебаб(чета)" и т.н., а в менюто прочетете çömlek, çorba, çevirme и пр.

Така подкрепени, може да се отправите към долината Ъхлара, където да разгледате някои издълбани още в зората на християнството от вярващите църкви, манастири, жилища, украсени с фрески, които в много отношения се различават доста от тези в другите части на Кападокия, или към долината Соанлъ, където цели скални отломъци са оформени в църкви, от които е отстранено всичко излишно, за да заприличат на храмове – с издялани кубета, стени, входове. Двата най-известни са Куполната църква и Скритата църква, които отдалеч изглеждат като замъци или кули на крепости. Първият има два етажа, а вторият представлява просто изваян скален къс във формата на църква, пробит в средата, в който има място само за 1 човек.

Но ако планирате да посетите църквата "Св. Георги Победоносец", чийто патрон е роден в Кападокия, Червената църква, в която е погребан св. Григорий Богослов, селото, в което може да чуете древна българска реч – Мустафапаша, някои от запазените кервансараи или градчетата със съхранени традиции в тъкането на килими, ще ви се наложи да преспите някъде, а най-подходящото място за тази цел е Юргюп. Намирайки се на източния край на "триъгълника", неговите хотели са малко по-евтини от тези, да речем, в Гьореме или Зелве, които са по-централно разположени - тук може да преспите срещу 40 лири на нощ в двойна стая, а пещерните хотели предлагат подслон срещу 60 лири.

Но онова, което ще си отнесете от Земята на красивите коне, както е известна Кападокия, наред с керамиката, шарените стъклени чинии, бутилката бяло кападокийско вино и всякакви сувенири ще са най-вече красивите спомени и вярата в себе си, че трябва да отстоявате онова, в което вярвате, както са постъпвали първите християни, пък дори и то да се свежда само до това, че искате да посетите Кападокия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Андалусия: една добра седмица 1 Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

9 ное 2018, 12269 прочитания

Нови места: "Книгата" и "Кино Култура" Нови места: "Книгата" и "Кино Култура"

Две пространства се присъединяват към вълната от нови места с културна програма в София

26 окт 2018, 18841 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
В настроение за любов

На сватба в Хонконг

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 18.11.2018 Прочетете